№ 1024
гр. Благоевград, 28.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500307 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от Д. ДР. К., от гр. Д., ул. „.“ № 2А, ет. 2, чрез
пълномощника адв. М.Н., АК Благоевград, срещу Определение № 500224/14.01.2021г.,
постановено по ч.гр.д. 56/2021г. по описа на РС Р., с което е оставено без уважение
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, за
сумата 5 000лв., съставляваща главница- неиздължени суми по Споразумение за разсрочено
плащане на дължимата наемна цена на недвижим имот- с нотариална заверка на подписите с
рег. № 769 от 21.02.2020г. на Нотариус С.В., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от 13.01.2021г., до изплащането на вземането; лихва за
забава в размер на 415.28лв., за периода от 21.03.2020г. до 13.01.2021г., както и сумата от
580лв.- за адвокатско възнаграждение и сумата 108.30лв.- разноски за държавна такса за
заповедното производство.
С частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания
съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и материалния закон, поради което се иска изцяло отмяна на обжалваното разпореждане на
РС Р..
Поддържа се от жалбоподателят оплакване, че първоинстанционният съд е стигнал до
погрешно заключение за недължимост на сумата от 5000лв., въз основа на представен пред
съда документ по чл. 417 т. 3 от ГПК- Споразумение за разсрочено плащане на дължимата
наемна цена на недвижим имот- с нотариална заверка на подписите с рег. № 769 от
21.02.2020г. на Нотариус С.В., вписана в НК, с рег. № 489, с район на действие РС Р..
1
Излагат се съображения че със сключеното между кредитора Д. ДР. К. и длъжника Б.Т.
писмено споразумение с нотариална заверка на подписите, същият е признал задължение в
общ размер на 9 300лв., произтичащо от Договор за наем от 01.01.2015г., като страните с
подписаното споразумение са постигнали съгласие за разсрочено плащане на дълга на
длъжника, чрез заплащане на месечни вноски в размер на 500.00лв. Поддържа се с частната
жалба, че чрез подаденото заявление по реда на чл. 417 от ГПК, пред РС Р. е заявено
вземане в общ размер на 5 000лв., съставляващо главница за незаплатени вноски от
длъжника с настъпил падеж към 13.01.2021г. Длъжникът въз основа на Споразумение за
разсрочено плащане на дължимата наемна цена на недвижим имот- с нотариална заверка на
подписите с рег. № 769 от 21.02.2020г. на Нотариус С.В., е поел задължението за
разсроченото плащане на задължението си към кредитора Д. ДР. К., като е уговорен реда и
начина на плащане на дълга. В този смисъл с частната жалба се поддържа че представеното
пред съда по заповедното производство писмено споразумение съставлява редовен от
външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение неизплатено задължени
за неплатените вноски с настъпил падеж от длъжника Б. П. Т., като съдът не основателно е
отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на представеното пред
него писмено споразумение с нотариална заверка на подписите.
При изложените съображения жалбоподателят- Д. ДР. К., чрез пълномощника си- адв. М.Н.,
моли съда да отмени издаденото Определение № 500224/14.01.2021г., постановено по ч.гр.д.
56/2021г. по описа на РС Р., като неправилно и незаконосъобразно и се произнесе по
същество, като постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите, претендирани
със Заявлението по чл. 417 от ГПК.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав на въззивния съд намери за установено от фактическа страна следното:
РС Р. е бил сезиран със заявление по чл. 417 от ГПК, с вх. № 500423/13.01.2021г.,
депозирано от заявителят Д. ДР. К., ЕГН **********, от гр. София, чрез пълномощника и
адв. М.Н., с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа
на представен пред съда документ на осн. чл. 417 т. 3 от ГПК- Споразумение за разсрочено
плащане на дължимата наемна цена на недвижим имот- с нотариална заверка на подписите с
рег. № 769 от 21.02.2020г. на Нотариус С.В., с което длъжника Б. П. Т. признава че дължи на
заявителя Д. ДР. К., сума в общ размер на 9 300лв., за дължим наем за недвижим имот за
периода от 01.01.2015г. до 10.02.2020г., съгласно Договор за наем от 01.01.2015г., като със
споразумението е договорено разсрочено плащане на задължението за наем, на месечни
вноски от по 500лв. С депозираното заявление, претендира се плащането на изискуеми и
дължими към датата на подаването на заявлението/13.01.2021г./ парични вноски с настъпил
падеж, за периода от 20.03.2020г. до 20.12.2020г., в размер на 5 000лв.
Претендират се и разноските направени в заповедното производство.
2
Със заявлението по чл. 417 от ГПК, пред РС Р. са представени и Споразумение за
разсрочено плащане на дължимата наемна цена на недвижим имот- с нотариална заверка на
подписите с рег. № 769 от 21.02.2020г. на Нотариус С.В. и Договор за наем от 01.01.2015г.,
сключени между Д. ДР. К. и Б. П. Т. и подписани от тях, като писменото споразумение е с
нотариална заверка на подписите от 21..02.2020г.
Видно е от писменото споразумение с нотариална заверка на подписите на страните, че
длъжникът Б. П. Т. е признал вземането на кредитора му Д. ДР. К., за вземане в размер на
9 300лв., съставляващо сбор от неизплатени месечни наемни вноски от по 150.00лв. по
Договор за наем от 01.01.2015г. на недвижим имот, която сума е неиздължена за периода от
01.01.2015г. до 10.02.2020г. С писменото споразумение между кредитора и длъжника, с
нотариална заверка на подписите на страните, страните са се договорили длъжникът да
изплати задължението си чрез разсрочено плащане, като Б. П. Т. е поел задължение за
изплащане на сумата от 9 300лв.- чрез заплащането на равни месечни вноски от по 500лв.,
като със споразумението е приет погасителен план за изплащане на задължението, считано
от 20.03.2020г. до 20.09.2021г., като за всяка погасителна вноска изрично е уговорен падеж-
различни дати от съответния месец. Уговорено е всички вноски да се заплащат в брой,
срещу разписки издадени от кредитора Д. ДР. К.. Със споразумението страните изрично са
се съгласили, в случай на неизпълнение на задължението от страна на длъжника, кредиторът
да потърси правата си по съдебен ред, чрез подаване на заявление по реда на чл. 417 от ГПК
пред РС Р..
Сезираният съд със заявление по ред на чл. 417 от ГПК, от заявителят Д. ДР. К., е приел че
изпълнителното основание писмено споразумение с нотариална заверка на подписите, макар
да съставлява споразумение между страните за начина на плащане на задължението, не е
редовно от външна страна и не отразява подлежащо на изпълнение вземане на кредитора
срещу длъжника, тъй като уговореното право в полза на кредитора, не е еднозначно на
поемане на задължени за неговото плащане на кредитора. Отделно са изложени
съображения, че в писменото споразумение липсва клауза, с която да е уговорено
заплащането на лихви от длъжника в случай на забавено или неточно изпълнение, като
липсва уговорено задължение за заплащане на мораторна лихва, каквато се претендира с
подаденото заявление по реда на чл. 417 от ГПК.
С обжалваното Определение № 500224/14.01.2021г., постановено по ч.гр.д. 56/2021г. по
описа на РС Р., съставът на РС Р. е оставил без уважение заявление по чл. 417 от ГПК, с вх.
№ 500423/13.01.2021г., депозирано от заявителят Д. ДР. К., ЕГН **********, от гр. София,
чрез пълномощника и адв. М.Н., с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК, въз основа на представен пред съда документ на осн. чл. 417 т. 3 от ГПК-
Споразумение за разсрочено плащане на дължимата наемна цена на недвижим имот- с
нотариална заверка на подписите с рег. № 769 от 21.02.2020г. на Нотариус С.В., за сумата
5 000лв. представляваща главница- неизплатени суми по представеното пред съда
споразумение за изискуеми и дължими към датата на подаването на
3
заявлението/13.01.2021г./ парични вноски с настъпил падеж, за периода от 20.03.2020г. до
20.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2021г., до
изплащането на вземането; лихва за забава в размер на 415.28лв., за периода от 21.03.2020г.
до 13.01.2021г., както и сумата от 580лв.- за адвокатско възнаграждение и сумата 108.30лв.-
разноски за държавна такса за заповедното производство.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Благоевград излага
следните правни съображения:
Частната жалба въз основа на която е образувано настоящото дело е процесуално допустима,
като адресирана до надлежния за нейното разглеждане съд, изходяща от лице имащо
правото и интереса от обжалване на отказа да бъде уважено искането по чл. 417 от ГПК, и
насочена срещу подлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт. Същата е подадена в
срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, като е изпълнено изискването, установено в чл. 413 ал. 2 от
ГПК, същата да се депозира до съда постановил обжалваното разпореждане.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна и следва да бъде уважена
само в тази и част, за което съдът излага следните съображения:
Съгласно чл. 413 ал. 1 от ГПК, издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК
не подлежи на обжалване. Допустим съобразно закона предмет на обжалване по реда на чл.
413 ал. 2 от ГПК, е издаденото в заповедното производство разпореждане, с което се
отхвърля изцяло или отчасти, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК.
Въз основа на заявление, депозирано пред РС Р. по реда на чл. 417 от ГПК, поискано е от
заявителя кредитор- Д. ДР. К., чрез пълномощника и адв. Н., издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу длъжника Б. П. Т., въз основа на представен пред съда
документ по смисъла на чл. 417 т. 3 от ГПК- спогодба/писмено споразумение/, с нотариална
заверка на подписите на кредитора и длъжника. При едностранното и безспорно заповедно
производство, съставът на РС Р. е следвало да извърши проверката за съществуването на
претендираното вземане, която е формална и строго ограничена до обстоятелствата дали е
налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на изпълнителен лист,
дали този акт е формално редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение притезание срещу длъжника.
Съгласно чл. 365 от ЗЗД с договора за спогодба/писмено споразумение/ страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят
взаимни отстъпки. От тази легална дефиниция може да се изведат характеристиките на
спогодбата. На първо място тя е двустранен договор и като такъв има силата на закон между
сключилите го- чл. 20а от ЗЗД. С нея се прекратява един съществуващ спор или се избягва
бъдещ такъв, т. е. страните постигат съгласие за уреждане извънсъдебно, съдебно на
съществуващ спор между тях или преустановяват възможността за такъв, който може да
4
възникне в бъдеще. Трета характеристика е, че спогодбата се постига чрез взаимни
отстъпки. Всяка една от страните предприема отказване от права, действия или бездействия,
за да се достигне до две съвпадащи насрещни волеизявления. Договорът за спогодба
представлява споразумение за постигнато съгласие по въпросите, които урежда. За да се
зачете материалноправния му ефект е необходимо той да съдържа изрични волеизявления
на страните за уреждане за в бъдеще на всички спорни правоотношения между тях.
Спогодбата по чл. 365 от ЗЗД има не само установително, но и преобразуващо действие по
отношение на съществуващите до подписването й правоотношения. Със сключването й
възниква ново правно основание за уреждане на взаимоотношенията между страните.
Представеното писмено Споразумение за разсрочено плащане на дължимата наемна цена на
недвижим имот- с нотариална заверка на подписите с рег. № 769 от 21.02.2020г. на
Нотариус С.В. в настоящия казус безспорно има характеристиките на спогодба по смисъла
на чл. 365 от ЗЗД, тъй като ответникът е признал свои задължения, а ищецът- кредитор е
приел разсроченото им плащане. /Опр. № 868/01.12.2016г. по т.д. № 835/16г., ТК, II т.о. на
ВКС, опр. № 153/25.03.2015г. по т.д. № 2171/14г., ТК, II т. о. на ВКС/.
Въззивният съд на ОС Благоевград, в настоящия си състав намира, че представеното
Споразумение за разсрочено плащане на дължимата наемна цена на недвижим имот- с
нотариална заверка на подписите с рег. № 769 от 21.02.2020г. на Нотариус С.В., съставлява
документ по смисъла на чл. 417 т. 3 от ГПК/договор- писмена спогодба с нотариална заверка
на подписите/, който е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане в полза на заявителя в заповедното производство и с настъпила изискуемост, с
оглед на уговорките постигнати между страните в него. С постигнатата между страните
спогодба/писмено споразумение с нотариална заверка на подписите/, страните по едно
неизпълнено задължение за изплащане на наемни вноски от наемателя на недвижим имот,
въз основа на Договор за наем от 01.01.2015г., са се договорили за разсрочено изпълнение на
задължението на длъжника- чрез плащане на месечни вноски от 500лв., като са приели
включен в спогодбата погасителен план и уговорили точно падежите на всяка месечна
вноска за периода на пълното изплащане на задължението- за 18 месеца. Безспорно е че
представения пред РС Р. документ има характера на спогодба между страните, със
задължителна сила на поетите от тях задължения, тъй като длъжника е признал
задължението си към кредитора в общ размер на 9 300лв., както и е поел задължението за
частичното изплащане на сумата от 5 000лв. от същото чрез равни месечни погасителни
вноски. Тъй като спогодбата има не само установително, но и преобразуващо действие по
отношение на съществуващите до подписването и правоотношения, то от момента на
подписването на Споразумение за разсрочено плащане на дължимата наемна цена на
недвижим имот- с нотариална заверка на подписите с рег. № 769 от 21.02.2020г. на
Нотариус С.В., за длъжника е възникнало задължението за заплащането на сумата от
9 300лв., при условията за които страните са се договорили. С подписването на писменото
споразумение, страните са приели погасителен план с точно посочване на размера и падежа
на всяка месечна вноска, като от този момент за длъжника е възникнало задължението за
5
изпълнение на поетите с писменото споразумение задължения за извършване на месечните
плащания по уговорения начин. В този смисъл съставът на въззивният съд не приема
доводите на първоинстанционния съд, че признатото от длъжника право на кредитора със
споразумението, не е еднозначно на поемането на задължението на длъжника за
заплащането на месечните погасителни вноски. Достатъчно е че страните са приели
погасителен план с постигнатата между тях спогодба, с който са уговорили разсрочено
плащане на дълга и длъжникът е поел задължения за извършване на месечни плащания
съобразно погасителния план, за да възникне за ответника Б. П. Т. задължението за
плащането на погасителните вноски в уговорения размер и на посочените в плана падежи за
всеки месец. Не е необходимо предприемането на допълнителни действия от страна на
кредитора, за да възникне за длъжника задължението за изплащане на уговорените месечни
вноски на посочените в погасителния план падежи. Ето защо съдът намира, че
Споразумение за разсрочено плащане на дължимата наемна цена на недвижим имот- с
нотариална заверка на подписите с рег. № 769 от 21.02.2020г. на Нотариус С.В., освен че е
редовен документ по смисъла на чл. 417 т. 3 от ГПК, удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане в полза на заявителя в заповедното производство, което е с настъпила
изискуемост, с оглед на уговорките постигнати между страните в него.
Отделно следва да бъдат изложени съображения, че съгласно т. 4 а от ТР № 4 от 18.06.2014г.
на ВКС, по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, незабавно изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, може да се допусне само за вземания, които са удостоверени както по
основание, така и по размер в самия договор или спогодба по смисъла на чл. 417 т. 3 от
ГПК, какъвто е и настоящия случай. Налице е безспорно редовен от външна страна
документ по смисъла на чл. 417 т. 3 от ГПК/писмена спогодба с нотариална заверка на
подписите на страните/, в която длъжникът е признал задължението си към кредитора по
основание и размер, а страните са уговорили разсрочено плащане на задължението, за което
изрично са приели с подписването на спогодбата- погасителен план, в който ясно и точно са
посочени както размера на месечната вноска, така и падежа за всеки отделен месец, поради
което за претендирания пред РС Р. с подаденото заявление от Д. ДР. К., претендираното
вземане от длъжника Б. П. Т. е точно определено, като същото към момента на подаване на
заявлението е изискуемо и дължимо. Отказа на първоинстанционния съд/РС Р./, да издаде
заповед за изпълнение за сумата от 5000лв.- главница, съставляваща неизпълнение на
длъжника по заплащането на месечни вноски за минал период, въз основа на приети с
писменото споразумение погасителен план, които са с настъпил падеж, е неправилен и
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В тази част обжалваното разпореждане на РС
Р. следва да бъде отменено, а делото следва да бъде изпратено на първоинстанционния съд,
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.
Със заявление по чл. 417 от ГПК е поискано от РС Р. издаването на заповед за незабавно
изпълнение и за сумата 415.28лв., съставляваща мораторна лихва за забава за неизпълнение
на задължението за заплащането на месечни вноски за погасяване на дълга от Б. П. Т.,
считано от падежа на всяка от незаплатените вноски, до датата на подаване на заявлението
6
по чл. 417 от ГПК пред съда/13.01.2021г./ Уговорка за заплащането на лихви за забава между
страните в представеното пред съда по заповедното производство Споразумение за
разсрочено плащане на дължимата наемна цена на недвижим имот- с нотариална заверка на
подписите с рег. № 769 от 21.02.2020г. на Нотариус С.В., не е направена. Със сключената
между страните спогодба, длъжникът не е поемал задължението за заплащане на лихви за
забава по признатото от него задължение, в случай на неточно изпълнение на поетите
задължения съгласно приетия със споразумението погасителен план.
В т. 4 а от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС, по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, прието е със
задължителна сила за всички съдилища в страната, че за други вземания/извън
главницата/вкл. акцесорни по отношение на главното вземане, недопустимо е издаването на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, ако съдържанието на
акцесорните задължения не е инкорпорирано в представения пред съда по заповедното
производство документ. Това становище намира своите аргументи и в т. 4 от ТР №
1/28.12.2005г. по т.д. № 182004г. на ОСТК на ВКС, според което не е допустимо издаване на
изпълнителен лист за мораторни лихви върху сумата, посочена в издаден запис на заповед,
за периода от датата на падежа, до датата на подаването на молбата за издаване на
изпълнителен лист, тъй като в това производство съдът проверява само формално
доказателствената сила на изпълнителното основание и може да се основава само на
данните посочени в документа с менителничен ефект. С т. 4 а от ТР № 4 от 18.06.2014г. на
ВКС, по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК изрично е предвидено, че заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК може да се издаде за акцесорни на главния дълг вземания, само ако
основанието за вземането е изрично предвидено в документа по чл. 417 от ГПК/уговорена
неустойка или лихва/, а размерът е определен в самия документ или определяем по посочен
в него начин/например като процент. За законната лихва върху вземането за периода от
датата на падежа до подаване на заявлението, заповед за незабавно изпълнение не може да
бъде издадена, по аргумент и от т. 4 от ТР № 1/28.12.2005г. по т.д. № 182004г. на ОСТК на
ВКС, тъй като в заповедното производство, съдът също разглежда искането само от
формална страна, като извършва преценка дали представения документ е редовен от външна
страна и дали същият удостоверява подлежащото на изпълнение вземане, така както същото
е заявено. Съдът сезиран със заявление по чл. 417 от ГПК, не може да се основава на данни,
които стоят извън изпълнителното основание, т.е. на данни извън представения пред него
документ по чл. 417 от ГПК. Поради изложените съображения, отказа на
първоинстационния съд да издаде заповед за изпълнение за частта от заявлението, с която се
претендира вземане за сумата от 415.28лв., съставляваща мораторна лихва за забава за
периода от 31.03.2020г. до 13.01.2021г. е правилен и законосъобразен и в тази част
обжалваното Определение № 500224/14.01.2021г., постановено по ч.гр.д. 56/2021г. по описа
на РС Р., следва да бъде потвърдено от въззивния съд, а частната жалба на Д. ДР. К. в тази и
част- оставена без уважение.
След като заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е частично
7
основателно, то следва да бъде отменено обжалваното определение на РС Р. и в частта му, в
която е отказано заплащането на разноски в заповедното производство на заявителя, като
същите следва да бъдат определени от съда и присъдени съразмерно на уважената част от
заявеното искане.
Водим от горното и на основание чл. 413 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 500224/14.01.2021г., постановено по ч.гр.д. 56/2021г. по описа на
РС Р., в частта му с която е оставено без уважение заявление с вх. № 500423/13.01.2021г. от
Д. ДР. К., от гр. Д., ул. „.“ № 2А, ет. 2, чрез пълномощника адв. М.Н., АК Благоевград,
срещу длъжника Б. П. Т., ЕГН **********, от гр. Р., ул. „.“ № 2, обл. Благоевград, за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 т. 3 и чл. 418 от ГПК, за вземане са
сумата от 5 000лв., съставляваща главница по неизпълнено задължение по Споразумение за
разсрочено плащане на дължимата наемна цена на недвижим имот- с нотариална заверка на
подписите с рег. № 769 от 21.02.2020г. на Нотариус С.В., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.01.2021г. до изплащането на вземането, като отменя
определението и в частта му в която е отказано присъждането на разноски в заповедното
производство, като постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 т. 3 от ГПК в полза на заявителя по
заявление с вх. № 500423/13.01.2021г.- Д. ДР. К., от гр. Д., ул. „.“ № 2А, ет. 2, чрез
пълномощника адв. М.Н., АК Благоевград, срещу длъжника Б. П. Т., ЕГН **********, от гр.
Р., ул. „.“ № 2, обл. Благоевград, за сумата от 5 000лв., съставляваща главница по
неизпълнено задължение по Споразумение за разсрочено плащане на дължимата наемна
цена на недвижим имот- с нотариална заверка на подписите с рег. № 769 от 21.02.2020г. на
Нотариус С.В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2021г. до
изплащането на вземането, като бъдат присъдени и разноски в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от заявлението.
ВРЪЩА делото на РС Р. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за
горепосочената сума и за разноските в заповедното производство, съразмерно на уважената
част от искането на заявителя.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 500224/14.01.2021г., постановено по ч.гр.д. 56/2021г. по
описа на РС Р., в останалата му част, като правилно и обосновано.
Определението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9