№ 4654
гр. С, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110162095 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „ЗАД А“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, чрез пълномощника юрисконсулт Г В, срещу „ЗАД О з“
АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, осъдителни искове
с правна квалификация чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на
следните суми: 281,30 лева - регресно вземане срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил „Лексус“,
модел „DX300“ с рег. №ххх, а именно изплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско”, застрахователна полица
№0306Х0289893/20.04.2017г., по ликвидационна преписка по щета
№10018030103709, на застрахованото лице като собственик на лек автомобил
„Мерцедес“, модел „S320“, рег. №ххх, за претърпени имуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 07.02.2018г. в гр. С, ж.к. „Л“, на пътното
платно на улица „М“, между горепосочените МПС, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.11.2022г. до окончателното й изплащане, и
85,71 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 16.11.2019г. до 16.11.2022г. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответникът, чрез пълномощника юрисконсулт С П, е депозирал писмен
1
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който
оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Излага доводи, че ищцовото дружество е изплатило необосновано висок
размер на застрахователното обезщетение, като счита, че с извършеното
извънсъдебно плащане ответникът е изпълнил изцяло задълженията си,
произтичащи от сключения договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.411 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден
договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено
плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на
застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са
причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са
възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и
3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на
делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен
с ответника. Съдът намира, че събраните по делото доказателства обуславят
извод за наличието на така установения фактически състав. Установи се, че
между ищцовото дружество, като застраховател, и трето за спора лице като
застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла
на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие
в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би
претърпял застрахованият в качеството му на собственик на лек автомобил
„Мерцедес“, модел „S320“, рег. №ххх за периода на действие на договора.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно –
осъщественото на 07.02.2018г. пътно-транспортно произшествие, при което
застрахованият автомобил е претърпял описаните в протокола за ПТП
повреди, за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ
– да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от
2
застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора
сума. Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът
като застраховател е заплатил за ремонта на автомобила сумата от 2391,81
лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е
встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.
Събраните по делото доказателства обуславят извода, че поведението
на причинителя на вредата разкрива признаците на деликта по смисъла на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние, изразяващо се в
извършване на неправилна маневра, като вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице несъмнена причинна връзка
между това противоправно и виновно поведение и понесения от
застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.
Не се оспорва от ответното дружество обстоятелството, че към датата
на настъпване на пътно-транспортното произшествие гражданската
отговорност на причинителя на произшествието е била застрахована при него
по силата на договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това
и с оглед на извършеното плащане от страна на ищеца като застраховател по
застраховка „Каско на МПС” са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество по отношение на
ищеца на основание чл. 411 от КЗ. Спорен между страните е размерът на
причинените вследствие процесното ПТП вреди, които подлежат на
обезщетяване. Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл
решения №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО,
№109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на ВКС, ТК, І ТО,
№52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО/ обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от
КЗ/. Съгласно приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза по
средни пазарни цени към датата на ПТП щетите, нанесени по отношение на
3
процесното МПС, възлизат на сумата в размер на 2519,11 лева. Ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък размер от посочения от
вещото лице, а именно сумата от 2391,81 лева. От тази сума и
ликвидационните разноски в размер на 15 лева, или общо 2406,81 лева,
следва да бъде приспадната възстановената от ответника част от изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 1274,66 лева. Поради изложеното
претенцията на ищеца се явява основателна и доказана в пълния й предявен
размер от 281,30 лева.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Застрахователят по застраховка “гражданска
отговорност” изпада в забава, считано от поканата за изпълнение /чл. 84, ал. 2
ЗЗД/. В случая ищцовото дружество е отправило до ответника покана за
доброволно изпълнение, връчена на 30.04.2018г., поради което претенцията за
обезщетение за забавено плащане на главницата се явява установена в своето
основание за посочения в исковата молба период от 16.11.2019г. до
16.11.2022г. Предвид липсата на доказателства по делото за размера на
обезщетението за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата от 281,30 лева за посочения период съдът с оглед правомощията
си по чл.162 от ГПК го определя чрез изчисление с лихвен калкулатор на
сумата от 85,71 лева. Поради изложеното претенцията за лихва за забава се
явява основателна и доказана в пълния й предявен размер.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 600 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД „ЗАД О з“
АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати на „ЗАД
А“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, чрез
пълномощника юрисконсулт Г В, следните суми: 281,30 лева - регресно
4
вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
относно лек автомобил „Лексус“, модел „DX300“ с рег. №ххх, а именно
изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”,
застрахователна полица №0306Х0289893/20.04.2017г., по ликвидационна
преписка по щета №10018030103709, на застрахованото лице като собственик
на лек автомобил „Мерцедес“, модел „S320“, рег. №ххх, за претърпени
имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 07.02.2018г. в гр. С,
ж.к. „Л“, на пътното платно на улица „М“, между горепосочените МПС, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2022г. до
окончателното й изплащане, и 85,71 лева – обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху главницата за периода от 16.11.2019г. до
16.11.2022г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в
размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5