Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 21.11.2018 г.
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
Като разгледа гр. д. № 4415/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ.
Образувано е по искова молба, подадена
от Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. Радомир № 1 против С.А.Д., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответницата е
наследница по закон на Николина Александрова Николова, починала на 28.05.2013
г., за което е съставен акт за смърт №
648/28.05.2013 г. в гр. София. Сочи, че със заповед № 669/13.03.2013 г. на
директора на Д”СП” – гр. Перник на Николина Николова е отпусната целева помощ в
размер на 98 лв., за изработване на два броя индивидуални коригиращи
приспособления и стелки, като помощта е преведена по банков път на правоимащото
лице на 29.04.2013 г. Сочи, че не са
представени доказателства, че отпуснатите парични средства са ползвани по
предназначение. Затова е издадена заповед № РД – МИ 264/14.12.2013 г. за
възстановяването им от наследниците на починалото лице. Твърди, че посочения
индивидуален административен акт е надлежно връчен на ответницата и е влязъл в
сила.
Сочи, че за процесното вземане
е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ и е образувано ЧГД № 5245/2017 г. по описа на ПРС.
Исканата заповед е издадена и срещу нея е постъпило възражение в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника, в качеството му на наследник на
Николина Александрова Николова, починала на 28.05.2013 г., за което е съставен акт за смърт №
648/28.05.2013 г. в гр. София, че дължи на ищеца сумата от 98 лв.,
представляваща отпусната със заповед № 669/13.0.2013 г. на директора на Д “СП”
– Перник целева помощ за изработване на два броя индивидуални коригиращи
приспособления и стелки, подлежаща на възстановяване по силата на заповед № РД
– МИ 264/14.12.2013 г. на директора на Д “СП” – Перник, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ЧГД № 5245/2017 г. по описа на ПРС.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Твърди, че заповедта въз основа на която се
иска връщане на процесната сума не и е връчвана и следователно не е влязла в
сила. Оспорва подписа положен в разписката за връчване от нейно име, като
твърди, че не го е положила тя. Възразява срещу дължимостта на цялата сума, тъй
като наследствените задължения са разделни.
Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гусева поддържа иска. Предлага на
съда да го уважи.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител адв. К. оспорва иска. Моли съда да го
отхвърли. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно процесуално
легитимирана страна. Правният интерес от воденето му се установява от
приложеното ЧГД № 5245/2017 г. по описа на ПРС. От него е видно, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК. Исканата заповед е издадена, като срещу
нея в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение. Искът е предявен в
срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество е частично
основателен по следните съображения:
Съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ
недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се възстановяват
с лихвата по реда за събиране на държавните вземания. С оглед цитираната норма,
за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е
предоставил средства за месечни надбавки или помощ.
От представената Заповед №
669/13.03.2013 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Перник и
молба-декларация от 05.03.2013 г., подадена от Николина Александрова Николова, е
видно, че на последната е отпусната целева помощ в размер на 98 лв. за
индивидуални коригиращи приспособления и стелки. В заповедта е определен
30-дневен срок за целево използване на предоставените средства, като е указано,
че в същия срок е необходимо да се представи оригинална фактура, касова бележка
и приемо-предавателен протокол, с които да се удостовери изразходването им,
като в противен случай същите подлежат на възстановяване. Заповедта е връчена
на лицето на 20.03.2013 г. От представената справка за лица, получаващи помощи
на Д “СП” – Перник се установява, че през месец март 2013 г. отпуснатите
средства – в размер на 98 лв. са били преведени по сметка, разкрита на името на
Николина Николова в ОББ.
Съгласно чл. 43а, ал. 4 от
ППЗИХУ в редакцията действаща към процесия период лицето, получило целева помощ
е имало задължение в 30-дневен срок от получаването да установи изразходването
и по предназначение, като представи в Д “СП” оригиналната фактура и касова
бележка за справка и приложи двата документа заедно с приемо-предавателния
протокол за получаване на изделието. С оглед цитираната разпоредба в съдебното
произвдство в тежест на правоимащото лице е да установи обстоятелството, че е
изразходвало целевата помощ по предназначение. В настоящия случай доказателства
в тази насока не са ангажирани. Затова съдът приема за установено, че лицето,
получило средства за закупуване на изделия по реда на ЗИХУ не ги е използвало
по предназначение и на основание чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ дължи връщането им. За
предприемане на действия за принудителното събиране на подлежащата на възстановяване
сума директора на Д “СП” – Перник е издал заповед № РД-МИ-264/14.12.2013 г., с
която е наредил ответницата, в качеството и на наследник на правоимащото лице –
Николина Александрова Николова да възстанови недобросъвестно получената сума от
98 лв. Видно от представената разписка в оригинал и приетата
съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещото лице Е.К. заповедта е
връчена на ответницата на 31.04.2014 г., не е обжалвана и е влязла в сила. При
доказателствена тежест на ответницата, тя не е доказала оспорването на
положения от нея подпис в разписката. Заключението на експерта, което съдът
кредитира като пълно и обосновано, изготвено с необходимите професионални
знания и опит е категорично в извода си, че оспореният подпис е положен от ответницата.
Видно от представеното
удостоверение за наследници изх. № 17/ГРС-4018/03.08.2017 г. на община Перник
правоимащото лице – Николина Александрова Николова е починала на 28.05.2015 г.
С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ, във вр. с чл. 43а, ал. 4 от
ППЗИХУ за същата е възникнало задължение да върне предоставената и сума с
изтичане на 30 дневния срок, в който е била длъжна да представи доказателства
за целевото и изразходване. По делото няма данни, на коя дата помощта е била
преведена по сметка на правоимащото лице. Но от представения списък за лица,
получаващи помощи е видно, че това е станало през месец март 2013 г. Дори и да
се приеме, че преводът е извършен в последния ден на месеца – 31.03.2013 г., то
срокът за представяне на документите по чл. 43а, ал. 4 от ППЗИХУ е изтекъл на в
край на месец април 2014 г. Затова задължението за възстановяване на получената
сума е възникнало преди смъртта на Николина Николова. Към момента на смъртта и,
това нейно задължение е било част от наследството и. Ответницата, заедно със Калоян
Недялков Досев, като деца на Николина Николова са единствени нейни наследници
по закон. Затова всеки от тях на основание чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 5, ал.
1 от ЗН отговарят за задълженията на наследството съразмерно с дяловете си в
него, а именно по ½ част. Следователно ответницата дължи възстановяване
на ½ част от получената сума, а именно 49.00 лв. До този размер
предявеният иск е основателен и следва да се уважи. За разликата до пълния
предявен такъв от 98 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 14в от ЗСП в
настоящото производство не се дължат държавни такси, поради което на страните
не следва да бъдат възлагани такива.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в заповедното производство в размер на 150.00 лв.
и в исковото производство – в размер на 225.00 лв.
Ищецът не е поискал присъждане
на разноски.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 45, ал. 4 ЗИХУ по отношение на С.А.Д., ЕГН ********** ***, в
качеството и на наследник по закон на Николина Александрова Николова, починала
на 28.05.2013 г., за което е съставен
акт за смърт № 648/28.05.2013 г. в гр. София, че дължи на Дирекция “Социално
подпомагане” – гр. Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
Радомир № 1 сумата от 49.00 лв. /четиридесет и девет лева/, представляваща ½ /една втора/ част от отпусната със
заповед № 669/13.0.2013 г. на директора на Д “СП” – Перник целева помощ за
изработване на два броя индивидуални коригиращи приспособления и стелки,
подлежаща на възстановяване по силата на заповед № РД – МИ 264/14.12.2013 г. на
директора на Д “СП” – Перник, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД №
5245/2017 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до пълния
предявен размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. Радомир № 1 да заплати на С.А.Д., ЕГН ********** ***
сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени разноски в
заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска и сумата от
225.00 лв./двеста двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски в
исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: