РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Белоградчик, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20241310200222 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по Жалба от И. В. Т., с адрес: с. г. О., общ. Д., обл. В., ул.
„.................“ № ..., против Наказателно постановление № 24-0242-000588/
22.11.2024 г. на ВПД Началник група ОДМВР Видин, РУ – Белоградчик, с
което на жалбоподателя, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП, е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
В Жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил
нарушението, за което е наказан. Когато му е съставен АУАН, той си е бил
вкъщи и не е управлявал МПС. Сочи се, че НП е издадено при непълнота на
доказателствата.
В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна не изпращат представител в съдебно заседание. В
Писмено становище молят съда да потвърди Наказателното постановление,
като в случай, че уважи жалбата, правят възражение на прекомерност на
адвокатското възнаграждение и молят същото да се редуцира до минимума
1
предвиден в Наредбата за адвокатските възнаграждения, в случай, че
жалбоподателя е представляван от адвокат.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна
– св. В. Р. В. – актосъставител и М. И. М. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима – подадена е от лице с право на жалба, пред
компетентния съд, в законния срок.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
С показанията си, свидетелите на въззиваемата страна В. В. –
автоконтрольор в сектор Пътна полиция на РУ – Белоградчик и св. М. М. –
младши разузнавач, установиха следната фактическа обстановка: На
30.08.2024 г., около 16 ч. след обяд, св. М. М., заедно с друг свой колега М. Ж.
изпълнявали служебните си задължения в района на с. г. О.. Движейки се с
немаркиран автомобил на МВР идвали от с. М. по междуселския път и
влизайки в с. г. О., по ул. „....................“, близо до кметството на селото
видяли, че към тях приближава л.а. „Алфа Ромео“, сив на цвят, с рег. № СО 78
29 АК. Служителите на МВР знаели, че този автомобил се управлява от жалб.
И. Т., тъй като познавали същия като неправоспособен водач. Двамата
полицейски служители последвали автомобила и видели, че именно Т.
управлява МПС – то. Жалб. Т. тръгнал по улица без изход, към Кметството на
селото, а полицейския автомобил го последвал. Жалб. Т., стигайки до
градинка, която слага край на улицата, спрял. До него с полицейския
автомобил спрели и служителите на МВР, на разстояние около 1 м. – 1.5 м.,
колкото да се отвори вратата на автомобила. Спирайки до него, полицейския
служител М. Ж. разпоредил на водача – жалб. Т. да изгаси двигателя на
автомобила и да остане на място за извършване на полицейска проверка. Св.
М. слязъл от автомобила и също разпоредил на жалбоподателя да изгаси
двигателя на автомобила и даде документите си за проверка. В този момент,
жалб. Т. потеглил със силна газ назад с автомобила и поел по улица
„.....................“. Същият потеглил с автомобила и осуетил полицейската
проверка. Двамата полицейски служители потеглили след жалб. Т., като с цел
2
да не предизвикат ПТП в населеното място не го гонели, а само поели в
посоката, в която тръгнал жалбоподателя. Направили обход на селото няколко
пъти и на адреса на който живее Т., но никъде не го установили. Полицейският
служител М. Ж. изготвил Докладна записка за случая.
Жалбоподателя И. Т. впоследствие бил установен и св. В. В. му съставил
АУАН № GA 1154006 от 30.10.2024 г.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 24-0242-
000588/ 22.11.2024 г. на ВПД Началник група ОДМВР Видин, РУ –
Белоградчик, с което на жалбоподателя, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП, е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 103
ЗДвП.
Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна, съдът
намира следното :
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност намира, че по делото са събрани
доказателства за това, че жалбоподателя е осъществил състав на
административно нарушение по ЗДвП.
Показателни в тази насока, са свидетелските показания на изслушаните
по делото свидетели на въззиваемата страна. Двамата еднопосочно и
безпротИ.речИ. установиха самоличността на водача на спрения за проверка
лек автомобил. В пълна корелация по между си са и показанията им, че
жалбоподателя Т. се е опитал да избяга от полицейския автомобил, а след като
спрял – осуетил полицейската проверка, потегляйки от мястото, въпреки
даденото от служителите на МВР разпореждане. Безспорно е установена
самоличността на нарушителя. Същият, с протИ.правните си действия е
реализирал състава на административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Показанията на свидетелите на въззиваемата страна са достоверни и описват
действителната фактическа обстановка.
При служебния контрол за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство, съдът констатира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът не се солидаризира с
твърденията в жалбата, че в хода на производството са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Както АУАН, така и атакуваното Нак.
постановление съдържат всички задължителни реквизити, визирани в ЗАНН.
3
Съдът приема, че както в акта, така и в НП, нарушението е описано точно по
време, място и при какви обстоятелства е извършено. Изпълнителното деяние
на процесното административно нарушение е описано в достатъчно конкретна
степен, с оглед императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
поради което не е налице съществено нарушение на процесуално правни
норми.
Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и е описал
нарушените законови разпоредби. Изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка изцяло съответства на направените изводи и правна квалификация
на деянието. АУАН и Наказателното постановление са издадени при изяснена
фактическа обстановка. Съдът намира, че е спазена и процедурата по
връчване на АУАН и Наказателното постановление.
АУАН и Наказателното постановление са издадени от лица,
притежаваща необходимата материална компетентност.
Правилно е определена и нарушената законова разпоредба – чл. 103
ЗДвП.
Правилна и законосъобразна е и санкционната разпоредба на основание
на която от жалбоподателя е ангажирана административнонаказателна
отговорност – чл. 175, ал.1, т. 3 ЗДвП – наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който: откаже да предаде документите си на органите за
контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от
органите за контрол. Безспорно е, че с действията си, жалбоподателя е осуетил
полицейската проверка, потегляйки от мястото, където е бил спрян за
извършването на такава.
Наказанието на жалбоподателя Т. е определено в максималния законов
размер – Глоба от 200 лв. Съдът приема, че законосъобразен е и размера на
наказанието. В наказателното постановление наказващия орган се е
мотивирал защо налага такъв размер на наказанието, а именно – тъй като Т. е
системен нарушител на ЗДвП, видно от Справка за нарушител. Действително,
от приложената по преписката Справка за нарушител, се установява, че
жалбоподателя има издадени и влезли в законна сила 9 броя Наказателни
постановления и 7 броя електронни фиша – всички за нарушения на правилата
на ЗДвП. Поради това, съдът приема, че размера на наказанието е
4
съответстващ на тежестта на нарушението. Жалбоподателят системно е
нарушавал правилата на ЗДвП, наложените му до момента наказания не са го
поправили и не са изиграли своята превъзпитателна роля. Поради това, съдът
приема, че правилно наказващия орган му е наложил максималния размер на
предвиденото по закон наказание.
Кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ не е наложено на нарушителя, тъй като същия е неправоспособен водач
на МПС и не притежава свидетелство за управление.
При тези мотиви, съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Такива не са претендирани от въззиваемата страна, поради което съдът
не присъжда разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0242-000588/
22.11.2024 г. на ВПД Началник група ОДМВР Видин, РУ – Белоградчик, с
което на И. В. Т., ЕГН **********, с адрес : с. г. О., общ. Д., обл. В., ул.
„..................“ № ...., на осн. чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП, е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5