Р Е Ш Е Н И Е №...
гр.
ВРАЦА, 17.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд наказателно отделение
в
публичното заседание на 13.12.2018
година,
в
състав:
Председател: Лидия
Крумова
Членове: Иван Маринов
Снежана Наумова
в присъствието на:
прокурора Камелия Трифонова и секретар Галина Емилова
като разгледа докладваното
от
съдия Наумова
ВНОХ дело N`584 по описа за 2018 год.
За да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
С
Присъда № 45/10.10.2018 г., постановена по НОХД № 581/2018 г. РС-Враца е признал подсъдимия К.Г.Е. роден на *** ***,
жител и живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование,
неженен, работи, осъждан, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 03.11.2017 год. в гр. Криводол,
обл.Враца, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП №
17-0370-000336/29.06.2017 год. на Н-к Група към ОД на МВР-***, РУ-***, за
управление на моторно превозно средство /МПС/ без съответно свидетелство, като
НП е получено лично на 13.07.2017 год. и е влязло в сила от 21.07.2017 год., е
извършил такова деяние, като е
управлявал МПС – л.а. „Фолксваген Голф” с ДК № М 48-08 ВА, без съответно свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, поради което и на основание -
чл.343в, ал.2 във вр. с чл.54 и във вр. чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на
една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален
"строг" режим на изтърпяване, съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б.
"б" ЗИНЗС, както и на глоба в размер на 850 лв. в полза на държавата.
Срещу присъдата е
постъпила въззивна жалба от подсъдимия чрез служебния му защитник. В нея се
сочи несправедливост на наложеното наказание, отнасяща се до начина на
изтърпяването му. Аргументите за това са признанието на вината, изразеното
съжаление, обстоятелството, че живее съпружески с жена, с която има три деца и
основната тежест по издръжката на семейството лежи върху него. Посочва се още,
че той работи без трудов договор в строителството. На основание изложеното се
счита, че целите на наказанието могат да се постигнат и без ефективно изтърпяване
и се отправя искане за приложение на разпоредбата на чл. 66 НК. Отправена е и
молба за намаляване размера на кумулативното наказание - глоба.
С
определение по реда на чл. 327 и сл. НПК, въззивният съд е намерил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не е налице необходимост от провеждане
на допълнително съдебно следствие.
Подсъдимия
редовно призован не се яви пред контролната инстанция, но с оглед на това, че
поддържаното срещу него обвинение не е за тежко умишлено престъпление и
отсъствието му няма да попречи на разкриване на обективната истина, делото се
разгледа в негово отсъствие.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция защитникът му поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и при същото искане за приложението на разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК и определянето на изпитателен срок.
Представителят
на ВрОП намира присъдата на ВрРС за законосъобразна, обоснована и справедлива,
поради което предлага същата да бъде потвърдена изцяло, а жалбата да бъде
оставена без уважение, като неоснователна. Счита, че наложеното на подсъдимия Е.
наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Врачански окръжен съд, след като прецени
доводите на страните, материалите по делото и сам служебно на основание чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено
следното:
Първоинстанционното съдебно
производство е протекло по предвидения в чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК
алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимия и неговия защитник.
Пред съда подсъдимият Е. е признал изцяло фактите по възведеното обвинение
така, както тези факти са очертани в обвинителния акт и се е съгласил за тях да
не се събират допълнителни доказателства. Съдът от своя страна, констатирайки
обоснованост на направеното признание от валидно събраните в досъдебното
производство доказателства, законосъобразно е приложил съкратената процедура на
съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма. С присъдата ВрРС е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия К.Е.
е неправоспособен водач на моторно превозно средство, като никога не е
притежавал свидетелство за управление на МПС, но системно е управлявал леки
автомобили. Поради различни нарушения по Закона за движение по пътищата и извършени
престъпления по Наказателния Кодекс е бил многократно наказван по чл.150 от ЗДвП и др. нарушения по ЗДвП и осъждан за престъпление по чл.343”в” ал.2 НК и
други престъпления по НК.
За поредно
управление на МПС без СУМПС, с Наказателно Постановление на Началник група към
ОД на МВР-***, РУ-***, НП № 17-0370-000336 от 29.06.2017 год., връчено му лично
на 13.07.2017 г. и влязло в сила 7/седем/ дни по-късно, подсъдимия е бил
наказан по административен ред за това, че е управлявал моторно превозно средство,
без да е правоспособен водач – на 21.06.2017 год. в гр.***, с л.а.”Рено Клио”,
като по чл.150 вр. чл.177 от ЗДвП бил глобен с 500 лв. Това НП е влязло в сила
на 21.07.2017 год.
И след тази
санкция Е. не преустановил управлението на леки автомобили без да притежава
шофьорска книжка и на 03.11.2017 год. в гр. Криводол той отново управлявал МПС
— л.а.”Фолксваген Голф” с ДК № М 48-08 ВА, при което бил спрян за проверка на
ул.”Г.Димитров” до дом № 55, от полицейски патрул в състав св.П. И. П. и св.И. М. М..
Полицейските служители установили и изяснили, че подс. К.Е. е неправоспособен
водач, а и той самият признал пред тях, че не притежава СУМПС. Бил му съставен
АУАН за нарушение по чл.150 от ЗДвП, иззето свидетелството за регистрация на
МПС /СРМПС/,част II-ра, и свалени регистрационните номера на автомобила 2бр.
Тези фактически
положения, описани от прокурора и признати от подсъдимия, първостепенният съд е
приел, че се подкрепят от събраните в ДП писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства:
от
самопризнанията на подсъдимия К.Е. пред съда, от показанията на свидетелите П. П. и И. М., служители
съответно на РУ Враца и Зонално жандармерийско поделение Плевен, които са
извършили проверката; от писмените доказателства имащи значение за изясняване
на обстоятелствата по делото: АУАН в оригинал на л.6, справка за нарушител на
л.7-9, писмо от СДВР с приложено НП в препис на л.23-24, АУАН в препис на л.30,
НП в препис на л.33, справка за нарушител на л.34-36, НП и АУАН в преписи на
л.39-42 и л.45-50, справка за съдимост на л.52-62 от ДП; характеристика на
подс. от МлПИ към РУ-*** на л.66 от ДП и от съдебното следствие: писмо-справка
от Затвора-Враца на л.34 и характеристика от кмета на село *** на л.48 от
делото.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните, ВрРС законосъобразно е приел, че
поведението на подсъдимия К.Е. се субсумира под съставите на престъпления по
транспорта по чл.343в, ал.2 от НК - управление на МПС без съответно
свидетелство, удостоверяващо правоспособност за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването на лицето по административен ред за същото
деяние.
Първата
инстанция е изложила много подробни съображения за обективната и субективната
страна на двете престъпления, реализирани от подсъдимия. Възприетото от
първоинстанционния съд напълно се споделя от въззивния съд, поради което и не
се налага да го преповтаря дословно.
В рамките на осъществената въззивна проверка, в
частта относно индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, и в контекста на възведеното в жалбата единствено възражение против
отказа да се приложи института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 НК и за
прекомерност на наказанието глоба , ВрОС констатира следното:
Не
съществуват основания за преоценка на атакуваната присъда и в частта относно
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Правилно съдът е
приложил разпоредбата на чл.58а НК, тъй като съдебното производство е протекло
при условията на глава ХХVІІ от НПК. При това положение, е определил по
отношение на подсъдимия Е. за извършеното от него престъпление по транспорта по
чл.343в, ал.2 от НК наказание от две години лишаване от свобода, при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, след което и на
основание чл.58а, ал.1 НК го е редуцирал с една трета, приемайки, че
подсъдимият следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца. Освен това, на подсъдимия е наложена в условията на
кумулативност и глоба в размер на 850 лева.
Първоинстанционният съд е изложил
достатъчно съображения по въпроса за индивидуализацията на така определените
наказания, обсъдени са и надлежно оценени, съобразно тяхната тежест и значение,
всички обстоятелства, включени в обхвата на чл.54 НК. Наказанията са отмерени
при отчитане от една страна на смекчаващите отговорността обстоятелства-лошия
материален и семеен статус на подсъдимия и липсата на други вредни последици,
извън съставомерните, сравнително добрите характеристични данни и от друга на
отегчаващите такива, свързани със завишената степен на обществена опасност и
особеностите на деянието, личната степен на обществена опасност на дееца,
предходните му многобройни административни наказания по ЗДвП и миналите осъждания, последното от които е за идентично престъпление по
транспорта по чл.343в, ал.2 от НК. Това указва на проявена от подсъдимия
престъпна упоритост и го характеризират като системен и груб нарушител на
правилата за безопасно движение по пътищата. Правилно е отчетено и
неприложимостта на хипотезата на чл.55 от НК, тъй като смекчаващите
обстоятелства не са многобройни или изключителни. При тези предпоставки,
първостепенният съд не е имал основание за проява на по-голяма снизходителност
при реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Въззивната
инстанция приема, че в този размер наказанията се явяват адекватни и съответни
на извършеното и са достатъчни да изпълнят целите по чл.36 от НК, поради което
не се налага намеса в исканата от защитата на подсъдимия посока.
Законосъобразно е отчетено
неприложимостта на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК в какъвто смисъл е и
основната претенция в жалбата, поставила началото на въззивното производство.
Твърдението на защитника на подсъдимия, че са налице условията на чл. 66 НК е
неоснователно. Справката за съдимост сочи, че подсъдимият е осъждан 8 пъти, в
т.ч и на лишаване от свобода за срок от три години с ефективно изтърпяване и
последиците от тях не са заличени /което подробно е отразено и в мотивите на
първоинстанционната присъда/. Отчетено е и обстоятелството, че последното
осъждане е за същото престъпление по транспорта по чл. 343в НК и наложеното
наказание пробация очевидно не е постигнало възпитателния и превантивен ефект. Така
изложените обстоятелства разгледани във корелация с наложените на Е. административните
санкции - 16 бр. НП и 7 броя фишове по безапелационен начин подкрепят извода на
районния съд, че личната и генерална превенция може да се постигне единствено и
само чрез ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода при
първоначален "строг" режим, както правилно е определен при
предпоставките на чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗИНЗС.
При
горните съображения и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Врачански
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 45/10.10.2018
г., постановена по НОХД № 581/2018 г. по описа на Районен съд-Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: Членове:1. 2.