Решение по дело №359/2021 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 27
Дата: 3 февруари 2022 г.
Съдия: Аделина Троева
Дело: 20211600100359
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Монтана, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20211600100359 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв (като частичен
иск от иск за обезщетение с цена 140 000 лв), съединен с иск за обезщетение
за имуществени вреди в размер на 6 416,29 лв, както и искове по чл. 429, ал. 3
от КЗ за обезщетение за забава.
Ищецът Д. К. твърди в исковата молба, че на 17 септември 2019 г.
претърпял транспортно произшествие на път І-3, км 43+711. Катастрофата
била причинена от водача на влекач *с ДКН *с прикачено полуремарке с * *–
П.П., който шофирал с несъобразена скорост, изгубил контрол над
управлявания състав, навлязъл в лентата за насрещно движение и се сблъскал
челно с управялвания от ищеца лек автомобил .*с ДКН *. В резултат на удара
ищецът получил счупвания на лява проксимална тибия и фибула в ляво,
луксация на лява тазобедрена става и фрактури на 1 – 7 ребро в ляво с
пневмоторакс. Състоянието му било тежко, с опасност за живота. Настанен в
болница в *, претърпял наместване на луксацията и хирургични интервенции
за ендопротезиране на лява тазобедрена става. Оздравителният период
продължил дълго, като през това време ищецът понасял значителни болки,
имал трудности с придвижването като ползвал помощни средства, нуждаел се
1
от помощ от близките си за обикновени битови дейности и самообслужването
си. Поради травмите ищецът не може да понася физическо натоварване,
движението на крайника не е напълно възстановено. Преживял тежко
събитията като изпитвал страх и несигурност, чувствна се непълноценен,
емоционално разстроен.
За управляваните от виновния водач П.П. влекач и ремарке е имало
валидно сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното
дружество, поради което ищецът моли да бъде осъдено застрахователното
дружество да му плати обезщетение от 25 000 лв за понесените
неимуществени вреди, като заявава този иск като частичен от иск с цена 140
000 лв. На същото сонование ищецът претендира и присъждане на
обезщетение за имуществени вреди от 6 416,29 лв, представляващи разходи
за лечението и възстановяването му. Заявено е и искане за присъждане на
законна лихва върху двете обезщетения считано от 24 септември 2019 г. до
окончателното изплащане. Прави се и искане за осъждане на ответника да
плати разноски по водне на делото, като възнаграждението на
упълномощения от ищеца адвокат се присъди по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Ответникът ЗАД „ОЗК – з.“ АД в отговора на исковата молба оспорва
да е налице виновно поведение на застрахования водач П.П.. Въвежда и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който е
нарушил изискването да бъде с предпазен колан при управление на МПС. В
тази връзка заявава искане за намаляване на застрахователното обезщетение.
Относно размерите на обезщетенията взема становище, че са
прекалено завишени. Изтъква наличието на хронични заболявания на ищеца,
които са допринесли за бавното му възстановяване. Завишеният размер на
иска за обезщетение за неимуществен ивреди е предпоставка за
неоснователно обогатяване доколкото претендираната сума не съответства на
действително понесените болки и страдания.
Оспорва иска за лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, като посочва, че
сочената в исковата молба начална дата не ангажира отговорността на
застрахователя, която е договорна, а не деликтна. Застрахователят не е бил
поставен в забава, поради което този иск е неоснователен. Въвежда и
възражение за погасяване на иска по чл. 86 от ЗЗД поради изтичане на 3-
годишен давностен срок.
2
Ответникът моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни, както и да се присъдят разноски по водене на делото.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по
съдебно-автотехническа, съдебно-психологическа и по съдебно-медицинска
експертизи. МОС обсъди доводите на страните във връзка със събраните в
производството доказателства и намира следното:
Предявеният иск е допустим: изпълнено е особеното изискване на чл.
432, ал. 1 от КЗ увреденото лице да е отправило писмено претенцията си до
застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ. Ищецът е представил обратна
разписка за изпращане на искането си до „ОЗК з.“ АД, а от приложеното
писмо от 27 февруари 2020 г. е видно, че застрахователят е отказал
удовлетворяването му.
По делото е установено, че на 17 септември 2019 г. на път І-3, пътен
участък при км 43+711 при управление на товарен автомобил * с ДКН *с
прикачено към него полуремарке с **водачът П.П. нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Д.К. средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош със счупване на 1
до 7 ребро в ляво и частичен пневмоторакс, контузия на белия дроб, счупване
с разместване в областта на лявата тазобедрена става. П. е признат за виновен
в извършването на пестъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, пр. 2 във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК и е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК.
При катастрофата ищецът Д.К. е получил счупвания на лява
проксимална тибия и фибула в ляво, луксация на лява тазобедрена става и
фрактури на 1 – 7 ребро в ляво с пневмоторакс. Приет бил за лечение в
Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Г. С.“ – *с диагноза
видно от пиложената епикриза: контузио корпорис генерализата, контузио
капитис, фрактура костарум І-VІІ синистра, контузио пулмонум,
пневмоторакс парциалис, контузио абдоминалис, фрактура луксацио
ацетабуларе синистра ет капитис феморис синистра, фрактура крурис
синистра. Извършена била мануална репозиция на тазобедрената луксация на
левия крак, лявата подбедрица била имобилизирана с гипс. На 28 септември
2019 г. чрез оперативна нитервенция била поставена метална остеосинтеза на
лявата подбедрица с две плаки и винтове. На 11 октомври 2019 г. била
извършена още една операция за ендопротезиране на лявата тазобедрена
става и на 28 октомври 2019 г. бил изписан.
Последвал продължителен възстановителен период, като до 14 март
3
2020 г. според ЕР № 137/2020 г. бил напълно неработоспособен.
Съгласно заключението по съдебно-медицинската експертиза ищецът
К. е получил тежка политравма, засягаща левия крак и гръдната клетка с
контузия на вътрешни органи, като състоянието е било животозастрашаващо.
Оздравителният процес е бил продължителен с провеждане на рехабилитация.
Към момента на изготвяне на заключението вещото лице е констатирало
хипотрофия на лявата бедрена мускулатура с 2,5 см, ограничени движения в
лявата тазобедрена става, леко накуцваща походка поради невъзможността за
пълна екстензия в коляното. Ищецът чувства болки при клякане и ставане от
клек. Вещото лице констатира правилно проведена терапия и рехабилитация
след това, но заради тежестта на травмите обемът на движенията е
възстановен до степен от 90%. Според вещото лице протоколът на лечение
предвижда и още една операция за отстраняване на ендопротезата.
Преживяната катастрофа се е отразила на психичното равновесие на
ищеца. От проведеното изследване от вещото лице психолог се установява, че
К. не е преодолял напълно последиците от травмата, той все още се намира в
състояние на посттравматичен стрес, което се проявява чрез симптоми като
нервност, безпомощност, чувство на безизходица, а те от своя страна пречат
да води нормален начин на живот.
Безспорно е, че за товарния автомобил е била сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „ОЗК - З.“ АД –
застрахователна полица BG */*. По силата на застрахователния договор
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в него
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Застрахователят
следва да покрие вредите от деликта, причинен от застрахования
автомобилист.
Виновното причиняване на телесните увреждания на ищеца от страна
на водача П.П. се извежда от влязлото в сила решение на РС – Левски по АНД
№ 221/2021 г. Въпреки освобождаването на П. от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК с цитираното решение той е признат за виновен в
извършването на деянието, а замяната на наказателната отговорност с
административна не заличава престъпния характер на извършеното.
4
Решението има последиците на влязла в сила присъда, затова на основание
чл. 300 от ГПК съдът е длъжен да зачете задължителната му сила относно
извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца. От това
следва, че фактът на причиняване на телесни травми и негативни психически
преживявания от П. П. на Д.К. при управление на лек автомобил е установен.
Механизмът на транспортното произшествие и обстоятелствата, при
които се е случило, са били предмет на изследване в наказателния процес и
след анализа им наказателният съд е постановил своя акт. В настоящото
производство те не следва да се установяват, тъй като от значение за
разрешаване на спора е дали застрахованият водач е виновен за настъпването
на вредоносния резултат, а този въпрос е разрешен с решението на РС -
Левски.
По силата на застрахователния договор застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в него застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Застрахователят следва да обезщети
вредите от деликта, причинен от застрахования автомобилист. Установено е
по делото виновно поведение на водача на лекия автомобил, довело до ПТП,
при което са причинени физически и психически травми на Д.К.. Понесените
от ищеца вреди, изразяващи се в болки и страдания, са в пряка причинна
връзка с противоправното поведение на застрахования водач.
За понесените неимуществени и имуществени вреди виновният дължи
обезщетение, което по силата на застрахователния договор следва да се плати
от ответното застрахователно дружество.
При определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази критерия справедливост, въведен с чл. 52 от ЗЗД, като отчете, че
ищецът е получил луксация на тазобедрена става, две фрактури на левия крак
и счупване на 1-во до 7-мо ребро; състоянието му е било изключително тежко
до степен на опасност за живота. При определяне на обезщетението от
значение е и продължителният оздравителен период с понасяне на болки при
няколкото оперативни интервенции, както и остатъчните увреждания –
накуцваща походка и трудности при клякане и ставане, които влияят на
качеството на живот на ищеца. Стресовите изживявания по време на
5
инцидента не са напълно преодолени, ищецът продължава да проявява
симптоми на посттравматичен стрес. От значение е и фактът, че за
довършване на оздравителния процес предстои още една операция.
Съвкупното наличие на изброените фактори обосновава обезщетение от
25 000 лв като съответно на тежестта на преживяното страдание и
справедливо спрямо понесените болки, както физически, така и емоционални.
Съдът намира, че обезщетението не следва да бъде намалявано поради
наличие на хронични заболявания на ищеца, които са попречили на бързото
му възстановяване, но пък не са в причинна връзка с противоправното
поведение на застрахования. Експертът по медицинската експретиза изключва
връзка между заболяванията на К. и уврежданията от катастрофата и посочва,
че те не са се отразили на провежданото лечение и възстановяване.
Възражението на ответника за намаляване на обезщетението поради
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който не е изпълнил
задължението си по чл. 137а от ЗДвП да използва обезопасителен колан, е
неоснователно. От заключението по автотехническата експертиза се
установява, че Д.К. е бил с поставен предпазен колан в момента на пътния
инцидент, поради което поведението му не е било в нарушение на установени
правила, с което да е спомогнал за собственото си увреждане.
МОС намира за основателен и искът за присъждане на обезщетение от
6 416,29 лв за имуществените вреди от катастрофата. Те се състоят в разходи
за лечение, като за всички тях са представени фактури и касови бележки. В
заключението на вещото лице по медицинската експертиза се посочва, че тези
разходи са направени за осигуряване на проведеното лечение и са във връзка
с него. Налице е причинна връзка между причинената травма и
необходимостта ищецът да разходва средства за възстановяването си от нея,
затова МОС присъжда и тази сума.
Върху двете обезщетения ответникът следва да плати обезщетение за
забавено плащане. За случаите, когато обезщетението се изплаща по силата
на договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност,
специалният закон – КЗ, урежда различен начален момент на дължимост на
лихвата за разлика от лихвата при обезщетението за причинен деликт.
Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ застрахователят изпада в забава от момента на
уведомяването му от застрахования за настъпването на застрахователното
6
събитие или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Ищецът е заявил
писмено претенцията си пред застрахователя на 26 ноември 2019 г. (няма
данни за уведомяване от застрахованото лице), затова ответникът следва да
плати законна лихва от тази дата, а не от посочената в исковата молба – 24
септември 2019 г.
Възражението за погасяване на вземането за лихви по давност е
неоснователно. Лихви се погасяват с 3-годишна давност. След като
ответникът е поставен в забава с писмото от 26 ноември 2019 г., а исковата
молба е заведена на 5 юни 2020 г., то срокът от 3 години не е изтекъл.
При този изход на процеса след уважаването на исковете в пълен
размер, ответникът дължи на ищеца разноските, направени в производството.
Д.К. е бил представляван от адв. П.К., която е осъществявала процесуално
представителство безплатно при условията на чл. 38 от ЗАдв. Това налага
осъждане на ответника да пати на адв. К. възнаграждение в размер на 1 472,48
лв, изчислено съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ЗАД „ОЗК – з.“ АД следва да внесе на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по
сметка на МОС държавна такса от 4% върху уважената цена на исковете или
1 256,64 лв, както и 875 лв разноски за експертизи.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *, представлявано от изп.
директори Л.и Д., със седалище гр. *, ул. „*“ №*, да плати на Д. К., ЕГН
**********, от гр. *, ул. „*“ №*, обезщетение от 25 000 лв (частичен иск от
140 000 лв) за понесените неимуществени вреди от ПТП на 17 септември
2019 г., причинено от П. П., съгласно полица BG/*/*/*г., както и обезщетение
за имуществени вреди от същото ПТП в размер на 6 416,29 лв заедно със
законна лихва върху двете обезщетения от 26 ноември 2019 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ., да плати по сметка на МОС
държавна такса от 1 256,64 лв, както и 875 лв разноски. При невнасяне на
7
сумите да се издаде служебно изпълнителен лист за събирането им, за което
ЗАД „ОЗК – З.“ АД да плати 5 лв държавна такса.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК -, да плати на адвокат П.К. от САК
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв. в размер на 1 472,48 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
8