РЕШЕНИЕ

№

гр.ч.б, 20.11.2015 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на   двадесет и седми октомври  през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д №432 по описа за 2015 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Б.Й.К. с ЕГН **********, адрес-*** против А. а. К. с ЕГН **********, адрес *** / дом на Кольо Миланов/. Посочва се в исковата молба, че с ответника са сключили граждански брак на 09.12.1986г. в село ч. , за което бил съставен акт за граждански брак №0009/09.12.1986г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство село ч., Община ч.б, като от брака си страните нямат деца. Твърди се в молбата, че съпружеските им отношения протичали нормално, но ответницата имала извънбрачни връзки през годините, а от  три години страните се разделили и фактически заживели отделно на различни адреси. Посочва се, че не поддържат контакти един с друг и бракът им понастоящем е формален, лишен от съдържание заради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство  на брачните им отношения. Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака  по вина на ответницата, като съдът  да осъди ответника да носи за в бъдеще предбрачното си фамилното си име – м..

На основание чл. 131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника. В законовия месечен срок ответника заявява, че фактите в молбата относно раздялата им отговарят на обективната действителност, но отрича да има вина за разстройството на брачните им отношения.

В съдебно заседание ищецът Б.К., редовно призован се явява лично и с пълномощник - адв. Арсов – ПлАК. Страната и процесуалния й представител поддържат молбата и молят съда да я  уважи изцяло.

Ответника А.К., редовно призован, се явява лично  и моли съда да уважи молбата като прекрати сключения между страните брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата  и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно по делото е и се установява от дубликат на удостоверение за сключен граждански брак от 21.07.2017г., че страните са сключили граждански брак на 09.12.1986г. в село ч. , за което бил съставен акт за граждански брак №0009/09.12.1986г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство село ч., Община ч.б, като предбрачното фамилно име на ответницата е м..

Не се спори между страните и относно обстоятелството, че от три години живеят при условията на фактическа раздяла.

Спорно по делото е  настъпило ли е дълбоко и непоправимо разстройство в брака на страните.

            От изложените по-горе факти и обстоятелства, както и от петитума на исковата молба, съдът приема, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

За установяване  настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака са  приобщени и гласни доказателства.

 Видно от показанията на свидетелите А. и през последните години страните не живеят заедно. Причината за раздялата е обстоятелството, че ответницата напуснала ищеца, тъй като имала извънбрачни връзки с други мъже. От показанията на свидетелите се установява, че многократно е имало разрив в отношенията между съпрузите като Б.К. правил опити за скрепяване на брачната връзка, А.К. се връщала при него и впоследствие отново го напускала. Свидетелите не са очевидци на поведение от страна на ищеца с което да е нагрубявал, тормозил ответницата или причинявал психическо или физическо насилие. Обратно, от показанията на двамата свидетели се установява, че Б.К. е трудолюбив и кротък като причината за влошените взаимоотношения между тях се криели именно в А.К.. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като обективни и безпристрастни и съответстващи на обективната действителност поради липса на роднинска или друга връзка между свидетеля и някоя от страните по делото вкл. липса на противоречие с останалия доказателствен материал по делото.

В хода на производството ответника А.К. е дала обяснение. Ответницата твърди, че раздялата е от 7 месеца, като причината за раздялата е била в поведението на ищеца, който отказал да й даде два лева.  Съдът приема, че обяснението на  страната не представлява годно доказателствено средство поради факта, че  страната излага изгодни за нея факти и обстоятелство. Съгласно утвърдената практика на ВКС обяснението на страната представлява годно доказателствено средство  по ГПК само в случай, че съдържа неизгодни за страната факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От доказателствата по делото се установи, и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в хода на делото гласни доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че между страните са се създали отчуждение в брачните отношения. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.  В тази насока е и изразеното категорично несъгласие на ищеца брачната им връзка с ответницата да бъде запазена.

Предвид горното, съдът намира, че искът за развод е доказан по основание и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен. Настъпилото разстройство е дълбоко и непоправимо и не може да бъде санирано с поведението на съпрузите. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на съдебното  дирене свидетели.

По въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака:

От събраните в хода на производството гласни доказателства се установи, че съпругата е нарушила грубо и демонстративно брачното си задължение за преданост и уважение към съпруга си и за отговорност и грижа към семейството като многократно е напускала семейното жилище и е имала извънбрачни връзки. Не се събраха доказателства за виновно поведение на Б.К. , а нарушението на посочените брачни задължения  от страна на А.К. е дало такова отражение върху съпружеските отношения като е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака изключително по нейна вина.

 По делото не е поискано произнасяне по чл.53  и чл.56 СК, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

По отношение на  фамилното име на съпругата след прекратяване на брака, то видно от удостоверението за сключен граждански брак,  А. а. К. е носила преди брака фамилното име м., поради което след прекратяването му следва да възстанови предбрачното си име.

По разноските:

Предвид изхода от спора и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., от която следва да се приспадне внесената от ищеца сума от 25 лв. Остатъкът в размер на 25 лв. следва да бъде заплатена от ответницата .

Ответника следва на основание чл. чл.329, ал.1 ГПК да заплати на ищеца и направените деловодни разноски в размер на 600 лв.  за адвокатско възнаграждение, а за разликата до 625 лв. разноски за адвокатско възнаграждение искането на ищеца следва да бъде оставено без уважение поради обстоятелството, че по делото са налице доказателства за платени 600 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд- ч.б :

 

РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА  на основание чл.49, ал.1 СК брака между Б.Й.К. с ЕГН **********, адрес-***  и А. К. с ЕГН **********, адрес ***, сключен на на 09.12.1986г. в село ч. , за което бил съставен акт за граждански брак №0009/09.12.1986г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство село, Община, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като обявява че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има А. а. К..

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след развода  А. а. К. с ЕГН **********, адрес *** да носи предбрачното си фамилно име .

ОСЪЖДА  А. а. К. с ЕГН **********, адрес *** да заплати по сметка на  Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-ч.б държавна такса  в  размер на 25 / петдесет/ лева.

ОСЪЖДА  А. а. К. с ЕГН **********, адрес *** да заплати  на  Б.Й.К. с ЕГН **********, адрес-***, направените деловодни разноски в размер на 600 / шестстотин/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- гр.Плевен  в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: