Р Е Ш Е Н И Е
№…………./2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 7.02.2020г.
ВАРНЕНСКИ
РАОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на
тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№18555/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
М.П. сочи, че на 17.04.2017г. е сключил трудов договор с ответника "О" ЕООД и е заел
длъжността продавач - консултант в магазин на ул."***" №** в
гр.Варна. На 05.05.2017г. съгласно докладна записка
на И.Д. - полицейски инспектор в 1-во РУП ОДМВР Варна, управителят Димитър П.
на ответното дружество се е явил в сградата на РУП и е подал заявителски материал, съгласно който се е тъжил, че на
същата дата е установил, че служителят му М.П. в продължение на няколко дни е
извършвал кражба на суми от оборота с общ размер 1040лв. На 08.05.2017г. с
извършването на първо действие по разследването - разпит на свидетел Д. П.П. - е образувано досъдебно производство №** от 201*г. по
описа на * РУП при ОДМВР Варна на същата дата, почивен ден за М.П., същият е
повикан в магазина на ул."****" №**, за да замести своя колежка,
която трябвало да заведе дъщеря си в болница. При явяването му, в съседно
складово помещение му е нанесен побой и е принуден да признае пред колегите си,
че е извършвал кражби. С позвъняване на тел.112 е извикан полицейски екип,
който е задържал М.П. за срок до 24 часа на основание чл.72, ал. 1 от ЗМВР.
Отведен
е от служителите на МВР за преглед в спешно отделение в "МБАЛ Света Анна -
Варна" АД. Видно от лист за преглед в Спешно отделение е поставена основна
диагноза "Contusio faciei",
при снета анамнеза - "Пострадал при побой. Болка и кръвонасядане
в областта на лицето и носа, гръден кош в ляво". Съгласно допълнителен
лист към лист за преглед на пациент №*** е установена фрактура на костите на
носа без дислокация".
На
09.05.2017 г. в 12:30ч., след освобождаването му от органите на МВР, М.П.
посещава Отделение по съдебна медицина към "МБАЛ Света Анна -Варна"
АД. Видно от медицинско удостоверение №363 от 09.05.2017 г. по отношение на М.П.
е установено, че гърбът на носа е отекъл, болезнен при палпация,
мораво кръвонаседнал в средната си трета. От
представената рентгенография се установява счупване на носните кости в средната
трета, без разместване на фрагментите. По предно-страничната лява повърхност на
гръдния кош, на ниво 7-8 леви ребра по предната мишнична
линия, се установява слабо изразена болезненост, повече при движение. По
предно-вътрешната повърхност на дясната подбедрица, в
средната трета, се установява косо разположена рана с добре очертани ръбове,
дължина 4см. ориентирана отгоре - надолу и отзад - напред, като в двата полюса
се установяват ожулвания с диаметър по около 4 - 8мм.
На
същата дата от управителя на "О." ЕООД е издадена заповед №27 от
09.05.2017г. за налагане на дисциплинарно наказание - дисциплинарно уволнение,
с посочено основанието чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
От
управителя на "О." ЕООД е издадена и заповед №№**/****. за
прекратяване на трудово правоотношение с М.К.П. считано от 09.05.2017г.
С
Присъда №** от 14.10.2019г. по НОХД №** по описа на Районен съд Варна за 2018г.
М.К.П. е признат за невинен в това, че в периода от 18.04.2017г. до
08.05.2017г. в гр.Варна в условията на продължавано престъпление, в качеството
си на длъжностно лице на длъжност продавач консултант в магазин "О.,
ликьор и табако" находящ
се в гр. **, ул."***" №**, собственост на "О." ЕООД,
представлявано и управлявано Димитър П.П., присвоил
чужди пари - парична сума в размер на 1010,73лв., връчени в това му качество и
поверени му да ги пази и управлява, поради което на основание чл.304, ал.1 от НПК М.П. е оправдан по така възведеното обвинение. Присъдата е влязла в законна
сила на 30.10.2019г. и следва да бъде ценена по правилата на чл.300 от ГПК.
Ищецът
счита, че за да бъде законосъобразно прекратяването на трудово правоотношение
посредством дисциплинарно уволнение, законодателят е предвидил ред за
прилагането на това най-тежко дисциплинарно наказание.
Първо,
това е установяването на извършено нарушение от страна на работник или служител
на трудовата дисциплина, като законодателят е дал ясна дефиниция в чл.186 от КТ, а в чл.187 от КТ са изброени нарушения приети от нормотвореца
за тежки.
На
следващо място са поставени критерии за определяне и еднократност
на дисциплинарното наказание, въз основа на които работодателят може да избере
едно от трите предвидени в закона дисциплинарни наказания.
Съгласно
чл.195, ал.1 и следващите от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Последната се връчва на работника или служителя срещу подпис.
В
допълнение, предвид тежестта на прилаганата последна дисциплинарна мярка, а
именно уволнение, в чл.190 от КТ са изрично посочени основанията за налагане на
това дисциплинарно наказание.
С
цел по-висока защита на работника или служителя са предвидени конкретни
задължения за работодателя преди прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.193 от КТ. При неспазване на ал.1 от посочената разпоредба в
следващата алинея е предвидено, че когато работодателят предварително не е
изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът
отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
В
настоящия случай работодателят не е изпълнил вменените му с разпоредбата на
чл.193, ал.1 от КТ задължения.
Не
са поискани обяснения на работника по предписания в КТ ред, а е заставен да се самоуличи в извършване на престъпление пред своите колеги,
посредством физическа принуда. Не би могло да се приеме, че извикването на М.П.
от негова колежка за да я замести се явява искане за обяснение за предполагаемо
извършено от него нарушение на трудовата дисциплина. На по-голямо основание
като такова искане не би следвало да се възприема казаното пред колегите му
вследствие на нанесените му физически травми. М.П. е твърдял, преди нанесените
физически удари, че не е извършил каквото и да е нарушение на трудовата
дисциплина. Неговият работодател, представляван от управителя, не е направил
постъпки да събере и оцени относими доказателства в
дисциплинарното производство.
Освен
посоченото с цел пълнота на изложението,
се сочи, че са налице и други несъответствия с предписанието на закона
във връзка с дисциплинарното производство завършило с уволнение.
Неясно
е останало как е установено нарушението на трудовата дисциплина, още по-малко
от кой работник и/или служител е извършено. Не е установено с категоричност в
какво точно се изразява нарушението. Липсват мотиви в заповедта за
индивидуализацията на наказанието и определяне на най-тежкото дисциплинарно
наказание.
Сочи
се, че издадената от работодателя писмена заповед №**/****., не съдържа в
достатъчен обем мотиви за наложеното дисциплинарно наказание. Инвентаризацията,
въз основа на която се твърди да е констатирано нарушение на трудовата
дисциплина е направена в ден, явяващ се почивен за ищеца, а в заповедта не е
посочено кой е извършил инвентаризацията и дали е лице определено от
работодателя. Няма съставен протокол за установени липси. Не е пояснено в какво
се изразяват констатираните липси - липса на стока или липса на стойността на
стоката. Според заявителския материал се счита, че
доверителя му е присвоил парична сума, а според заповед № №**/****. са
установени липси на стойност 1040лв от които 1000лв. - цигари и 40лв.
пакетирани сладкарски изделия. Не е конкретизирано въз основа на какви доказателства,
категорично е определен извършителя на нарушението, нито какви доказателства в
тази насока са събрани, като доказателство в обратна насока - не извършване на
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, е постановената оправдателна
присъда по НОХД №**/**г. на
PC
Варна. Основанието въз основа на което е издадена заповед №№**/****. не е
конкретизирано, за какво нарушение на трудовата дисциплина се приема описаното
в мотивите на заповедта, изрично изброени в чл. 190 от Кодекса на труда.
Заповед
№**/****г. не отговаря на чл.195, ал.1 от КТ. Копие на двете заповеди от
09.05.2017г. не са връчени на служителя, което от своя страна е нарушение на
чл.195, ал.2 от КТ.
Сочи
се, че са налице и несъответствия в посочените данни в заповедта за
прекратяване на трудовия договор, като продължителността на положения труд на
дневна база. В заповедта е посочен 8 часов работен ден, а в трудов договор №№**/****.
е уговорен 12 часов работен ден по график на смени.
Упоменато
е, че обезщетение по чл.224 от КТ не се дължи, което отново не отговаря на
обективната действителност, обстоятелство, което не е предмет на настоящото
производство.
С
всичко изложено дотук считам, че ответното дружество работодател не е изпълнило
законовата процедура за налагане на дисциплинарно наказание от най-тежка степен
- уволнение .
С
оглед случилото се между доверителя ми и управителя на дружеството работодател
на 08.05.2017г., М.К.П. не желае да бъде възстановен на заеманата длъжност
продавач- консултант.
Моли
се съда да признае за незаконно и отмени уволнението на М.К.П., извършено на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ със заповед №№**/****г. за налагане на
дисциплинарно наказание и заповед №№**/****г., за прекратяване на трудовото
правоотношение, и двете издадени от управителя на "О." ЕООД, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Да
се осъди ответника да заплати на ищеца всички направени от него разноски
съгласно списък по чл.80 от ГПК, който ще бъде представен в срок.
Ответникът
в срокът по чл.131 от ГПК е депозирал отговор в който на първо място твърди, че
искът е недопустим тъй като по твърдения на самия ищец заповед за прекратяване
на трудовото му правоотношение не му е връчвана, по същество на спора се сочи,
че по делото са приложени от ищеца като доказателства копия на двете заповеди,
заверени от довереника на ищеца за „Вярно с оригинала", които на основание
чл. 32 от Закона за адвокатурата, се считат за официално заверен документ.
Твърдението и представените доказателства не само не кореспондират помежду си,
но и си противоречат. Не става ясно какво всъщност се доказва с приложените
копия на процесиите заповеди, след като ищецът твърди, че не са му били
връчени.
Неоснователно
в настоящия случай е и направеното от ищеца позоваване на чл.300 от ГПК., като
безспорно има влязла в сила оправдателна присъда по посоченото дело. Това
обаче, не следва да се отразява на преценката за наличие на нарушение на
трудовата дисциплина. Не всяко дисциплинарно нарушение е престъпление, а и
законът не изисква наличие на престъпление, за да бъда правно обосновано
налагането на дисциплинарно наказание. Съгласно установената практика на ВКС,
дисциплинарната отговорност по КТ и наказателната отговорност възникват при
различни предпоставки и се реализират независимо една от друга. Когато
съответното нарушение на трудовата дисциплина осъществява и състава на
престъпление, съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда трудовия спор, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Несъставомерността на
деянието по НК обаче не изключва дисциплинарната отговорност на служителя за
същото деяние. Обстоятелството, че в наказателното производството не е било
установено по несъмнен начин, че извършеното от лицето съставлява престъпление,
не обвързва гражданския съд за изводите му, съставлява ли същото деяние
дисциплинарно нарушение.
На
следващо място счита, че настоящият иск е неоснователен и поради изтекла
погасителна давност за предявяването му. Заповедта за уволнение на ищеца, му е
връчена на 13.05.2017г., като връчването е удостоверено с обратна разписка. На
13.07.2017г. е изтекъл двумесечния срок за оспорване на уволнението. В този
смисъл прави възражение за изтекла погасителна давност за завеждането на
иска и за исковата претенция по същество.
Съгласно
трайно установената практика на ВКС /ТР 1/12.05.2015 г. по тълкувателно дело
№ 1/2014 г. На ВКС/,специалната уредба в материята на трудовото
правораздаване предполага специална давност за предявяване на исковете по
трудови спорове, което е продиктувано от изискването за по-голяма бързина в
уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и жизненоважни
интереси на страните. Именно и поради това законодателят е предвидил исковете
по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото производство - чл.310 и
сл. от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.358 ал.1 т.2 КТ исковете по спорове за
отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение",
изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото
правоотношение се предявяват в 2-месечен срок. Искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ за
възстановяване на предишната работа е обусловен от прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работодателя и е правно средство за зашита срещу
незаконното уволнение. Правната уредба на исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ
е в глава XVI "Прекратяване на трудовото правоотношение", раздел IV
"Защита срещу незаконно уволнение". Те представляват искове за
оспорване законността на прекратяването на трудовото правоотношение. Искът по
чл.344 ал. 1 т.2 КТ има конститутивен характер - с
него се упражнява субективно преобразуващо право да се възстанови
съществуването на прекратеното трудово правоотношение между работника или
служителя и работодателя. Това право възниква от незаконното уволнение. Без
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна правото на възстановяване
на предишната работа не съществува. Следователно искът за възстановяване на
заеманата преди уволнението работа е един от исковете за защита срещу незаконно
уволнение, т.е. иск, свързан с прекратяване на трудово правоотношение и
безспорно следва да се предяви в двумесечния срок по чл.358 ал.1 т.2 КТ.
На
следващо място твърдя, че уволнението е законосъобразно извършено, изцяло е
спазена е процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, като лицето е изслушано и са взети
предвид дадените устни обяснения от служителя преди налагане на наказанието,
като последните са дадени в присъствие на други негови колеги. Наказанието е
наложено с мотивирана писмена заповед в преклузивния
срок за налагането му, заповедта е издадена от оправомощено
лице - управителя на дружеството и наложеното на ищеца най-тежко дисциплинарно
наказание съответства на тежестта на констатираното нарушение.
Твърди,
че лицето не е било принуждавано по какъвто и да е начин да дава обяснения, а
при една спокойна обстановка, пред неговите колеги, съшият е бил уведомен, че
му се предлага възможност да бъде изслушан и да даде устни обяснения съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ. Ищецът е разказал какво и как се е случило,
както и какви са били мотивите му за нарушаване на трудовата дисциплина извършване
на стореното.
Моли
се да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Предявените
искове намират правното си основание в чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Съдът,
след като се запозна с предявените искове, становището на ответната страна и
събраните по делото доказателства, ценейки ги при условията на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото като доказателства са представени копие от трудов договор №№**/****.,
длъжностна характеристика, докладна записка по ДП№№**/****., лист за преглед на
пациент, медицинско удостоверение №№**/****., заповед №№**/****., заповед №№**/****.,
присъда по НОХД №№**/****. на ВРС, 2бр. месечни графици за работа и СГЕ.
Видно
е от представения трудов договор, че страните по делото са сключили трудово
правоотношение по силата на което ищецът е назначен на длъжност
продавач-консултант при ответника считано от 18.04.2017г. със срок на изпитване
до 17.10.2017г. От друга страна от представено копие то присъда №№**/****. по
НОХД №№**/****. на ВРС се установява, че ищецът е бил признат за невиновен по
обвинение в това, че в периода от 18.04.2017г. до 8.05.2017г. в качеството си
на длъжностно лице продавач-консултат при ответника е
присвоил сумата от 1 010.73лв. собственост на работодателя.
Представената
Заповед №№**/****г. на ответника прекратява трудовото правоотношение на ищеца
считано от 9.05.2017г. на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ чрез налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
По
първия въпрос спазен ли е срокът за завеждане на иск за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание решаващия състав приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ срокът в който може да се иска отмяна
на наложеното дисциплинарно наказание е двумесечен, като законодателят не е
въвел яснота от кой момент следва да се чете този срок. При това положение
настоящият състав тълкувайки логиката на закона намира, че за да започне да
тече посочения двумесечен срок е необходимо заповедта на работодателя с която
се налага наказанието да бъде връчена на работника по начин по който се
установява недвусмислено, че тя като носител на волята на работодателя е
отправена от него именно до работника. Всяка друга възможност, чрез представяне
на заповедта като доказателство по друго дело, плубликуването
и в средства за масова информация и т.н. не представлява елемент от сложния
фактически състав формиращ изразяването на воля на работодателя за налагане на
дисциплинарно наказание на работника. Това е така защото правоотношението е
възникнало между работника и работодателя чрез пряко адресиране на волитие им за установяването му и съответно следва всяко последващо изменение на същото или прекратяването му да
стават отново чрез отправяне пряко на волеизявлението до другата страна. До
момента в който волята на работника за налагане на дисциплинарното наказание не
бъде сведена пряко до знанието на работника тя остава във формата на намерение.
При настоящия случай ответника в качеството си на работодател е предприел
действия за връчване на заповеди №№**/****. и №№**/****. чрез пощенска услуга с
обратна разписка в която е отразено записване, че пратката е доставена на
лицето П., като в рамките на проведена СГЕ е установено, че това записване и
положения срещу името подпис не са изпълнени от адресата, което от своя страна
води до извода, че заповедта не е връчена. Вярно е, че от издаването на заповедите
е изминало значително време, като настоящия състав счита също така, че ищецът е
имал възможност и се е запознал с тях при представянето им по воденото срещу
него наказателно дело, но това не е достатъчно да се приеме, че заповедите са
надлежно връчени, ако не поради друга причина то най-малкото поради техническа
такава, че връчването предполага физическо предоставяне на копие от посочения
акт. Освен това обаче следва да се има предвид, че представянето на процесните заповеди едва пред орган на правораздаването
може не изключва възможността тя да е изготвена за целите на съответното
производство. На следващо място липсата на връчване по законово определения ред
води до невъзможност да се прецени именно началния момент на двумесечния срок
за обжалването на заповедите.
Воден
от горното решаващия състав приема, че Заповеди №№**/****. и №№**/****. не са
връчени надлежно на адресата си и следва да се счита, че предявеният иск е
заявен в законово установеният срок.
На
следващо място по въпроса искани ли са обяснения от работника по реда на чл.193
от КТ съдът приема следното:
По
делото няма спор, че писмени обяснения не са искани, като при това положение за
обсъждане остава хипотезата на поискани в устна форма обяснения, която на
практика е изключително трудна за доказване поради факта, че работодателя като
носител на доказателствената тежест е длъжен да докаже,
че е поискал от работника обяснения за конкретни обстоятелства и то именно във
връзка със започнато дисциплинарно производство срещу него.
Ответника
за доказване на посочените по-горе обстоятелства е ангажирал свидетелски
показания, като свидетелските показанията са оскъдни по обем. Свид.Г.И. заявява пред съда само, че на ищеца е било дадено
правото да обясни, защо и как и той е казал че чака дете и жена му му е казала.
Същата свидетелка сочи, че М.П. е повикан в магазина от друга служителка и не е
бил уведомяван в каква връзка го викат. Другата свидетелка Св.Живкова сочи в
показанията си, че тя е извикала ищеца, като не заявява, че го е уведомила за
конкретния повод и това е станало едва при явяването му и е било искано само да
обясни какво се случило. Настоящия състав намира, че посочените свидетелски
показания не доказват, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание. Така на първо място на работника не е указано, че се искат от него
обяснения във връзка с евентуалното налагане на дисциплинарно наказание и това
е достатъчно по смисъла на чл.193, ал.2 от КТ предявеният иск да бъде уважен
без да се обсъжда по същество наложеното наказание. Решаващия състав намира, че
е напълно възможно работодателят да е разполагал със видео запис на който
ищецът взема пари, но от значение за правото е на първо място спазването на
процедурата установена от законодателя, като трябва да се има предвид, че тя е
създадена не просто като възможен вариант за уреждане на конкретните отношения,
а като единствен вариант за това и целта на същата е да гарантира правата на
всяка от страните в правоотношението. Така например простото наличие на запис
доказва само видимото на него, но не и причините за записаните събития, като
примерно вземането на пари би могло дори да е в резултата на дадени указания от
друго лице имащо право да го разпорежда, а ищецът да е само изпълнител. От
друга страна работодателят с акта на придобиване на качеството на работодател
следва да се запознае с процедурите както за установяване на трудово
правоотношение така и със съпътстващите ги други процедури или поне да ангажира
трето лице което да е запознато за да могат те да бъдат прилагани
законосъобразно.
Следва
да се има предвид също така, че отсъства нужда от издаване на две заповеди една
за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и друга за прекратяване на
трудовото правоотношение поради наложено такова, като факта, че заповедта с
която се налага наказанието има номер последващ
номера на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
води на извода, че тя е постановена в по-късен момент от заповед №№**/****.,
което от своя страна означава, че към момента на издаване на заповед №13 същата
не е била мотивирана, тъй като мотиви за налагането на дисциплинарното
наказание се съдържат едва в заповед №**. Посоченото разминаване води на извод
за наличие на поредно основание за отмяна на наложеното наказание този път
поради липса на мотиви към заповед №№**/****.
Воден
от гореизложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен като
се отменят наложеното дисциплинарно наказание на ищеца и заповедта в която то е
обективирано.
Предвид
становището за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и сторените от него разноски възлизащи на 560лв.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА
за незаконно и отменя наложеното на М.К.П. ЕГН********** *** наказание
дисциплинарно уволнение и Заповеди №№**/****. и №№**/****. на ответника „О.“
ЕООД в които то е обективирано, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, ЕИК203330044 със седалище и адрес
на управление ***2 да заплати на М.К.П. ЕГН********** *** сумата от 560лв.
разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
„О.“ ЕООД, ЕИК203330044 със седалище и
адрес на управление ***2 да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна
сумата от 230лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: