Разпореждане по дело №11/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл ГПК и е образувано по жалба на Р. А. А. от с.Г., общ.Г. Д. насочена против действията на Държавния съдебен изпълнител /ДСИ/ при РС Р., изразяващи се в извършване на опис и предаване за пазене на описаната вещ /разб. налагане на запор/ по отношение на автомобил м.”Форд Транзит” с ДК № М 4211 ВА, на Н. Х. – домакин при РПУ Р., извършени по изп.д. № 17/2010 г. на СИС при РС Р..

В жалбата се навеждат съображения за неправилност на атакуваните действия на ДСИ, поради извършването им при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – конкретно нормата на чл.502 ГПК и се иска отмяната им.

Към жалбата са приложени и нови писмени доказателства, вън от събраните по изп.дело.

Взискателят по изп.дело не е взел становище.

В отделно изложени мотиви ДСИ поддържа законосъобразност на атакуваните му действия.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по изп.д. № 17/2010 г. по описа на СИС при РС Р., намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.436, ал.1 от съпруга-недлъжник по изп.дело /по арг. от чл.503 ГПК, във вр. с чл.435, т.4 с.к./ срещу действия на ДСИ, изразяващи се в извършване на опис и предаване за пазене на описаната вещ /разб. налагане на запор/ по отношение на автомобил м.”Форд Транзит” с ДК № М 4211 ВА, на Н. Х. – домакин при РПУ Р., извършени по изп.д. № 17/2010 г. на СИС при РС Р..

По отношение на горното следва изрично да се отбележи още, че жалбоподателката не е била уведомявана изрично от ДСИ за извършването на атакуваните действия, поради което и жалбата й, дори да беше подадена извън преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК следва да се разгледа по същество и по реда на чл.437, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата се явява и основателна, като съображенията за това са следните:

Установява се безспорно от приложеното към настоящата жалба удостоверение за сключен граждански брак, че жалбоподателката и К. Л. А. са сключили граждански брак на 11.09.2000 г. в с.Г..

От данните по изп.д. се установява още, че с определение № 501/10.02.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 113/2010 г. по описа на РС Р. е постановено определение, с което е допуснато налагането на “запор” като обезпечение на отнемане на вещ в полза на държавата, принадлежаща на виновния и послужила за извършване на умишлено престъпление по досъдебно производство № 89/2010 г. по описа на РУ на МВР Р. върху МПС – м.”Форд Транзит” с ДК № М 4211 ВА, с конкретно посочени други данни, собственост на К. Л. А..

Въз основа на определението е издадена и обезпечителна заповед, с представянето на която и молба от 10.02.2010 г. от Районен прокурор при РП Р. е било образувано изп.д. № 17/2010 г. по описа на СИС при РС Р..

Видно е от документите по приложеното изп.дело, че запорно съобщение за извършения въз основа на предприетите действия от ДСИ по налагане на допуснатата обезпечителна мярка е изпратено единствено на К. Л. А..

Липсват данни ДСИ да е извършвал справка дали вещта, обект на изп.действие, е в режим на СИО, респ. – да е уведомил за предприетите действия и съпруга недлъжник.

Този факт не се и оспорва и от ДСИ, който в обясненията си навежда доводи за неприложимостта на нормата на чл.503, ал.1 ГПК, във вр. с чл.502 от с.к. в настоящия казус, мотивирайки се с характера на допуснатата обезпечителна мярка.

Настоящата въззивна инстанция не споделя тези изводи на ДСИ.

Процесуалния закон изрично е посочил в нормата на чл.503, ал.1 ГПК, че когато установи, че вещта, върху която се насочва изпълнението, е съпружеска общност, съдебният изпълнител трябва да уведоми за това съпруга недлъжник.

Това задължение на съдебния изпълнител е вменено на общо основание и във всички случай, а не само за тези, при които изпълнението се провежда за удовлетворяване на парично притезание така, както приема ДСИ.

В случая последният съществено е нарушил правото на съпруга недлъжник, гарантирано му от нормите на действащия ГПК в текста на чл.503, ал.1 – ал.3, а не само във вр. с нормата на чл.502, ал.1 ГПК, като не го е уведомил за предприетото и извършено изп.действие по отношение на вещ в режим на СИО.

Този извод се налага дори и след като се вземе предвид факта какво е основанието за налагането на запора в случая.

Дали съпругът недлъжник може да посочи други имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението в случая, не може да се преценява от ДСИ като основание последният да не бъде уведомяван за извършеното изп.действие.

Такава преценка е допустимо да се направи едва в случай, че са спазени всички процесуални правила при провеждането на изпълнение върху вещта в СИО, което в случая не е направено.

Именно това процесуално нарушение по смисъла на чл.503, ал.1 ГПК, а не неведените доводи в жалбата на А. налага отмяна на атакуваните действия на ДСИ.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.437 ГПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ действията на Държавния съдебния изпълнител при СИС при РС гр.Г.Д. по изп.д. № 17/2010 г., изразяващи се в извършване на опис и предаване за пачене на описаната вещ /разб. налагане на запор/ по отношение на автомобил м.”Форд Транзит” с ДК № М 4211 ВА, на Н. Х. – домакин при РПУ Разлог, извършени по изп.д. № 17/2010 г. на СИС при РС Р..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: