Р Е Ш
Е Н И Е № 1579
гр. Бургас, 13 ноември 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на пети
ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар С.
А. и с участието на прокурора ХРИСТО КОЛЕВ, изслуша докладваното от съдия
ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 2147/2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К., ЕГН **********,
чрез процесуален представител адвокат В., против решение № 263918/21.09.2020г.,
постановено по анд № 226/2020г. по опис на Районен съд гр. Бургас.
С решението е изменено наказателно постановление № 22-0000012/14.01.2020
година на началника на областен отдел
„Автомобилна администрация” гр. Бургас към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, гр.София, в частта, в
която наА.К., ЕГН **********, за нарушение на чл.18, т.5 от Наредба № 34 от
6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на основание чл. 93, ал.1, т.2 от
ЗАПр, е наложено наказание глоба в размер на 4000 лв. като нарушението е
преквалифицирано по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАПр и е намален размера на наказанието глоба от 4000/четири хиляди/ на 2000 (две хиляди) лв. и наказателното
постановление е потвърдено, в частта, в
която наА.К., ЕГН ********** за нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34
от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, на основание чл. 93, ал.1,
т.1 от ЗАПр, е наложено наказание глоба в размер на 2000(две хиляди) лв.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното
постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
материалния закон, като е приел, че нарушението е доказано.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. В., поддържа
жалбата по изложените в нея, съображения.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че съдебното
решение е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество е основателна.
Първоинстанционният съд приел следната фактическа обстановка, въз основа
на събраните гласни доказателства:
„ на 1.01.2020г. около 11,30ч в гр. Бургас, на ул.“А. Стамборийски“ жалбоподателят
управлявал лек автомобил „Шевролет“, който бил стикиран с жълто-черни
отличителни стикери за таксиметров автомобил. Върху тавана на автомобила била
поставена табела „такси“. Този автомобил, бил спрян от полицейските служители
свидетелите М.У.и С.М.. Последните спрели жалбоподателя, тъй като знаели, че
последният няма удостоверение за водач на таксиметров автомобил. Това
обстоятелство им било известно във връзка с тяхната работа като полицейски
служители от предходни случаи.
Свидетелите твърдят, че автомобилът външно бил обозначен като
таксиметров такъв, на тавана имал поставена табела „такси“.
Заявяват, че не са видели табела „не работи“. Според М., от колата
слязъл пътник, който заплатил на жалбоподателя банкнота от 5 лв., факт, който
възприел лично.
Актосъставителят сочи, че когато пристигнал на местопроизшествието
автомобилът имал табела „такси“, която не е била свалена или зачохлена. Според
него е имало табела „не работи“.
Свидетелят Д.А.заявява, че К. му
е приятел и го помолил да го превози от мястото, където празнувал Нова година
до дома му. Дал му 5 лв. като приятел да му върви през годината и не му
е заплащал превоза“.
С оглед изложеното съдът намерил, че деянието съществено от
жалбоподателя покрива признаците на таксиметровия превоз, посочени в Наредба №
34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и приел, че К. на първи
януари, около 10 часа, е извършвал таксиметров превоз с управлявания от него
автомобил „Шевролет“, без да има удостоверение за водач на таксиметров
автомобил и извършвания превоз, е без съответната пътна книжка, издадена от
превозвача.
Настоящият състав на съда не споделя този извод. Намира за недоказан
обективен елемент от състава на нарушенията- извършване на таксиметров превоз.
Според разпоредбата на чл.2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров
превоз на пътници, таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу
заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на
водача, по заявен от пътника маршрут.
В случая липсват категорични доказателства, че извършеното от Д.А.плащане,
е такова за осъществен превоз.
На първо място,А.сам е заявил, че не дал пари на касатора за превоза.
Тези твърдения не са изложени за пръв път пред съда, така че да е възможно
предположение за предварителна уговорка между свидетеля и касатора.
Още в хода на извършване на проверката касаторът се обадил наА.по телефона (в присъствието на
актосъставителя) да дойде и да обясни случая.А.съобщил горните факти на
последния, без да е имал възможност да се съветва предварително с К..
Свидетелят М. е възприел факта на предаване на парите, но този факт сам
по себе си не предпоставя извод за причините за плащането. Още повече, че този
свидетел изрично е посочил, че не са „питали дали това е плащане“
Свидетелят Узунов с категоричност твърди, че с колегата му са огледали
добре автомобила и не са видели поставена табела „не работи“.
Обратното е възприел свидетелятР.(актосъставител)- „ на автомобила имаше
табела „не работи“, но имаше открита табела „такси“.
Твърденията на свидетелите, възприели лично фактите, изключват
възможността да се приеме за категорично доказано, че на посочените в
наказателното постановление дата и час, касаторът е извършвал таксиметров
превоз.
Тогава, когато не извършва таксиметров превоз водачът не е длъжен да има
удостоверение за водач на таксиметров автомобил и пътна книжка.
При това положение, след като не е доказан обективен елемент от състава
на нарушенията, не може да се приеме, че те са извършени.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното решение е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, а по
същество- да бъде отменено и наказателното постановление.
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 263918/21.09.2020г., постановено
по анд № 226/2020г. по опис на Районен съд гр. Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
22-0000012/14.01.2020 година, издадено от началника на областен отдел „Автомобилна администрация”
гр. Бургас към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, гр.София с което наА.К., ЕГН **********, за нарушение на чл.18,
т.5 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на
основание чл. 93, ал.1, т.2 от ЗАПр, е наложено наказание глоба в размер
на 4000 лв. и за нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г.
за таксиметров превоз на пътници на основание чл. 93, ал.1, т.1
от ЗАПр, е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв..
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: