МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ
ПО
НАХД № 4909/2012 г. ПО ОПИСА НА ПРС-ХVІ н.с.
С постановление от 11.07.2012г.
РП-Пловдив е внесла предложение обвиняемият И.Н.Н., ЕГН ********** да бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, като му се
наложи административно наказание за престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. с
ал.3,т.1 от НК за това, че на 05.07.2012г. в гр. П., в маловажен случай, без
надлежно разрешително е държал наркотично вещество, а именно високорисково
наркотично вещество марихуана с нетно тегло 0.24 грама и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 1.5 тегловни %, установено с протокол № 534
от 06.07.2012г. за извършена химическа експертиза на стойност 1.44 /един лева и
четиридесет и четири ст./ лева по цени за нуждите на съдопроизводството
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г.
Представителят на
държавното обвинение поддържа внесеното предложение, като пледира към съда за
налагане на административно наказание глоба, чийто размер да бъде около 300 лв.
съобразен с нормата на чл. 78А, ал.5 от НК.
Обвиняемият И.Н.Н. се явява едва в съдебно заседание едва при
публичното обявяване на решението от съда.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Обвиняемият И.Н.Н. е роден на ***г***,
той е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не е осъждан,
безработен е, с ЕГН **********.
Служителите на Първо РУП
Пловдив - С. Б. и А. Д. застъпили на
дежурство от 20,00 часа на 04.07.2012г. до 08,00 часа на 05.07.2012г., като
около 00,50 часа на 05.07.2012г. служителите на реда получили сигнал от ОДЧ при
Първо РУП за забелязани лица, разменящи наркотични вещества пред сградата на
пощенска станция, находяща се в гр. П. на ул. „Д. Т.”. Пристигналите на адреса
полицейски служители засекли три лица – двама мъже и една жена на ул. „Д.Т.” № .
Единият от мъжете отговарял на
предварително даденото описание от ОДЧ, а именно – мъж на видима възраст около 30 години, с гола
глава и с дънково облекло. По същото време и място други лица около и в близост до пощенската станция нямало.
Двамата свидетели извършили полицейска проверка по документи на установените
три лица, при която се установила самоличността им. Това били обв. Н.,
свидетелите Х. К. К. и Д.И. Д.. В хода на извършваната проверка, И.Н. изкарал
от малък джоб от дясната страна на
дънковия си панталон банкнота от два
лева, която била свита в неправилна форма, която разгърнал, като ловко с лявата
си ръка взел намиращо се в нея зелено-кафяво топче и го пуснал до левия си крак
на пътното платно. Действията му обаче били забелязани от двамата полицейски
служители, които повикали дежурната оперативно-следствена група при Първо РУП Пловдив. Междувременно
свидетелите Б. и Д. забелязали и на тротоара
в близост до пътното платно, където се намирали лицата К. и Д. едно
целофанено пликче със зелено-кафява суха тревиста листна маса. Пред
свидетелите Б. и Д. обвиняемият заявил,
че двете топчета представляват марихуана, които той бил взел за себе си, за да
предложи за консумация на негова приятелка. Пристигналата на място следствена
група извършила оглед на местопроизшествието на ул. „Д. Т.”, като с протокола
били иззети 1 бр. топче със зелено-кафеникав цвят – зелена суха листна маса и на разстояние около 0,5 м. от
него била намерена смачкана банкнота с номинал от два лева, както и 1 бр. целофаново пликче със
зелено-кафява суха листна маса в него.
На досъдебното производство била
назначена и изготвена физико-химична експертиза, според чието заключение представените
за изследване обекти - суха зелена тревиста маса, които били иззета с протокола
за оглед, представлява марихуана със съдържание на активен компонент , както
следва: обект 1, описан като 1 бр. топче
/съцветие/ суха зелена листна маса –
0,24 гр. и 1,5 тегловни % тетрахидроканабинол и обект 2 – суха зелена листна
маса от един брой целофанено пликче - 0,43 гр. и 1,2 тегловни %
тетрахидроканабинол. Марихуаната била разходвана при изследването. Същата е
включена в Приложение №1 към чл.3, ал.2
от ЗКВНВП като растение с висока степен на риск, забранено за приложение.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява от събраните на досъдебното производство
доказателства, прочетени и приобщени към доказателствения материал от съда –
протокол за оглед на местопроизшествието /л.2-3/, физико-химична експертиза № 534/06.07.2012г.
/л.26/, справка съдимост, характеристична справка, както и от останалите
протоколи за извършени процесуално-следствени действия на досъдебното
производство – разпити на свидетели и обвиняемия.
Обвиняемият в хода на съдебното
следствие се възползва от процесуалното си право да не дава обяснения. В
производството по реда на глава двадесет и осма от НПК съдът преценява
събраните на досъдебното производство доказателства, като намира, че
показанията на всички разпитани по делото свидетели са непротиворечиви, логични
и обективни и установяват по категоричен и непротиворечив начин възприетата
по-горе фактическа обстановка. От показанията на свидетелите Б. и Д. се доказва
установяване местонахождението на обвиняемия в инкриминирания момент, неговата
самоличност, както и действията му – ловкото изваждане на зелено-кафявото топче
от намачканата банкнота и го пускането му на пътното платно с очевидната цел да
се отърве от вещта при евентуален обиск. Свидетел-очевидец на изхвърлянето на
топчето от обвиняемия е станала и свид. Д., която подробно описва не семо
поведението на Н. при извършваната им полицейска проверка. Що се касае до свид.
К., то същият се възползва от правото си да не дава показания предвид
разпоредбата на чл. 121 от НПК.
Изготвеният протокол за оглед на местопроизшествието обаче, ведно с приложения
снимков материал също констатират установяването на зелено-кафявото топче и
банкнотата на пътното платно в близост до полицейския автомобил, където твърди
и свид. Д. да е видяла да падат вещите при извършената проверка на Н..
Предвид на изложеното, съдът
счита, че с деянието си обвиняемият И.Н.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по 354а, ал.5 вр. с ал.3,т.1 от НК.
От ОБЕКТИВНА страна подсъдимият
на 05.07.2012г. в гр. П. е държал наркотично вещество – марихуана. Характеристиките на наркотичното
вещество – нето тегло от 0.24
грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 1.5 тегловни
%, се установяват от
изготвената химическа експертиза, а общата стойност на наркотичното вещество – 1,44
лева - от установените цени в Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Съгласно Приложение № 1 към чл.3,
ал.2 от ЗКВНВП марихуаната е вещество с висока степен на риск, забранено за
приложение. Обстоятелството, че обвиняемият е нямал надлежно разрешително за
придобиването и държане на наркотичното вещество е безспорно установено по
делото. Държането е една от формите на изпълнително деяние за престъплението по
чл. 354а от НК и има вещноправен характер, в този смисъл при обсъждане на
доказателствата досежно съставомерността на деянието, приложими са
вещноправните категории при разкриване действителното им съдържание. В случая,
държането е фактическо състояние, фактическа власт на дееца върху вещта, който
продължава да я държи във вида в който я е придобил, владее като своя, така и
ако ги държи като чужди, но все със съзнанието, че те са в негова фактическа
власт /Решение № 371 от 12.09.2005 г. на ВКС по н. д. № 783/2004 г., III н. о./
От СУБЕКТИВНА страна обвиняемият
е действал умишлено – с целени и настъпили общественоопасни последици, съзнавал
е общественоопасният характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните последици. В тази насока поведението му е показателно за
прекия умисъл, с който е извършено деянието – ловкото изхвърляне на топчето, за
да не бъде видяно от полицейските служители, което доказва, че същият е
съзнавал противоправността на поведението си.
От друга страна, откритото и
иззето количество високо рисково вещество, неговата стойност и сравнително
ниската стойност на активен компонент и липсата на вредни последици обуславят
по-ниската степен на обществена опасност
на извършеното от Н. деяние, поради което правилно в постановлението на
РП-Пловдив е възприето, че същото съставлява маловажен случай по смисъла на чл.
354а, ал.5 вр. с ал.3,т.1 от НК.
При така посочената правна
квалификация на деянието, съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите по
чл. 78а от НК предпоставки – за посоченото по-горе деяние се предвижда
наказание глоба до 1000 лева, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер, спрямо него до настоящия момент не е прилаган този институт, както и
от деянието няма причинени имуществени вреди.
При обсъждане
размера на административното наказание “глоба”, съдът съобрази обстоятелството,
че обвиняемият не е трудово ангажиран, младата му възраст, липсата на други
данни за криминални прояви. С оглед на така изложените обстоятелства, съдът
намира, че глобата на обв.Н. следва да бъде в минималния, а и единствено
възможен в случая размер, а именно- 1000 лева. В тази връзка съдът не споделя
доводите на прокурора, че е възможно налагането на глоба в размер под посочения
минимален в чл. 78а, ал.1 от НК /прокурорът пледира за глоба в размер на 300
лв./, тъй като нормата на чл. 78а, ал.5 от НК посочва, че когато за извършеното
престъпление е предвидена само глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба, т.е.
преценката се прави на база максималния предел на предвидената от законодателя
санкция. В случая обаче материалната норма на чл. 354а, ал.5 от НК предвижда
глоба до 1000 лв., като същевременно чл. 78а, ал.1 от НК посочва, че
административното наказание глоба е в размери от 1000 до 5000 лв. Ето защо, на
обвиняемия следва да се наложи глоба именно в размер на 1000 лв. – в същата
насока е и възприетото становище в Решение № 69 от 29.03.2010 г. на ВКС по н.
д. № 684/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Б. Ч..
Приобщените по делото веществени
доказателства, както следва – 1 банкнота с купюр от 2 лв., № , находяща се по
делото, на основание чл. 53 ал. 1 б. „а” от НК следва да се отнеме в полза на
държавата, като се изпрати на БНБ като негодна, а ВД - едно парченце от
целофан, находящо се по делото, да се унищожи като вещ без стойност след влизане
на решението в сила.
По делото има направени разноски
от 79.60 лв., които
следва на основание чл. 189, ал.3 от НПК
да бъдат заплатени от обвиняемия.
С оглед на горното и на основание
чл. 378, ал.4, т.1 от НПК, съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
И.П.