Решение по дело №726/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер…………….                Година  2020                                Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН                 СЪД  ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На двадесет и седми май                       година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 

СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                                     № 726                      по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по въззивна жалба от А.А. срещу НП № 03 – 011385/10.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна, с което за нарушение на чл.402, ал.2 от КТ, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на А. е наложено административно наказание глоба в размер на  10 000 лева.

 

Жалбата е процесуално допустима – предявена  от процесуално легитимиран субект  и в предвидения от закона срок. Върху НП АНО отбелязал, че е връчено по реда на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, но не е изпълнена процедурата за това. От една страна чл.58 ал.2 от ЗАНН изисква лицето да не е намерено на посочения от него адрес , или на известните на АНО адреси, а от друга страна изисква ненамирането да се отбележи върху наказателното постановление и датата на отбелязване се счита за дата на връчване. И двете предпоставки не са налице. Върху НП не е отбелязано, че лицето не е намерено на адреса. Видно е от обратната разписка, че  пратката е „отказана“, а това предполага, че А. е бил намерен на адреса. По тези съображения съдът приема, че НП не е редовно връчено и жалбата следва да се счита за подадена в срок.

Жалбоподателят моли отмяна на НП. Не било извършено нарушението. Не му били връчени описаните документи. Той се явил лично в инспекцията по труда и обяснил, че не притежава дялове в дружество и не е търговец.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв. П.В., който пледира отмяна на НП. Не било налице трудово правоотношение, А.А. нямал качеството на работодател и не следвало да отговаря като работодател. Не бил налице нито един от елементите на  това правоотношение – срок, работно време, почивки, нито място на работа. Помещението не било транжорна.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Ошавкова, която моли потвърждаване на НП. Лицата извършвали работа всеки ден и имало повторяемост на трудовите функции, при наличие на работно време  и почивки, договорено възнаграждение. Не били представени изискваните от ИТ документи, нито част от тях, поради което било извършено нарушението.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :

        На 09.05.2019 г. била извършена проверка в помещение на Старчески дом „Св.Георги“ в м-ст „Сотира“ 541. При проверката се установило че две лица, организирани от А.А.,  обезкостяват пилешко месо. За извършваната работа били договорени 30 лв. на ден. На проверката присъствал и самият жалбоподател, който обяснил пред св. Ж., че е работодател. На  двамата работещи била дадена възможност да попълнят декларации. Св.К.И.написала, че работи от 08.05. 2019 г. за по 30 лв. на ден от 06-12.00часа с почивка от 30 мин. Освен това изрично добавила, че е на повикване според обема на работата и че обезкостява пилета.

         Бил съставен протокол за проверка, а в последствие и АУАН. Тъй като пощенската пратка се върнала с отбелязване, че е отказана, АНО връчил АУАН чрез съобщение, като се позовал на чл. 416 ал. 3 от КТ. 

               

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства. Като приобщени по реда на НПК изцяло следва да се ценят и писмените доказателства по делото – АУАН, заповед за компетентност, протокол за проверка, декларация, съобщение, призовка, протокол по чл. 416 ал. 3 от КТ , постановление за обявяване на трудово правоотношение и др.

Като конкретни, подрони и житейски логични и дадени след предупреждение за отговорността по чл. 290 от НПК, съдът кредитира показанията на св. Ж. и на св.И.. Твърденията им не са противоречиви. В показанията си никъде св. Ж. не споменава, че двете лица са работили всеки ден в определен часови диапазон, че е имал договорено работно място, почивки и др. В този смисъл заявеното от нея не е в противоречие със заявеното от св.И..

 

          Съдът, както с оглед изложените от страните доводи, така и предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

        В хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е приложен неправилно.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените от закона срокове. Основателни са, обаче, възраженията, че в АУАН и НП нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна. Не са посочени обстоятелствата при които е извършено.

 АНО е описал, че нарушението се изразява в неоказване на съдействие на контролен орган, изразяващо се в непредставяне на поискани документи. За да е нарушение това деяние, следва А. А. да е имал възможност да представи тези документи, но въпреки това да не го е направил. От описаните факти не става ясно дали тези документи изобщо са съществували. Даже напротив - по-скоро се налага извода, че лицата не са имали трудови договори. Няма каквито и да било доказателства, че А. е имал инструктажни книги, или оценка на риска, или други, изисквани от ИТ документи, описани във връчената му призовка. Няма как да се търси административно-наказателна отговорност за виновно непредставяне на документи, ако представянето им е било обективно невъзможно поради това, че такива документи не съществуват. Предвид презумпцията за невиновност, в тежест на АНО е да докаже, че А. е разполагал с такива документи и че виновно не ги е предоставил за проверка. Налагането на наказание за нарушение, което не е осъществено от обективна и/или субективна страна, е неправилно приложение на материалния закон, което води до извод за отмяна на Наказателното постановление.

По горните съображения, съществуването на исканите от ИТ документи е факт, който е пряко относим към въпроса за съставомерността на нарушението. Поради това и този факт следва да бъде описан в обстоятелствената част на АУАН и НП. Такива факти, обаче, не са посочени и от фактическото описание не става ясно дали изобщо са съществували исканите от ИТ документи.

        Липсата  на факти в АУАН и НП ограничава правото на защита, която се гради именно срещу фактите, което е съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяна на НП.

        На следващо място, допуснато е и друго съществено процесуално нарушение,  като АУАН не е връчен на нарушителя по установения от закона ред. Чл. 416 ал.3 от КТ гласи: „ Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта…“. Изрично се поставя условието лицето да не бъде намерено на постоянния му адрес или по месторабота. Видно от отбелязването върху разписката, не е осъществена тази хипотеза, като в нея се сочи, че А. е отказал да приеме пратката, което  предполага, че е бил намерен на адреса. Отделно от това законът предвижда връчване по пощата, ако е невъзможно да се връчи лично на нарушителя срещу подпис. А. не е бил търсен лично на адреса, няма данни да не е бил намерен на този адрес и не са били налице предпоставките АУАН  да му се връчи чрез съобщение по реда на чл.516 ал.3 от КТ. Връчването на АУАН има за цел на лицето да бъдат предявени фактите, въз основа на които му се търси отговорност. Ограничаването на възможността да се запознае с фактите, ограничава правото на защита, поради което нарушението е съществено и следва да доведе до отмяна на обжалваното наказателно постановление.

 

        Допуснатите съществени процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон обуславят отмяна на наказателното постановление, поради което, съдът намира, че не следва да се произнася по справедливостта на наказанието.

 

        По делото не са приложени доказателства за направените от жалбоподателя разноски.

 

        Водим от горното  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 – 011385/10.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна, с което за нарушение на чл.402, ал.2 от КТ, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на А. е наложено административно наказание глоба в размер на  10 000 лева.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                          СЪДИЯ: