РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. П., 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:А. Кобуров
при участието на секретаря В. С.
като разгледа докладваното от А. Кобуров Гражданско дело №
20231230100768 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от С. В. Б., ЕГН: ********** от
гр. П., ул. “Д.“ № 16, чрез адв.И. М. Ц. от БАК, със съдебен адрес гр. С., ж.к. “Г.“ бл.22,
вх.А, ет.4, офис 19, срещу „Фен-пласт трейд“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „Цар Симеон“ № 70, представлявано от Х. А. Д..
Сочи се в исковата молба, че между страните има сключен Трудов договор №
310/04.08.2020 г., както и Анекс № 1/21 от 04.01.2021 г. към същия, по силата на който
ищецът е назначен на длъжност „Монтажник дограма“ или в комбинирана длъжност,
на 8 /осем/ часово /пълно/ работно време.
Излагат се твърдения, че на 10.03.2022 г., около 11.10 часа, при преместване от
ищеца и негов колега, на метална количка, натоварена с дървена каса със стъкла, от
рампата до мястото за обработката им, едно от управляващите й колела попаднало в
дупка на пода и количката тръгнала в нежелана посока, като се наклонила към С. Б.,
като той направил опит да избяга стъклопакетите, но те го затиснали от кръста надолу,
в резултат на което е получил травматични увреждания с диагноза: „фрактура на
сакрума в дясно, фрактура на първи опашен прешлен, многофрагментна фрактура на
долно рамо на лява пубична кост, диасхиза на лява сакроилиячна става,
ретроперитонеален хематом, довели до временна неработоспособност. Вследствие на
възникналата злополука, ищецът Б. претърпял множество операции и интервенции,
като в подкрепа на твърдението са описани и съответни медицински документи –
1
епикризи от болничните заведения, в които е било настанявано пострадалото лице,
ведно с поставената диагноза.
Посочва се, че с Разпореждане № 5104-01-17 от 15.04.2022 г., издадено от ТП на
НОИ гр. Благоевград, декларираната злополука е приета за трудова по смисъла на чл.
55, ал. 1 от КСО. А съгласно издадено на 17.05.2023г. Експертно решение № 91069 от
92 / 17.05.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр. Сандански, е
дадена оценка 75 % ТНР, като причина в т. 12 и т. 13.2 е посочено „Трудова
злополука“, „Трудова злополука: Множество счупвания на лумбосакралната част на
гръбначния стълб и таза“.
Навежда се, че в резултат на злополуката ищецът е претърпял изключително
сериозни болки и страдания, психически стрес, дискомфорт и емоционален срив, като
болките и страданията продължавали и в следоперативния период. Поддържа се, че
ищецът търпи неудобства и в бита, като се налага в ежедневието си да бъде подпомаган
от близките си, тъй като не може да се справя сам, не може да се движи нормално, не
може да се натоварва, не може да спортува, поС.но приема обезболяващи, предстои му
и операция.
Твърди се, че инцидентът с ищеца е настъпил при и по повод изпълнение на
възложената му от работодателя работа, както и наличие на причинно-следствена
връзка между настъпилия инцидент и извършената работа.
Посочва се още, че поради получените увреждания от трудовата злополука,
ищецът е претърпял и имуществени вреди във връзка с лечението му на обща стойност
от 19 716,01 лева, които следвало да бъдат заплатени от ответника, като се твърди, че
ищецът не е обезщетяван във връзка с настъпилата трудова злополука.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
„Фен-пласт трейд“, ЕИК: *********, да заплати на ищеца С. В. Б., ЕГН: **********,
следните суми, представляващи неимуществени вреди от настъпила злополука, а
именно: обезщетение в размер на 53 000 (петдесет и три хиляди) лева, с което да бъдат
репарирани причинените вследствие на инцидента неимуществени вреди; обезщетение
в размер на 19 716,01 (деветнадесет хиляди седемстотин и шестнадесет лева и една
стотинка) лева, с което да бъдат репарирани причинените вследствие на инцидента
имуществени вреди; законна лихва от датата на увреждането (трудовата злополука) -
10.03.2022 г. до изплащане на задължението.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез пълномощник, депозира
отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на така
предявените искове. Излага, че искът в претендирания размер е неоснователен, тъй
като липсва пряка причинно-следствена връзка между получените увреждания на
ищеца и механизма на настъпване на трудовата злополука, като поддържа, че е
2
невъзможно товарът, който е бил преместван с количката да се наклони към ищеца,
тъй като последният и неговият колега С. О. са бутали количката странично, извън
зоната на падане на товара. Мотивира се с резултатите от разследването на трудовата
злополука, обективирани в Протокол от 07.04.2022 г. на ТП на НОИ гр. Благоевград и
разкриващи действителния механизъм за настъпване на трудовата злополука. Твърди,
че опитвайки се да спре с ръце падането на тежък товар, вместо да го остави да падне
на земята, като по този начин е попаднал в зоната на падане на товара, ищецът е
проявил безразсъдство и груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, в резултат
на което е налице съпричиняване от страна на ищеца. Излага съображения, че грубата
небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, респективно, че
е налице съпричиняване в размер на 90 %. Подкрепя твърденията си с цитирания
протокол на ТП на НОИ гр. Благоевград и с данните, установени от единствения
свидетел - очевидец на злополуката – колегата на ищеца С. О., последният дал писмено
сведение до ТП на НОИ гр. Благоевград, разпитан в качеството на свидетел по
наказателно с административен характер дело (НАХД № 444/2022 г. на РС-П.) и по
образуваното досъдебно производство (ДП № 314-ЗМ-98/2022 г. по описа на РУ-П., пр.
пр. № 2402/2022 г. по описа на РП-Благоевград), всички производства свързани със
злополуката, при която е пострадал ищецът.
Излагат се твърдения, че макар да не е имало законово задължение за заплащане
на каквито и да е разходи, на 18.03.2022 г. ответното дружество е изплатило на
съпругата на ищеца сумата от 2980 лева, представляваща разходи за медицинския
транспорт на ищеца с линейка от МБАЛ „Рокфелер“ до УМБАЛСМ „Пирогов. Твърди
се още, че в периода от м. април 2022 г. до м. октомври 2022 г. ответното дружество е
предоставило финансова подкрепа на ищеца и неговото семейство в общ размер на
19 698,91 лева, получени от ищеца по банков път, която сума работодателят е
декларирал пред НАП като обезщетение. Навежда се, че ответното дружество спряло
да изплаща суми като обезщетение на ищеца след получаване от негова страна на
извънсъдебна покана за изплащане на обезщетение за претърпените от ищеца вреди в
размер на 80 000 лева.
С отговора се оспорват ищцовите твърдения касателно периода на
възстановяване на пострадалото лице, оспорват се и приложените към молбата
писмени документи, удостоверяващи настъпилите имуществени вреди в сферата на
ищеца. Прави се възражение по чл. 200, ал. 3 КТ - за намаляване дължимото от
работодателя обезщетение като разлика между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване, както и възражение по чл. 200, ал. 4 КТ - за намаляване
дължимото от работодателя обезщетение с размера на получените суми по сключените
договори за застраховане на работниците в предприятието на ответника, като се сочи
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ по щета № 0501-020-0001-2022, съгласно застрахователна
3
полица с № 0501022202100009/05.11.2021 г. При хипотезата на уважаване на така
предявения иск, се прави възражение за съдебно прихващане на присъденото
обезщетение със сумите, както следва: в размер на 19 698,91 лева, изплатена по банков
път на ищеца и декларирана от ответника пред НАП в нарочна справка като
обезщетение с код 105 (Обезщетения, съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 ЗДДФЛ във вр. с чл.
200 КТ) и в размер на 2 980 лева, изплатена на съпругата на ищеца за медицинския
транспорт на работника с линейка от МБАЛ „Рокфелер“ до УМБАЛСМ „Пирогов“.
Посочва, че въз основа на депозирана от ищеца на 10.01.2023 г. молба до
ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие на страните, със Заповед № 310-23/10.01.2023 г. на работодателя трудовото
правоотношение между страните било прекратено на заявеното от работника
основание, считано от 10.01.2023 г.
В хода на делото страните се представляват от процесуални представители,
които поддържат становищата и доводите си.
С Определение № 2 от 02.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1419/2023 г. на РС-
П., настоящото гр.д. № 768/2023 г. и гр.д. № 1419/2023 г., двете по описа на РС-П., са
съединени за общо разглеждане, което да продължи под № 768 от 2023 г.
По делото са събрани множество писмени доказателства, ангажирани са гласни
доказателствени средства, изслушано и прието е заключението на вещите лица по
назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно по делото, а и от представеното копие на Трудов договор №
310/04.08.2020 г. /л.19 от делото/ се установява, че ищецът е бил в трудови
правоотношения с ответното дружество „Фен-пласт Трейд“ ООД.
Приобщена е към доказателствения материал и Заповед № 310-23/10.01.2023 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал.
1, т. 1 от КТ /л.224/, издадена след подадена молба от ищеца за прекратяване на
трудовото правоотношение с ответното дружество по взаимно съгласие.
Видно от доказателствата по делото, на 10.03.2022 г., около 11,10 часа, при
преместване от ищеца и негов колега /О./ на метална количка, натоварена с дървена
каса със стъкла, от рампата до мястото за обработката им, едно от управляващите й
колела попаднало в дупка на пода и количката тръгнала в нежелана посока, като се
наклонила към С. Б., като той направил опит да избяга стъклопакетите, но те го
затиснали от кръста надолу, в резултат на което получил трамватични увреждания с
диагноза: „фрактура на сакрума в дясно, фрактура на първи опашен прешлен,
4
многофрагментна фрактура на долно рамо на лява пубична кост, диасхиза на лява
сакроилиячна става. Ретроперитонеален хематом, довели до временна
неработоспособност.“.
За настъпилата злополука на 14.03.2022 г. е подадена Декларация за трудова
злополука от ответното дружество /л.60 от делото/.
Във връзка със злополуката е извършена проверка, като същата е обективирана в
Протокол № 5103-01-4 от 07.04.2022 г., за резултати от извършено разследване на
злополуката, станала на 10.03.2022 г. със С. В. Б. /л.51-54 от делото/.
С Разпореждане № 5104-01 от 15.04.2022 г. на НОИ, ТП-Благоевград,
декларираната злополука станала със С. Б. на 10.03.2022 г. е приета за трудова
злополука по реда предвиден в новелата на чл. 55, ал. 1 от КСО /л.59 от делото/.
В следствие на претърпяната злополука ищецът претърпял множество
оперативни интервенции, за което са представени епикризи, а именно:
Епикриза от МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр. П., от която се установява,
че ищецът е постъпил на 10.03.2022 г., изписан на 18.03.2022 г., И.З. № 2162/2022, в
която е посочено:
Окончателна диагноза: КП 115 Интензивно лечение при комбинирани и/или
съчетани травми. Фрактура на сакрума вдясно, фрактура на първи опашен прешлен,
многофрагментна фрактура на долно рамо на лява пубична кост, диасхиза на лява
сакроилиячна става. Ретроперитонеален хематом. Травматичен шок. Придружаващи
заболявания: счупване насакрума, закрито. Травма на др. интраабдоминални органи,
без открита рана в корема. Анамнеза: Болният се оплаква от болки в кръста, таза и
корема, след травма, получена при падане на пале със стъкла. Операция -11.03.22 г.
Ход на заболяването: Болният е приет а ОАИЛ от опер. блок, след лапаратомия - данни
за СПТ, интраоперативно се намери ретроперитонеален хематом, и кървене в
коремната кухина. Болният е в увредено общо съС.ие, със стабилна хемодинамика и
изразен болков синдром. Изписва се в задоволително общо съС.ие и се превежда в
травматологично отделение за оперативно лечение на фрактурите на таза. Липсва
медицински риск от приключване на болничното лечение. Препоръка и назначение: за
продължаване на лечението в друго лечебно заведение.“ /л.21-24 от делото/.
Епикриза на С. Б. от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, постъпил на 18.03.2022
г., изписан на 10.05.2022 г., И.З. № 8866, в която е посочено:
Диагноза: Паралитичен илеус. Анамнеза: Паднала тежест на 10.03.2022 през раб.
време, лекуван МБАЛ - П.. Придр. Заболявания: Множествени счупвания на
лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, закрито. Счупване на сакрума,
закрито. Счупване на пубиса (срамна кост), закрито. Изкълчване в областта на
сакроилиачната и сакрококцигиалната става. Травматично скъсване на симфизата на
5
пубиса. Обективно съС.ие: болка в седалищната област. Ход на заболяването:
Извършени са клинични и образно-диагностични изследвания (рентгенографии) с
данни за политравма, с нестабилна фрактура на таз. Взе се решение за оперативно
лечение поради настъпил паралитичен илеус. Оперативен протокол: 21.03.2022 г. -
Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, друга неуточнена кост;
28.04.2022 - екстериоризация на дебело черво; 04.05.2022 - отстраняване от костта на
имплантирани уреди /0-9/. Пациентът се дехоспитализира в задоволително общо
съС.ие и се превежда в травматологично отделение за продължаване на лечението и
раздвижване.“ /л.25-48 от делото/.
Епикриза на С. Б. от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, 1-ва клиника по
ортопедия и травматология, постъпил на 10.05.2022 г., изписан на 17.05.2022 г., в която
е посочено:
Обективно съС.ие: Увредено общо съС.ие. Постоперативни цикатрикси в
коремната обл., анус претер; съС.ие след множествена травматична увреда на тазов
пръстен. Диагноза: Множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния
стълб и таза, закрито. Травматично скъсване на симфизата на пубиса - фрактура
пелвис. Ход на заболяването: При приемането - данни за счупване на тазовия пръстен -
долно рамо на срамна кост вляво, сакрална кост, дисхиза на симфизата. Лекуван
консервативно. Клинично наблюдаван. Без допълнителни оплаквания. Статус на
изписването: Подобрено общо и локално съС.ие.“ /л. 70-72 от делото/.
Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, Клиника по кардиология,
съгласно която ищецът е постъпил на 18.05.2022 г., изписан на 19.05.2022 г., в която е
посочено:
Диагноза: ПСБ. PTA на ALL sin. - РОВА. СъС.ие след политравма. СъС.ие
фрактура пелвис; анемичен синдром. Анамнеза: постъпва по повод оплаквания от
синнопални прояви; анамнеза за политравма, с множествена увреда на тазов пръстен.
Обсъждане: Извършената ПАГ обективизира гореописаната находка. Предприе се PTA
на ALL sin. - РОВА без данни за екстравазация. След процедурата - спокоен, без
оплаквания. Пациентът бе дехоспитализиран преди изтичането на престоя по НП
поради завършване на всички лечебни процедури, стабилно съС.ие.“ /л. 77-78 от
делото/.
Епикриза на С. Б. от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, постъпил на 14.06.2022
г., изписан на 22.06.2022 г., в която е посочено:
Диагноза: Чревни сраствания /бридове/ с непроходимост. Придр. заб.: СъС.ие,
свързано със сьздаването на чревна анастомоза. Ход на заболяването: Постъпил е за
възстановяване на пасажа след извена илеостома преди 7 седмици, след паралитичен
илеус следствие полиправма. Взе се решение за оперативно решение: - виж оперативен
протокол от 15.06.2022 - др. частична резекция на тънко черво. Постоперативно
6
лечение с водно- солеви разтвори, антитромботична профилактика и др. Изписан с
подобрение.“ /л.88-91 от делото/.
Епикриза на С. Б. от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, постъпил на 09.07.2022
г., изписан на 28.07.2022 г., в която е посочено:
Диагноза: анален абсцес. Анамнеза: съобщава, че от 2 дни чувства болка в
областта на ануса, затруднено сядане на глутеус. Повишена температура до 37,5
градуса. Придр. заболявания: наличие на колостома. При преглед - статус локалис - в
перианалната област и в обл. на перинеума наличие на едем, еритем, флуктуация,
болка и локална температура. Ход на заболяването: Извърши се фасциотомия (виж
оперативен протокол от 09.07.2022 г.)... Взе се решение за провеждане на
фистулография - рентгенови данни за: комплетна перианална фистула, перианален
абсцес вляво. Извърши се ФИС - оглед на аналната зона и ректум. Взе се решение за
извършване на временно прекъсване на пасажа и сутура на фистулата (виж оперативен
протокол от 20.07.2022 г.). Пациентът се дехоспитализира в задоволително общо
съС.ие: с подобрение.“ /л.104-108 от делото/.
Епикриза на С. Б. от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, постъпил на 07.11.2022
г., изписан на 17.11.2022 г. , в която е посочено:
„Диагноза: Анална фистула. Анамнеза: Пристига с оплаквания от болка в
корема, подуване и затруднена дефекация. Март 2022 - пролежал по повод травма -
изведена илеостома, юни 2022 - възстановен пасаж; юли 2022 - перианален абсцес с
фистула и изведен двустволов сигмоидален анус. Придр. заболявания: наличие на
колостома. Ход на заболяването: С подобрение в общия и локалния статус след
проведено оперативно и консервативно лечение /на 09.11.2022 - анална фистулотомия/.
Дехоспитализира се. С подорение“ /л.125-126 от делото/.
Епикриза на С. Б. от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, постъпил на 04.01.2023
г., в която се посочва:
„Диагноза: анална фистула. Наличие на колостома. Анамнеза: постъпва за
пореден път в клиниката с оплаквания от изхождане на ясна кръв.Оперативен протокол
от 05.01.2023 г. - анална фистулотомия. Изписва се без субективни оплаквания.“ /л.135-
136 от делото/.
Епикриза на С. Б. от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, постъпил на 21.03.2023
г., в която се посочва:
„Диагноза: др. неуточнена чревна непроходимост. Анамнеза: от няколко дни
болка и подуване на корема, с гадене и повръщане. Придр. забол.: Наличие на
колостома. Обсъждане: Проведено консервативно лечение, с отзвучаване на
оплакванията. Изписва се хирургично здрав.“ /л. 144-145 от делото/.
Епикриза на С. Б. от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, постъпил на 05.04.2023
7
г., в която се посочва:
„Диагноза: СъС.ие, свързано със създаването на чревна анастомоза. В личната
анамнеза има сериозна операция, некласифицирана другаде. Анамнеза: Съобщава за
тежест и слаба болка в корема от 2 дни в обл. на противоестествения анус, също така
стомата отделя оскъдно последните дни. Ход на заболяване; Проведоха се първични
лабораторни и образ, изследвания. Взе се решение за оперативно лечение (виж опер.
протокол от 06.04.2023 г. - др. частична ексцизия на дебело черво. С подобрение се
изписва.“ /л. 149-151 от делото/.
Епикриза от Клиника по Хирургия при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД на С. Б.,
постъпил на 28.11.2023 г., изписан на 02.12.2023 г., в която се посочва:
„Диагноза: Вентрална херния без неприходиимост или гангрена. Анамнеза: С
оплаквания от подуване в областта на предна коремна стена на мосято на цитакриса
след деколостомия /месец март 2023 г./ Без диспептични и дизурични явления.
Афебрилен. Насочен за оперативно лечение в Пирогов от д-р М.. Оперативен
протокол: 29.11.2023 г. – възстановяване на постоператиивна херния след инцизия.
Ход на заболяването: Касае се за пациент, постъпил в клиника по хирургия с данни за
вентрална постоперативна херния. Проведе се оперативно лечение, описано в
оперативнив протокол. Спокоен следоперативен период. Първично заздравяваща
оперативна рана. Изписва се трайно афебрилен, захранен, раздвижен, възстановен
пасаж.“ /л.1368-1370 от делото/.
Като доказателства по делото са приети и ЕР на ТЕЛ № 90318 от 08.02.2023 г.
издадено от МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр. Сандански, съгласно което на С.
Б. е определена трудова неработоспособност 75 %, поради общо заболяване, с
посочена водеща диагноза и общо заболяване – множествени счупвания на
лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза /л.140-141 от делото/, както и ЕР на
ТЕЛК № 91069 от 17.05.2023 г., с което на С. Б. е определена трудова
неработоспособност 75 %, поради трудова злополука, с посочена водеща диагноза –
множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза /л.156-
157 от делото/.
Ангажирани по делото са и представени от посочените лечебните заведения
копия на всички медицински документи свързани с извършените медицински
интервенции на ищеца Б., включващи история на заболяването, провеждани
изследвания и манипулации, извършвано лечение, както и представени фактури и
касови бележки за извършени плащания свързани с провежданото лечение, закупуване
на лекарства и консумативи /л.419 – 1162, л. 1328-1370 от делото/.
Прието като доказателство по делото е и копие на документите съдържащи се в
досието по чл. 59, ал. 1 от КСО за регистрирана трудова злополука с вх. № 5101-01-11
от 14.03.2022 г. /л.381 – 417 от делото/.
8
По делото е приобщено и заверено копие на застрахователна преписка № 5101-
020-0001-2022 по описа на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ведно с платежно
нареждане относно изплатено застрахователно обезщетение на ищеца С. Б. /л.1163-
1235 от делото/.
Както и справка от НАП относно изплатено обезщетение на ищеца, както и
такава от НЗОК съдържаща информация за болничния престой, диагнози по клинични
пътеки, както и стойността на паричните средства, които НЗОК е изплатила на
лечебните заведения за лечението на С. Б..
Приобщени са и изисканите препис от протокол за оглед на местопроизшествие
от 10.03.2022 г., ведно със снимки от фотоалбум към него и протокол за разпит от
30.05.2022 г., съдържащи се в ДП № 314-ЗМ-98/2022 г. по описа на РУ-П., въз основа
на което е образувано НОХД № 252/2023 г. по описа на РС-П..
По делото е представена и молба от ищеца до ответното дружество за заплащане
на обезщетение във връзка с настъпилата трудова злополука.
Приети са и платежни нареждания за преведени суми в полза на ищеца от
ответното дружество с основание Договор за дарение от посочени дати.
Приобщено към доказателствения материал е и НАХД № 444/2022 г. по описа на
РС-П..
В хода на процеса, в качеството на свидетели са разпитани лицата В. Х. Б., А. В.
Б., И. П.а С., С. И. О., С. Д. Ж., И. И. Б. и Д. С. В..
Свидетелят В. Б., баща на С. Б., посочва, че разбрал за злополуката след като му
се обадили по телефона и отишъл в болницата. Разбрал, че било паднало паде с около 2
тона със стъкла и го е затиснало. Когато отишъл в болницата, С. бил все още във
фоайето, като баща му го водил навсякъде, докато го настанят в ортопедията. Два дни
бил в ортопедията, след това два дни бил в другата зала, понеже му правили операция,
резали му корема, за да установят имал ли вътрешни наранявания и го настанили в
друго отделение където била реанимацията. Посочва, че бил свидетел на страданията
на С., тъй като бил с него от началото до края, докато излязъл от болницата, докато
почнал да стъпва по малко, цяла година бил с него по „Пирогов“, навсякъде. Излага
твърдения, че С. не се движил, бил на легло и през цялото това време свидетелят го
обслужвал, само той бил с него, с изключение на един месец когато С. бил в С. в
реанимацията, където не пускали придружители, а информация за съС.ието му
получавали веднъж дневно от лекарите. Свидетелят сочи, че след като С. излязъл от
реанимация го преместили в ортопедията и след това бил поС.но с него. Твърди, че към
настоящия момент имало промяна в походката на С., не била нормална походката му,
той преди това не кривял. Посочва, че синът му изпитвал много болки, през него
минали всякакви медикаменти за намаляване на болката. Сочи също така, че имало
опасност за живота на С., тъй като никой от докторите не давал гаранция, че била
9
прелята много кръв, тъй като имало скъсана артерия.
Свидетелят не може да посочи синът му от колко време работил в ответното
дружество, както и не може да посочи, за проблеми свързани с начина на работата му,
тъй като не говорили за такива неща. Отново заявява, че в „Пирогов“ бил придружител
на сина си, че бил поС.но с него, спал в една стая с него. Наложило се сам да заплаща
за ВИП стая с подобрения, защото не давали придружители в другите стаи, иначе
нямало как да остане, тъй като в обикновенна стая не позволявали да има
придружител, а С. не можел сам да се обслужва, тъй като лежал в едно положение в
продължение на 6 месеца.
Свидетелят А. Б., брат на С., посочва, че разбрал за инцидента с брат му от
интернет и от познати, които му се обадили, тъй като по времето на инцидента бил в
С.. След като се прибрал, отишли със съпругата му в болницата, където му позволили
да види С., в интензивното, където последният бил с отворен корем. Сочи, че баща му
бил придружител на брат му през цялото време, с изключение на единия месец докато
С. бил в реанимацията в С., където не пускали придружители, и оттогава до последният
ден баща му бил с него. Излага твърдения, че на С. му предстояла нова операция от
херния, както и че брат му преминал през много операции, много тежки и той го водил
винаги, свидетелят го возил, карал го по болниците и го прибирал от болницата.
Твърди, че брат му има проблем с походката, спляскана му била задната част в
областта на таза, натоварвал се страшно, тъй като му била откъсната част от
тезобедраната става и нямало как да върви нормално, както и че можел да направи 5-6
крачки, най-много 10 крачки. Сочи, че брат му бил с опасност за живота когато го
вдигнали за С., имал хематом в корема, и един месец бил в реанимация в С. с опасност
за живота. Всеки ден звънели и им казвали, че съС.ието му било критично, не можел да
приема никаква храна и се наложило да му извадят тънките черва, защото имал
парализа на червата заради големия хематом. Сочи, че винаги придружава брат си,
даже сега за насрочената операция също щял го води в болница „Пирогов“.
Свидетелят заявява, че в края на миналата година С. можел да кара кола, но я
карал за много кратко разС.ие, иначе нямало как да си придвижва детето, на 5-6 км.
Извън града по принцип не карал, но управлявал колата на кратки разС.ия, иначе му се
схващали краката. Споделя, че на кратки разС.ия с много мъки брат му карал колата,
но това станало доста време след операциите и когато започнал да кара си слагал
столничка отдолу, за да можел да си закара детето на тренировки и това било с много
мъка.
Посочва, че разходите за придружител и ВИП стаята в Пирогов ги заплатила
една част фирмата, но по-голямата част заплатили те, както и по-голямата част от
разходите плащали те. Разходите за ВИП стая в „Пирогов“ баща му ги платил.
Сочи, че при брат му отивал рехабилитатор у дома, почти всеки ден отивал
10
рехабилитатор, период не помни, но рехабилитаторът почнал да идва след като С. си
дошъл от С., дори бил с торба още, за да можел да се раздвижва, а в С. го раздвижвали
рехабилитаторите от болницата.
Свидетелката И. С., тъща на ищеца, заявява, че разбрала за инцидента от дъщеря
й, която й се обадила и й казала, че нещо станало със С.. Свидетелката посочва, че след
като С. бил приет на 10 март в нашата болница /визира болницата в гр. П./, на на 18-ти
в много тежко съС.ие го откарали в С., в „Пирогов“, със специална линейка и там
установили, че същият имал скъсана артерия, слагали му фиксатори. Сочи, че С. бил
въобще неподвижен, изцяло на легло, с много кръвопрелИ.ия и после вече почнали
операциите. След първата операция бил около един месец в реанимация, като нямали
въобще достъп до него, а само по телефона неговият доктор им казвал за съС.ието му,
което било тежко, тъй като от самият удар се образувал хематом, след който се
породили разните операции, изваждане на тънките черва, прибиране на дебелото
доколкото било възможно, в общи линии бил в много тежко съС.ие.
Свидетелката заявява, че посетила ищеца след като го изписали от „Пирогов“ и
си отишъл в къщи, където бил на легло, неподвижен, тя отивала всеки ден, но не
можела да го познае след случая. С. не приличал на себе си, в съС.ието, в което бил три
месеца не могъл да се храни, бил на венозна храна, с разни маркучи в носа, и жлъчен
сок му изтегляли, на тоалетна не можел да ходи, цяло лято бил с памперси, с катетър,
изобщо бил в трагично съС.ие. През цялото лято виел от болка, бил много зле. От
кръвта, която бил изгубил и му преливали нямал вени. Бил с опасност за живота, и от
момента, в който станал инцидента за няма и една година му били направени 14
операции, които били все между живота и смъртта му.
Сочи, че към момента С. визуално изглеждал добре, но в същото време не бил
добре, прилошавало му, не можел да стои по цял ден, психиката му била разрушена
след всички неща, които преживял.
Свидетелката посочва, че С. имал лека промяна в походката, имал си болки,
поС.но бил на лекарства, след тези операции, които изживял.
Той се разхождал навън, автомобил си управлявал, но не на дълги разС.ия, тъй
като свидетелката го била помолила да я закара до С., но той отказал. Заявява, че той
не бил същия човек, имал засегнати части, като му прибрали дебелото черво, искал да
има до него тоалетна. След тези операции не бил здрав човек, имал си своите нужди,
бил половин човек, често ходил на тоалетна, тъй като след операциите имал проблеми
с червата.
Свидетелката посочва, че не е ходила в „Пирогов“, тъй като до С. не допускали
друг освен баща му. Те ползвали ВИП стая след операцията заради баща му да бъде с
него, но това не било по тяхно желание, а защото докторът казал, че ако трябвало да
има придружител това трябвало да бъде баща му и той се нагледал на всичките мъки на
11
С., които преживял.
Свидетелката не може да посочи дали дъщеря й била получавала пари от
фирмата, в която работил С., а относно линейката, с която С. бил транспортиран от П.
до „Пирогов“, заявява, че баща му и майка му отишли да изтеглят пари, защото искали
веднага да стане.
Свидетелят С. О., пряк очевидец на настъпилия инцидент, посочва, че в
ответното дружеството "Фен пласт" бил работник на стъклопакетите, като работата му
се състояла в много неща, разтоварване на стъкло, разкройване, събиране на пакети,
правене на заливка, осигуряване на дистанция.
Сочи, че в кръга на работата му ежедневно му се налагало да премества колички
натоварени със стъклопакети, като преди инцидента заедно със С. Б. и с други колеги
също премествали такива колички с такъв товар.
Посочва, че в рамките на една работна седмица правили това всеки ден по
няколко пъти.
В деня на инцидента всички били наясно, че на пода имало неравност, като
количката била натоварена с една каса стъкло, която тежала приблизително около два
тона и половина.
Не може да каже със сигурност, но предполага, че количката била дълга около 4-
5 метра, гумите били метални, отвън с гума с диаметърът около 30 см.
Свидетелят заявява, че касата със стъклопакетите била фабрично запечатана и
била обезопасена с въжета, като това била обичайна практика и след като се
разтоварил камиона и касата се сложила на количката, същата не се прибирала докато
не се завържела с въжета. Сочи, че имало един колан задължително, като проверили
дали били достатъчно затегнати.
Не може да посочи дали на проверката дали коланите били затегнали бил само
той или бил и Б., като заявява, че друг колега поставил предпазните колани, но не може
да посочи кой, както и че той не поставял колани.
Излага твърдения, че имали и по-малки и по-големи товари, но по масово били
около 2,5 т заедно с количката, като уточнява, че касата не паднала от количката, а
паднала заедно с количката. Обяснява, че количката имала четири колела, две били
управляеми, две неуправляеми, имало метална дръжка от страната на управляемите
колела. Неуправляемите колела били отпред, а управляемите колела и дръжката били
отзад, като количката се бутала и се управлявала отзад. Дръжката на количката, с която
ставало бутането била от страната на управляемите колела, като самата дръжка била
извън зоната на товара, извън обсега на товара на 50-60 см.
Сочи, че докато се бута товара те не били в зоната на товара и по време на
бутане товарът не можел да падне върху бутащите. В конкретния случай касата била от
12
лявата страна, като и двамата бутали товара.
Заявява, че никой не бил от страната на товара, като С. бил по-близко от лявата
страна, по-близко до товара, до касата.
Обяснява, че в момента, в който се опитали да преместят количката при първия
път с дърпане, трябвало леко да издърпат назад, за да може да отделят количката, там
имало много каси, но те не могли да продължат да бутат напред, след като имало други
каси отпред и трябва леко да я отделят назад и в момента, в който я отделили, тя
паднала в едно като улей, количката се засилила и паднала в една дупка. Количката
попаднала в неравността и почнала да пада, не се клатила въобще.
Свидетелят сочи, че това станало за много кратък период от време и нямало
време да реагират адекватно. След като той видял, че количката започнала да се
накланя, извикал буквално „бегай“, защото тръгнала да пада и ставало опасно, тъй като
паднела тази каса изхвърчали стъкла. По това време Б. бил до него, когато товара
тръгнал да пада, в рамките на това кратко време, Б. бил до мен, но по инстинкт се
опитал да спре касата, извъртял се, а свидетелят се отдалечил от касата, но той се
извъртял. Б. се опитал да я спре с ръцете си. Предполага, че С. с най-добри намерения,
тъй като на момента било трудно да се прецени реалната опасност, той по инстинкт се
опитал да запази да не паднела касата, с ръцете си. Както бил до него и се извъртял, и
момента, в който свидетелят му казал да бяга, той се извъртял, видял, че не може да я
задържи и тръгнал да бяга, защото ако бил останал още в периметъра на касата, тя щяла
да го смаже напълно. В момента, в който Б. се опитвал да се извърти, касата паднала и
го затисна в средата, от пъпа надолу бил затиснал. След като касата го затиснала, той
извикал и припаднал. Свидетелят също изпаднал в шок, понеже гледката била много
страшна и си мислел, че бил срязан.
Св.О. заявява,че не отишъл да подпира товара, защото знаел, че няма да може да
го задържи, защото това било голяма тежест. Сочи също, че Б. бил най-много на метър
в опасната зона, бил в началото.
Относно инструкциите за безопасност разяснява, че всяка сутрин се правят
такива от бригадира им, за това, че имало много дупки по пода, да се внимава как да
вдигал товара, как да се премествал, да не се бързало.
Изрично сочи, че неравността била от много отдавна, и не била само една, това
било като канал и в един момент ставало дупка, като улей и ставало широка и била
около 3-4 см дълбока. Тези дупки се запълвали периодично, но поради тежестта на
касите цимента се ронил и се отваряли отново.
Свидетелят пояснява, че извън ежедневния инструктаж, два или три пъти
седмично се подписвали след инструктаж, като идвали И. Б. и друго момиче. И. Б.
обяснявала, че работили с опасни материали, било опасно, тежко, режело стъклото,
може да се порежат, имало машина, която заливала, може да се изгорят и всичко, което
13
било свързано с работата. Сочи, че няма екземпляр от инструктажа, тъй като същият
бил устен. Не може да посочи дали имало и писмен инструктаж, но заявява, че се
подписвал на книга.
По отношение на количките посочва, че същите били сглобени от работници,
имало човек по подръжката, който ги правил саморъчно, същата била самоделно
направена, като не може да посочи дали същите имали гаранция. Когато постъпил на
работа количките били направени.
Отново заявява, че товарът паднал заедно с количката.
Предполага, че С. Б. се опитал да задържи касата, не може да посочи какви били
неговите мотиви да протегне ръцете си, но това били негови предположения.
Докато работил началник на групата им бил В. Г., а И. Б. била в
администрацията, като тя минавала за инструктажа. Не може да посочи на кой Б.
отчитала тяхната работа, като предполага, че я отчита на шефа им.
Относно съС.ието на Б. след инцидента, посочва, че той почнал да вика от болка,
прибледнял и припаднал. Около 20 човека, повдигнали единия край на касата, за да го
извадят и изчакали няколко минути да дойде линейка. Това било много тежка каса, 20
човека повдигали, двама-трима го извадили, като той бил смазан от пъпа на долу. В
момента, в който Б. се опитвал да се измъкне товарът го записнал само до пъпа, ако бил
останал още малко щял да го убие.
Според свидетелят Б. не успял да се измъкне защото това станало много бързо,
касата паднала много бързо, а ако не бил останал да задържа касата, можел да се
измъкне.
Свидетелката И. Б., посочва, че работи в ответното дружество от 2013 г. до
момента като технически секретар, като се занимавала главно с поръчките, с
доставчици, с клиенти, прави инструктажите на работниците и не била заета в
производството.
Сочи, че преди инцидента с Б. никога не имало случай, в който товар да падне
върху работник.
Посочва, че количките се ползвали от средата на 2016 г.
Твърди, че в предприятието се провеждали инструктажи за безопасност и здраве
на работно място, като въпреки, че не била заета в производството била запозната с
инструкциите за безопасност на работното място, както и с тези, които били за работа с
палетизирани товари. Заявява, че инструкциите ги имало в писмен вид и били залепени
поне на три места в самата фабрика, като най-важните били, че никога не се заставало
пред товара или да се тръгвало да се спирал товар, какъвто и да бил.
Споделя, че неравностите на пода били запълвани няколко пъти, като причината
14
за възникването на тези неравности била, че покривът бил в леко окаяно съС.ие и при
много силни дъждове течал от много места и се получавали малки дупки. Фирмата
била под наем в помещението, като наемодателят бил уведомяван, покривали някакви
минимални проблеми, но като цяло не бил решен проблема. Те решавали проблема
като запушвали дупките с някаква специална мазилка, като правили това два пъти в
годината.
Относно инструктажа, свидетелката заявява, че не се провежда месечен
инструктаж, правил се първоначален инструктаж на новопостъпил работник, а
правилата за безопасност се повтаряли ежедневно във всяко звено в производството.
Посочва, че познава свидетелят О. като колеги, но не помни кога му е
провеждала лично инструктажи на него.
В седмицата не бил провеждан инструктаж, имало си определен човек, който
провеждал ежедневен инструктаж, като свидетелката лично провеждала началния и
периодичните, за което се подписвали две книги, ако бил начален се подписвала книга,
ако бил периодичен се подписвал периодичен. Началният бил при назначаването на
работа, а периодичния на около 6 месеца се подписвал веднъж.
Количките не били на марка, а същите били направени от техен служител, като
не може да отговори на въпроси относно това дали този служител има нужното
образование, но същият бил на трудов договор в дружеството. Свидетелката не може
да отговори за образованието на служителя, тъй като трудовите договори и
документите постъпвали при нейната колежка П. Д., която била на длъжност секретар
и била запозната с документите, които се прилагали към трудовите договори. Посочва,
че Д. С. се казвал човека, който правил количките и същият още работил в
дружеството.
Свидетелката не била пряк очевидец когато паднал товара.
Същата заявява, че с управителя на дружеството се виждала всеки ден, тъй като
била първия служител във фирмата и от 10 години работила с цялото семейство.
Посочва също, че знае, че имало издавани предписания от НОИ във връзка с
работната среда в предприятието, но не може да посочи същите точно какви са били и
за какво. Не си спомня да е присъствала на проверка от НОИ, като заявява, че ако е
имало такива проверки трябвало да има издаден документ.
Свидетелят С. Ж., заявява, че работи във „Фен пласт“ от 9 години като
монтажник дограма.
Посочва, че преди инцидента с Б. не е имало случай количка да падне върху
работник, както и че същите тези колички се ползвали от 6 години.
Сочи, че в предприятието се провеждали инструктажи за здраве и работа на
работниците, както и че е запознат със същите. Запознат бил и с инструкциите за
15
безопасност при работа с палетизирани товари, като основното от тези инструкции
било, че не трябвало да се влиза в обсега на товара, трябвало да проверяват дали били
вързани добре касите, и да проверяват трасето, по което се движила количката да няма
неравности и дупки и т.н.
Твърди, че бил свидетел когато в предприятието се запълвали тези неравности,
както и че причината за възникването на тези неравности била това, че сградата била
стара, когато валял дъжд течало отвсякъде и от прогизването на водата се получавали.
За поддръжката на покрива отговарял фирмата, която давала сградата под наем,
като за оправяне на този проблем предполага, че се говори, с фирмата, която дава под
наем.
Сочи, че лично той два или три пъти участвал в запълване на дупките, през
цялото време откакто работи във фирмата, като настилката на пода била бетон.
Посочва, че инструктажът се провеждал всеки месец, по два, по три пъти на
месец като този инструктаж се провеждал вътре в цеха. Инструктажите се провеждали
от И. Б..
Количките били направени от желязо, нямали марка, имало хора, които ги
правили във фирмата. Познавал лицето, което правило количките, Д. се казвал, а
другите му помагали, тъй като нямало как сам да ги прави. Като колеги се познавали и
общували, познавал Д. откакто дошъл на работа във фирмата.
Свидетелят посочва, че не бил пряк очевидец когато товарът паднал върху С. Б..
Познавал и П. Д., тя отговаря за договорите, давала ги на счетоводителката,
преснимала личните карти и ги давала на счетоводителя.
Познавал и С. Б. като колега, тъй като работили една година заедно.
Повторно заявява, че всеки месец се провеждал инструктаж, като този
инструктаж свидетелят го нямал в писмен вид, а устно им казвали какво трябвало да се
прави и какво не трябвало, като това го правила Б.. Посочва, че след като инструктажа
започвали да работят, като инструктажа включвал обяснения относно това как
трябвало да се работи с количката, че трябвало да се стои настрани, да се вържат, да се
следяло за неравности, след което започвал работния процес.
Свидетелят Д. В., служител в ответното дружество, заявява, че е завършил
средно си образование в училище „Юрий Гагарин“ в гр.П., със специалност „стругаро-
фрезист“. Посочва, че количката не била сглобявана, а заварявана, като той сглобявал
количките, но имало и помагачи с него, който помагач помагал да подпира, тъй като
количка била дълга, той държал профилите, да подпира, тъй като свидетелят държал и
маска и ръкохватка, и нямало как да държи и профила. Сочи, че количката била
направена от метален профил, а гумите били големи с двойни лагери, като същите
били оригинални със стойка за тях и за количката се хващали с 12-ка болтове.
16
Излага твърдения, че във фирмата имало 7-8 колички, като всички били
изработени от него, като имал образец количка от Гърция и той се съгласил да ги
направи и били одобрени. Свидетелят заявява, че режел, заварявал, почиствал
заварките и после се боядисвало, като самото изработване на количките били възлагани
от шефа му Д. Х., както и че същите тези колички работили и нямало проблем с тях.
Материалите за тези колички били купувани от фирма „Стримона“, а гумите
идвали от Гърция в кашони. Профилът бил ниско въглеродна стомана, като нямало
употребявани профили, а всичко било ново. Обяснява, че профилът бил дълъг 6 м, а
количката 2,5 м., при което същият се режел и сглобявал, като си имало машина, която
била предназначена за рязане на профили.
Твърди, че нямало никакви инциденти с тези колички, тъй като нямало проблем
в заварката или усукване на самата количка, а проблемът не бил в количката.
Количката нямала предпазна система да спира, тъй като трябвало да се сложи
хидравлика, за да има такава предпазна система.
Въпреки възраженията на ищцовата страна, съдът е приел заключението на
вещите лица по допуснатата и назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза,
в която на поставените въпроси, експертите дават следните заключения:
Ищецът С. Б. *** год., на 10.03.2022 г. при станалата трудова злополука, а
именно падане на пале със стъкла върху него с тежина около 2 тона, е получил
следните увреждания: Фрактура на сакрума в дясно, Фрактура на първи опашен
прешлен, Многофрагментна фрактура на долно рамо на лява пубична кост, Диасхиза
на лява сакроилиячна става. Ретроперитонеален хематом. Травматичен шок. Травма на
други интраабдуминални органи, без открита рана в корема.
Получените увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с
травмите, получени при описаната в исковата молба трудова злополука.
Касае се за увреди, изискващи обездвижване на легло за повече от 30 дни.
Характерът и степента на уврежданията са счупване в областта на таза, придружена с
травма на интраабдуминални органи и ретроперитонеален хематом. Ищецът е бил в
травматичен и хеморагичен шок, /видно от мед. документация Хемоглобинът от 156г/л
е паднал на 70г/л., което наложило провеждане на хемотросфузии./
Възстановителния период на ищеца е бил за около 10 месеца. Провел е
оперативно лечение, като са му направени около 13 оперативни интервенции.
Периодът на възстановяване на получените увреждания варира от 20 дни до няколко
месеца за различните оперативни интервенции.
Ищецът е претърпял болки и страдания вследствие на телесните увреждания в
продължение на 10 месеца, като през първите 30 дни болките са били с интензивен
характер. Ходил е с проходилка 30 дни, след което с две патерици до 6 месеца.
17
Прогнозата за пълно възстановяване на ищеца е благоприятна. На 30.01.2024 г. в
23-то ДКЦ в гр. С., при прегледа на ищеца се установи самостоятелна походка и, че
съС.ието му е стабилизирано.
Ищецът е възстановен напълно. Той няма затруднения при ходене. Няма
проблеми и при шофиране.
След като се запознахме с медицинската документация по делото установихме,
че уврежданията получени на 10.03.2022 г. са действително причинени при трудовата
злополука.
Уврежданията, които са посочени в представените от ищеца епикризи са
действително причинени.
Стр.9-12 от ИМ т.7-87./Наличие на фактури и съответните стойности за мед.
уреди, консумативи, престой и лечение в мед. заведения. Транспортни разходи/. На
обща стойност 19 716 лв.
По време на прегледа, проведен в С. на 30.01.2024 г. в 10,00 часа С. Б. представя
още документи във връзка с последното си пролежаване за операт. Лечение за херния и
имплантация на платно в коремната стена на стойност: Транспорт: 157 лв., Престой
480 лв. и 60 лв. придружител 1 ден след операцията, Платно 400 лв., Колан 60 лв.,
Марли, лепенки, консумативи 38.65 лв. Общо: 1195 лв.
При извършен преглед от интерниста Д-р А. С. Н. и д-р В. С. В., вещите лица
установяват:
Мъж на видима възраст отговаряща на действителната в добро общо съС.ие,
контактен, адекватен, напълно ориентиран за време, място и собствена личност.
Добре изразена и отложена подкожна мастна тъкан. Ръст 185см, Т.т. 92 кг.
Добре развити костна и мускулна системи. Запазен тургур.
Розови кожа и видими лигавици.
Периферни лимфни възли неувеличени. Щитовидна жлеза не се палпира
увеличена, мековата консистенция.
Pulmo /бял дроб/: нормостеничен гръден кош. Двете гръдни половини вземат
еднакво участие в дишането. Запазена респираторна подвижност. Сонорен перкуторен
тон. Чисто везикуларно дишане без хрипове.
Cor/сърце/: Ритмична сърдечна дейност ясни тонове, Фр. 76уд/в мин., МН/АН/
120/80.
Корем на нивото на гръдния кош. Мекоеластични стени. Липсва палпаторна
болка. Запазена перисталтика. Виждат се следните оперативни цикатрикси: Вдясно
абдоминално: дължина 10 см., Вляво абдоминално: дължина 12 см., Средно
абдоминално: дължина 20 см., В лява тазобедрена става: 5 см., В дясна тазобедрена
18
става: 4см.
Черен дроб на ребрена дъга.
Далак не се палпира.
Сукусио реналис двустр. отрицателно.
Долни крайници без отоци и варици. Запазени пулсации на a dorz. Pedis
двустранно.
В момента на прегледа ищецът не дава съществени оплаквания. Рядко получавал
болки в таза при промяна на времето и при преумора. Изтръпване на глутеалните части
при дълго стоене в седнало положение.
Т.е. той е клинично здрав. Напълно възстановен.
Минала анамнеза: не съобщава за заболявания преди трудовата злополука. Фам.
Анамнеза: Баща му е с високо кръвно налягане.
Пуши по 10-15 цигари дневно от 10 год.
От 1 ноември 2023 г. работи в офис.
Обективното здравословно съС.ие на ищеца към датата на изработване на
експертизата е добро. Той е стабилизиран. Налице е пълно зарастване и оздравяване на
увредените кости и части на тялото.
Посочения видеозапис от 18.12.2022 г. не ни бе предоставен и поради тази
причина не сме го гледали, но при прегледа, извършен от нас се видя, че ищецът може
да ходи свободно, без чужда помощ и без патерици.
Ищецът е в съС.ие да управлява МПС и напълно е възстановил движението на
краката си.
Съгласно Разпореждане № 5104-01-17 от 15.04.2022 г., издадено от ТП на НОИ
гр. Благоевград, декларираната злополука е приета за трудова.
Съгласно издадено на 17.05.2023 г. Експертно решение № 91069 от
92/17.05.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр. Сандански, е
дадена оценка 75 % ТНР за 1 година, като причина в т. 12 и т. 13.2 е посочено „Трудова
злополука“, с водеща диагноза: „Трудова злополука: Множество счупвания на
лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза“. Подписано от Председателя на
ТЕЛК Д-р К. Г.а и членовете й: д-р С. А. и д-р Б. Б. и упълном.лице на 22.5.2023 г.
В момента Б. трябва да подготви и подаде всички медицински документи за
явяването си на ТЕЛК през Май 2024 г. за ново преосвидетелствуване и получаване
нов % ТНР и група инвалидност.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална
19
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им.
В настоящия казус са налице предпоставките за уважаването на исковата
претенция по чл. 200 от КТ, а именно - травматично увреждане на здравето на
работник, който безспорно се е намирал в трудово-правна връзка с ответното
предприятие, като това увреждане е получено от ищеца на работното му място и при
изпълнение на трудовата му функция.
Освен това категорично е установено съществуването на причинно-следствена
връзка между описаното увреждане и работата по трудовото правоотношение, която е
установена от компетентен орган /вж. Разпореждане № 5104-01 от 15.04.2022 г. на
НОИ, ТП-Благоевград, декларираната злополука станала със С. Б. на 10.03.2022 г. е
приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО/.
Във връзка с това, работодателят следва да обезщети пострадалия работник /Б./
за претърпените от него вреди от трудовата злополука, като това дължимо обезщетение
следва да обхване всички видове на вредата, а именно имуществените и
неимуществените такива /претърпени физически болки и страдания, отражения върху
психиката и самочувствието на пострадалия и т.н./.
Относно предявената претенция за присъждане на неимуществени вреди:
От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява
от една страна, че вследствие процесната трудова злополука на ищеца е причинен
травматичен и хеморагичен шок, множествени счупвания на костите на тазовия
пръстен, голям ретроперитонеален хематом, кръвоизлив в малкия таз, лезия
(увреждане) на лявата илиачна артерия с настъпили множество усложнения (плеврални
изливи, паралитечен илеус, асцит, параректален флегмон, които са му причинили
поС.но общо разстройство на здравето, опасно за живота,
В същото заключение е отбелязано, че понастоящем Б. е напълно възстановен.
Новелата на чл.202 ГПК изрично предвижда, че съдът не е длъжен да възприема
заключението на вещото лице, а го обсъжда с останалите събрани доказателства.
В тази връзка, настоящият решаващ състав счита, че следва да кредитира
заключението на СМЕ само частично. Причината за това е прекалената лаконичността
на това заключение, при все че са формулирани множество и важни въпроси, както и
демонстрираната при изслушването им липса на достатъчна конретика дори на
основен въпрос, като обстоятелството, колко операции са направени на ищеца.
По-конкретно, съдът не кредитира заключението на СМЕ в частта относно
категоричния извод на експертите за пълно възстановяване на ищеца. Аргументи:
20
Запознавайки се подробно със съдържащите се в кориците на делото
медицински документи се изяснява, че вследствие на злополуката, на ищеца С. В. Б. са
извършени множество операции - операция на корема, а поради запушване на артерия
и втора операция за слагане на външни фиксатори на таза, операция на корема и
изваждане на тънкото черво; прибиране на тънкото черво; операция на корема за
изваждане на дебелото черво; операция за прибиране на дебелото черво; фистула на
ануса; пиринело абсцес и пр.
В тази връзка и анализирайки заключението на СМЕ, съдът приема, че
извършените оперативни интервенции и последващи злополуката манипулации са
повлияли много добре на здравето на ищеца, като същият е започнал да възвръща
нормалния си начин на живот, вкл. и да управлява сам автомобил, но и не
възприема категоричния извод за пълно възстановяване предвид вида, характера и
спецификите на засягането на здравето на Б., както и сложността на лечението му.
Настоящият състав категорично счита, че в случая е налице много сериозно
увреждане на неимуществени права на С. Б., изразяващи се в причинени болки,
страдания и стрес, които ищецът е изпитвал за дълъг период.
Особено интензивни са били те за период почти година след злополуката, а
възстановителният процес и продължава.
Налице е причинно – следствена връзка между злополуката и изпитаните болки,
страдания и стрес.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съгласно чл.52 ЗЗД.
В т.ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени
критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно,
свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. За обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания и стрес, съдът приема за справедлива претендираната сума от
53 000 /петдесет и три хиляди/ лева, като лихвата върху посочената сума се дължи от
датата на трудовата злополука /в която връзка е и Решение № 217 от 25.07.2013 г.,
постановено по гр.д. № 1038/2012 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение/.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява изключително
сериозните по своята интензивност претърпени от Б. болки и страдания, както при
самата злополука – шок, загуба на съзнание и изключително силна болка, както и тези
при наложилите се впоследствие многобройни операционни процедури и свързани със
стрес от постъпване в болница, анестезия, хирургически интервенции, извеждане от
упойка и пр., дългият оздравителен период, неприятните изживявания във връзка с
неспособността да се справя с ежедневните си нужди и дейности след злополуката,
21
нуждата от чужда помощ и пр.
По възражението на ответника за намаляване на обезщетението поради
съпричиняване от страна на пострадалия, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.201 КТ урежда някои хипотези на намаляване отговорността
на работодателя, а именно когато злополуката е причинена умишлено от работник или
служител или когато същият е допринесъл за нейното настъпване поради проява на
груба небрежност, в който случай е налице съпричиняване на произтеклите от нея
вреди.
Последната, като понятие в гражданското право представлява поведение,
свързано с неполагането на дължима грижа. Според трайното разбиране, застъпено в
съдебната практика, работникът проявява груба небрежност в случай, че не е положил
грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка.
В постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 194 от 21.06.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1248/2010 г., III г. о., ГК, е посочено, че „в практиката и теорията
няма спор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия
съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице
виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при
подчертано субективно отношение /груба небрежност/, съответстваща на
самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното право.
За да е налице груба небрежност следва пострадалия да е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или
че ще успее да го предотврати. Преценката е конкретна и зависи от фактите по делото.
Не само наличието на груба небрежност е от значение, но за намаляване
отговорността е необходимо пострадалият да е допринесъл за злополуката с това /вж.
Определение № 14 от 12.01.2011г. по гр. дело №1109/2010 г., ІІІ г. о., ГК/.
В настоящия казус следва да се отбележи обаче и друго.
По делото се установи по безспорен начин, че количката с която са премествани
тонови товари при дейността на ответното дружество е била направена от работника в
дружеството „Фен-пласт трейд“ ООД – Д. В. /със средно образование и със
специалност „стругаро-фрезист“/.
Последният изрично заявява при непосредствения му разпит проведен в с.з., че
количката не била заварявана от него с помощта на други, както и че била направена от
метален профил, а гумите били големи с двойни лагери, като същите били оригинални
със стойка за тях и за количката се хващали с 12-ка болтове. Излага и твърдения, че във
фирмата имало 7-8 колички, като всички били изработени от него, като имал образец
количка от Гърция и той се съгласил да ги направи и били одобрени /явно от
работодателя/. Свидетелят заявява, че режел, заварявал, почиствал заварките и после се
22
боядисвало, като самото изработване на количките били възлагани от шефа му Д.Х.,
както и че същите тези колички работили и нямало проблем с тях.
Материалите за тези колички били купувани от фирма „Стримона“, а гумите
идвали от Гърция в кашони. Профилът бил ниско въглеродна стомана, като нямало
употребявани профили, а всичко било ново. Обяснява, че профилът бил дълъг 6 м, а
количката 2,5 м., при което същият се режел и сглобявал, като си имало машина, която
била предназначена за рязане на профили.
Количката нямала предпазна система да спира, тъй като трябвало да се сложи
хидравлика, за да има такава предпазна система.
Базирайки се на гласните доказателства, съдът приема за изяснено и друго.
На мястото, на което дружеството работодател е извършвало дейността си, по-
конкретно по пода е имало места с неравности и дупки.
В показанията на свидетеля-очевидец О. дословно се сочи следното: „в деня на
инцидента всички били наясно, че на пода имало неравност“, както и че „в момента, в
който се опитали да преместят количката при първия път с дърпане, трябвало леко да
издърпат назад, за да може да отделят количката, там имало много каси, но те не могли
да продължат да бутат напред, след като имало други каси отпред и трябва леко да я
отделят назад и в момента, в който я отделили, тя паднала в едно като улей,
количката се засилила и паднала в една дупка. Количката попаднала в
неравността и почнала да пада, не се клатила въобще“. Заявява, че
неравността била от много отдавна, и не била само една, това било като канал и в един
момент ставало дупка, като улей и ставало широка и била около 3-4 см дълбока. Тези
дупки се запълвали периодично, но поради тежестта на касите цимента се ронил и се
отваряли отново.
Свидетелят очевидец изяснява и друго – „По това време ищецът бил до него,
когато товара тръгнал да пада, в рамките на това кратко време, Б. по инстинкт се
опитал да спре касата, извъртял се, а свидетелят се отдалечил от касата, но той се
извъртял. Б. се опитал да я спре с ръцете си с най-добри намерения, тъй като на
момента било трудно да се прецени реалната опасност, той по инстинкт се опитал да
запази да не паднела касата, с ръцете си.
В тази връзка е наложително да се акцентува върху това, че отговорността по
чл.200 КТ е с много по-широк аспект от тази по чл.49 ЗЗД.
Грубата небрежност по чл.201, ал.2 КТ, макар да е субективно отношение на
пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпването на вредоносния
резултат, не винаги е налице, защото не всяко нарушение на правилата за
безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на този
резултат.
23
И нещо особено важно - щом работодателят допуска поС.на практика при
нарушаване правилата за безопасна работа и щом не осигурява всичко необходимо за
нея, в т.ч. съоръжения и инструменти, не може да институтът - „груба небрежност“
да бъде приложен тогава, когато има реализирана трудова злополука. Тогава се приема,
че работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат,
обезщетението им не следва да се намалява /Решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 298/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Жанета Найденова/.
В настоящия казус е налице точно това, т.к. работодателят е допуснал
нарушения свързани с осигуряването на безопасна и здравословна работна среда,
приемайки да се работи със саморъчно направени от работници /без образование и
ценз/ колички за превоз на тонови товари, както и допускайки това да става на
компрометиран под /с улеи и дупки/, при все че се транспортират големи тежести.
Относно претенцията за имуществени вреди:
Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди в общ размер на
19908,11 (деветнадесет хиляди деветстотин и осем лева и единадесет стотинки) лева, от
които в размер на 19 716,01 (деветнадесет хиляди седемстотин и шестнадесет лева и
една стотинка) лева по настоящото производство и 192,10 (сто деветдесет и два лева и
десет стотинки) лева по присъединеното към настоящото дело гр.д. № 1419 по описа за
2023 г. на РС - П..
От приложените доказателства по настоящото производство /без да се визират
доказателствата, приложени към съединеното към настоящото гр.д. № 1419/2023 г. на
РС - П./, съдът констатира, че ищецът е представил писмени документи - фактури и
фискални бонове, които установяват извършени от същия разходи по лечение, в
резултат на претърпяната трудова злополука, в общ размер на 19 043,55 (деветнадесет
хиляди четиридесет и три лева и петдесет и пет стотинки) лева.
За разликата между ищцовата претенция (19 716,01 лв.) и установените в
производството претърпени загуби (19 043,55 лв.), равняваща се на сумата от 672,46
(шестстотин седемдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки) лева, не са
представени надлежни доказателства за извършените разходи.
В тази връзка, съдът не приема за доказан разходът от 60,00 лева, за който
саморъчно е написано “09.07.2022 г. преглед д-р Узунов, Благоевград, уролог 60 лв.“
(стр. 83, том I от делото), за който не е представен друг надлежен документ, от който
да се установява действително извършен преглед на ищеца при съответния специалист,
както и стойността му.
Не приема за доказан и разходът от 23,30 лева, с равностойност 11,92 евро, тъй
като за доказването му е представен документ на чужд език, който не е придружен с
надлежен превод на български език, за да може да се ползва като годно доказателство
24
по делото.
От представените фискални бонове за гориво от дати 05.08.2022 г., 24.08.2022
г., 04.11.2022 г., 27.11.2022 г., 13.12.2022 г., 15.12.2022 г., 14.02.2023 г. и 18.04.2023 г.,
не се установява обстоятелството закупеното гориво да представлява разход на ищеца
за лечението му в резултат на трудовата злополука. За разлика от другите представени
фискални бонове за гориво, чийто дати съвпадат с постъпване или изписване на ищеца
в/от болнично заведение, намиращо се в различно населено място от местоживеенето
му, визираните платежни документи не съвпадат с болничен престой на ищеца, поради
което и не следва да се кредитират като доказателства, установяващи извършени от
последния разходи свързани с лечението му, т.е. за същите не е доказано, че са
претърпени загуби от ищеца, като част от имуществените вреди, които подлежат на
обезщетяване.
Касателно претендираните имуществени вреди по съединеното към
настоящото производство гр.д. № 1419 по описа за 2023 г. на РС - П., съдът намира, че
същите са безспорно доказани от приложените към цитираното дело доказателства.
Решаващият състав намира за неоснователни възраженията, изложени в
писмената защита на процесуалния представител на ответното дружество, за
отхвърляне на част от ищцовите претенции при определяне размера на претърпените
от ищеца имуществени вреди по конкретно посочени фактури.
Видно от ангажирания доказателствен материал /фактури/, ищецът е заплащал
допълнително за лекарствени средства, VIP стая и придружител. Независимо, че в
периода на издаване на конкретните фактури лицето (ищецът) е било настанено в
болнично заведение и което болнично заведение е получило съответно плащане от
НЗОК за проведеното лечение, това обстоятелство по никакъв начин не променя факта,
че ищецът се е нуждаел от закупените лекарствени средства, които да спомогнат за
лечението му.
Възраженията на пасивно легитимираната страна относно това, че разходите за
VIP стая при болничното лечение на Б. не са били наложителни, съдът намира за
неоснователни.
Напротив, те са били необходими с оглед тежките физически увреждания на
ищеца и най-вече поради невъзможността на същия да се справя сам с ежедневните си
потребности и то в продъжителен времеви период, т.е. задължително е било
присъствието на придружител.
В случая е важно да се отбележи, че става въпрос за болнично заведение, в
което „VIP стая“ не изпълва общоизвестния термин за „VIP“, а предоставя възможност
на лицето, което се намира за лечение в заведението да бъде в самостоятелна стая и да
бъде придружено от близък роднина, който да му помага, както физически, така и
психически, за преодоляване последствията от претърпяната злополука.
25
Предвид изложеното, въз основа на ангажираните доказателства по делото,
безспорно се установява, че претърпените от ищеца имуществени вреди, в резултат от
настъпилата трудова злополука, изразяващи се в претърпени загуби, са в общ размер на
19 235,65 (деветнадесет хиляди двеста тридесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки)
лева, от които 19 043,55 (деветнадесет хиляди четиридесет и три лева и петдесет и пет
стотинки) лева по настоящото производство и 192,10 (сто деветдесет и два лева и десет
стотинки) лева по присъединеното към настоящото дело гр.д. № 1419 по описа за 2023
г. на РС – П., като за разликата над уважения размер до претендирания такъв – 19
908,11 (деветнадесет хиляди деветстотин и осем лева и единадесет стотинки) лева,
искът следва да се отхвърли като неоснователен /недоказан/.
Относно възражението на ответната страна по смисъла на чл. 200, ал. 3 КТ:
Това възражение намира своя израз в това, от сбора на дължимите към ищеца
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди да бъдат приспаднати следните
суми, които са обективирани в писмо на НОИ, постъпило по делото на 05.12.2023 г., а
именно: изплатена на ищеца сума в размер на 5647,59 лева като парично обезщетение
за временна неработоспособност в периода от 10.03.2022 г. до 29.11.2023 г., както и
изплатена на ищеца обща сума в размер на 9022,50 лева (15 месеца х 601,50) като
отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука за периода от 04.01.2023 г.
до 01.05.2024 г. Съдът намира възражението за неоснователно, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение
за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Тази разпоредба е въведена от законодателя като развитие на правилото за недопускане
на неоснователно обогатяване - да не се плаща два пъти за едно и също нещо.
Цитираната разпоредба (чл. 200, ал. 3 КТ) не допуска два пъти да се обезщетяват едни
и същи вреди - веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване.
Получаването на обезщетение за временна нетрудоспособност обаче, има за
цел да обезщети работника за времето, в което не е в съС.ие да полага труд и не
получава трудово възнаграждение, а лична пенсия за инвалидност поради трудова
злополука и професионална болест и се дължи на осигуреното лице заради загуба на
работоспособността. Пропусната полза за временна или трайна нетрудоспособност по
чл. 200 КТ се изразява в разликата между трудовото възнаграждение, което работникът
би получил, ако беше работил и получените по реда на общественото осигуряване
обезщетения за временна нетрудоспособност или загуба на работоспособността.
Такова обезщетение/пенсия следва да се приспадне от присъденото обезщетение за
пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука, които пропуснати ползи
представляват неполучено трудово възнаграждение.
26
Обезщетението за неимуществени вреди не компенсира загуба на трудово
възнаграждение. То компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на
други блага. Обезщетението за неимуществените вреди няма връзка с
обезщетението/пенсията по общественото осигуряване, компенсиращо загубата на
трудовото възнаграждение. Последните вреди са с имуществен характер. Така
получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и
обезщетението/пенсията от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на
трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно
обогатяване. (В този смисъл Решение № 54/23.04.2019г. по гр.д. №3649/2018г. на ВКС,
ІІІ-то Г.О., Решение № 413 ОТ 19.03.2013 г. По гр.д. № 334/2012г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.,
Решение № 741/30.12.2010г. по гр.д. № 143/2010г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., по реда на чл.
290 от ГПК).
При така изложеното, съдът приема, че от определеното обезщетение за
неимуществени вреди не следва да се приспадат сумите, получени от ищеца от
държавното обществено осигуряване – обезщетение за временна неработоспособност в
общ размер на 5 647,59 лв. (пет хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и
петдесет и девет стотинки) и лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и
професионална болест (на основание чл. 78 КСО), със срок 01.05.2024 г., в размер на
601,50 лв. (шестстотин и един лева и петдесет стотинки).
Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че е запознат с практиката
на ВКС и в обратен смисъл - Решение № 41 от 5.03.2020 г. на ВКС по гр. д. №
2679/2019 г., IV г. о., ГК, Решение № 227 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016
г., IV г. о., ГК и други, чиито изводи обаче, не споделя.
Доколкото в казуса се претендират имуществени вреди от настъпилата трудова
злополука, които по своя характер представляват претърпени загуби във връзка с
проведеното лечение от получените в резултат на трудовата злополука увреждания, то
от определеното обезщетение за имуществени вреди също не следва да се приспадат
сумите, получени от ищеца от държавното обществено осигуряване, посочени по-горе
– обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 5 647,59 лв. (пет
хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и петдесет и девет стотинки) и лична
пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест (на
основание чл. 78 КСО), със срок 01.05.2024 г., в размер на 601,50 лв. (шестстотин и
един лева и петдесет стотинки).
Както се посочи в изложението, обезщетение/пенсия по държавното
обществено осигуряване следва да се приспадне от присъденото обезщетение за
пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука, които пропуснати ползи за
временна или трайна нетрудоспособност по чл. 200 КТ се изразява в разликата между
трудовото възнаграждение, което работникът би получил, ако беше работил и
27
получените по реда на общественото осигуряване обезщетения за временна
нетрудоспособност или загуба на работоспособността. А такава претенция не е
предявена от страна на работника в настоящия казус.
По възражението на ответната страна по смисъла на чл. 200, ал. 4 КТ:
Сборът на дължимите на ищеца обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди да бъде намален със сумата, която е била получена от ищеца Б. по
застрахователен договор със ЗАД “ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ по щета № 0501-020-
0001-2022 и съгласно застрахователна полица с № 0501022202100009 / 05.11.2021 г., а
именно – със сума в размер на 325,00 лева, съдът намира следното:
Съгласно новелата на чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по ал. 3 (на чл.
200 КТ) се намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите, а съгласно определението дадено в ал. 3
на същия чл. 200 КТ, дължимото обезщетение е разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, вкл. пропусната полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване. Следователно дължимото обезщетение за
вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди
(претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществените вреди. Имуществените
вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, а неимуществените вреди се
определят по справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване. Последното намаляване на
дължимото обезщетение, според чл. 200, ал. 4 КТ, се извършва само в случаите, когато
пострадалият работник или служител е получил парична сума по сключени договори
за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“ за сметка на работодателя при условията на чл. 51 от Закон за здравословни
и безопасни условия на труд.
В случай на изплатено застрахователно обезщетение от набраните вноски,
които работодателят е превел в интерес на работника или служителя, за настъпило
застрахователно събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния размер на
дължимото обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда,
поради което законът предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се
намалява с получената парична сума по застрахователния договор. Когато разпорежда,
че по посочения начин се намалява „дължимото обезщетение“, законът не предвижда
намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции само или и за
имуществени вреди. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, постановена
по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 227/25.10.2016 г. по гр. д. №
1405/2016 г. на ВКС, IV г. о., в което е даден положителен отговор на въпроса „следва
ли заплатеното обезщетение по задължителната застраховка „трудова злополука“,
сключена от работодателя, да се приспада от обезщетението, определено по иска за
28
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди“, по подобен начин е прието и в
решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение №
67/22.07.2021 г. по гр. д. № 562/2020 г. на ВКС, IV г. о.
В конкретния случай, от представеното по делото заверено копие на
застрахователна преписка № 0501-020-0001-2022 по описа на ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД и съдържащото се в него платежно нареждане от 28.07.2022 г., е
видно, че ищецът е получил застрахователно обезщетение по щета с №
050102000012022 в размер на 325,00 (триста двадесет и пет) лева.
С оглед изложените правни доводи и въз основа на представените
доказателства, възражението на ответната страна по смисъла на чл. 200, ал. 4 КТ се
явява основателно, в резултат на което сумата в размер на 325,00 (триста двадесет и
пет) лева, представляваща изплатено на ищеца застрахователно обезщетение по
сключен договор за застраховане на работници и служители, следва да се приспадне
(извади) от присъденото обезщетение.
Възражението на ответната страна за съдебно прихващане на сума в размер
на 2 980,00 (две хиляди деветстотин и осемдесет) лева, която е била изплатена на
съпругата на ищеца за медицинския транспорт на ищеца с линейка от МБАЛ
„Рокфелер“ до УМБАЛСМ „Пирогов“, съдът намира за неоснователно. Аргументи:
Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 - чл. 105 ЗЗД, като последният
изисква да са налице насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи, а
правният резултат на института се свежда до погасяване на насрещните вземания до
размера на по-малкото. Основно изискване на прихващането, независимо от начина на
неговото извършване - съдебно или извънсъдебно, е наличието на вземане, което,
макар и да не е необходимо да е ликвидно при съдебното прихващане, е нужно да е
изискуемо (това, което е с настъпил падеж), тъй като изискуемостта на вземането е
предпоставка за прихващането.
В конкретния случай, ответното дружество твърди, че е кредитор на ищеца,
като от присъденото на последния обезщетение претендира да се прихване твърдяното
му вземане за платен медицински транспорт. Видно от представените доказателства
процесният медицински транспорт е заплатен с финансови средства осигурени от
ответника работодател, за което е издадена и фактура с посочено в последната
задължено лице ответното дружество. Приложена е и разписка за получена сума от
роднина на ищеца, с която се потвърждава, че сумата, необходима за медицинския
транспорт на ищеца, е предоставена от ответника.
Но, в случая липсва насрещно задължение на ищеца за претендираната от
ответника сума. Нито ищецът, нито неговият роднина (съпругата му) са поели
насрещно задължение срещу така получената сума, а именно не са се задължили да
върнат предоставената сума, не са се задължили и по друг начин, който да предпоставя
29
неизпълнение на тяхно задължение, за да възникне правото на вземане на ответното
дружество.
Напротив, още в отговора на исковата молба процесуалният представител на
ответното дружество адв.Г. сочи, че „Фен-пласт трейд“ ООД, като работодател не е
имало задължение, произтичащо от закона, да заплаща каквито и да е разходи /на
ищеца/, които не се покриват от задължителната застраховка „Трудова злополука.
Въпреки това в самия отговор е признато, че „в знак на ЧОВЕШКО ОТНОШЕНИЕ
към ищеца, на 18.03.2022 г. дружеството ответник е изплатило на неговата съпруга
(Таня Христова Б.а) сумата от 2980,00 /две хиляди деветстотин и осемдесет/ лева за
медицинския транспорт на ищеца с линейка от МБАЛ „Рокфелер“ до УМБАЛСМ
„Пирогов““.
От тези твърдения на ответната страна /на неизгодни за същата факти/ става
ясно, че предоставената парична сума за медицински транспорт е своебразен акт на
дарствено разпореждане, което обаче не е обвързано с насрещни престации, т.к. е
обусловено от „човешко отношение“, като акт на милосърдие, а не на постигнати
договорки между ищеца и ответника, в резултат на които да възникнат права и
задължения за страните по облигационна обвързаност.
Т.е., възражението за прихващане се явява неоснователно, защото липсва
вземане на ответното дружество касателно претендираната сума за платен медицински
транспорт, респективно задължение на ищеца за връщане на посочената сума. За да се
постигнат целите на прихващането е наложително - лицето, което прави възражение за
прихващане, да докаже вземането си и неговата изискуемост, т.е. основателността на
възражението и размера на вземането, което в настоящото производство не се доказа.
По идентични съображения, съдът намира, че и възражението за съдебно
прихващане на сума в размер на 19 698,91 лв., която е била изплатена на ищеца по
банков път преди образуването на настоящото дело, също се явява неоснователно.
Ответното дружество лаконично твърди в хода на процеса, че
преждепосочената сума е изплатена по банков път на ищеца и същата е надлежно
декларирана и пред НАП в нарочна декларация като обезщетение. Посоченото се
потвърждава от приложените доказателства – от заверените копия на банкови
документи се установява, че по банкова сметка с титуляр ищецът и наредител
ответникът, са преведени суми, чийто сбор възлиза на сумата от 19 698,91 лв.
(деветнадесет хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и една
стотинки). Същата сума е декларирана пред НАП с код 105 - „Обезщетения,
освободени от облагане на основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ“, където попадат и
обезщетенията по чл. 200 от КТ.
В представените от ответното дружество платежни документи обаче,
основанието за превод на сумите е Договор за дарение от 15.04.2022 г., Договор за
30
дарение от 13.05.2022 г., Договор за дарение от 08.06.2022 г. разходи за лечение,
Договор за дарение от 05.07.2022 г., Договор за дарение от 05.08.2022 г. и Договор за
дарение от 07.09.2022 г., като за същите договори не е установено дали са били в
писмена форма.
Ангажираните доказателства не установяват плащане от страна на
работодателя на обезщетение на работника за претърпените вреди от трудовата
злополука по смисъла визиран в чл. 200 КТ.
От платежните нареждания се установява, че процесната сума е дарена на
ищеца, т.е. нещо съвсем различно от обезщетение по чл. 200 КТ.
Налице е дарствено разпореждане, което по своята същност е едностранно
волеизявление, с което дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо, в случая
пари, на дарения и същото не е свързано с насрещни престации, тъй като дареният
получава някакво имуществено благо, без да дължи нищо насреща.
Как тези /дарени/ суми са декларирани пред НАП и с какъв код, касае други
правоотношения на ответното дружество /със специализиран държавен орган към
МФ/.
Въз основа на изложеното и предвид наличието на договори за дарение, съдът
намира, че възражението за прихващане на сумата от 19 698,91 лв. (деветнадесет
хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки), се явява
неоснователно, тъй като липсва вземане на ответното дружество по отношение на
претендираната сума, респективно задължение на ищеца за връщането на същата.
Като финален извод, от преждеизложеното следва, че ответното дружество
следва да заплати на ищеца обезщетение по чл. 200 КТ в общ размер на 71 910,65
/седемдесет и една хиляди деветстотин и десет лева и шестдесет и пет стотинки/ лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 10.03.2022 г. до окончателното
изплащане, която сума е сбор от сумата от 53 000,00 /петдесет и три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, сумата от
19 043,55 /деветнадесет хиляди четиридесет и три лева и петдесет и пет стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди претендирани по
настоящото производство, сумата от 192,10 /сто деветдесет и два лева и десет
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди
претендирани по присъединеното към настоящото гр.д. № 1419/2023 г. на РС-П., от
сбора на които суми, на основание чл. 200, ал. 4 КТ е приспаднато изплатеното на
ищеца застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховане на работници
и служители със ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД в размер на 325,00 (триста двадесет и
пет) лева, като за разликата над уважения размер до претендирания такъв – 72 908,11
/седемдесет и две хиляди деветстотин и осем лева и единадесет стотинки/ лева,
представляващ сбор от претендираното обезщетение за претърпени неимуществени
31
вреди в размер на 53 000 /петдесет и три хиляди/ лева и от претендираното
обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 19 908,11 /деветнадесет хиляди
деветстотин и осем лева и единадесет стотинки/ лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен, недоказан.
Относно разноските:
При този изход от спора (частична основателност на предявените искове) и
двете страни имат право на съдебни разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът не е сторил разноски по делото, но същият е ползвал безплатна правна
помощ в производството пред настоящата инстанция, по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и те са: 1/ лица, които имат право на
издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В
посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое
от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката
дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не
се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и
клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2
ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.
38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена
за разноски, т.е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от
съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 78 ГПК/.
При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи
адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер
не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата
страна да го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от
съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение,
поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
По тази причина и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на адв. И. М. Ц., вписан в АК – гр. Благоевград, който е
предоставил безплатна правна помощ на ищеца, адвокатско възнаграждение в размер
на 6 393,96 /шест хиляди триста деветдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/
лева, съразмерно на уважената част от иска.
Съдебно-деловодните разходи, дължими на ответната страна по реда на чл. 78,
ал. 3 ГПК възлизат на сумата от 102,77 /сто и два лева и седемдесет и седем стотинки/
лева, която е изчислена при умножаването на отхвърлената част на иска и размера на
сторените разноски от ответника /адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
32
вещо лице/, разделена на претендирания размер.
Частичното уважаване на исковите претенции обуславя осъждането на пасивно
легитимираната страна да заплати по сметка на Районен съд-П. държавна такса в
размер от 2 876,43 /две хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и три
стотинки/ лева, както и сторените по делото разноски за вещи лица в размер на 1 030,45
/хиляда и тридесет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Цар Симеон“ № 70, представлявано от Х.
А. Д., да заплати на ищеца С. В. Б., ЕГН: **********, от гр. П., ул. “Д.“ № 16, сумата
от 71 910,65 /седемдесет и една хиляди деветстотин и десет лева и шестдесет и пет
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за вредите, претърпени от ищеца в
резултат на трудова злополука станала на 10.03.2022 г., довела до множество
счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 10.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, която е сбор от:
- сумата от 53 000,00 /петдесет и три хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди,
- сумата от 19 043,55 /деветнадесет хиляди четиридесет и три лева и петдесет и
пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди
претендирани по настоящото производство,
- сумата от 192,10 /сто деветдесет и два лева и десет стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди претендирани по
присъединеното към настоящото гр.д. № 1419/2023 г. на РС-П.,
- на основание чл. 200, ал. 4 КТ от сбора на посочените суми е приспаднато
изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение по сключен договор за
застраховане на работници и служители със ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД в размер на
325,00 (триста двадесет и пет) лева,
като за разликата над уважения размер до претендирания такъв – 72 908,11
/седемдесет и две хиляди деветстотин и осем лева и единадесет стотинки/ лева,
представляващ сбор от претендираното обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 53 000 /петдесет и три хиляди/ лева и от претендираното
обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 19 908,11 /деветнадесет хиляди
деветстотин и осем лева и единадесет стотинки/ лева, искът следва да се ОТХВЪРЛИ
33
като неоснователен, недоказан.
ОСЪЖДА „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „Цар Симеон“ № 70, представлявано от Х. А. Д., да
заплати на адвокат И. М. Ц., вписан в АК – гр. Благоевград, с адрес гр. С., ж.к. Х. бл.
142 А, ет. 11, ап. 49, сумата от 6 393,96 /шест хиляди триста деветдесет и три лева и
деветдесет и шест стотинки/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение в
производството пред първата инстанция, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. В. Б., ЕГН: **********, от гр. П., ул. “Д.“ № 16, да заплати на
„ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „Цар Симеон“ № 70, представлявано от Х. А. Д., сумата от 102,77 /сто и два
лева и седемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „Цар Симеон“ № 70, представлявано от Х. А. Д., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд
– гр. П., сумата от 2 876,43 /две хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и
четиридесет и три стотинки/ лева, представляваща дължимата държавна такса за
производството по делото, съгласно уважената част на иска, както и сумата от 1 030,45
/хиляда и тридесет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, сторени разноски за вещи
лица.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
34