Решение по дело №6826/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1218                                           21.05.2019 година                                       град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                              ІІІ-ти граждански състав

На двадесет и пети април                              две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                     Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова    

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 6826 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от всеки двама измежду **********, **********, против Т.А.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2915/30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 5607/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от общо 5 847. 74 лева, от която 5 356. 39 лева, представляваща главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № 5006*** от 22.06.2016г., и 491. 35 лева – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.07.2018 г.,  до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Правното основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за наличието на облигационно правоотношение между страните по горния договор за потребителски кредит, съгласно който ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 2 000 лв., като останалите периметри по договора предвиждат годишен процент на разходите в размер на 157. 76 % , при годишен лихвен процент от 98. 52 %; срок на кредита 48 месеца; месечна вноска от 168. 01 лв. или общо дължима сума за връщане в размер на 2 967.36 лв. Дължимо също така е възнаграждение за закупен пакет от  допълнителни услуги в размер на 4 467. 36 лв. с вноска от 186. 14 лв. Длъжникът не е изпълнявал точно поетите от него задължения, поради което и на основание т. 12.3 от общите условия към договора, поради просрочие на една вноска с повече от 30 дни, настъпва предсрочно прекратяване на договора и обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията, без да е необходимо уведомяването на длъжника. Независимо от това такова уведомяване било извършено чрез писмо изпратено до ответника на 24.02.2016 г. Към настоящия момент, съобразно уговорките между страните,  останали дължими търсените в настоящото производство суми.

Ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адвокат Т.. Сочи се за неоснователност на искове, тъй като същите били преждевременно предявени, тъй като не е настъпила предсрочната изискуемост по вземанията по кредита. Сочи се също така нищожност на договора, тъй като противоречал на закона и и добрите нрави, като в него имало множество неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, касаещи определянето на договореното възнаграждение, лихвения процент и ГПР, като излага подробно доводите си в тази връзка. Депозира и възражение за изтекла погасителна давност.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            С процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество парични суми – предмет на предявения иск. Длъжникът не е бил открит на постоянния си и настоящ адрес, нито е установен адреса му по месторабота, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано на кредитора да предяви иск, при което съдът приема, че за ищцовото дружество е налице интерес от воденото на настоящия иск.

С договор за потребителски кредит № 5006*** от  ********г. страните са постигнали съгласие за предоставяне на кредит в размер на 2 000 лв., за срок от 48 месеца, с месечна погасителна вноска от 168. 01 лв., при годишен процент на разходите от 157. 76 % и годишен лихвен процент от 98. 52 %. Съгласно така постигнатите уговорки дължимата сума по кредита е в размер на 8 064. 48 лв.

Сумата е преведена по сметка на ответницата съгласно преводно нареждане от ********г.

На 24.10.2015 г. същата е депозирала молба до ищцовото дружество, съгласно която желае да отложи плащането на три месечни вноски, поради дългосрочна нетрудоспособност, вследствие на което и подписан анекс № 1 от 03.11.2014 г. към договора, с което е отложено плащането на вноски 5, 6 и 7, като се съставя коригиран погасителен план. По молба на ответницата от 18.06.2015 г. е отложено пращането на две погасителни вноски, поради загуба на работата й, вследствие на което е подписан анекс № 2 от 24.06.2015 г. и коригиран погасителен план към него. По молба на ответницата от 18.11.2015 г. е отложено пращането на 1 погасителна вноска, вследствие на което е подписан анекс № 3 от 26.11.2015 г. и коригиран погасителен план към него, съгласно който падежът на последната вноска от 168. 01 лв. е на 01.12.2018 г. С него е уговорено договореното възнаграждение за периода на отложените вноски да се капитализира към остатъчната главница, като неясно как при това ГЛП се променя от 98. 52 % на 78. 74 %, а ГПР на 109. 56 %.

Не е спорно, че по договора и анексите ответницата е заплатила сумата от 3 246. 94 лева, като плащанията са преустановени на 01.08.2016 г., което е видно и от извлечението по сметката, обслужваща кредита. Всъщност плащането на сумата се заявява от ищеца и в исковата му молба.

Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Процесният договор е за потребителски кредит и съответно за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая ГПР, в това число и съгласно размера по анексите, надхвърля значително така посочения размер. При това съгласно ал. 5 от цитираната норма клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Договорените ГЛП и ГПР всъщност нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Налице е явна нееквивалентност между престации, като при предоставен заем от 2 000 лв. и уговорен срок за връщането му от 24 месеца се дължи обща сума от 8 064. 48 лева. При това съдът намира че е налице нищожност на договора, тъй като е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, което съставлява нарушение на добрите нрави.

При тези изводи и с оглед нормата на чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върни само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай ответницата вече е върнала сума надхвърлящата представения му кредит от 2 000 лева, при което исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора се явява неоснователна претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по делото разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

            Отхвърля исковете на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от всеки двама измежду **********, **********, против Т.А.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2915/30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 5607/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от общо 5 847. 74 лева, от която 5 356. 39 лева, представляваща главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № 5006*** от 22.06.2016г., и 491. 35 лева – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.07.2018 г.,  до окончателното й изплащане.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                          

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева

Вярно с оригинала!

К.К.