№ 272
гр. Плевен, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500605 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 688/08.07.2021г. Плевенски районен съд по гр. дело №
1628/2021 г. по описа на същия съд е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на
управление гр. София, ул. ***, да заплати на М.П.П. с ЕГН ********** от
гр.Плевен, ***, следните суми: - сумата от 683,81 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.04.2019 год. до 10.07.2020 год., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 05.03.2021г. год., до
окончателното изплащане на сумата, и - сумата от 69,42лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко
плащане до завеждане на исковата молба.
Отхвърлил претенцията за главница за периода от 11.07.2020г. до
01.08.2020г., като неоснователна и недоказана.
1
Осъдил, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ,
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат В. П. от АК-Плевен, адрес: гр.Плевен, ул.***, като процесуален
представител на М.П.П., сумата 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.
Осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ул. ***, да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер 50 лв.
Постъпила е въззивна жалба от ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, в която се изразява становище за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът твърди, че
решението на Районния съд е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР. В чл.199 и чл.200 от ЗМВР е
регламентирана основна заплата: в чл.201 – допълнителното възнаграждение
за продължителна работа, а съгласно чл.202 ал.1 се изплащат допълнителни
възнаграждения, като следва изброяване на пет вида възнаграждения. Със
Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обн. ДВ бр.93/2009 г. е добавена
ал.5, според която допълнителните възнаграждения по ал.1 на държавните
служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със
закон или с акт на Министерски съвет. В ДВ бр.88/2010 г. в ал.1 е въведена
т.5 – възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал.5 е
добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР от 2014 г.
уредбата е реорганизирана, като старите чл.201 и чл.202 по отношение на
видовете възнаграждения са обединени в чл.178, обособен е нов чл.179, чиято
ал.1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на
официални празници и време на разположение, а ал.2 и ал.3 имат общо
значение, като ал.3 възпроизвежда последната редакция на ал.5 на стария
чл.202. Редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на
служебните правоотношения на служителите няма. Неправилен е изводът на
съда, че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ, поради наличие на
2
празнота в правната уредба. Също така не следва да се прилага и КТ, тъэй
като нощния труд по ЗМВР е предвиден в размер от 8 часа, за разлика от този
по КТ, който е 7 часа. Не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца,
чийто елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба –
специално издадени от Министъра на вътрешните работи наредби за
структурата и организацията на работната заплата . За държавните служители,
чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът,
когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той
не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на
час. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и следователно, не може да намерят
приложение разпоредбите на НСОРЗ. На следващо място, съдът не мотивира
извода си, че при преизчисляване на положените от служителите на МВР
часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден
труд. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието
съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си е
недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143
да служи за генериране на извънреден труд. Да се извърши преизчисляване на
часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и
получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и приложима за
лица, работещи по трудово правоотношение би означавало с неприложим към
материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма
на чл.187 ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова
продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на
нормативните актове. Счита, че тъй като нормалната продължителност на
работното време през деня и през нощта за служители на МВр е еднаква, то и
коефициентът е 1. Видно от доказателствата по делото, ответникът вече е
изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от
ищеца нощен труд. Позовава се и на изменението в чл.187 от ЗМВР в сила от
11.07.2020г., в който вече законодателят изрично е посочил, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов
3
период. Счита, че уредбата по ЗМВР е изчерпателна и не дава възможност за
субсидиарно приложение на общия КТ и ЗДСл, но дори и да се приложи няма
основание за преизчисление с коефициент на нощния труд в дневен.
Възразява и че нощния труд се приравнява на извънръден такъв, доколкото
нямало доказателства за полагане на последния. Въззивникът моли,
Окръжния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение като
неправилно. Претендират се направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от М.П.П. ,чрез
адв.В. П. от АК-Плевен. В него се оспорва въззивната жалба. Навеждат се
доводи за нейната неоснователност. Твърди се, че изводите на съда за
субсидиарно приложение на общото граждански законодателство по
отношение на полагания нощен труд и неговото заплащане е изцяло
правилен. Това е основано на факта, че в наредбата от 2016г. липсва
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато е
същестувала в наредбата от 2014г. При това положение действаща е нормата
на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и нощния труд се преизчислува в дневен с коефициент
от 1-143. Счита, че е налице празнота в нормативната уредба относно
преизчислението на нощния труд, а същевременно преобразуването му
представява извънреден труд, съобразно възприетото в чл.187 ал.3 и ал.6 от
ЗМВР и чл.262 от КТ. Самата увеличена часова ставка е с 50% и в двата
случая. Счита съща така, че правилно съдът е приел сумарното изчисляване
на работното време по тримесечие и е определил същото като извънреден
труд. Също така твърди, че исковата претенция е съобразена с периода на
действие на тази нормативна уредба и с приемане на измененията в ЗМВР в
сила от 11.07.2020г. В заключение моли решението да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, като претендира присъждането на адвокатски
хонорар по реда на чл.38 ал.2 вр. с ал.1 от ЗА.
В съдебно заседание, процесуалните представители на страните
поддържат заявените в жалбата и отговора становища.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
4
В тази връзка следва да се уточни, че в отхвърлителната си част
решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящето
въззивно производство.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото. Предвид заявените в жалбата
оплаквания въззивният съд следва да се произнесе само по тях.
Безспорно по делото е че за процесния период от 01.04.2019г. до
01.08.2020г. страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият
е работил на длъжност „***“ в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ гр.Плевен при Областна Дирекция „ПБЗН“ гр.Плевен
– Главна Дирекция „ПБЗН“ МВР-София, като осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Страните не спорят, , че отработените от въззиваемия часове нощен
труд за периода от 01.01.2019г. до 10.07.2020г. се изчисляват на 570, които
превърнати от нощен труд в дневни часове с коефициент 1.143 се получава
общо 651.51 часа. Разликата от 81,51 часа безспорно не е платена, като също
така е безспорно, че възнаграждението за същите възлиза на 683,81лв.
Генералното възражение на ответника не е по отношение размера на
положения нощен труд, преизчисляването му в дневен и съответно
5
стойността на възнаграждението за него, а че нощният труд не следва да се
превръща в дневен с коефициент 1.143, както и не следва да се заплаща като
извънреден, с добавка от 50%.
Безспорен между страните е и размера на мораторната лихва, посочена
в отговора на ответника за забавено плащане на това възнаграждение, която
се изчислява на 69,42лв.
Спорни са въпросите: полагал ли е въззиваемият – ищец извънреден
труд, за кой период и в какъв размер, следва ли да му се заплати трудово
възнаграждение за този извънреден труд и в какъв размер?
Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата
на изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за
извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период -
чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3
ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на
50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2
от ЗМВР.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
6
(Отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и
Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр.
4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г.), издадена от министъра на
вътрешните работи. Преди това са действали Наредба №
8121з407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени
от министъра на вътрешните работи.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен
като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/
7
и нощното /7 часа/ работно време.
Настоящия въззивен състав не споделя възраженията на въззивника -
ответник относно неприложимостта на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал.
3 от Закона за държавния служител /ЗДС/, който също намира субсидиарно
приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Ето защо, като наредба по общото
трудово законодателство, Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други специални
подзаконови нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице
празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения, и редът за
получаването им.
Самият факт, че ЗМВР е изменен изрично с въвеждането на чл.187 ал.1
изр.3 в сила от 11.07.2020г. дава ясна индикация, че до този момент, както
законовата, така и подзаконовата нормативна база страда от празнота.
Празнотите в правото се запълват, чрез прилагането на по-общи норми,
уреждащи същия вид отношения. В случая липсата на специална уредба в
ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. предопределя и приложението на
Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ/.
Ето защо положения за процесния период ищецът-въззиваем нощен
труд следва да се превърне в дневен и преизчисляването е с нормативно
определения коефициент 1,143.
От признанията на ответника-въззивник в отговора на исковата молба,
че за периода 01.04.2019г. – 11.07.2020г. е положен нощен труд от 570 часа,
то преизчислен с посочения коефициент определя 651.51 часа дневен труд.
Тъй като липсват твърдения от страна на въззивника, че въззиваемия не е
отработил в пълна степен задължителното работно време по чл.187 ал.1 от
ЗМВР, то разликата в тези часове след превръщането им в дневен труд се
явява извънреден труд, защото надхвърля нормалната продължителност на
8
работното време дневно, седмично и месечно. Тъй като този извънреден труд
се отчита по тримесечие, то е следвало и разликата между отчетените часове
нощен труд и преизчислените часове нощен труд да се заплати, като
извънреден труд, със съответната увеличена часова ставка, с 50%. Разликата е
81.51часа при съответните часови ставки от 8.04лв. за периода 01.04.2019г. –
31.12.2019г. /45.7 часа/ и 8.81лв. за периода 01.01.2020г. – 11.07.2020г. /35.81/
часа, определя и сумата от 683.81лв. /с оглед приетото изменение на иска/,
която е дължима от работодателя, именно, като възнаграждение за този труд.
По отношение на лихвата за забава върху тази сума, същата се следва от
разпоредбите на трудовото законодателство, а нейният размер не е оспорен от
въззивника, поради което и същата следва да се присъди в претендирания
размер от 69.42лв.
С оглед на всичко гореизложено Окръжният съд приема, че
обжалваното решение на Плевенски районен съд е валидно, допустимо,
обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на
Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това
следва да бъде потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на
изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция
препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед изхода на процеса и на осн. чл.38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7 ал. 2
т. 1 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. Въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на пълномощника на ищеца адв. В. П. адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. За настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение № 688/08.07.2021г.,
постановено от Плевенски районен съд по гр. дело № 1628/2021 г. по описа на
същия съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ,
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ
9
на адвокат В. П. от АК-Плевен, адрес: гр.Плевен, ул.***, като процесуален
представител на М.П.П., сумата 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10