№ 19272
гр. С., 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110122401 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/ срещу М. М. Л., с която по
реда на чл. 422 ГПК са предявени искове за установяване дължимостта на вземания по
договори за предоставяне на мобилни услуги.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор № ******** за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден №
********** и приложения към него. Въз основа на така възникналите договорни
правоотношения ответникът ползвал предоставените му от ищцовото дружество
мобилни услуги и устройства в периода от 23.07.2019 г. до 22.02.2020 г. с период на
изискуемост 02.09.2019 г. – 12.03.2020 г., но не заплатил цената за същите,
обективирана в издадени от дружеството фактури № *********/02.09.2019 г., №
*********/26.09.2019 г., № *********/28.10.2019 г., № *********/26.11.2019 г., №
*********/27.12.2019 г., № *********/27.01.2020 г. и № *********/26.02.2020 г.
Формираните задължения били следните: 1/ 675,94 лева, представляващи сбор от
цената на месечните абонаменти такси и ползвани съобщителни услуги за исковия
период; 2/ 344,50 лева, представляващи сбор от вноски за изплащането на закупено
устройство на изплащане; 3/ 243,87 лева, представляващи сбор от начислени неустойки
1
за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната. Ответникът не заплатил
задълженията по описаните фактури, което наложило подаването от страна на ищеца
на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Във връзка с издадената такава по
ч. гр. д. № 48457/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, и постъпилото срещу нея
възражение от ответника, за ищеца съществувал интерес от установяване дължимостта
на процесните вземания, поради което моли, въз основа на изложените в исковата
молба твърдения, предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло, като му
бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника М. М. Л., като
с подадения в законоустановения срок отговор същият излага твърдения за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на облигационни
отношения между страните, действащи през исковия период. Възразява срещу
твърденията на ищеца, че описаните в исковата молба мобилни услуги действително
били предоставени и потребени от ответницата Сочи, че липсвали доказателства
ищецът да е бил изправна страна по процесния договор, съответно – че за ответника
било възникнало задължение за заплащане на мобилни услуги, поради което липсвали
основания за прекратяване на договора по вина на потребителя и за начисляване на
неустойки на това основание. Заявява още, че претендираната неустойка била
нищожна поради прекомерност. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени в
цялост.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта на вземания по Договор
№ ******** за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
системен партиден № ********** и приложения към него, сключен между /фирма/ и
М. М. Л., за сумата от общо 675,94 лева, представляваща неизплатени задължения за
ползвани електронни съобщителни услуги в периода от 23.07.2019 г. до 22.02.2020 г. с
период на изискуемост 02.09.2019 г. – 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане, за сумата от 344,50
лева, представляваща незаплатени вноски за цена на закупено устройство на
изплащане за периода от 23.07.2019 г. до 22.02.2020 г. с период на изискуемост
02.09.2019 г. – 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.08.2021 г. до окончателното изплащане, и за сумата от общо 243,87 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на ответника на
2
сключения между страните договор. За посочените вземания на 03.11.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 48457/2021 г. по описа на СРС, 47-ми
състав.
За основателността на предявените искови претенции е необходимо да бъдат
установени по делото следните материално-правни предпоставки: 1/ наличието на
валидно сключени договори за предоставяне на мобилни услуги и устройства, по
силата на които дружеството е следвало да предоставя такива, а ответникът – да
заплаща цената на същите; 2/ пълното и точно изпълнение от страна на ищцовото
дружество на сключените договори; 3/ наличието на основания, предвидени в
сключените договори, за възникване на процесните вземания, както и настъпването
изискуемостта на същите. При установяване на тези факти в тежест на ответника е да
установи, че е погасил задълженията си
Като съобрази събрания по делото доказателствен материал, настоящият
съдебен състав намира, че между страните са съществували договорни
правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги и устройства по Договор
№ ******** за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
системен партиден № ********** и приложения към него. В посочения договор се
съдържат уговорки, касаещи именно тези телефонни номера, за които са издадени
процесните фактури № № *********/02.09.2019 г., № *********/26.09.2019 г., №
*********/28.10.2019 г., № *********/26.11.2019 г., № *********/27.12.2019 г., №
*********/27.01.2020 г. и № *********/26.02.2020 г. Ответницата е изразила изрично
волята си за встъпване в облигационни правоотношения с установените в посочения
договор условия, тъй като същата не е оспорила, че подписите за „Потребител“ в
договора са положени от нея. Поради това, съдът намира, че между страните по делото
са възникнали валидни облигационни правоотношения за предоставяне на мобилни
услуги и устройства на изплащане, по силата на които ответницата е поела задължения
да заплаща в полза на ищцовото дружество месечни такси за потребените услуги, както
и вноски за закупеното от нея устройство на изплащане.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението на която
съдът кредитира в цялост по реда на чл. 202 ГПК като логично, мотивирано и
компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че след извършена проверка в
информационния одит на билинг системата на ищцовото дружество (системата,
отразяваща трафичните данни с цел включването и отразяването им в месечните
фактури) не са установени грешки или манипулации на процеса на остойностяване на
процесните комуникационни услуги, отразени в т. нар. CDRs - детайлни записи за
разговорите, т. е. събраните трафични данни). Според експертизата, използваните през
процесния период услуги са остойностени правилно, като видно от съхранените
резултати от трафични данни е налице реално предоставяне на достъп до мрежата на
ищцовото дружество за исковия период, като услугите са предоставени именно във
3
фактурирания обем. Като съобрази изложеното, съдът намира, че по делото е
установено надлежното изпълнение от страна на ищеца на договорните му задължения
по предоставяне на електронни съобщителни услуги, както и реалното им потребяване
от ответницата в обема, твърдян от дружеството-доставчик. Поради тази причина, се
доказва съществуването на процесните вземания в тежест на ответната страна за
заплащане на ползваните от нея съобщителни услуги и устройство на изплащане, като
не са ангажирани доказателства за погасяване на вземанията чрез плащане.
Процесните вземания за неустойка съдът също намира за дължими от ответната
страна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя
неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от
неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от
страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното
вземане: обезщетителна – свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението; наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по - голям от причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения,
дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи
критерии, сред които: вида на неустойката (компенсаторна или мораторна) и
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от
неизпълнението.
В случая в договора за мобилни услуги е уговорена неустойки при прекратяване
на договора в размер на трикратния размер на съответните месечни абонаментни
такси. Така уговорената неустойка обезпечава възстановяването на вредите от
предсрочно прекратяване на договора и невъзможността мобилният оператор да
получи абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока му. Тази неустойка не е
необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор.
Стандартният месечен абонамент за предоставената СИМ карта е конкретно определен,
като претендираната неустойка не надвишава уговорения между страните максимален
размер от три стандартни месечни такси. Начинът, по който е уговорена неустойката,
представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно
4
задължение и същевременно обезщетява изправната страна, изпълнила своите
договорни задължения. С оглед на това не е налице нарушаване на добрите нрави и
клаузите са валидни.
Уговорената между страните неустойка относно предоставените отстъпки от
цената на устройството, предоставено на лизинг, за срока на договора също не се явява
нищожна. С договора за мобилни услуги страните са посочили цената, срещу която
съответното устройство се предоставя за ползване на потребителя, цената на
устройството без отстъпка и размера на отстъпката за целия срок на ползване на
услугата. В случая търговецът е предоставил преференциални цени на устройството
при ползване на абонаментите за пълния срок на договора, като са уговорени
неустоечни клаузи за дължимост на вземане според стандартната цена, съответстваща
на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Именно в последното се
разкриват присъщите на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителната и
санкционна, тъй като клаузата за неустойка при прекратяване на договора относно
размера на отстъпката има функцията да обезщети кредитора поради това, че с оглед
прекратяването на договора предсрочно нарушен се явява интересът му от
предоставяне на същото това устройство за ползване с отстъпка за остатъка от срока на
договора, доколкото е отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от
цената на устройството да бъде компенсирана от дългосрочната обвързаност за пълния
срок на договора, респективно че очакването му да получава изпълнение по този
договор до края на първоначално уговорения срок, не се е оправдало.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че ответницата дължи заплащане на
претендираните от ищеца неустойки по валидно сключения между страните договор за
мобилни услуги и устройство на изплащане, доколкото се установява, че за исковия
период ответницата е имала неплатени задължения в твърдения от ищеца размер,
обосноваващи предвидената в договора възможност за едностранно прекратяване на
договорните правоотношения по вина на потребителя.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за
установяване дължимостта на неизплатени задължения за предоставени електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, както и за неустойки за предсрочно
прекратяване по вина на ответника на валидно сключения между страните договор,
следва да бъдат уважени в цялост до пълните предявени размери.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени такива в общ размер от 674,71 лева
за исковото производство за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, и в общ размер от 75,29 лева за заповедното производство за
5
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Присъдените юрисконсултски
възнаграждения са определени от съда в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните по делото, на основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че М. М. Л., ЕГН:
**********, с адрес гр. С., /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. С., /адрес/, вземания по Договор № ******** за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден № **********
и приложения към него, в размер на 675,94 лева, представляваща неизплатени
задължения за ползвани електронни съобщителни услуги в периода от 23.07.2019 г. до
22.02.2020 г. с период на изискуемост 02.09.2019 г. – 12.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2021 г. до окончателното
изплащане, в размер на 344,50 лева, представляваща незаплатени вноски за цена на
закупено устройство на изплащане за периода от 23.07.2019 г. до 22.02.2020 г. с период
на изискуемост 02.09.2019 г. – 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане, и в размер на
243,87 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на
ответника на сключения между страните договор, за които суми на 03.11.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 48457/2021 г. по описа на СРС, І-во г. о.,
47-ми състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. М. Л., ЕГН: **********, с адрес
гр. С., /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., /адрес/, сумата от 674,71 лева, представляваща разноски, сторени в
хода на исковото производство, и сумата от 75,29 лева, представляваща разноски,
сторени в хода на за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7