МОТИВИ към Присъда № 57/29.07.2020 г. по НОХД 529/2020 г. по описа на РС-Дупница, Н.О., V състав.

Настоящото първоинстанционно съдебно производство е по реда на Глава XXVII от НПК.

Обвинението е повдигнато от РП-Дупница с внесен обвинителен акт против И.А.М., роден на *** ***, с постоянен адрес:***,  с настоящ адрес:***, българин, с българско гражданство, неженен, осъждан,  със завършен трети клас,  безработен,  понастоящем изтърпява  наказание  „лишаване от свобода” в общежитие с. Самораново към Затвора – гр. Бобов дол,  с ЕГН **********, за това, че:

На 04.11.2019 г. от къща, находяща се в гр. Дупница, на ул. „Отец Полихроний“ № 39 е отнел чужди движими вещи, а именно: парична сума от 100.00 лв. /сто лева/  на монети, усилвател за уредба, модел  „3000w jbl 15“  на стойност 125.00  лв. /сто двадесет и пет лева/ и един брой мъжка, платова, черна чанта на стойност 7.50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ от владението на Г.А.А., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /разбил е входната врата на къщата/ и я е извършил при условията на чл. 28, ал.1 от НК – повторно в немаловажни случаи /с оглед характеристиката на дееца и деянието и миналите му осъждания/, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление / с присъда по НОХД 1485/2011 г. на РС – Дупница, влязла в сила на 28.12.2012 г. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр. 1, т.7, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК и му е наложено наказание на основание чл. 58а,  ал.4, във вр. с чл. 55, ал.1 т.1 от НК – лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години/ и от изтърпяването на наказанието не е изтекъл 5 годишния срок по чл. 30, ал.1 от НК – престъпление по чл. 195, ал. 1,т. 3, пр. 2 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 и вр. с чл. 30, ал. 1 от НК;

В съдебно заседание прокурорът при РП-Дупница поддържа изцяло повдигнатото обвинение и намира, че въз основа на събраните доказателства и направеното от подсъдимия пълно самопризнание за фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, обвинението се явява доказано по несъмнен начин и същият е  виновен в извършването на престъплението за което му е повдигнато по-горе цитираното обвинение. Пледира на И.М. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в справедлив размер, което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК.

Защитникът на подсъдимия пледира пред състава на съда, че не оспорват фактическите констатации в обстоятелствената част на обвинителния акт, но моли съда да наложи минималното предвидено в закона наказание, тъй като М. не е с висока степен на обществена опасност.

Подсъдимият поддържа изцяло тезата на защитата си в пледоарията си пред съда. Съжалява за постъпката си. В дадената му последна дума, на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, М. моли за минимално наказание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и самопризнанията на подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.А.М. е роден на *** ***, същият е с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес ***, като към момента изтърпява ефективно наказание  „лишаване от свобода” в общежитие с. Самораново, към Затвора – гр. Бобов дол. М. е българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, със завършен трети клас, безработен,  с ЕГН **********.

Съгласно нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК: В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Пострадалата Г.А. ***, недалеч от настоящия адрес на подсъдимия - ул. „Отец Полихроний” № 21, където живее майка му и където към месец Ноември 2019-та година живеел отскоро и той.

На 04.11.2019 г. вечерта подсъдимият, тъй като бил безработен и не разполагал с финансови средства, решил да влезе в къщата на пострадалата и да извърши кражба, чрез която да си осигури необходимите му парични средства. В изпълнение на този си замисъл влязъл в двора на къщата и със сила разбил входната врата, след което влязъл вътре. В една от стаите ползвана като спалня, върху скрин подсъдимият намерил поставен усилвател за уредба, модел  „3000w jbl 15“, който поставил в торба и взел. Вътре в същия скрин намерил пари – 100 лева на монети, както и мъжка платова чанта, черна на цвят, които също взел, след което бързо напуснал имота на пострадалата с откраднатите вещи и се прибрал в дома си.

По-късно същата вечер пострадалата посетила имота си и установила разбитата входна врата и липсата на посочените пари и вещи. Сигнализирала незабавно органите на МВР, които извършили оглед, като на следващия ден свалила и прегледала записите на монтираните отвън на къщата й видеокамери. При прегледа разпознала като извършител подсъдимия И.М., който познавала като нейн съсед живеещ на същата улица.

От заключението на изготвената в хода на ДП съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетия усилвател за уредба, модел  „3000w jbl 15“ е 125 лева, а на един брой мъжка платова чанта, черна на цвят – 7,50 лева, като общата стойност на отнетите пари и вещи е 232,50 лева.

От служебно изисканата справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е осъждан няколкократно за престъпления против собствеността. Деянието предмет на настоящото производство от 04.11.2019 г. е извършено преди изтичане на 5 години от предходно негово осъждане с присъда по НОХД 1485/2011 г. на РС – Дупница, влязла в сила на 28.12.2012 г. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр. 1, т.7, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК, с която му е наложено наказание на основание чл. 58а,  ал.4, във вр. с чл. 55, ал.1 т.1 от НК – лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 3 години.

От представената справка за правно положение на подсъдимия в затвора се установява, че същият към момента изтърпява общо наказание „лишаване от свобода“, в размер на 1 година и 3 месеца, наложено му с определение по реда на чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК, чрез кумулиране на наказанията наложени му по-рано по НОХД № 429/2019 г. и НОХД 250/2019г. и двете по описа на РС-Петрич, от което му остава да изтърпи 7 месеца и 4 дни.

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на самопризнанията на подсъдимия И.М., както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелката: Г.А., приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства, всички подробно описани в описа и съдържащи се в кориците на ДП, вкл. заключението по изготвената съдебно-оценителна експертиза изготвена от вещото лице Р.Х.– л. 38-40 от ДП.

Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от събрания по делото доказателствен материал. Посочените доказателства и доказателствени средства категорично сочат, че И.М. е извършител на горепосоченото престъпление.

Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че именно подсъдимият е извършител на престъпната проява, за която е обвинен от РП-Дупница. Ето защо и с аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите детайлно и подробно.

Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че следва да възприеме с доверие и да изгради изводите си изцяло върху събраната съвкупност от доказателства.

При така установената фактическа обстановка, възприета като релевантна, настоящият състав намира следното от правна страна:

Подсъдимият И.М. е осъществил състава на престъплението чл. 195, ал. 1,т. 3, пр. 2 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като на 04.11.2019 г. от къща, находяща се в гр. Дупница, на ул. „Отец Полихроний“ № 39 е отнел чужди движими вещи, а именно: парична сума от 100.00 лв. /сто лева/  на монети, усилвател за уредба, модел  „3000w jbl 15“  на стойност 125.00  лв. /сто двадесет и пет лева/ и един брой мъжка, платова, черна чанта на стойност 7.50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ от владението на Г.А.А., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /разбил е входната врата на къщата/ и я е извършил при условията на чл. 28, ал.1 от НК – повторно в немаловажни случаи /с оглед характеристиката на дееца и деянието и миналите му осъждания/, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление / с присъда по НОХД 1485/2011 г. на РС – Дупница, влязла в сила на 28.12.2012 г. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр. 1, т.7, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК и му е наложено наказание на основание чл. 58а,  ал.4, във вр. с чл. 55, ал.1 т.1 от НК – лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години/ и от изтърпяването на наказанието не е изтекъл 5 годишния срок по чл. 30, ал.1 от НК. Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на престъплението са налице, доколкото М. е отнел пари и движими вещи, които са чужди, без знанието и съгласието на техния собственик, като деянието е извършено от него след като е бил осъден с цитираната по-горе влязла в сила присъда на РС-Петрич за друго такова престъпление против собствеността, от изтърпяването на наказанието по което не е изтекъл предвидения в чл. 30, ал.1 НК - 5 годишен срок. В този смисъл относно повторността виж задължителната съдебна практика отразена в Постановление № 2 от 27-29.IV.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с постановление № 6 от 12.IV.1983 г. и постановление № 7 от 26.VII.1987 г. и Тълкувателно решение № 19 от 27.III.1974 г. по н. д. № 12/74, ОСНК.

Съдът намира, че от субективна страна е доказано, че подсъдимият М. е съзнавал, че осъществява противоправно деяние, желаел е настъпването на противоправните последици от него и е съзнавал тяхното значение. Имал е психическата годност да се въздържи от извършване на същото, но съзнателно не го е сторил. Ето защо, деянието е извършено при пряк умисъл, съзнавайки, че вече е осъждан за друго такова престъпление.

По наказанието:

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът прие, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: ниската обща стойност на откраднатите пари и вещи /232,50 лева/, тежкото и сериозно затруднено материално положение, поради обстоятелството, че М. е бил трайно безработен преди и към инкриминираната дата, ниският му социален статус и оказаното от негова страна пълно съдействие от самото начало на разследването.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита единствено мотивът на подсъдимия да извърши престъплението, а именно, за да си набави противоправно необходимите му финансови средства. За същия са съществували множество други легални начини да стори това, но не и да извършва за пореден път умишлено престъпление против собствеността. 

За такова престъпление, съгласно текста на чл. 195, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“, от 1 /една/ до 10 /десет/ години.

Ето защо, съдът счита, че за цялостно постигане на индивидуалната и генерална превенция като цели на наказанието, съгласно чл. 36 от НК и вземайки предвид обстоятелството, че М. все още изтърпява наказание лишаване от свобода по друга присъда, от което му остават да изтърпи повече от 7 месеца, намира, че следва да наложи на подсъдимия наказание за престъплението при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в размер равен на минималния такъв, посочен в закона.

При тези съображения, съдът намира, че за престъплението по чл. 195, ал. 1,т. 3, пр. 2 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, съразмерно на обществената опасност на извършеното деяние и на подсъдимия се явява наказание от 1 година - 12 /дванадесет/ месеца „лишаване от свобода”, което следва да се редуцира с 1/3, съгласно нормата на чл. 58а, ал.1 от НК и да бъде определено окончателно като 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода”.

На основание чл. 57, ал 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС подсъдимият И.М. следва да изтърпи така наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 8 /осем / месеца, при първоначален строг режим, тъй като не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено му наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс.

С оглед изхода на делото, съдът следва да осъди подсъдимия И.А.М., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на ОДМВР- Кюстендил, сума в размер на 224, 64 лв. (двеста двадесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки) - разноски за експертизи изготвени по досъдебното производство.

При тези мотиви, съдът постанови своята присъда.

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: