№ 20990
гр. ****************** 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110122239 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Г. Б. срещу ************* ЕООД, с
която са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: евентуално
съединени помежду си искове за признаване за установено, че клаузата в Договор за
потребителски кредит № 40013691939/28.11.2022 г., предвиждаща заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, е нищожна, а именно: иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – нищожност поради противоречие на закона, включително поради
неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради
накърняване на добрите нрави, както и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск
с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 5 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 500 лв. – платено
без основание възнаграждение за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит
№ 40013691939/28.11.2022 г., ведно със законната лихва от 16.04.2024 г. до окончателното
плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит №
40013691939/28.11.2022 г., по силата на който му била предоставена в заем сума в размер на
2 400 лв., като в договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането от него на
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 500 лв., което
платил. Релевира възражения за нищожност на целия договор за кредит поради
противоречие на закона. Сочи, че е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Възразява, че
е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е посочен грешен ГПР. В тази връзка излага, че
възнаграждението за допълнителни услуги представлява печалба за кредитора, било му е
1
изначално известно, но не е включено като разход по кредита и въобще е неясно как е
формиран посоченият в договора ГПР. Счита, че процесната клауза е нищожна и поради
нарушение на чл. 19, ал. 4 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото действителният размер на ГПР
надвишава допустимия, а и възнаграждението е за услуги, свързани с действия по
усвояването и управлението на кредита. Възразява, че клаузата за възнаграждение за
допълнителни услуги е неравноправна, защото не позволява на потребителя да прецени
реалните икономическите последици на договора. Релевира възражение за нищожност на
клаузата и поради накърняване на добрите нрави. Счита, че платената от него сума въз
основа на нищожната клауза е платена без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № 40013691939/28.11.2022 г., по който той е предоставил
на ищеца сумата от 2 400 лв. за срок от 24 месеца, при ГЛП в размер на 41 % и ГПР в размер
на 48.95 %, а последният се задължил да върне на вноски, всяка в размер на 145.71 лв., сума
в общ размер на 3 496.73 лв., включваща освен главницата, но също договорна лихва. Счита,
че договорът отговаря на всички условия за действителност /общи и по ЗПК/ и не съдържа
нищожни клаузи. Излага, че ГПР е посочен и формиран изцяло в съответствие със закона,
като оспорва възнаграждението за допълнителните услуги да подлежи на включване в него,
след като ползването на услугите не е задължително условие за сключването на договора за
кредит. Оспорва твърдението, че се касае за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Евентуално сочи, че нищожността на клаузата за възнаграждение
за допълнителни услуги не води до недействителност на целия договор за кредит. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С протоколно определение от 24.10.2024 г. е допуснато увеличение на размера на
осъдителния иск до сумата от 548.74 лв., представляваща пълен размер на вземането и сбор
от платени без основание такси за допълнителни услуги по договора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно съединяване искове за прогласяване за
нищожна на няколко различни основания на клауза от договор за кредит, предвиждаща
задължение за потребителя за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, и
кумулативно съединен с тях иск за връщане на платената въз основа на нищожната клауза
парична сума.
Съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. №
196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV
ГО/, съдът приема с оглед основанията на всеки един от исковете за установяване
нищожност на клаузата, че същите следва да се разгледат при условията на евентуалност,
като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото. Ето защо първо следва да бъде разгледан искът
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата поради
2
противоречие на закона, включително поради неравноправност, и само в случай на неговото
отхвърляне следва да бъде разгледан другият установителен иск.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По този иск в доказателствена тежест на ищцата е да установи сключването между
страните на Договор за потребителски кредит № 40013691939/28.11.2022 г. с посоченото
съдържание и твърдяното противоречие на договора и на процесната клауза със закона,
включително нейната неравноправност, а в тежест на ответника е да докаже, че процесната
клауза е индивидуално уговорена.
В случая с Определение № 33709/20.08.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно сключването между страните на Договор за потребителски кредит №
40013691939/28.11.2022 г., по който ответникът е предал на ищеца в заем сумата от 2 400 лв.,
при посочен в договора ГПР, включващ само договорната лихва, и при поето задължение от
ищеца за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер
на 500 лв.
Съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит попада в обхвата на
чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като
кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
В случая е безспорно между страните поемането от ищцата освен на задължения за
връщане на главницата и за плащане на възнаградителна лихва, но и наличието в договора
на уговорка, предвиждаща задължение за плащане на възнаграждение за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. При липса на доказателства по делото за
съдържанието на уговорките относно посочените две услуги, доколкото договорът не е
представен нито от ищцата, нито от ответника, съдът прави преценка за тяхното
съдържание, изхождайки изцяло от наименованията на услугите и твърденията на страните
за тяхното естество, и счита, че те по съществото си не представляват реално предоставени
допълнителни възможности или преференциални условия, които да носят допълнителни
ползи за кредитополучателя, за да обосноват заплащане на възнаграждение в определените
размери, а т. нар. „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и
управлението на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира
отделни такси извън сумата по общите разходи по кредита. Следователно налице е
нарушение на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност
на клаузата за тези „допълнителни услуги“ на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Същевременно невключването на таксите за т. нар. „допълнителни услуги“ в ГПР
3
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като
краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора, което означава, че клаузата относно тяхната
дължимост е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Въпреки изричните
указания до ответника, че следва да докаже, че процесната клауза е индивидуално уговорена
и че не сочи доказателства за това, той не е ангажирал съответни доказателства. Данни за
индивидуално уговаряне на клаузата не могат да се почерпят и от самия договор, защото той
не е представен по делото. Щом клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146, ал.
1 ЗЗП те я нищожна.
На следващо място, таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“, дължими отделно от
главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, са част от общия разход по
кредита и следва да бъдат включени при изчисляването на ГПР като индикатор за общото
оскъпяване на договора за кредит /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва
от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
случая по делото е безспорно, че ГПР не включва таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“,
което означава, че посоченият в договора ГПР не включва всички действителни разходи, а
само един от тях – възнаградителната лихва. Поради това съдът намира, че е налице
противоречие на сключения договор с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на
уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му
в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/. Следователно, като не
е оповестил действителния ГПР в договора за потребителски кредит, кредиторът е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, защото тя е изцяло
нищожна.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на другите
релевирани от ищцата основания за нищожност на процесната клауза и на договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За неговата основателност в тежест на ищцата е да докаже извършена от нея в полза
4
на ответника престация на определено благо – заплащане на парична сума в размер на
548.74 лв. като такси за допълнителни услуги по процесния договор, и получаване на сумата
от ответника, а в доказателствена тежест на последния при установяване на горните факти е
да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, което
предполага да установи наличието на валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на Договор за потребителски кредит № 40013691939/28.11.2022 г. и включващо в
съдържанието си валидна клауза за възнаграждение за допълнителни услуги.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че извършените плащания от ищцата по
процесния кредит са в общ размер на 3 178.60 лв., като те са осчетоводени от ответника за
погасване на следните задължения: 2 400 лв. – главница; 185.39 лв. – договорна лихва; 120
лв. – допълнителна услуга „Фаст“; 210 лв. – допълнителна услуга „Флекси“; 4.09 лв. – лихва
за забава; 218.74 лв. – такса за приоритетно разглеждане; 22.28 лв. – такса за предсрочно
погасяване; 10 лв. – разходи; 8.10 лв. – надвнесена сума /върната на ищцата на 20.02.2023 г./.
Щом договорът за кредит е нищожен в неговата цялост, то съгласно чл. 23 ЗПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита /т.е. главницата/, но не
дължи лихва и други разходи по кредита. Следователно плащането на такси в общ размер на
548.74 лв. за т. нар. „допълнителни услуги“ /съдът счита, че таксата за приоритетно
разглеждане е за идентична „допълнителна услуга“ с тази, за която се отнася
възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“/ е извършено при начална липса на
основание, поради което тя следва да бъде възстановена на ищцата. По изложените
съображения осъдителният иск следва да бъде уважен изцяло.
При първоначално частично предявен иск претенцията за присъждане на законната
лихва от момента на завеждане на иска е само по отношение на предявената част от
вземането за главница, която част представлява предмет на делото. При увеличаване в хода
на процеса на частично предявен иск моментът, от който следва да се присъди законната
лихва върху увеличения размер, е от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3,
пр. 1 ГПК за увеличаването на иска /в този смисъл – Решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д.
№ 2022/2020 г. на ВКС, I ТО/. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения
частичен размер от 5 лв. следва да бъде присъдена, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.04.2024 г., до окончателното плащане, а върху разликата до пълния
размер на вземането от 548.74 лв. – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 24.10.2024 г.,
до окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат сторените от нея разноски по
делото в размер на 400 лв. /100 лв. – държавна такса, и 300 лв. – депозит за вещо лице/.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
представител на ищцата се дължи сумата от 480 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
****************** кв. *******************************, срещу ************* ЕООД,
ЕИК ************************, със седалище и адрес на управление: гр.
****************** бул. *********************************, че клаузата в Договор за
потребителски кредит № 40013691939/28.11.2022 г., предвиждаща заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
поради противоречие на закона – на чл. 10а, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и поради
неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
ОСЪЖДА ************* ЕООД, ЕИК ************************, със седалище и
адрес на управление: гр. ****************** бул. *********************************, да
заплати на Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ****************** кв.
*******************************, следните суми: на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата от 548.74 лв. – платена от нея без основание сума въз основа на нищожната клауза,
ведно със законната лихва върху сумата от 5 лв. за периода от 16.04.2024 г. до окончателното
плащане, и ведно със законната лихва върху сумата от 543.74 лв. за периода от 24.10.2024 г.
до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ************* ЕООД, ЕИК ************************, със седалище и
адрес на управление: гр. ****************** бул. *********************************, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество ************, БУЛСТАТ №
******************, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 480 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Б. Г. Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6