РЕШЕНИЕ
№35
гр.
Кюстендил, 19.02.2020 г.
B ИМЕТО HA НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно
заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря: Р. С., разгледа докладваното от младши съдия Симона Навущанова в.гр.д. № 21/2020 г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 17,
ал. 5 ЗЗДН
във вр. с чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от П.К.В., с
ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адв. Л.В.,***, срещу
Решение № 1055 от 16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2468/2019 г. по описа
на Кюстендилския районен съд (КнРС), в частта, с която е отстранен въззивника П.К.В. от съвместно
обитаваното с Е.Г.В. жилище, находящо се в гр. К., ул. „**“ № * за срок от 18
/осемнадесет/ месеца. Жалбоподателят намира атакуваното решение за
незаконосъобразно в обжалваната част, като твърди, че наложеният максимален
срок от осемнадесет месеца на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за
домашното насилие е явно несправедлив. Първоинстанционният съд не е изложил
мотиви и правни доводи относно необходимостта от налагането на тази мярка за
максималния период, който предвижда законодателя. Иска се изменение на
постановения съдебен акт в тази част като се намали срока на определената мярка
чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за домашното насилие на три месеца. Не са
релевирани доказателствени искания.
По реда на чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпило писмено
възражение на депозираната жалба от другата страна – Е.Г.В., с ЕГН ********** с
адрес ***, чрез процесуалния си представител адв. А.Т. ***, със съдебен адрес
за връчване на призовки и книжа: гр. К., ул. „**“ № **. Същият възразява изцяло
срещу доводите на жалбоподателя. Смята, че КнРС е формирал верни фактически и
правни изводи. Моли атакуваното решение да бъде изцяло потвърдено и претендира
да бъдат присъдени сторените пред въззивния съд разноски. Не са релевирани
доказателствени искания.
B открито съдебно
заседание на 11.02.2020 г., жалбоподателят П.К.В., редовно призован се представлява
от адв. Л.В., който поддържа изцяло подадената въззивна жалба по подробно
изложените в нея съображения и моли да бъде изменено решението в обжалваната
част.
B съдебното
заседание пред КнОС въззиваемата страна Е.Г.В., редовно призована не се явява
лично и не изпраща процесуален представител.
Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната
жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и
прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана
е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване,
съгласно чл. 17, ал. I от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. I от ГПК и
е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на
решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд - Кюстендил.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата
инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от
съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването
е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия
съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че решението
в обжалваната част е частично незаконосъобразно по отношение на определения от
КнРС срок на наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за домашното насилие. Съображенията за това са следните:
Пред Кюстендилския районен съд е
развито производство за налагане на мерки за защита от домашно насилие по реда
на чл. 7 и следващите от ЗЗДН, като
първоинстанционният съд е постановил мерки за защита спрямо молителката Е.Г.В.,
както следва: по чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- "Задължава П.К.В. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Е.Г.В., по чл. 5, ал. 1, т. 3
- "Забранява на П.К.В. да приближава жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на Е.Г.В.
за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, като същия не следва да се
приближава на разстояние повече от
Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в
мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Пред настоящата
съдебна инстанция не са събрани други гласни и писмени доказателства, които да
бъдат заложени като допълнение на изградената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.
Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената
част на молбата като твърдения факти и обстоятелства, на които се основава
исковата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал
съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на
исковите претенции.
Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално
процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно
предмета на спора. B развилото се производство е осигурил на страните пълна
и равна възможност за участие и защита. След анализ на представените по делото
доказателства, районен съд в оспорваното решение е приел, че ответникът е
съпруг на молителката и двамата живеят на един и същи адрес, както и че същият
е обективирал на процесната дата спрямо нея поведение, което покрива
съставомерните признаци на визираните в разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН действия,
изразяващи се в упражнено върху нея физическо насилие- нанесен жесток побой,
придружен със заплахи и с опит за душене. Приел е също така, че от
доказателства по делото се установява, че на молителката е осъществяван
системен физически и психически тормоз и актът на насилие осъществен на
30.11.2019 г. е пореден такъв. Приел е, че предвид тази твърдяна и доказана
системност, молителката като намираща се в риск лице следва да получи съдебна
защита от бъдещи посегателства срещу личността си, като е счел за адекватни
описаните по-горе мерки за защита. Въззивният състав споделя правните изводи на
районния съд относно осъществяването на акт на домашно насилие от страна на
ответника по молбата спрямо молителката, които изводи са обосновани и намират
опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е
провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз
основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е
привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Основните оплаквания, развити във въззивната
жалба на П.В. са, че при определяне на срока на постановената мярка, с която е отстранил
последният от съвместно обитаваното с Е.Г.В. жилище, находящо се в гр. К., ул*№
*, съдът не е отчел, че максималният срок от 18 месеца не съответства на самия
акт на насилие, както и че самият ответник е заявил, че съжалява и се разкайва
за стореното.
Настоящият въззивен състав счита, че срокът на мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 2 от Закона за домашното насилие е
необосновано завишен, определен в максималната, допустима от закона
продължителност, без да са налице обуславящи обстоятелства за този максимален
размер. Срокът на тази мярка следва да бъде редуциран в посока намаляването му.
Съдът съобразява, че няма данни по делото ответникът да притежава друго жилище
и при наложената тежка мярка се е изнесъл от съвместно обитаваното жилище. Ясно
е, че отношенията между страните са трайно влошени, поради което и всяка от тях
следва да поеме отговорността и мерки да организира живота си при тези нови
условия. В този смисъл постановяването на мярка с по-дълъг срок не би имала
търсения ефект, а би дала поводи на ответника да създава пречки за ползването
на имота, а и би го ограничила съществено от правата му. С оглед осъществения
акт на насилие, отношенията между страните и останалите обстоятелства, взети
предвид от съда, въззивният състав намира за подходящ срок от 10 месеца. Така
определения срок за защита е подходящ и съобразен със степента и интензитета на
извършеното от ответника насилие.
По изложените причини и на
основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН следва да бъде изменено обжалваното решение на
КнРС, като по отношение на ответника бъде наложена мярка по чл.5, т.2 от ЗЗДН
за един средно продължителен срок от 10 месеца /чл.5, ал.2 от ЗЗДН/, през който
съдът намира, че същия би могъл да свикне да съобразява поведението си със
закона и правилата на морала и най-вече с оглед предотвратяване на бъдещи и
заздравяване на вече реализираните последици на извършваното спрямо молителката
от ответника домашно насилие. По правилото
на чл. 17, ал. 3, вр. с чл. 20 от ЗЗДН мерките имат действие от от датата на
постановяване на първоинстанционното решение, тъй като обжалването му не спира изпълнението. С оглед на това, че настоящата инстанция изменя срока
на част от постановените мерки следва да бъде издадена нова заповед за
постановяване на мерки за закрила на основание чл. 17 ал. 5 от ЗЗДН въз основа
на решението на КнОС.
По разноските:
Въпросът
за разноските и таксите за въззивното производство следва да се разреши
съобразно правилото на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН,
съгласно което молителят (т. е. пострадалото лице) заплаща държавната такса и
разноските по делото само при отказ за издаване на заповед или при отмяна на
заповедта. Следва да се отбележи,
че тази норма, която е специална по отношение на общото правило на чл. 78 ГПК дерогира
неговото приложение. В случая, макар въззивната жалба да е уважена отчасти, не
са налице предпоставките на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН за
възлагане на таксите и разноските за въззивното производство в тежест на
въззиваемия, тъй като решението, с което е констатирано осъщественото от
въззивника домашно насилие и са
наложени мерки за защита на въззиваемата
само се изменя по отношение на срока на постановените мерки.
Въпросът за размера на дължимата държавната такса в производството по налагане на мерки за
защита от домашното насилие – чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДН е разрешен в в т. 22 от ТР № 6/2012 г. по т. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Прието е, че това производство не е исково, че в него е съчетана съдебната
защита по реда на съдебно администриране с налагане на административни мерки и
в крайна сметка съставлява спорна съдебна администрация. С оглед на това е и
изразеното разрешение, че размерът на държавната такса следва да се определя по
чл. 16 ТДТГПК.
С
оглед на изложеното и на осн. чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН във връзка с чл. 16 от ТДТГПК, ответницата –въззивница
в настоящото производство, следва да заплати държавна такса държавна такса за въззивно обжалване в размер на *лева по сметка на
ОС-Кюстендил.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 17 ал.5 от ЗЗДН Решение № 1055 от 16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2468/2019 г. по
описа на Кюстендилския районен съд, в частта му, в която са постановени мерки за закрила на основание чл.5
ал.1 т.2 от ЗЗДН, като вместо него по съществото на спора ПОСТАНОВЯВА:
ОТСТРАНЯВА на
основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН П.К.В., с ЕГН **********, от съвместно обитаваното с Е.Г.В.,
ЕГН **********, жилище, находящо се в гр. К., ул. „*“ №* за срок от 10 (десет) месеца.
ОСЪЖДА П.К.В., с
ЕГН **********, да заплати сумата от *лева (* лева по сметка на
КнОС, представляваща доплащане на държавна такса за въззивната инстанция.
ДА СЕ ИЗДАДЕ, съгласно
чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН нова заповед за защита съгласно постановеното с настоящото
съдебно решение, която заедно с преписите от настоящото съдебно решение да се
връчи съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН на страните и на Районните полицейски
управления по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице, като в нея
лицето П.К.В. да бъде уведомено за последиците от неизпълнението на заповедта,
а именно: ще бъде задържан от полицейските органи и незабавно ще бъдат
уведомени органите на прокуратурата.
В необжалваните части решението е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.