РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. гр. Хасково , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
Секретар:Елена П. Стефанова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20205640101732 по описа за 2020 година
Предявени са от „АВИСТА КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Акад.Ст. Младенов“ № 80,
ап.50 против „МЕДИЯ 92“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление –гр.Димитровград, ул.“Кирил и Методий“, бл.2, ап.3, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между дружествата ищец и ответник
бил сключен устен договор за счетоводни услуги, съгласно който ищецът
приел да обслужва счетоводно ответника, считано от месец юли 2015г. срещу
първоначално възнаграждение в размер на 1 минимална работна заплата за
страната, намалено впоследствие поради намаляване на дейността на
дружеството-възложител. Издаваните електронни фактури били своевременно
изпращани на ел. поща на ответника, като същевременно били
осчетоводявани във фирменото му счетоводство и включвани в дневниците
му по ЗДДС, които също своевременно били подавани към НАП. По този
начин счетоводството било водено до месец декември 2018г., след което било
1
прехвърлено при същите условия към друго дружество, представлявано от
управителя и на дружеството ищец. Посочва се още в исковата молба, че
въпреки че счетоводството на ответника било организирано и водено в
съответствие с изискванията на ЗСч и съответните данъчни закони,
договореното възнаграждение системно било заплащано със закъснение, като
към датата на прекратяване на договора – месец януари 2019г., задълженията
към ищеца възлизали на сумата 2595 лева. Въпреки многократните
напомняния от страна на ищеца, както по телефон, така и чрез изпращани
справки за задълженията по ел. поща, от посоченото задължение били
платени само 200 лева през месец февруари 2020г., като оставали неплатени
2395 лева. Неплатените суми произтичали от общо 12 бр. фактури /първата от
тях частично неплатена/, както следва: № **********/01.02.2018г. – 155 лева
/частично/; № **********/06.03.2018г. – 420 лева; № **********/10.04.2018г.
– 420 лева; № **********/02.05.2018г. – 420 лева; № **********/04.06.2018г.
– 420 лева; № **********/02.07.2018г. – 80 лева; № **********/02.08.2018г. –
80 лева; № **********/03.09.2018г. – 80 лева; № **********/03.10.2018г. – 80
лева; № **********/05.11.2018г. – 80 лева; **********/07.12.2018г. – 80 лева;
№ 2000000/01.01.2019г. – 80 лева, или общо 2395 лева. Освен неиздължената
сума по фактурите, ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в
размер на 534.74 лева. Последната представлявала законна лихва върху
несвоевременно платените суми за периода от датата, следваща датата на
падежа на плащане на всяка от фактурите /чл.303а, ал.3 от ТЗ/ до 18.08.2020г.
– датата, предхождаща датата на предявяване на иска. Или, общо лихвата за
забава била в размер на 534.74 лева за периода от 15.02.2018г. до
18.08.2020г. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: 2395 лева,
представляващи дължима сума по неплатени фактури за извършени
счетоводни услуги за периода месец януари 2018г. – месец декември 2018г. и
534.74 лева – лихва за забава за периода от 15.02.2018г. до 18.08.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 19.08.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът признава исковете.
При така установеното по делото и като взе предвид, че ищецът прави
2
искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание на иска,
съдът направи следните правни изводи:
При наличие на признание на иска от ответника, както и при наличие на
направено от ищеца искане съдът да се произнесе съобразно направеното
признание, като следва нормата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът мотивира
решението си основно върху направеното признание. Освен това съдът
направи констатации и относно липсата на пречки по чл.237, ал.3 от ГПК по
предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а
именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма
пречки страната да се разпорежда с него.
Ето защо, съдът достига до извода, че следва да бъдат уважени
предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски /в т.ч. и сторените такива в обезпечителното
производство/, в размер общо на 677.80 лева. Ответникът с поведението си
именно е този, който е дал повод за образуване на делото, респективно
ищецът е направил разноски по тази причина. Ето защо, съдът намира, че
ответникът дължи на ищеца разноски в пълен размер.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МЕДИЯ 92“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление –гр.Димитровград, ул.“Кирил и Методий“, бл.2, ап.3, да
заплати на „АВИСТА КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, бул.“Акад.Ст. Младенов“ № 80, ап.50,
сумите: 2395 лева - главница, представляващи дължима сума по неплатени
фактури за извършени счетоводни услуги за периода месец януари 2018г. –
месец декември 2018г. и 534.74 лева – лихва за забава за периода от
15.02.2018г. до 18.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
3
считано от 19.08.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски в размер на 677.80 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
4