№ 1585
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110201479 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Ц., чрез адв. Д. срещу наказателно
постановление /НП/ № 23-4332-029847/08.12.2023г., издадено от началник
АНД отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателката Т. Ц. на
основание чл. 174 ал. 1 т.2 е наложено административно наказание: „глоба” в
размер на 1000 лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” за срок от дванадесет месеца.
В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление следва да бъде
отменено, защото е неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Д.. Тя поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от
съда да отмени издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпили са писмени бележки. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 17.11.2023г. около 01.:14ч. жалбоподателката Т. Ц. управлявала
моторно превозно средство „КИЯ СИИД” , с ДК № ****, като се движела по
ул. „Адам Мицкевич”с посока на движение от ул. „Хан Кубрат“ към ул.
„3020“. На водача била извършена проверка от полицейски екип в ж.к.
„Връбница“ до бл. 503. На място била установена самоличността на водача,
като Т. Ц. била тествана с техническо средство „Алкотестдергер“, като
резултатът бил положителен, а именно 1.42 промила. След това бил съставен
талон за медицинско изследване на Ц., както и АУАН. Т. Ц. дала кръв за
извършване на изследване, като от същото било установено, етилов алкохол
в количество 0.89 промила.
В съставения АУАН Д. З. – мл. автоконтрольор при ОПП СДВР отразил
фактическите си констатации относно управлението на моторното превозно
средство, времето и мястото на констатиране на същото, както и резултата от
техническото средство. Възприетите обстоятелства били квалифицирани като
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП. В АУАН били отразени и данни, касаещи
личността на водача. След това АУАН бил връчен на Т. Ц..
Въз основа на издадения акт, било издадено и наказателно
постановление, с което при идентична фактическа обстановки и дадена
правна квалификация на нарушенията на жалбоподателката Т. Ц. са наложени
административни наказания- „глоба” в размер на 1000лв. и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” за срок от дванадесет месеца.
Видно от приобщената заповед на министъра на вътрешните работи
началникът на АНД О”ПП” при СДВР е компетентен да издава наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП, а Д. З. е оправомощен да издава
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното писмени доказателства, а именно: АУАН, разпечатка, талон за
медицинско изследване, справка за нарушения и наложени наказания по
ЗДвП, заповед на министъра на вътрешните работи, показанията на
разпитания в производството свидетел п. Ч., протокол за химическо
изследване.
Съдът се довери на изложеното от свидетеля, тъй като същото е
хронологично и последователно. Същевременно в разказа не се открояват
фактически противоречия с изведеното от писмените доказателства. В този
2
аспект съдът прие, че следва да кредитира показанията му. Тук следва да се
посочи, че логическата еднопосочност на установените факти е подплатена и
от свеждащото се от писмените доказателства – талон за медицинско
изследване, протокол за химическо изследване, разпечатка от техническо
средство. Тези доказателства притежават нужните от към формална страна
реквизити, за да бъдат ценени като годно доказателствено средство.
Същевременно от тях се устновява с нужната степен на стабилност времето и
мястото на извършеното изследване, лицето дало пробата, както и отчетения
конкертен резултат. Така цялата еднолинейност на доказателствения
материал, даде основа на съда да приеме, че фактите, описани и в издадения
АУАН са достоверни, поради което съдът кредитира и него.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като изхожда от процесуално лигитимирано
лице, подадена е в предвидения срек срещу акт, подлежащ на съдебен контрол
пред нстоящия съд, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на
съда за това са следните:
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП въвежда забрана за водач на
моторно превозно средство да управлява същото под въздействието на
алкохол.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства по безспорен
и несъмнен начин се установи, че на въведената в наказателното
постановление и АУАН дата жалбоподателката Т. Ц. е управлявала моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си в размер на 0.89%.
Несъмнено установено от доказателстеванта съвкупност е реализиране на
изпълнителното деяние на административното нарушение – управление на
автомобила. Ясно въведено е в доказателставата по делото именно
жалбаподателката да е лицето, управлявало автомобила. Ясно установено от
доказателствата по делото е времето и мястото на извършеното управление.
Елемент от обективните признаци на съставомерното нарушение е
въздействието на алкохол върху водача. В процесната хипотеза наличието на
алкохол е несъмнено установена от кредитираните от съда доказателства.
Нужно е да се посочи, че начинът за определяне на наличното количество
3
алкохол, отразяващо въдействие върху водача при управление на моторното
превозно средстов не е лемет от състава на нарушението, доколкото не е част
от съдържанието на нормата на чл.5 ал.1 т.3 ЗДвП, въвеждаща дължимото
правило за поведение. Същевременно той е отразен в разпоредбата на чл.174
ал.1 ЗДвП, като по този начин, бивайки част от санкциониращата норма
очертава границите на допустимост на използавните механизми за
устновяване на конкертни обстоятелства в поризводството.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината умисъл.
Жалбоподателката е съзнавала задължението си да не шофира след употреба
на алкохол, съзнавала е общественоопасния характер на деянието, в
съзнанието й е имало представи, че управлява моторно превозно средство
след като е употребила алкохол и въпреки това е привела в движение
автомобила.
За така извършеното администртивно нарушение в санкциониращата
разпоредба /редакцията й към датата на извършване на нарушението/,
правилно въведена в издаденото наказателно постановление се предвижда
администартивно наказание „глоба“ в размер от 500лв. до 1000лв., както и
„лишаване от право да управляв моторно превозно средство“ за срок от 6
месеца до 12 месеца. В процесната хипотеза съдът отчете обстоятелствата,
стойщи извън пределите от обективните признаци на нарушението, а именно
конкретното количество алкохол в кръвта на водача, както и факта същият да
е извършвал и други нарушения на ЗДвП, поради което прие, че така
определените размери на наложената глоба – 1000 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца са
законосъобразни, адекватни и пропорционални на вида на извършеното
нарушение, неговите характеристики и личността на нарушителя.
С тези изводи съдът прие, че наложеното администартивно наказание в
девте му проявления не следва да се редуцира.
Съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателят за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП са
спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и не са допуснати процесуални
нарушения, които да са причина за отмяна на атакуваното наказателно
постановление на формално основание. В АУАН и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление са посочени задължителните реквизити,
4
каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като
точно и ясно са описан ибостоятелствата, при които се твърди да е извършено
нарушението. Въведена е и съответната норма сочеща дължимото правило за
поведение, респективно предвиждаща конкретното администартивно
наказание. Наказателното постановелние е издадено от компетентен орган.
Извършеното административно нарушение не разкрива признаци на
деяние, засягащо в по-ниска степен закриляните от правото общистевни
отношения, отколкото други деяния от този вид, поради което съдът пире, че
не са налице основания за приложимост на чл.28 ЗАНН.
С оглед изхода на производството Т. Б. Ц. следва да заплати в полза на
СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП/ № 23-4332-
029847/08.12.2023г., издадено от началник АНД отдел ”Пътна полиция” при
СДВР, с което на Т. Б. Ц. на основание чл. 174 ал. 1 т.2 е наложено
административно наказание: „глоба” в размер на 1000 лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” за срок от дванадесет месеца
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. Б. Ц. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
5
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6