Р Е Ш Е
Н И Е
№ 36
гр. Трявна, 23.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично съдебно заседание на десети юли, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря В.
ДРАГАНОВСКА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 130 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 397/27.03.2018 г.
предявена от "ВИК" ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, бул.
„Трети март” № 6, представлявано от В.Г.В.- управител, срещу “ТРЯВНА АРТ” ЕООД,
ЕИК *********, адрес: гр. Трявна, ул. "Ангел Кънчев" №160.
Ищецът излага, че има качеството „оператор" по смисъла на чл. 2 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ, бр.88 от 8 октомври 2008 г.)
и като такъв предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на своите
потребители. Сочи, че ответникът „Трявна арт" ЕООД е потребител на ВиК
услуги с кл. № 063154 в обект № 067150, с административен адрес: град Трявна,
ул. *******. Твърди, че за периода 02.12.2015 г. - 08.12.2017 г. дружеството-ищец
предоставило на ответната страна за посочения обект услугата „водоснабдяване с
питейна вода", чиято цена била определена със заповед № 363/31.10.2012 г.
на управителя на „ВИК" ООД - 1,45 лева/m3, без включен ДДС. Въз основа на предоставените в рамките на исковия период
услуги от страна на „ВИК" ООД били издадени фактури, посочени в справка за
задълженията на абоната. Излага, че отчетните периоди, за които са издадени
фактурите и отчетените количества вода се съдържат в справка за задълженията на
абоната и в карнетните листи. Сочи, че конкретният начин, по който е извършвано
отчитането в обекта в рамките на процесния период, е посочен в графата „Код
обр." на карнетните листи. Излага, че значението на посочените там кодове
е съобразно номенклатура на състоянията на водомера, която се използва от
инкасаторите на „ВИК" ООД, като в конкретната хипотеза значението е
следното - код 0 - изправен водомер - реален отчет на показанията; код 9 -
служебен разход, код 75 - без разход за периода. При всички отчети в карнета бил
положен подпис от лицето, осигурило достъп на инкасатора до водомера.
Излага, че ответникът не бил
изпълнил задължението си за заплащане цената на доставените услуги в 30-дневния
срок от датата на фактуриране, определен в чл. 33, ал. 2 от общите условия на
„ВИК" ООД, одобрени с решение № ОУ- 09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, обявени на
сайта на „ВИК" ООД на адрес: http://www.vik-gabrovo.com/laws/. Ето защо
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника, по което било образувано ч. гр. дело № 23/2018 год. по описа на
РС-Трявна и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК
ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за сумата
1074.48 лв. - главница,
представляваща цена на ползвани от ответника В и К услуги за обект № 067150,
клиентски № 063154, за недвижим имот, находящ се в гр. Трявна, ул. *******, за
периода 02.12.2015 г. – 08.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.01.2018 г. до
изплащане на вземането и сумата 117.93 лв. - мораторна лихва за забава за периода 31.03.2016 г. – 31.12.2017 г., като претендира да му се присъдят и
разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор
на исковата молба, в който исковете се оспорват като неоснователни. Излага, че
е клиент на "ВИК" ООД с абонатен номер 05728301, като предоставената му питейна вода се отчитала
от водомер № 14552236 с капацитет 30 m3/ч., което било
видно от приложения протокол за монтиране и демонтиране на водомер. Излага, че
представеният от ищеца карнетен лист е с кл. № 057813, който номер е задраскан
и отгоре е добавено в последствие 063154. Сочи, че в исковата молба се
твърдяло, че ответникът е с кл. № 063154 за обект № 067150, а на карнетния лист
в оригиналният ред за № на клиент било записано 057813, който номер не съвпадал
нито с данните на „ВИК" ООД, нито с данните при ответника, поради което
смята, че въпросният карнетен лист не се отнася за него. Излага, че в
посочените фактури пише № на водомер 06715001, а консумацията на вода се
измервала от водомер с фабричен № 14552236 с капацитет 30 m3/ч., поради което моли да не се приема като доказателство документа
карнетен лист. Твърди също, че на 02.03.2018 година е извършил плащане в размер
на 200 лева, което не било приспаднато от ищеца. Оспорва размера на предявените
искове.
В съдебно заседание е допуснато
изменение на предявените от "ВИК" ООД установителни искове поради извършеното частично плащане от ответника на
сумата от 200 лева, като искът за главница се счита предявен за сумата 944.82
лв., а за обезщетението за забава за сумата 74.09 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се
спори и с определение от 15.05.2018 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване
в отношенията помежду им е отделен фактът, че помежду им са налице договорни
отношения, с предмет предоставяне на ВиК
услуги.
Ищецът е представил
справка за формиране на задълженията на ответника по клиентска партида № 063154
за процесния период, видно от която до 28.02.2018 г. е начислено потребление на
вода на обща стойност 1074.48 лева, като върху това задължение е начислена и
лихва за забава в размер на 135.16 лева. От ищеца на ответника са издадени данъчни
фактури за доставена вода за абонаментен № 063154, с
административен адрес: град Трявна, ул. *******, с титуляр ответника „Трявна арт“ ЕООД
за процесния период.
От представения карнетен
лист за абонаментен № 67150, който се оспорва в производството, се установява,
че при извършена проверка в присъствието на представител на “ТРЯВНА АРТ” ЕООД е
извършен ежемесечен отчет на водомер № 54516422 като са вписвани показанията и същите
не са оспорени. Оспорването на карнетния лист е извършено с оглед внесени
поправки в съдържанието му, които обаче не касаят записаните показания на индивидуалния
водомер, поради което и съдът намира, че оспореният частен документ, съставен
от служители на ищеца в присъствието на упълномощен представител на ответника
установява вярно показанията на средството за търговско измерване. Доводите на
ответника, че карнетният лист не се отнася за него, тъй като е с кл. № 057813, който номер е задраскан и отгоре е добавено в
последствие 063154,
са неоснователни. Ответникът, като търговец не е оспорил представителната власт
на лицето, което се е подписвало при отразяване на показанията в карнетния
лист, с оглед на което и в приложение на чл. 301 ТЗ, се счита, че потвърждава
неговите действия и е обвързан от тях. Това означава, че ответникът чрез свой
представител е признал факта на доставено му количество питейна вода, така
както е отчетено от водомера, т. е. налице е извънсъдебно признание на
неизгоден за него факт, а именно, че за процесния период е осъществена доставка
на В и К услуги в посоченото в карнетния лист количество. Отделно от горното,
видно от представеното заявление за смяна на партидата на лица, извършващи
стопанска дейност, подадено от управителя на ответника “ТРЯВНА АРТ” ЕООД, посоченият
в карнетния лист клиентски № 057813 – ограден в скоби е
клиентският номер на предишния титуляр на партидата.
С определение от
15.05.2018 г. на основание чл. 155 ГПК е обявен за служебноизвестен фактът, че общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор са обявени на сайта на „ВИК" ООД, Габрово на адрес: http://www.vik-gabrovo.com/laws/.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като съответно на събраните
доказателства и компетентно дадено, се установява, че счетоводството на ищеца "ВИК"
ООД е редовно водено, като процесните фактури са осчетоводени, отразени са в
регистрите по ЗДДС, включително за съответните данъчни периоди в периода 2016
г. – 2017 г. е внесен ДДС. Процесните фактури не са отразени в счетоводството
на ответното дружество, не са отразени в регистрите по ДДС и за тях ответникът не
е ползвал данъчен кредит. Вещото лице е посочило, че всички показания на
водомера за абонат с клиентски номер 063154 за обект № 067150 са отразени
коректно в процесните фактури, както и че няма разлика в цената, утвърдена от
управителя на „ВиК“ ООД и тази, която посочена във фактурите, издадени на “ТРЯВНА АРТ” ЕООД, т.е. стойностите на
процесните фактури са верни. Вещото лице е посочило, че обезщетението за забава
върху неплатената главница за периода 31.03.2016 г. – 31.12.2017 г. възлиза на
сума в размер на 96.33 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа, че
счетоводството на ответника не е водено редовно, включително не е отчетена и
сумата от 200 лева, която е била преведена на ищеца. Вещото лице посочва, че
размерът на главницата към датата на изготвяне на заключението е 944.82 лева.
Съдът не обсъжда
останалите представени доказателства по делото, тъй като не установяват
релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на предявените установителни
искове.
По отношение на установителния иск с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В случая, претенцията
на "ВИК" ООД се основава на твърдение за осъществен фактически
състав, пораждащ субективно право, включващ елементите: съществуване на
търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на
задължението да достави услугите водоснабдяване и/или канализация (В и К) за
процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 944.82 лева и неизпълнение на
задължението на ищеца да заплати, като насрещна престация паричната стойност на
доставеното му благо.
В този смисъл, в
настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест, ищецът по иска следва да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало в
твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения между страните за доставката на В и К услуги, реално
доставени такива на ответника за
процесния период, както и че тяхната стойност възлиза на претендираната сума.
Ответникът не
оспорва, че има качеството потребител на В и К услуги, съответно че е страна по
облигационно правоотношение с ответника с предмет именно доставка на такива
услуги. Ответникът не оспорва също, че е ползвател на недвижим
имот, находящ се в град Трявна, ул. *******, както и че имотът е водоснабден.
Няма съмнение, че сам
по себе си фактът на съществуване на договорно правоотношение не поражда
задължение за страната потребител да престира насрещно. Необходимо е да бъде
установено изпълнение на задължение на доставчика на В и К услуги да предостави
такива на претендираната стойност.
Въз основа на представеният
от ищеца карнетен лист, съдържащ отчетени показания на водомера, който е
подписан от ответника (при условията на чл. 301 ТЗ) съдът приема за доказана
извършената от оператора доставка на ВиК услуги в отчетеното количество за
процесния период. В тази връзка и при липса
на оспорване от страна на ответника, че е потребявал В и К услуги съдът намира,
че стойността им следва да бъде определена съгласно количествата, определени по
показанията на водомера, до който е бил осигурен достъп на инкасатора от лицето
положило подпис в карнетния лист.
Съгласно чл. 32, ал.
1 от НАРЕДБА № 4 от 14 септември 2004 г. за Условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение, като чл. 40, ал. 1 предвижда тези
услуги да се заплащат по цени, определени по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. При неспазване на сроковете за плащане
на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се
заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД). Съгласно ал. 2 на чл.40 от Наредбата възражения срещу
определено заплащане на изразходваното количество вода могат да се правят
писмено пред оператора в 7-дневен срок от изтичането на срока за плащане.
При така действащата
нормативна уредба и при признанието на “ТРЯВНА АРТ” ЕООД, че е потребител на В
и К услуги, съответно такива са отчетени и фактурирани, като не се установява
да е депозирано възражение в 7-дневен срок от изтичане срока за заплащането им
следва да се приеме, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение
за заплащане на сумата 944.82 лева – стойност на доставени му от ищеца услуги,
която не се установява да е погасена чрез плащане или друг способ.
От друга страна с
извършване на плащането на сумата 200 лева в погасяване на възникнало
задължение за престиране стойността на доставени В и К услуги по същество ответникът
признава осъществяването на правопораждащите това задължение факти, включително
техните правни последици, изразени в пораждане на самото задължение . С решение
№ 100 от 20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е
прието, че признание по смисъла на закона е налице, когато се признава
съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право.
Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване
на вземането то трябва да е отправено до кредитора или негов представител и да
се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на
фактите, от които произхожда. Това е така, защото признаването на фактическия
състав все още не означава признаване на последиците от този фактически състав
към момента на признаването. В случая, следва да се приеме, че е признато
задължението за заплащане на доставените В и К услуги, като тяхната конкретна
стойност е установена от събраните доказателства и кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза.
Извод за обратното не
следва от факта на неосчетоводяване на издадените на “ТРЯВНА АРТ” ЕООД данъчни
фактури, тъй като счетоводството на ответника не е редовно водено и от липсата
на записвания същият не може да черпи благоприятни правни последици.
Ето защо, съдът
приема, че за ответника е възникнало право на вземане за сумата 944.82 лева –
стойност на доставени му В и К услуги за периода 02.12.2015 г. -
08.12.2017 г., поради което и главният установителен иск до поддържания му
размер е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК вр чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за мораторна
лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна
самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва
релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В случая, съдът прие
дължимост на главното вземане за цена на доставени В и К услуги, които парични
задължения са изискуеми - с настъпил падеж, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от
приложимите към правоотношението общи условия потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране и ответникът не е доказал да са погасени чрез изпълнение
или друг способ.
Съгласно решение № 89
от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по т. д.
№ 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК.,
представляващи уеднаквена практика за съдилищата, неизпълнението на едно
парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от
длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока,
а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай,
всяко от главните задължения е срочно, тъй като изискуемостта му е настъпила с
изтичане на 30-дневен срок от издаване на данъчната фактура, като покана от
страна на кредитора "ВИК" ООД не е била необходима, съответно
ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ изтичане на 30-я ден от
издаването на фактурата.
Размерът на законната
лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД - основният лихвен
процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху главницата от 944.82 лева за периода 31.03.2016 г. – 31.12.2017 г., възлиза
на сумата 96.33 лева, изчислено в заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по отношение на забавеното плащане на цената на доставените стоки,
но при съобразяване на факта, че ищецът поддържа акцесорното вземане в размер
на 74.09 лева, то този иск следва да
бъде уважен до тази сума в приложение на диспозитивното начало в гражданския
процес.
Съгласно указанията,
дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на
спора, право на присъждане на извършените разноски възниква за ищеца, който
доказва такива в размер на сумата 615 лева, съгласно представен списък и която
сума е формирана от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева,
внесена държавна такса за исковото производство в размер от 75 лева и внесен депозит за счетоводна
експертиза в размер на 180 лева. Съдът не присъжда разноски за заповедното
производство за държавна такса в размер на 25 лева, при съобразяване на
обстоятелството, че ищецът не претендира такива, тъй като е прихванал сумата с извършеното
от ответника в хода на процеса частично плащане на сумата в размер на 200 лева.
Така мотивиран,
СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "ВИК" ООД, ЕИК *********, с адрес:
гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от В.Г.В.срещу “ТРЯВНА АРТ”
ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Трявна, ул. "Ангел Кънчев" №160,
установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 944.82 лева (деветстотин четиридесет и
четири лева и осемдесет и две стотинки) - главница, представляваща стойност на
доставени В и К услуги за периода 02.12.2015 г. – 08.12.2017 г. в недвижим
имот, находящ се в гр. Трявна, ул. *******, заедно със законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата
74.09 лева (седемдесет и четири лева и девет стотинки) - обезщетението
за забава върху главницата от 944.82 лева за периода 31.03.2016 г. – 31.12.2017 г., за които суми в производството по
ч. гр. д. № 23/2018 год. по описа на РС Трявна, е издадена заповед за
изпълнение.
ОСЪЖДА “ТРЯВНА АРТ”
ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Трявна, ул. "Ангел Кънчев" №160 да
заплати на "ВИК" ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, бул.
„Трети март” № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 615 (шестстотин и
петнадесет) лева - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: