Мотиви към присъда по
НЧХД N6484/2011г. по описа на ПРС, ХII н.с.
С тъжба, подадена
до ПРС Н.И.Б. е повдигнал обвинение срещу П Г.П. за следните извършени престъпления:
по чл. 130,ал.1 от НК за това, че на 21,08,2009
г. край с. Красново, обл.
Пловдив, е причинил на Н.И.Б., разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК,
по
чл. 144,ал.1 от НК за това, че на 21,08,2009
г. край с. Красново, обл.
Пловдив, се е заканил на Н.И.Б. с
престъпление против личността му, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му и
по
чл. 146,ал.1 от НК за това, че на 21,08,2009
г. край с. Красново, обл.
Пловдив, е нанесъл на Н.И.Б. обида, изразяваща се в отправяне на унизителна за
честта и достойнството му ругатня в негово присъствие.
В съдебно заседание представителят на тъжителя поддържа
обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната
отговорност се предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание за всяко едно
от твърдяните престъпления.
В
съдебно заседание по негова молба бе конституиран в качеството на граждански ищец тъжителя Б., като бяха
приети за съвместно разглеждане с наказателния процес предявените от него
граждански искове както следва: за сумата от 8 000 лв. като обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва от датата на деликта
21,08,2009 г. до окончателното й изплащане;
за
сумата 1 000 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
на деянието по чл. 144, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деликта 21,08,2009 г. до окончателното й изплащане;
за
сумата 1 000 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
на деянието по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деликта 21.08.2009 г. до окончателното й изплащане. Процесуалният
му представител, с съдебно заседание, моли
съда да осъди подсъдимия и да уважи изцяло предявения срещу него граждански
иск.
Подсъдимият в съдебно
заседание даде подробни обяснения по
обвинението като не признава вината си. Лично и чрез процесуалния си
представител изрази становище че е извършил вменените му престъпления и моли
съда да бъде признат за невинен по всички обвинения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намери за установено следното:
Подсъдимият П Г.П. е роден на г. в с. , обл.
Пловдив, живее в същото село. Българин е и български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан,
ЕГН **********.
Към инкриминирания период тъжителят Б. живеел на семейни
начала със св. Н Б в Красновски бани. Към същия
период тъжителят заедно със св. С.Л. *** собственост на св. П.Д., който бил син
на св. Б. По същото време подсъдимият П. имал овощна градина в землището на с. Старосел, в което тъжителя и св. Л. пасяли
кравите. Във връзка с това, че тези крави понякога влизали в овощната градина и
нанасяли щети на овошките, подс. П. многократно
правел забележки на тъжителя.
На 21,08,2009г. както обичайно, сутринта тъжителят Б. и св. Л.
пасяли кравите на св. П.Д. ***. Около тях наблизо нямало други хора. В това
време се появил подс. П.. Той тръгнал към тъжителя и
св. Л. и викал “Вашта мама”, Да еба вашта мама”, след което се обърнал лично към тъжителя и му
отправил ругатнята
“ Да еба
твойта мама”. Като ги наближил, подс.
П. взел тоягите на тъжителя и св. Л. и
ударил тъжителя Б. по главата с неговата
глава. От удара тъжителят паднал на седалищните си части. След това подсъдимият
започнал да го удря с едната тояга по
цялото тяло. По време на боя подс. П. пробол корема
на тъжителя в долната му част с остър предмет. След това ударил и св. Л. и
последният побягнал. Тъжителят останал
на място на земята, а св. Л. тръгнал към шосето да търси помощ. На шосето
срещнал внука на тъжителя, който с автомобила си откарал св. Л. до дома на
тъжителя в Красненски бани.
Малко преди това, към 09,30ч. св. П.Д. бил с автомобила и
сина си близо до овощната градина на подс. П.. Той
видял, че има крави в овощната градина и слязъл, за да ги прогони. В това време
към градината се появил и подсъдимият. Последният носел две тояги. Той се
насочил към св. Д. и му казал “Така ли се пасат крави”. Свидетелят Д. го
попитал къде са двамата пастири, на което подсъдимият отговорил, че им е ударил
по някоя тояга задето са влезли в неговата градина. Подсъдимият уточнил, че
единият пастир избягал след боя, а другият останал да лежи “там някъде”. В това време тъжителя се обадил по мобилния
телефон на св. Д. и му казал, че подсъдимият го бил. Тъжителят по същото време
се обадил и на св. Б, за да й съобщи
същото. След това св. Д. отишъл до къщата на майка си и тъжителя в Красненски бани, взел майка си – св. Б и заедно отишли в
полето. На около 500 м. от къщата намерили тъжителя на земята с кръв по долната
част на корема и видимо бит. Двамата закарали тъжителя до поликлиниката в с. Старосел. Пред поликлиниката се намирал св. С.К., който
чакал д-р К., за да я отведе в дома си при болните си родители. Там личната
лекарка на тъжителя св. Р.К. го изпратила в Окръжна болница в гр. Пловдив.
Тъжителят преседял няколко дни в Окръжна болница Пловдив. На едната ръка му
сложили гипсова шина. След изписването му тъжителят заедно със св. Б се
прибрали в дома си и известно време тъжителят можел да се обслужва само с
помощта на св. Б.
По време на процесния инцидент в
овощната градина на подсъдимия били и други хора, сред които синът му – св. Г.П.
и сват му – св. Г.Г.. Същите помагали при беритбата на сливи от градината. Св. Г.Г.
възприел навлезлите крави в овощната градина, пристигането на св. П.Д. и
гоненето от негова страна на кравите. Свидетелят Г.Г., както и св. Г.П. възприели и пристигането на
подсъдимия, който носел тояга.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установи,
че на пострадалия са причинени следните увреждания: оток и кръвонасядена
в основата на носа с червеникаво жълтеникав цвят и мораво жълтеникаво кръвонасядане къ вътрешните ъгли
на клепачите, счупване на носните костици без разместване на фрагментите,
мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието, кръвонасядане
на лявата гръдна половина към ребрена дъга – 25/12см, кръвонасядане
по гърба в дясно, под плешката – 7/5 см, друго кръвонасядане
по гърба – 15/9 см, две кръвонасядания в същата
област с размери по 6/4 см, кръвонасядане в лявата
половина на корема масивно – 32/15 см, ивичесто охлузване, хоризонтално
разположено в средата на кръвонасядането с размер
11/1см с кафеникава коричка над околното ниво, контузия на дясната мишница с
наложена гипсова превръзка за 15 дни, кръвонасядане
по дясната мишвица, кръвонасядане
по лявото бедро – 2/8см. Най-общият
механизъм на получаване е от удари с или върху твърд, тъп предмет. Ивичестото
охлузване по предната корена стена би можло да се
получи и от тангенциалното действие на предмет с остър връх. Описаните
увреждания са причинили разстройство на здравето, временно
и неопасно за живота и според преценката на съда
се касае за лека телесна
повреда извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Съдът възприе и кредитира
в присъдата си заключението на вещото лице като
изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.
Същото не се оспори от страните.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява по несъмнен
начин от следните, събрани по делото доказателствени
материали - от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, в кредитираната им съда
част, от свидетелските
показания на свидетелите С.Л.,
Н Б, П.Д., С.К., Р.К. и показанията на свидетелите Г.Г. и Г.П. в кредитираната
им от съда част, от заключението на назначаната по делото
съдебно медицинска експертиза,както и от
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие , прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал -
свидетелство за съдимост, карта за обвиняемо лице, характеристична справка за
подсъдимия.
Противоречието, което се очерта между доказателствата е
относно това дали подсъдимият е нанесъл побой над тъжителя и дали същият му е
отправял обидни ругатни. От една страна са показанията на свидетелите С Л., П.Д.
и Н Б заявиха, че са възприели тези
деяния от страна на подсъдимия – св. Л. лично с възприятията си, а свидетелите Д.
и Б – от разказите на св. Л. и тъжителя, а св. Д. и от разказа на самия
подсъдим. От друга страна в показанията си св. Г.П., син на подсъдимия, заяви,
че след като в процесната сутрин е видял баща си да
идва с тояга, последният му е казал, че е видял двамата пастири на кравите, но
като го видели, те избягали. В обясненията си подсъдимият също заяви, че в процесната сутрин след като е видял, че кравите на св. Д.
са в неговата овощна градина, тръгнал към пастирите и псувал по пътя, но
псувните му били отправени към кравите, а не към пастирите. В това време след
като тъжителят и св. Л. го видели, същите се отдалечили и без да имат какъвто и
да било физически контакт помежду си, подсъдимият продължил да гони кравите, след
което се видял със св. Д. и се върнал в овощната си градина.
Относно това противоречие съдът даде вяра
на показанията на свидетелите Б, Л. и Д.. За да стигне до този извод съдът
отчете обстоятелството, че показанията на тримата свидетели са напълно логични,
последователни и кореспондират помежду си дори в най-малките подробности.
Въпреки че единствено св. Л. е бил пряк очевидец на станалото, в показанията си
свидетелите Д. и Б препредават неговия разказ с такива подробности дори относно
най-малките детайли, че за съда не остана съмнение, че същите правдиво
препредават разказа на св. Л.. Следва да се отбележи, че разказите се
припокриват напълно дори в най-малките подробности относно вренето, мястото и
самия механизъм на деянията. А че разказът на св. Л. е правдив съдът прие, тъй
като същият напълно се припокрива с разказа на самия тъжител за настъпилите
събития, преповторен в показанията на свидетелите Д. и Б. При наличие на пълно
сходство в препреданени събития от трима отделни
хора, които от своя страна препредават разказите на двама очевидци се налага
единствения възможен извод, че всички тези разкази свидетелства за действително
настъпили събития. Нещо повече,
показанията на тримата свидетели напълно се потвърждават от заключението на
назначената по делото СМЕ, съгласно което тъжителят Б. е получил точно такива
наранявания, за които разказват тримата свидетели и се твърди от самия тъжител
в депозираната пред съда тъжба.
Относно същото обстоятелство съдът не даде вяра на
показанията на свидетелите Г.Г. и Г.П., както и на обясненията на подсъдимия.
За да направи този извод съдът на първо място отчете вече направения извод, че
показанията на свидетелите Б, Л. и Д. са напълно правдиви и отразяват
действително настъпилите събития. И при положение, че същите са в пълно
противоречие едни с други, явно показанията на свидетелите П. и Г. и обясненията на подсъдимия са
неистински. На следващо място съдът отчете обстоятелството, че твърденията на
тримата не намериха подкрепа и в нито едно друго събрано по делото
доказателство.
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода
на настоящото производсто фактическа обстановка Съдът е на становище, че
с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията
по чл. 130,ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият
на 21,08,2009 г. край с. Красново,
обл. Пловдив, е причинил на Н.И.Б.,
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Подсъдимият е осъществил съставомерните
признаци на същото престъпелние като с личните си
действия и по механизъм, уточнен в излагането на фактическата обстановка в
настоящите мотиви, е нанесъл удари в главата
тялото на подсъдимия, при което му е нанесъл описаните в заключението на
СМЕ наранявания. Същите не са довели до нито една от телесните повреди, описан
в разпоредбите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и правилно деянието е
квалифицирано като такова по чл. 130,ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при
форма на вина пряк умисъл като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. В представното съдържание на умисъла
на подсъдимия се е съдържало знанието, че с нанасяне на процесните
удари по тялото на тъжителя, би могло да се стигне до причинените телесни
увреждания и целенасочено и съзнателно ги е нанесъл.
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства чистото му съдебно минало, нелошите му характеристични
данни, както и липсата на други
противообществени прояви от извършване на престъплението. Отегчаващи вината
обстоятелства Съдът не констатира. Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. Въпреки липсата
на отегчаващи вината обстоятелства, смекчаващите
такива не се явяват нито многобройни, нито изключителни, поради което и не
могат да обосноват извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би
се явило несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на деянието и
дееца. Ето защо Съдът и наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл.54 от НК. От своя страна превеса на
смекчаващи вината обстоятелства на подсъдимия и липсата на отегчаващи такива
мотивира съдът да наложи при условията на чл. 54 от НК по-лекото от двете
алтернативно предвидени в разпоредбата на чл. 130,ал.1 от НК наказания , а
именно пробация. Впредвид тежестта на нанесените
телесни увреждания на тъжителя, а именно впредвид
обстоятелството, че едно от тези телесни увреждания е причинено с нож, съдът
счете, че срока на така определеното наказание следва да бъде между минималния
и средния, предвиден в НК размер, поради което и наложи на подсъдимия наказание
пробация, изразяваща се в една година задължителна регистрация по настоящ адрес
с периодичност два пъти седмично и една година задължителни периодични срещи с пробационен служител. Според преценката на Съда именно това
наказание се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, поради което и е справедливо.
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода
на настоящото производство фактическа
обстановка Съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпленията по чл. 146,ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият на 21,08,2009 г. край с. Красново, обл. Пловдив, е нанесъл
на Н.И.Б. обида, изразяваща се в отправяне на унизителна за честта и
достойнството му ругатня в негово присъствие. Че на процесната
дата непосредствено преди да му нанесе гореописания побой, подсъдимият е
отправил ругатня “на майка” по адрес на тъжителя, свидетелстват в показанията
си св. Л., който лично и непосредствено е възприел същата от устата на
подсъдимия За същото свидетелства и св. Б, възприела го от разказите на св. Л.
и тъжителя. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при
форма на вина пряк умисъл като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства чистото му съдебно минало, нелошите му характеристични
данни, както и липсата на други
противообществени прояви от извършване на престъплението. Отегчаващи вината
обстоятелства Съдът не констатира. Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. Въпреки липсата на отегчаващи вината обстоятелства, смекчаващите
такива не се явяват нито многобройни, нито изключителни, поради което и не
могат да обосноват извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би
се явило несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Ето защо Съдът и наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл.54 от НК, а именно глоба. Впредвид превеса на
смекчаващи вината обстоятелства на подсъдимия и липсата на отегчаващи такива
съдът счете, че за постигане целите на наказанието размера на така наложеното
наказание глоба би следвало да бъде в минималния, предвиден в разпоредбата на
чл. 146,ал.1 от НК, поради което и определи същия на 1 000 лв. Според
преценката на Съда именно това наказание се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, поради което и е справедливо.
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода
на настоящото производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността
за събиране на нови доказателства по делото, Съдът зае становище, че обвинението, повдигнато срещу
подсъдимия за извършено престъпление
по чл.144,ал.1 не е доказано по несъмнен
начин.
От обективна страна по делото не бяха
събрани несъмнени доказателства относно това на 21,08,2009 г. край с. Красново, обл. Пловдив,
подсъдимият да се е заканил на Н.И.Б. с
престъпление против личността му, като това заканване да би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му. За подобна закана се твърди в
депозираната пред съда жалба. Но доказателства относно това подсъдимият да е
отправял лично към тъжителя конкретна закана за убийство от категорията на тези, която да би могла да
възбуди основателен страх от осъществяването й, по делото не бяха събрани доказателства. В показанията си св. Л., присъствал
на процесния сблъсък между подсъдимия и тъжителя
заяви, че при пристигането си подсъдимият е отправял към двамата – тъжителя и
св. Л. думи “Как ще си харчите парите като ви изтрепя”. Това изречение по
преценка на настоящия съдебен състав не бил могло да осъществи състава на
престъплението по чл. 144,ал.3 от НК. Същото съдържа абстрактно отправена
закана към някой от двамата, или общо към двамата. Но без да е уточнена една
закана не може да се твърди, че същата е съставомерна
на престъплението по чл. 144,ал.3 от НК. Нещо повече, неуточняването на същата
не може да доведе до правилна преценка дали е съществувал реален страх от
осъществяването й. В показанията си св. Б пък свидетелства за изразен страх от
страна на тъжителя, че подсъдимият ще го убие и пребие, но вече няколко дни
след процесния инцидент. При това по никакъв начин
този страх не беше свързан с конкретна заплаха, отправена на датата, за която
се твърди че е извършено разглежданото престъпление.
С оглед на изложеното Съдът счете, че престъплението не е
доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на
основание чл. 304 от НПК призна подсъдимия
за невинен като го оправда изцяло по така повдигнатото му обвинение.
Предявения от тъжителя граждански иск
за причинените му от престъплението по чл.
130,ал.1 от НК
неимуществени вреди , изразяващи се в причинени на пострадалия
болки и страдания е доказан по основание.
Безсъмнено установено по делото беше, че в резултат от извършеното от
подсъдимия престъпление пострадалият е претърпял неимуществени вреди - болки и
страдания, които са непосредствена последица от увреждането. Видно от СМЕ те имат
траен характер. С оглед на изложеното Съдът счете, че предявения
граждански иск от пострадалия срещу подсъдимия е основателен. Досежно неговия размер, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
, същият следва да се определи
по справедливост. За справедлив Съдът намери сумата от
3 000 лв.
като оптимален
паричен еквивалент на претърпяните от пострадалия болки и страдания. До пълния предявен размер от 8 000 лв.
Съдът намери иска за
завишен и макар доказан
по основание, го отхвърли.
Следващия предявен от тъжителя граждански иск за
неимуществени щети, причинени от престъплението по чл. 146,ал.1 от НК съдът
отново счете за доказан по основание. За справедлив размер в този случай съдът
намери сумата от 300 лв., поради което и осъди подсъдимия да заплати същата на
тъжителя като до пълния предявен размер от 1 000 лв. Съдът намери иска за
завишен и макар доказан по основание, го отхвърли.
Третият предявен от тъжителя граждански иск в размер на
1 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени щети от
престъплението по чл. 144,ал.1 от НК съдът намери за недоказан. Както беше
описано по-горе в настоящите мотиви, съдът прие, че по настоящото дело няма
несъмнени доказателства относно това подсъдимият да е извършил твърдяното
престъпление по чл. 144,ал.1 от НК. А впредвид
липсата на извършено престъпление, не
може да се вмени на подсъдимия гражданско правна отговорност за недоказани нанесени
щети. Поради изложеното съдът отхвърли
обсъждания иск като неоснователен.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Съдът възложи направените по делото разноски в размер на 392 лв., които същият следва да заплати на тъжителя, както и заплащането на държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск в размер на 132 лв.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала
Секретар: МГ