№ 727
гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000500001 по описа за 2021 година
С решение от 10.07.2020 г., постановено по гр. дело № 14 481/2017 г.
Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 8 състав, е осъдил ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД да заплати на всеки един ищците – Н. Г. А., П. Г. А., А.Г. Д. и В. А. В.
по 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта
на тяхната майка Г. А. Д.. В останалата им част до пълния предявен размер от 200 000
лева исковете са отхвърлени като неоснователни.
Срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби както от
ищците, така и от ответното застрахователно дружество.
Ищците обжалват решението в частта, с която претенциите им за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 80 000 лева до
претендираните от всеки един от тях 200 000 лева. Във въззивната жалба се развиват
оплаквания, че при определяне на размера на обезщетенията съдът е нарушил
изискванията за справедливост, съдържащи се в чл.52 от ЗЗД и не е съобразил
събраните по делото доказателства относно претърпените от ищците страдания в
резултат от внезапната загуба на тяхната майка, както и че не е взел предвид
1
практиката на съдилищата за сходни случаи. Излагат се и подробни съображения във
връзка с определеното от СГС съпричиняване и се оспорват изводите на съда относно
приетите за установени факти за приноса на пострадалата.
Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на исковете
изцяло.
Ответникът обжалва решението в тези негови части, с които исковете са били
уважени. Във въззивната жалба се твърди от една страна, че наличието на деликт,
както и на гражданска отговорност са доказани и решението не се оспорва в тази му
част. От друга страна се излагат доводи, че договорът за застраховка „гражданска
отговорност“ е недействителен, тъй като застрахователната полица е сключена без
правен интерес. Освен това се излагат съображения, че приносът на загиналата при
ПТП не е 50 %, както е приел градският съд, а е значително по-висок. Сочи се и
нарушение на чл.52 от ЗЗД с доводи, че определеното обезщетение за неимуществени
вреди е несправедливо завишено.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с
което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
Освен цитираните въззивни жалби, от ищците са подадени и две частни жалби
срещу две определения на градския съд, постановени по реда на чл.248 от ГПК, с които
съдът е оставил без уважение молби за изменение на решението в частта за разноските,
включително и за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищците.
Иска се отмяна и на двете обжалвани определения.
В. А. В., която независимо от качеството й на ищца, е била конституирана и
като трето лице, помагач на ответника ЗД „Бул инс“ АД по исковете, предявени от
останалите трима ищци, не е изразила становище по жалбите в това си качество.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното: Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора,
допуснал е и е приел всички допустими и относими доказателства, поискани от
страните. В решението си подробно и задълбочено е обсъдил както доказателствата,
2
така и тезите на страните. Въззивният съд напълно възприема мотивите му и по реда на
чл.272 от ГПК препраща към тях.
Установено е по делото, че майката на малолетните ищци – Г. Д., родена през
**** г., е загинала при ПТП на 24.08.2016 г., пътувайки в лек автомобил, управляван от
водача А. В., който също е починал.
От представените удостоверения за наследници се установява, че всички
малолетни ищци са деца на Г. Д., а само детето В.В. е дъщеря и наследница и на А. В..
За останалите ищци няма доказателства за произход от бащата, въпреки че разпитаните
свидетели са заявили, че В. е и техен баща.
Видно от постановление за прекратяване на ДП № 195/2016 г. по описа на
окръжна прокуратура – гр. Плевен, образуваното наказателно производство е било
прекратено поради смъртта на водача А. В..
Установено е по делото, че към датата на ПТП автомобилът, управляван от А. В.
/но със собственик Ц. Й./, е имал сключен валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“, съгласно полица със срок на действие 09.05.2016 – 08.05.2017 г. Видно
от писмо с рег. № 967000-11412/06.11.2020 г., издадено от ОДВР – Враца, представено
пред настоящата инстанция, регистрацията на автомобила е прекратена на 07.09.2016 г.
– след ПТП.
На 20.05.2017 г. от името на малолетните деца на Г. Д., представлявани от
техния настойник А. Д., е подадена молба-претенция до ЗД „Бул инс“ АД за заплащане
на обезщетения за неимуществени вреди – по 200 000 лева за всяко едно от децата. С
писмо от 29.05.2017 г. застрахователното дружество е отговорило, че към този момент
не е налице основание за удовлетворяване на претенциите. Изискани са конкретни
доказателства във връзка с тези претенции и процесното ПТП. Няма данни, а не се и
твърди, застрахователят да е извършвал извънсъдебни плащания на обезщетения.
За установяване на механизма на ПТП градският съд е допуснал и приел
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Х. И.. Видно от заключението на
експерта, механизмът на ПТП е следният: На 24.08.2016 г., около 04.30 часа сутринта –
в тъмната част на денонощието, А. В. е управлявал лек автомобил „Опел“, модел
„Астра“ по третокласен път между селата Габаре /Врачанска област/ и Сухаче
/Плевенска област/.
Водачът не е притежавал свидетелство за управление на МПС, автомобилът е
бил със свалени регистрационни табели, а водачът е бил с концентрация на алкохол в
3
кръвта 0,9 %о. При управление на автомобила със скорост, не по-ниска от 146 км/ч.,
преди разклона за село Сухаче водачът е загубил контрол върху управлението,
автомобилът е напуснал пътното платно и се е ударил с челната си част в крайпътно
широколистно дърво. В резултат от удара автомобилът е получил множество
деформации, завъртял се е около вертикалната си ос около ствола на дървото в посока,
обратна на часовниковата стрелка, след което се е установил в покой. В резултат от
удара, на място е починала Г. Д.. А. В., въпреки оказаната му медицинска помощ, е
починал в болницата на 29.08.2017 г.
Изводите на вещото лице са, че за настъпване на ПТП основните причини са
управление на автомобила със скорост, несъобразена с пътните условия и последвалата
загубата на контрол върху него.
От комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвена
от вещите лица доц. д-р Н. С. – специалист по съдебна медицина и Х. И. – специалист
по застрахователно дело и автомобили, се установява следното: Основната причина за
смъртта на Г. Д. е тежката шийна травма, изразяваща се в прекъсване на гръбначния
стълб между първи шиен прешлен и черепа, с разкъсване на гръбначния мозък. Тази
травма е довела до възходящ оток на мозъка и парализа на жизненоважните мозъчни
центрове на дишане и сърдечна дейност. Смъртта е била неизбежна и е настъпила в
границата на минути след ПТП.
Вещите лица са категорични, че с оглед и на останалите травми, получени от
Д.а, същата е била с поставен предпазен колан. Но при описания механизъм на ПТП и
значителната скорост на автомобила, коланът не е могъл да ограничи значителното
неограничено движение на главата напред, при което са се получили прекъсването на
шийния гръбнак и разкъсването на шийния гръбначен мозък.
Доц. д-р Н. С. е изготвил и единична съдебно-медицинска експертиза, в която е
дал заключение както за причините за смъртта на Г. Д., така и за състоянието на водача
В. – с оглед на установената концентрация на алкохол в кръвта му. Според експерта,
наличието на 0,9 %о алкохол в кръвта на лицето определя лека степен на алкохолно
опиване, при която клинично се наблюдава: емоционална неустойчивост; отслабване
на концентрацията, на вниманието и на съобразителността; забавени реакции; умерено
изразени координационни нарушения. При тази степен може да се долови в дъха и
мирис на алкохол.
В заключението е посочено, че в зависимост от пола, теглото, храната и др. тази
4
концентрация може да бъде достигната при различните хора различно бързо и след
изпиване на различно количество алкохолни напитки. Но веднъж достигната, тази
концентрация на алкохола се проявява с еднакви или близки клинични симптоми. При
по-ниска степен на алкохолно опиянение /особено под 0,5% о/, е възможно да не са
налице външни признаци, които трети лица да разпознаят.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делегация
от Мездренския районен съд са разпитани свидетели, СГС е назначил и съдебно
психологическа експертиза.
От показанията на свидетелите Г. Б., Т. Д., Е. Б. и Н. Н., разпитани от РС Мездра
на 29.06.2018 г., се установява, че Г. Д. и четирите й деца, както и техният баща А. В.
живеели заедно. Г. Д. била добър и усмихнат човек, много грижовна майка. Децата й
ходели чисти, облечени и нахранени, посещавали училище и детска градина. Майката
и децата били много привързани едни към други. Когато им било съобщено за смъртта
на майка им, по-малките не разбирали какво се случва, но по-големите – В. и П. се
разплакали. Постоянно питали, кога ще се върне майка им. Когато осъзнали, че няма на
кого да викат „мамо“, започнали да казват „мамо“ на баба си. Децата редовно ходели
на гроба на майка си и плачели, целували снимката й. Постоянно са тъжни, изглеждат
различно в сравнение с времето, когато майката е била жива.
Имало случай, при който на училищно тържество за „8-ми март“, децата
подарявали цветя на майките си. Детето В. нямало на кого да подари закупеното цвете
и го подарила на баба си. Според свидетелката Е. Б., малките вече са позабравили
майка си, но големите още не са превъзмогнали смъртта й. Големите деца често
споделяли със свидетеля Н. Н. /техен прадядо/, че майка им много им липсва.
Вещото лице А. А. – психолог, след като се е запознала с показанията на
цитираните по-горе свидетели, е посочила в заключението си, че в резултат от
внезапната смърт на Г. Д. нейните деца са преживели стрес и скръб – както към
момента на нейната загуба, така и към настоящия момент. В експертизата е посочено,
че ролята на майката е ключова за правилното психично развитие на децата, особено в
първите години от живота им, когато се формира привързаността. Дори и след този
период майката продължава да има важна роля за развитие на детето във всички негови
аспекти – езиково развитие, когнитивно развитие, социално и емоционално развитие.
Загубата на майката в годините на детството /особено когато тази загуба има внезапен
характер/, има травматичен ефект, който оказва влияние върху цялостното развитие на
5
децата. Влиянието на тази загуба е базисно, биохимично ниво на регулация, което
повлиява цялостното функциониране на детето – на физическо, емоционално,
поведенческо, социално ниво.
Липсата на майка /или на фигура, изпълняваща тази роля/ трудно може да бъде
компенсирана. Загубата на майка представлява вид травма, която може да оказва
влияние върху всички аспекти на човешкото функциониране. Обичайно тя увеличава
уязвимостта към стрес; нарушава преживяването на базисна сигурност и доверие,
способността за свързване с другите, емоционалната регулация и други личностни и
поведенчески характеристики /които могат да варират според индивидуалните
особености/.
Ранните детски години /до около 5-годишна възраст/ и времето на юношеството
са най-чувствителните периоди от детското развитие. Това са периодите на мозъчно
структуриране /ранните години/ и на мозъчна реорганизация /юношеството/, когато
тези външни влияния /включително и случването на травматично събитие като загуба
на майката през този период или липсата на перманентна майчина грижа/ имат най-
драматично въздействие. Това въздействие обичайно е в посока на повишаване на
психологическата уязвимост и податливост на реакции на дистрес в резултат на
преживяване на стресови събития.
С оглед направените от ответното застрахователно дружество възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в обстоятелствата, че
загиналата майка на ищците е приела да пътува с неправоспособен водач, който освен
това е употребил и алкохол, градският съд по искане на пълномощника на ищците е
допуснал разпит на още четирима свидетели.
Свидетелят С. А., разпитан по делегация от районен съд – гр. Мездра на
01.02.2019 г., е разказал, че вечерта преди ПТП с А. В. били заедно докъм 21 часа.
Прибрали се от работа, Г. казала, че отива да приспива децата. Свидетелят и А.
пийнали „по една-две бири“. Според този свидетел, Г. не е питала А., дали е употребил
алкохол. Самият А. бил „здрав като бик“, висок около 1,90 м., тежал 95 кг. Когато
пиел, въобще не му личало.
На 25.04.2019 г. районният съд в Мездра е разпитал по делегация свидетелите И.
М., А. А. и Ц. Й. – и тримата от с. Габаре. Свидетелят И. М. – съсед на семейството на
ищците, е заявил, че А. В. пиел алкохол рядко – по една-две бири. Бил як, здрав мъж,
около 90-95 кг., без корем. Когато употребявал алкохол, въобще не му личало.
Свидетелят А. А. – баща на А. В., е заявил пред съда че Г. и А. живели заедно 6
6
години и имат 4 деца – три момичета и едно момче. Свидетелят знае, че синът му
нямал шофьорска книжка, но не знае, дали Г. е знаела това. В селото не се знаело,
защото А. щял да има проблеми с полицията.
Свидетелката Ц. Й. /собственица на процесния автомобил по документи/, също е
заявила, че не знае, дали Г. е знаела, че А. няма шофьорска книжка, не е чувала той да е
бил наказван за управление на автомобил без свидетелство.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
От цитираното по-горе заключение на вещото лице Х. И. се установява, че
пътно-транспортното произшествие е причинено в резултат от противоправното
поведение на водача на автомобила – А. В.. Същият е управлявал автомобила със
скорост, изцяло несъобразена с пътната обстановка – в тъмната част на деня, на
третокласен междуселски път, със скорост не по-ниска от 146 км/ч. – нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП; водачът е управлявал автомобила без да притежава свидетелство
за управление – нарушение на чл.150 от ЗДвП и под влияние на алкохол над 0,5% о –
нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП /в редакцията му към месец август 2016 г./.
При наличие на валидно сключен договор за риска „гражданска отговорност“,
ответното застрахователно дружество е легитимирано да отговаря за обезщетяване на
причинените от виновния водач вреди – включително от смъртта на майката на
малолетните ищци.
Относно справедливия размер на обезщетенията, които се дължат на
малолетните деца на Г. Д.: Към датата на смъртта на Г. Д. нейната дъщеря В. е била на
7 години; дъщеря й П. – на 5 години; дъщеря й Н. – на 3 години, а синът й А. – на
година и половина. Тези деца внезапно са загубили своята грижовна майка, към която
са били привързани, на една ранна възраст, преди оформянето им като личности. Както
е посочено в заключението на вещото лице психолог, такова травматично събитие има
най-драматично въздействие върху бъдещото развитие на всяко дете.
Поради това обезщетение в размер на 160 000 лева за всяко едно от децата не е
прекомерно, а е съобразено с тежката загуба на най-близкия човек на децата – майката,
липсата на която ще се отрази на цялостното им развитие в бъдеще. Размерът е
съобразен и със социално-икономическата обстановка в страната към месец август
2017 г.
Относно съпричиняването: От цитираната комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че загиналата е пътувала с поставен
предпазен колан, а смъртоносната травма не би могла да бъде предотвратена от
наличието на колан. Поради това обосновано градският съд е приел, че това
7
възражение е недоказано.
Що се отнася до останалите две обстоятелства, посочени от ответника като
принос за уврежданията, въззивният съд ги намира за доказани.
Г. Д. и А. В. са живели във фактическо съжителство в продължение на 6 години.
Дори свидетелите, посочени от ищцовата страна, са заявили, че не знаят „дали Г. е
знаела“, че А. не притежава свидетелство за управление на автомобил. Никой не
установява категорично, че на Д.а това обстоятелство е било неизвестно. Да се приеме
тезата на пълномощниците на ищците, че фактическата съпруга не е знаела, че В. не е
правоспособен водач на автомобил, би било правно необосновано и противоречащо на
всякаква житейска логика.
Същото се отнася и относно знанието на загиналата, че фактическият й съпруг, с
когото са се намирали заедно в един дом непосредствено преди ПТП, е изпил с приятел
„една-две бири“. Цитираните по-горе показания на свидетели, че А. бил силен и здрав
мъж, на когото не му личало, че е пил алкохол, биха били относими към трети лица,
които не са от семейния кръг и нямат преки впечатления от самото консумиране на
алкохола. И свидетелят С. А. не твърди, че Г. не е видяла А. да пие с него бира, нито
пък, че не е знаела, че двамата са пили заедно. Заявил е само, че „Г. не е питала А.,
дали е употребил алкохол“.
С оглед на горното, въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния,
че след като се е съгласила да пътува през нощта с неправоспособен водач, който освен
това е употребил и алкохол, загиналата в равна степен с водача е допринесла за своята
смърт. Неоснователно е оплакването на ищцовата страна, че СГС е определил
необосновано висок процента на съпричиняването. Неоснователно е обаче и
оплакването на ответника, че приносът на Г. Д. е по-висок от този на А. В.. Източникът
на повишена опасност е именно автомобилът, управляван от неправоспособен,
алкохолно повлиян водач, а не пътникът в него.
Относно частните жалби, с които се обжалват двете определения на градския
съд, постановени по реда на чл.248 от ГПК.
Определението, постановено на 28.09.2020 г., с което съдът е отказал да измени
решението си в частта, с която не е начислил и присъдил ДДС върху адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство на ищците при условията на чл.38 от
ЗА, е правилно.
На въззивния съд е известна практиката на други съдебни състави, включително
8
и определения на ВКС, съгласно които ДДС следва да се начислява от съда.
Настоящият съдебен състав обаче не споделя това становище, а споделя изложеното от
първоинстанционния съд.
Наредба № 1/2004 г. предвижда в §2а от ДР, че за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение.
Доколкото по принцип адвокатското възнаграждение се заплаща авансово,
преди осъществяване на самото процесуално представителство по делото, то съгласно
чл.25, ал.7 от ЗДДС данъкът става изискуем при получаване на плащането, като се
приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. Задължение на
адвоката, в качеството му на данъчно задължено лице е, да издаде фактура с отразяване
в нея на дължимия и платен данък, която при авансово плащане следва да бъде
издадена не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането съгласно чл.113,
ал.4 от ЗДДС.
В случаите на процесуално представителство на ищец по реда на чл.38 от ЗА
адвокатското възнаграждение не се заплаща авансово, а се дължи от ответника
съразмерно на уважената част от иска.
Няма законово основание обаче, с наредба да се възлага на съдилищата да
начисляват ДДС върху адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ.
Данъкът е публично вземане и начинът на начисляването му се урежда с императивни
норми. Недопустимо е ДДС да е неразделна част от възнаграждението, при положение,
че самото възнаграждение подлежи на облагане с данък и поначало се начислява от
регистрираното лице по силата на чл.86 от ЗДДС.
Съгласно чл.82, ал.1 от ЗДДС, данъкът се дължи от регистрираното по този
закон лице - доставчик по облагаема доставка. В чл.86, ал.1 от ЗДДС е предвидено, че
регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като
издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период и посочи издадения
данъчен документ.
Следователно, при действащата правна уредба, като се съобрази и че данъчната
основа не може да включва ДДС /съгласно и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 г. относно общата система на ДДС/, настоящият съдебен състав намира,
че няма основание да се иска от съда, той да начислява ДДС върху възнаграждението
за безплатна правна помощ.
9
Допълнително следва да бъде посочено и следното: С решение от 05.12.2006 г.,
постановено по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, Съдът на европейския съюз е
приел, че когато държава-членка делегира на частноправен субект /какъвто е Висшият
адвокатски съвет/ правомощия във връзка с определяне на икономически условия – в
случая приложими адвокатски възнаграждения, то тя осъществява нарушение на
правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 от ДФЕС, тъй като
насърчава частен стопански субект да приема съгласувани практики, ограничаващи
свободната конкуренция.
С решение по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 /образувани по
преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд/, СЕС, след като е
обсъдил Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
е приел, че определяне на адвокатски възнаграждения с наредба, приета от
професионалната организация на адвокатите като ВАС, ограничава конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, § 1 от ДФЕС.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че ДДС върху дължимото
адвокатско възнаграждение не следва да бъде начислявано и заплащано от ответника,
поради което определението на СГС от 28.09.2020 г. следва да бъде потвърдено.
С определението, постановено на 20.10.2020 г., градският съд е отказал да
измени решението си в частта за разноските с оглед направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено в полза на процесуалния
представител на ответното застрахователно дружество. Видно от данните по делото,
ЗД „Бул инс“ АД е заплатило за адвокатска защита 30 000 лева без ДДС, а с ДДС –
36 000 лева. С оглед общата цена на исковете – за общо 800 000 лева, минималното
адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 17 530 лева без
ДДС или 21 036 със ДДС.
Видно от списъка по чл.80 от ГПК, представен от пълномощника на ищците,
същите са поискали за своето представителство да им бъде присъдено общо
възнаграждение в размер на 26 544 лева с ДДС – на базата на цената на предявените
четири иска, изчислено съгласно минималните размери по наредбата.
С оглед на фактическата и правна сложност на делото, извършените
многобройни процесуални действия и осъществената активна защита от страна на
ответника, обосновано градският съд е приел, че заплатеното възнаграждение не е
прекомерно и не подлежи на намаляване.
И това определение следва да бъде потвърдено.
10
Поради неоснователността на жалбите на двете страни, разноските, направени
за въззивното производство, следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, І-8 състав, постановено на 10.07.2020 г. по гр. дело № 14 481/2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, І-8 състав, постановено на 28.09.2020 г. по гр. дело № 14 481/2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, І-8 състав, постановено на 20.10.2020 г. по гр. дело № 14 481/2017 г.
Решението е постановено при участието на третото лице, помагач на ответника
ЗД „Бул инс“ АД – В. А. В..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11