Решение по дело №357/2022 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2022 г.
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20224230200357
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Севлиево, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200357 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят Й. М. Й. от с. ***, област Перник, е обжалвал наказателно
постановление № 22-0341-000327 от 04.08.2022 година на Началник РУ към ОД на
МВР гр. Габрово, РУ Севлиево, с което за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200,00 лева.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление
следва да се отмени, тъй като в хода на административното производство са допуснати
редица процесуални нарушения от категорията на съществените, както и неправилно в
наказателното постановление е посочена действителната фактическа обстановка.
За ответника по жалбата – РУ на МВР - Севлиево, редовно призован, не се
явява представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо преписката,
се прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
13.09.2022 година. Жалбата е изпратена по пощата на 27.09.2022 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът намира за установено следното:
1
На 11.07.2022 година в 11:05 часа в РУ на МВР – Севлиево бил получен сигнал
за възникнало ПТП на път I-4, км. 78+732 в посока на движение към гр. Велико
Търново. На мястото на инцидента бил изпратен патрулен епик в състав свидетелите П.
К. и И. К.. При пристигането си на място полицейските служители установили, че
жалбоподателят Й. Й., управлявайки автомобила в посочения по – горе пътен участък,
излязъл извън пътното платно в ляво по посока на движението си и се е ударил в
тръбен водоскок и крайпътно дърво, в следствие на което настъпило ПТП с материални
щети. Пристигналата на място линейка откарала пострадалия жалбоподател в ЦСМП –
Севлиево, където след установяване наличието на контузия на гръдния му кош и
руптура на далака, същият бил настанен в хирургическото отделение на МБАЛ „Д-р
Стоймчо Христов“ гр. Севлиево. Бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и акт за установяване на административно нарушение срещу
жалбоподателя, в който свидетелят П. К. описал констатираните от него и колегата му
фактически обстоятелства. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние,
извършено от жалбоподателя, като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. След
съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае с него и да
впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН №
601924 от 11.07.2022 година жалбоподателят не направил възражения, но отказал да
подпише акта. Отказът му бил удостоверен с подписа на В.С.Д. – служител в ЦСМП –
Севлиево. По делото липсват данни жалбоподателят да е депозирал писмени
възражения срещу съставения му АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 04.08.2022 година Началникът на РУ
на МВР – Севлиево съставил обжалваното наказателно постановление № 22-0341-
000327, в което същият се е съгласил напълно с отразените в акта фактически
обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно постановление,
квалифицирал е описаното от него деяние като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Й.
глоба в размер на 200,00 лева.
В хода на производството съдът изслуша жалбоподателя и полицейските
служители П. К. и И. К.. Същите обясниха, че при отИ.ето си на място, видели
автомобила, в който все още бил постарадалия жалбоподател, който се бил ударил
тръбен водоскок и крайпътно дърво. Двамата полицейски служители заявиха, че
времето било ясно, че печало слънце и че пътното платно било сухо.
Жалбоподателят заяви пред съда, че причина за възникналото ПТП била
рязкото и внезапно влошаване на здравословното му състояние, в резултат на което е
загубил контрол над управлявания автомобил.
При преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига
до следните правни изводи: актът за установяване на административно нарушение и
2
обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни лица съгласно
представената по делото Заповед Рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 година.
В хода на съставянето им са допуснати обаче груби нарушения на
процесуалните правила, които са основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Жалбоподателят е наказан за това, че е нарушил разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението".
Според наказващия орган жалбоподателят се е движел с несъобразена с
пътните условия скорост. Относно приложението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, касаещо
несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост,
констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики
на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на
твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се
правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В конкретния случай не
се касае за виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събраният
доказателствен материал не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с
която същият се е движил в посочения участък от пътя и съответно да бъде направена
преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености, а именно с
пътните условия. В с. з. по безспорен и несъмнен начин се установи, че участакът бил
прав, че настилката била суха и времето било ясно с много добра видимост.
В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност
на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по
несъмнен начин, а не да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на
извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното
постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение
и че е извършено от конкретно лице. В процесния случай наказващият орган не е
ангажирал доказателства, установяващи твърдяното в наказателното постановление
нарушение от страна на жалбоподателя.
Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, НП следва да съдържа
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Съгласно
параграф 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
3
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети. В конкретния случай е налице разминаване между
обстоятелствената част, която е възприел АНО, а именно, че в конкретния случай било
налице движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия /без да сочи какви са
те/, а по - надолу е възприел и отбелязал, че водачът не избира скоростта си на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост,
интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движение. Не става ясно какви са били пътните
условия и съответно релефа на местността, за да може да се прецени с какво не е
съобразена скоростта му. При това положение съдът е затруднен да приеме какво
точно е следвало да извърши водачът на МПС при избиране на скоростта си на
движение, т. е. с какво е следвало да се съобрази, защото изобщо не са посочени такива
в наказателното постановление.
На следващо място настоящия съдебен състав намира за целесъобразно да
посочи, че съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които
имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на
скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като
в същото време да е такава, че да позволява превозното средство да бъде спряно пред
всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т. е. при пътни условия и ситуации,
когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на
транспортно произшествие. В случая не се установи по безспорен начин, че вина за
настъпване на произшествието има жалбоподателя и че причина за същото е
движението му с несъобразена с пътните условия, за които между другото изобщо
липсва посочване и описание в наказателното постановление.
Преценката на гореизложеното дава на съда основание да приеме, че
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0341-000327 от 04.08.2022 година
на Началник РУ към ОД на МВР гр. Габрово, РУ Севлиево, с което на Й. М. Й., ЕГН:
**********, от с. ***, област Перник, ул. „***“ № 10, на основание чл. 179, ал. 2,
4
предложение първо от Закона за движение по пътищата му е наложена глоба в размер
на 200,00лв. /двеста/ лева за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5