№ 126
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513090 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20143799 от 22.06.2021 г. на СРС, 52 с - в, по гр. д. № 65399/2017
г. на основание чл. 200 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД С. В. В., ЕГН: ********** е осъден
да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, сумата общо 257. 52 лева, представляваща
продажна цена на доставена топлинна енергия и дялово разпределение на
топлоснабден имот - апартамент № 6, находящ се в гр. София, район „Изгрев", ул.
„******* с абонаментен №038675 за периода от 15.09.2014 г. до 30.04.2015 г., заедно
със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба - 15.09.2017г. до
окончателното й изплащане, а на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата общо 63. 24 лв.,
представляваща лихва за забава, върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение за периода от за периода от 15.09.2014 г. до 11.09.2017 г., като исковете
са отхвърлени, както следва : за главницата над уважения до пълния предявен размер
от 612. 52 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 15.09.2014 г., а за лихва за забава - за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 150. 58 лв. Ответникът е
осъден за разноски.
Недоволен от решението в частта, в която исковете са уважени е останал
ответника - С. В. В., чрез особения си представител, който го обжалва, в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, с доводи, че е неправилно и необосновано. В жалбата се поддържа, че
решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните
доказателства. Неоснователно СРС е приел, че страните са в договорни отношения, по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. По делото не е безспорно установено, че ответникът е
собственик или ползвател на процесния имот. Сочи, че нотариалният акт, представен
1
пред СРС, е от 2009 г. Поддържа, че не е установено дали до периода на претенцията са
извършвани прехвърлителни сделки с имота от наследодателката Л..В или от
ответника С. В. лично. Поддържа, че исковете не са доказани и незаконосъобразно са
уважени. Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят изцяло.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната жалба в
срока по чл. 263 ГПК. В молба от 09.12.2022 г. ищецът оспорва въззивната жалба и
моли да се остави без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната
страна.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, редовно призовано, не взема
становище по жалбата.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорените части.
В допълнение към изложеното от СРС и във връзка с доводите във въззивната
жалба, съдът намира следното :
В съответствие със събраните в производството доказателства СРС е направил
обоснован извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на
топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при
действие на Общите условия за периода.
Качеството на ответника потребител на ТЕ в процесния имот за периода
произтича от качеството му на наследник на собственика - неговата майка Л.С.В., за
която има данни, че е починала на 17.11.2011 г., според справка от 13.12.2017 г. за
предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. Тя е била собственик на
имота, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 49, том I, н. д.
№30/24.06.2009 г. Неин единствен наследник е ответника С. В. В., който като
собственик на имота има качеството на потребител (клиент) на ТЕ по смисъла на
чл.153 ЗЕ. Доколкото нищо различно не е установено в производството, основателно
СРС е направил извод, че страните са обвързани с договорно правоотношение по
доставката на ТЕ в периода.
Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане
от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат
специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не
са представени доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца
ОУ в периода.
Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е
подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство -
чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на
дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от
06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
2
енергия и вътрешното разпределение на разходите между топлоснабдените имоти в
сградата е възложено на „Т.С.“ ЕООД.
Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и
стойността на топлинната енергия се установява от приетата пред СРС СТЕ
експертиза, която не е оспорена от особения представител на ответника.
Вземайки предвид заключението на СТЕ и при съобразяване на нормативно
регулираните цени на топлинната енергия, въззивният съд споделя изводите на СРС, че
делът на ответника за сградна инсталация и дължимите суми за БГВ са изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в периода.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза количеството
топлинна енергия се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция, чиито показания се отчитат ежемесечно, а технологичните разходи са за
сметка на ищеца. Според СТЕ размерът на потребената топлинна енергия за процесния
период от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. е общо 305, 04 лв. В тази сума е включена е
сумата за извършваната услуга дялово разпределение.
При постановяване на решението съдът е съобразил направеното от особения
представител на ответника възражение за погасяване на вземанията по давност. В
съответствие с трайно установената практика по въпроса за погасителната давност
(Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно
дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните главни и
акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност. Според нормата
на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа - т. е. погасени
биха били вземанията, станали изискуеми три години назад от подаване на исковата
молба на 15.09.2017 г.
Според ОУ от 2014 г. на ищеца падежът на месечните задължения за заплащане
стойността на потребена топлинна енергия остава до 30 число на месеца, следващ
отчетния период. Тъй като с подаване на исковата молба на 15.09.2017 г. се прекъсва
давността, следва че вземанията за периода от м. 05.2014 г. до м. 08.2014 г. вкл. са
погасени по давност. СРС е приел, че не са погасени по давност вземанията за
доставена ТЕ за периода м. 09.2014 г. - 30.04.2015 г., определени от СРС по реда на чл.
162 ГПК в размер на 257, 52 лв., в това число и за дялово разпределение и основателно
е уважил иска за посочения размер и период. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2
от ОУ от 2014 г. (приложими в периода), потребителите (клиентите) заплащат на
доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на
услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец.
Въззивният състав не намира основание за промяна изводите на СРС.
Претенциите за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху непогасената по
давност гладница са уважени само за сумата от 63, 24 лв. за периода 15.09.2014 г. –
11.09.2017 г. По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по
давност главница. Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се
излагат никакви съображения по отношение изпадането на ответника в забава, както и
относно присъдените лихви за забава, съдът не намира основание за промяна изводите
на СРС и по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до
доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
Понеже изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС, решението, в
оспорената част, е постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и
3
следва да се потвърди, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
Този извод се отнася и до решението в частта по присъдените в полза на ищеца
разноски, които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени
разноски по делото.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на разноски за въззивното производство има
ищеца, но настоящият състав не присъжда такива в негова полза разноски за
процесуално представителство, като приема, че такова не е реално осъществено във
въззивното производство. В полза на ищеца следва да се присъдят единствено
разноските за особен представител на ответника, определени в минимален размер от
100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20143799 от 22.06.2021 г. на СРС, 52 с - в, по гр.
д. № 65399/2017 г., в частите, в които С. В. В., ЕГН: **********, е осъден да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 200 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата
от общо 257, 52 лв., цена на доставена топлинна енергия и дялово разпределение на
топлоснабден имот - апартамент № 6, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ул.
„******* с абонаментен № 038675 за периода от 15.09.2014 г. до 30.04.2015 г., заедно
със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба - 15.09.2017 г. до
окончателното й изплащане, а на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата общо 63, 24 лв.,
представляваща лихва за забава, върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение за периода от за периода от 15.09.2014 г. до 11.09.2017 г., както и
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорената от ищеца отхвърлителна част.
ОСЪЖДА С. В. В., ЕГН: **********, с адрес на особения си представител : гр.
София, ул. „*******, чрез адв. М., да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр.
София, ул. ******* № *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, депозит за особен
представител за въззивното производство в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца
„Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4