Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
IV - Б състав , в публичното
заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при секретаря К. Лозева като разгледа докладваното съдия
Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8559 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 10170/14.01.2019г.
по гр.д. № 79944 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 151-ви състав е признато за
установено че Р.Н.Й., ЕГН **********, с
адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК******, с адрес на управление:***
на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл.
154 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумите, както следва:
сумата от 344,92лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 30.06.2017г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия от 310,34лв. и
възнаграждение за дялово разпределение на енергията от 24,58лв. в имот, представляващ апартамент
№ 59 в гр. София, ж.к. ******за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно
дело № 43548/2017г. на Софийски районен
съд, като неоснователни са отхвърлени исковете за заплащане
на главници за горницата над 344,92лв. до предявен размер от 2241,39
, както и иска за заплащане на лихва за забава на плащането на главницата в
размер на 386,11лв. за периода от 15.09.2015г. до 16.06.2017г., като Р.Н.Й. е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД
съдебни разноски по исково дело от 62,08лв. и съдебни разноски
по заповедно дело от 13,07лв.
Срещу
така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5012029/25.01.2019г.
по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК****** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че по делото било установено, че се дължат всички суми, за които са
предявени исковете. Не следвало да се кредитира заключението по техническата
експертиза, защото то не било съобразило изравнителната сметка по фактура от
31.07.2014г. и от 31.07.2016г. Задачите по счетоводната експертиза били от
естество да установят дължимите суми. В
забава на плащането на главниците ответникът изпаднал с изтичане на 30 дни от
периода, за който сумите се дължат съгласно Общите условия. Фактурите за
задълженията били публикувани на 15.08.2015г. и на 15.08.2016г. Претендирало е
разноски.
Въззиваемият ответник по исковете Р.Н.Й., ЕГН ********** не е изразил становище по
жалбата в предоставения срок .
Третото лице помагач на
въззивника – Н.И.”ООД, ЕИК ******не е изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх.№ 2028318/09.11.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК******, с адрес на управление:*** срещу Р.Н.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите,
както следва: сумата от 2216,81лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 30.06.2017г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 59 в гр. София, ж.к. ******за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г;
сумата от 24,58лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 30.06.2017г., до изплащането й
, представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имот,
представляващ апартамент № 59 в гр. София, ж.к. ******за
периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г., сумата от 381,38лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от
2216,81лв. за периода от 15.09.2014г. до 16.06.2017г.; сумата от 4,73лв., представляващи . представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 24,58лв. за периода от 08.08.2014г. до
16.06.2017г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 43548/2017г. на Софийски районен съд. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е
потребител на топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които са предявени исковете, страните били обвързани от договор при Общи
условия, последните сочели задължение за плащане и на възнаграждението за
дялово разпределение, ответникът изпаднал в забава на плащането им. Претендирало
е разноски.
Ответникът Р.Н.Й., ЕГН **********
не е изразил становище в срока за
отговор. В заповедно дело е оспорил исковете с твърдения, че не ползва енергия
в имота от 2004г., начислени суми не били реални. В първото по делото о.с.з.
проведено на 31.10.2018г. е оспорила
исковете, като е посочила, че от 1 година не живее в имота, но в периода от
2014г. до 2016г. е живяла там, собственик н;а имота било Министерство на
отбраната, в имота уредите не били отчитани , не ползвала и топла вода, от
2004г. радиатори били затапени, както и топлата вода.
Третото лице помагач на
ищеца – Н.И.”ООД,
ЕИК ******е подкрепило исковете. Посочило е че в имота с потребява енергия
за отоплени е и за горещо битово водоснабдяване, имало щранг-лира в банята,
през април 2016г. било установено , че щранг за топла вода бил затапен. За
периода 2014г.-2015г. не бил осигурен достъп за отчет н уреди и потреблението
на топла вода било начислено на база брой потребители.
По делото е приложено заповедно дело № 43548/2017г.
по описа на СРС, 151-ви състав, от което се установява, че по заявление по чл.
410 от ГПК вх. № 3050191/30.06.2017г. е издадена
заповед от 18.07.2017г., с която районният съд е разпоредил Р.Н.Й., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК****** сумата от 2241,39лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
30.06.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 59 в гр. София, ж.к. ******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., сумата от
386,11лв. представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 16.06.2017г., съдебни разноски от 102,55лв.,
длъжникът
е уведомен за заповедта
на 31.08.2017г., на 31.08.2017г. е подал възражение срещу задълженията по
заповедта, сочейки че не ползва топлинна енеригя от 2004г. и суми не са реални, на 09.10.2018г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на такива е
представил на 09.11.2017г.
По делото е прието неоспорено от страните заявление
вх. № Г-20023/03.12.2015г. , съгласно което Р.Н.Й. като титуляр на партида за
ап. 59, вх. ******”, гр. София е поискала от Т.С.”ЕАД начислената й сума да
бъде преизчислена , като се съобрази че от 2004г. е прекъснато отопление и топла вода в имота, дължала само такава за
сградна инсталация.
По
делото са приети протокол от ОС на ЕС от 26.08.2002г., договор от 23.09.2002г.,
съгласно който етажните собственици на сграда в гр. София, ж.к. ******и вх.В са
избрали и възложили на Н.И.”ЕООД да извършва дялово разпределение на
енергията в сградата.
По
делото са приети Общи условия от 2014г. съгласно чл. 33 от които суми по
месечните фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им
интернет-страницата на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки
и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на
изравнителната сметка.
Приети са
протоколи за отчет на уреди в имота съгласно който отчет е направен на24.04.2016г.,
установено е, че е затапен щранг за топла вода в имота, отсъединен е.
Приет е
констативен протокол, съгласно който на
23.05.2015г. , което е втора дата за отчет на уреди не бил осигурен достъп до
имота за отчет на уредите.
Приети са
изравнителни сметки за периода, съгласно които
за отчетен период 2014г.-2015г. са начислени като потребени количества
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване от 1906,46лв. и 177,86лв. за отопление, а за отчетен период 2015-2016г. са начислени
като потребени 132,48лв. за
отопление, не е начислена енергия за
горещо битово водоснабдяване.
Приети са
извлечения от сметки на ищеца, съгласно които за дялово разпределение на
енергията в периода е начислил 24,58лв. за периода.
Приет е
неоспорен от страните акт от 25.05.2005г.,
носещ подпис представител на топлофикация, съгласно която в ап. № 59, вх. ******”, гр. София на
25.05.2005г. е изключено топлоподаване за отопление и за топла вода, като са
демонтирани три радиатора, водомерното
отклонение е затапено.
С
прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза,
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и
третото лице-помагач е посочило, че за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2016г.
реално потребената енергия в имота е 310,34лв.
Това била стойността на енергията потребена с щранг-лира и за сградна инсталация.
Посочило, че за процесния период в имота не е потребена енергия за отопление с
радиатори и за горещо битово водоснабдяване, защото през 2005г. отклоненията
били затапени. Изравнителните сметки били изготвени съобразно правила на
Наредбата за топлоснабдяване, но за първия отчетен период енергията за горещо битово водоснабдяване била начислена
на база брой потребители поради неосигурен достъп за отчет на уреди в размер на
1906,46лв., но тя неправилно била начислена, защото от 2005г. щранг за топла
вода е бил затапен и е показвал „0”.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В
конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. с
415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149
вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в
сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото и на възнаграждението за дяловото разпределение, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.
За
да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът
се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на
ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент на разпоредбите на ЗЕ и на
Наредбата за топлоснабдяване, поради което и за ответника да е възникнало
валидно и изискуемо задължение за плащане на процесната главница, като е
изпаднал и в забава на плащането й, че е носител на вземане за възнаграждение
за дялово разпределение на енергията.
По
делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането
на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати
стойността на потребена топлинна енергия и за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията за процесния имот за процесния период обезщетение за
забава на плащането им в размерите на процесните суми, за които с предявени
исковете, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в
срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото
производство.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават
задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да
ги е приел.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно
чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Съгласно
чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Съгласно
чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По
аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Ко 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът
приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския
закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство
на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът
приема, че по делото е установено, че през процесния период ответникът е
бил потребител на енергията в имота.
Решението на СРС в уважена част от исковете не е обжалвано и силата на
пресъдено нещо на решението в тази част обвързва страните и съда, поради което
и по делото е установено, че страните са били
обвързани от валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди в имота при Общи условия за процесния период, че ищецът е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение на същата.
Съдът
приема, че от приети по делото неоспорени от страните, акт за изключване на отопление и топла вода, протокол
за отчет от 24.04.2016г. заключение по съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира като вярно, задълбочено, неопровергано от другите събрани по
делото доказателства, по делото е
установено, че за процесния в имота е потребявана топлинна енергия само за отопление
с щранг-лира и за сградна инсталация, не е потребявана енергия за горещо битово
водоснабдяване, нито за отопление с радиатори. При така установено и като
съобрази действащите за периода разпоредби на Наредбата за топлоснабдяване
съдът приема, че по делото е установено че за ответника е възникнало валидно
задължение за плащане на сумата от общо
310,34лв. с ДДС за сградна инсталация и за отопление с щранг-лира за порцесния
период. Не е установено да е потребена енергия в други количества в имота,
поради което и правилно районният съд е приел, че иска за горница над 310,34лв.
до предявен размер от 2216,81лв. е неоснователен. Неоснователни са доводите на
въззивника, че следвало да се съобразят фактури по изравнителни сметки от период
преди 01.05.2014г. Районният съд не се е произнесъл по иск за период преди
01.05.2014г. и доводите на въззивника са
неотносими към предмета на въззивното дело.
Районният
съд е уважил изцяло иска за възнаграждение за дялово разпределение на енергията
в предявения размер от 24,58лв., жалба срещу решението в тази част не е депозирана и дължимостта на тази сума не е
предмет на въззивното производство.
Съдът
приема, че по делото не е установено ответникът да дължи обезщетение за забава
за плащането на главниците. За процесния период в сила били ОУ одобрени от
ДКЕВР с решение от 03.02.2014г. Същите уговарят изпадането в забава след
публикуване на интернет-страница на ищеца на информация за задълженият.
Доказателства по делото за настъпване на това условие по делото не са
ангажирани, поради което и правилно районният съд е отхвърлил иска за
обезщетение за забава. За установяване на твърденията на въззивника по
въззивната жалба, че фактурите били публикувани на 15.08.2015г. и на
15.08.2016г. по делото не са ангажирани доказателства.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да се
постави отговорността за разноски по делото, въззиваемият не е претендирал
такива и не му се следват.
На
третото лице не се следват разноски по делото съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
10170/14.01.2019г. по гр.д. № 79944 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 151-ви състав в обжалваната
част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на въззивника – „Н.И.”ООД, ЕИК ******Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.