Р Е Ш Е Н И Е
№ 261368 28.04.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря
Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6798 по описа на съда за 2019година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.29, вр.чл.27, вр.чл.44 ЗЗД, вр. чл.52 ЗН.
В исковата молба от Д.М.Д. против М.Д.Д. се твърди, че майката на ищеца Ж. Х. Д. и баща му М.Д.Д. са сключили граждански брак на ***. По време на брака двамата придобили съвместно недвижим имот, на адрес в гр.П., ул. „***“ № **, ет.*, ап.***. На *** Ж. Х. Д. починала и оставила следните наследници по закон – бащата на ищеца М.Д.Д. и децата си Д.М.Д., П. М.Д. и П. М. С.. В началото на месец *** бащата на ищеца М.Д.Д. провел разговор с ищеца, на който присъствала и съпругата му Р. Д., като заявил, че желае да предприеме действия, с които цялото жилище на посочения адрес да стане собственост на сина на ищеца П. Д.Д.. За целта ищецът следвало да свърши доста работа и да поеме всички разходи по прехвърляне на имота. Ищецът се съгласил, защото към онзи момент жилището било съсобствено между него, баща му, брата на ищеца и сестра му. Заплатил съответни данъци за жилището, като баща му казал, че следва и да се откаже от наследството на майка си Ж. Д.. Същите откази от наследство, оставено от майка му, щели да направят и неговите брат и сестра, така че баща му да можел единствен да се разпорежда с жилището и да го прехвърли на своя внук и син на ищеца П. М.Д.. Повярвал на баща си, че след като свърши описаните неща, той ще прехвърли на сина на ищеца апартамента. На *** П. С., П. Д. и Д.Д. платили задълженията си за данъци и такси, след което на дата *** трите деца на Ж. Х. Д. се отказали от наследството на майка си. Отказите им били вписани в особената книга на Районен съд Пловдив, с определения от посочената дата. Разходите за тези откази били поети изцяло от ищеца. Издадените от районния съд удостоверения за трите вписани отказа от наследство били предадени на ответника, който следвало да прехвърли имота на сина на ищеца. В началото на ***г. ищецът попитал ответника какво се случва с прехвърлянето на собствеността, както и през лятото на същата година, а през ** при проведен разговор ответникът заявил, че е единствен собственик на имота, че няма да прехвърля нищо на сина на ищеца и ако не го гледат и издържат занапред, ще прехвърли собствеността на трето лице. По този начин ищецът разбрал, че бил въведен в заблуда от ответника. Съдържа се позоваване на разпоредбата на чл.29 ЗЗД. Уточнено е, че с направения отказ ищецът е съзнавал съдържанието на волеизявлението, с което е направил отказ, но е действал под влияние на невярната представа, създадена у него от ответника, че правните последици, които настъпват, ще помогнат на баща му да стане едноличен собственик на имота. В крайна сметка обаче настъпили други последици, тъй като след направените откази от наследството от всички деца на ответника и Ж. Д., ответникът наследявал заедно с братята и сестрите на Ж. Д., тоест лица, които нямали роднинска връзка по права линия нито с ищеца, нито с ответника. Направено е искане направеният от ищеца отказ от наследството на покойната му майка Ж. Х. Д., поч. на ***, вписан под номер *** за ***г. в особената книга на Районен съд Пловдив, да бъде унищожен.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от М.Д.Д., с който изцяло се признава предявеният иск.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено удостоверение за наследници на Ж. Х. Д., поч. на ***, оставила като свои законни наследници преживял съпруг М.Д.Д., както и децата си П. М. С., П. М.Д. и Д.М.Д..
Представени са по делото три броя съдебни удостоверения, видно от които П. М. С., П. М.Д. и Д.М.Д. са направили отказ от наследството на Ж. Х. Д., поч. на ***, като отказите им са вписани в особената книга на ПРС под №№ ***, ***, ****г.
Представен е нотариален акт № ***, том *, нот.дело № *** от ***г. на *** при ПРС , видно от който М.Д.Д. е признат за собственик на апартамент № **, находящ се на етаж **, бл.***, вх.* в комплекс „***“ в гр.П.. Видно от удостоверение за сключен граждански брак, М.Д.Д. и Ж. Х. Д. са сключили брак на ***г. Представени са по делото и удостоверения за раждане на Д.М.Д., П. Д.Д.. Приложени са и приходни квитанции за платени данъци недвижими имоти.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че страните по делото са съответно син и баща – законни наследници на починалата на *** майка на ищеца и съпруга на ответника Ж. Х. Д..
Видно е, от представените по делото три броя съдебни удостоверения, че законните наследници на Ж. Х. Д. – нейните деца – П. М. С., П. М.Д. и Д.М.Д. са направили отказ от наследството й, като отказите им са вписани в особената книга на ПРС под №№ ***, ***, ***г.
Ищецът
по делото е изложил твърдения, че ответникът – негов баща, го е въвел в
заблуда, че ще прехвърли целия наследствен имот на внук си – син на ищеца, след
като стане негов едноличен собственик и по този начин го мотивирал да извърши
отказ от наследството, оставено на ищеца от неговата майка. При изложените
твърдения и събраните по делото доказателства съдът намира, че предявеният иск
е неоснователен. Мотивът на направения отказ от наследството е без правно
значение, тъй като не е елемент от фактическия състав на отказа от наследство.
Ирелевантно е дали отказът от наследство е бил продиктуван от намерението на
ответника да се разпореди с имота в полза на своя внук. Ищецът изрично е
посочил в уточняваща молба от ***, че е съзнавал съдържанието на
волеизявлението, с което е направил отказ от наследство, поради което съдът
намира, че не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.29 ЗЗД за наличие
на измама като основание за унищожаване на направения от ищеца отказ от
наследство – измама би била налице, когато лицето умишлено е било заблудено
относно предмета на сделката и правните й последици, какъвто според настоящия
състав не е разглежданият случай. Поради това предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Д., ЕГН ********** *** против М.Д.Д., ЕГН ********** *** иск за унищожаване поради измама на отказ от наследство, направен от Д.М.Д., оставено от Ж. Х. Д., поч. на ***г., вписан под № *** в особената книга на ПРС с определение по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.