№ 152
гр. Варна, 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно
дело № 20223100600276 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 от НПК.
Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба от
И.Н., чрез адв. М.К - ВАК, срещу определение № 149 от 08.02.2022 г.
постановено по НЧХД № 1353 / 2021 г. на ВРС. В същата е изразено
недоволство от присъдените разноски на Г.М за адвокатско възнаграждение.
Наведени са множество доводи, но основните се свеждат до това, че ВРС се е
произнесъл по искане което е преклудирано, тъй като не е направено в
съдебното заседание, в което производството е било прекратено, както и че
размера на присъдения хонорар е прекомерен.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в частните жалби и
материалите по делото, намира за установено следното:
Производството по НЧХД № 1353 / 2021 г. по описа на ВРС е
образувано по тъжба на настоящия жалбоподател И.Н. срещу подс. Г.М, за
извършени престъпление по чл. 147 и чл. 212а от НК.
С Определение от 23.08.2021 г. производството по делото е прекратено.
Това определение е потвърдено с Решение от 10.11.2021 г. на ВОС.
Защитникът на подсъдимия е депозирал молба пред ВРС, с която
поискал на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, да се присъдят в полза на
подсъдимото лице, направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение за представителство пред тази инстанция в размер на 2180,00
лева.
ВРС е приел, че е компетентен да разгледа молбата, респ. с атакуваното
определение е осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимия сумата от
2180,00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в
производството пред първия съд, с оглед разпоредбата на чл. 190 от НПК.
1
Посочената фактология обуславя следните правни изводи:
Макар първото възражение да е намерило отговор в множество съдебни
актове, доколкото е направено такова, то и настоящият състав дължи
произнасяне.
Отговорът на този въпрос без съмнение е положителен. Произнасянето
относно разноските, дори направено с присъда или Решение винаги има
характера на определение. Не случайно при пропуск, НПК допуска
произнасяне с допълнително определение – това визирано в чл. 306, ал. 1 от
НПК. Липсата на заявено искане за присъждане на разноски не лишава
правоимащия да сезира съда за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от
НПК. Приемайки развитата от тъжителя теза бихме отнели възможността и
на съда да се произнесе служебно по посочения ред, което без съмнение не е
духа на закона. Поради горното, правилно ВРС се е произнесъл по
направеното искане с атакуваното определение. Същото е процесуално
допустимо и доколкото то е такова, следва жалбата да се разгледа по
същество.
Възраженията са несъстоятелни. По делото е приложен договор за
правна защита и съдействие сключен между АД „И.и Н.“ и подс. М. Реално е
осъщественото процесуално представителство от страна на адв. Е.И,
включително и в открито съдебно заседание проведено на 23.08.2021 г.. В
тази връзка ВРС го е приел за защитник на подс. М, последният е участвал по
делото, респ. е изпълнил поетото с договора задължение.
Присъждането на разноски в наказателното производство е допустимо
само когато същите са действително направени. В настоящият случай, видно
от представения договор за правна защита и съдействие от 15.08.2021 г.
между подс. М и процесуалния й представител адв. И е уговорено
възнаграждение в размер на 2180,00 лева. Видно от отбелязването в същия /в
тази част има характера на разписка/, договореното възнаграждение е
заплатено на защитника. Поради горното, цитираната сума следва да бъде
възложена в тежест на частния тъжител, в какъвто смисъл е и определението
на първата инстанция.
В НПК не присъства разпоредба, която да дава възможност за въвеждане
от съда на корекция, относно размера на направените разноски при съзиране
на прекомерност, още по-малко да преценява дали хонорара е морално
укорим или конституционно нетърпим. Освен това, заявеното адвокатско
възнаграждение, в конкретния случай, изобщо не може да се определи като
такова. Настоящото дело, макар и от частен характер има своята фактическа и
правна сложност изискваща подготовка и пряко участие с.з, какъвто е и
процесуалния развой на делото.
Въз основа на горното и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3,
2
вр. ал. 1, т. 4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 149 от 08.02.2022 г.
постановено по НЧХД № 1353 / 2021 г. на ВРС, с което И. В. Н. е осъден да
заплати на Г.С М сумата от 2180,00 лева, представляваща направени от
последната разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 190, ал. 1
от НПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3