­Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер      888         Година  2015, 04.05.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 03.02.2015 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

Секретар: Д.Т.

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм.дело номер 1538 по описа за 2014 година и като обсъди :

 

Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на В.Д.М.,ЕГН **********,***, против Отказ за изменение на кадаст­рал­ната карта изх. № 01-50986 от 14.05.2014г. на Началника на Служба Геодезия Картография и Кадастър/СГКК/- гр.Пловдив, с правно основа­ние чл.53 ал.2 от ЗКИР и чл.62 ал.3 от Наредба № 3/28.04.2005г. относно промяна на данни­те на самостоятелен обект с идентификатор № 56784.519.723.3.15. Конкретно в жалбата се зас­тъпва становище, че така поста­но­веният акт е нищожен като поста­новен в противоречие с влязло в сила съдебно Решение № 2615/27.11.2012г., пос­тановено по адм.дело № 3079/2011г. по описана Административен съд – Пловдив, ІV състав, а отделно от това – неправилен и незаконосъобразен по­ради обстоя­телството, че в случая безспорно е установена грешка в кадастралната карта, от­носно нанесените граници на самостоятелния обект на кадастъра, собственост на за­явителката, като в случая предвид цитираното съдебно решение е на лице хи­потезата на чл.62 ал.5 от Наредба № 3/2005г., поради което и не е било необхо­ди­мо подписването на Акта за непълноти и грешки от останалите заинтересовани лица. В съдебно заседание, проведено на 09.09.2014г. процесуалния представи­тел на М., застъпва и становището, че оспореният отказ е незаконосъоб­разен, доколкото ответникът в изпълнение на същото това влязло в сила съдебно решение е следвало да “възстанови положението, съществувало при първоначал­ното одобряване на КК и КР на гр.Пловдив”, т.е. имотът да бъде отразен така как­то и съществувал на място към 2009г. /така протокол от съдебно заседание на л. 136-137 от делото/. Подборни съображения са изложени и в представената по де­лото писмена защита. Настоява се за обявяване нищожността на оспорения от­каз, респ. за отмяната му като незаконосъобразен. Претендират се сторените в процеса разноски.

Ответникът – Началника на СГКК – гр.Пловдив, не взема становище по жалбата.

Заинтересованите страни в процеса – М.С. и “М.ТРЕЙД” ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.Б. оспорват, жалбата и на­стояват за отхвърлянето й като неоснователна, по подробните съображения из­ложени в депозираните по делото становище и в представената писмена защита. Претендират разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА.

Видно от материалите по делото оспореният отказ е връчен на М. на 16.05.2014г./така обратна разписка на л.11/, поради ко­е­то и жалбата постъпи­ла при административния орган на 27.05.2014г., е депозирана в рамките на за­ко­но­ус­тановения срок.

Освен това именно жалбоподателката е инициаторът на процесното адми­ни­ст­­ративно производство, респ. е адресат на оспорения отказ на Началника на СГКК – гр.Пловдив, както и се легитимира като собственик на съществуващия в КК и КР на гр.Пловдив самостоятелен обект, по отношение на който се поддържа че съществува грешка относно начина на отразяването му в одобрените схеми на самостоятелни обекти към КК и КР на гр.Пловдив.

Следователно, като подадена в законоустановения срок и от заинтересова­но лице, съответно при наличието на правен интерес, жалбата се явява ДОПУС­ТИ­МА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За избягване на повторения в това изложение съдът намира за нужно да отбележи още тук, че административното производство е проведено, а и самата заповед на ответника е издадена преди влизането в сила на изменението на ЗКИР, сторено с ДВ бр.49 от 13.06.2014г., поради което и меродавна за разре­ша­ването на правния спор е именно редакцията на закона преди това изменение.Т.е. при позоваването си на норми от ЗКИР в мотивите на това съдебно решение съдът има в предвид, редакцията на закона до изменението с ДВ бр.49 от 03.06. 2014г.

На следващо място съдът намира оспорената заповед за постановена от компетентен орган, предвид наличната по делото Заповед № РД-13-252 от 30.03. 2013г. на Изпъл­нителния Директор на АГКК – гр.София, с която на основание чл. 11 ал.2 от ЗКИР, във вр. с чл.54 ал.1 от ЗКИР и чл.4 ал.1 ал.2 от Устройствения правилник на АГКК са делегирани правомощията по издаване на заповедите по чл.54 ал.1 от ЗКИР за изменение на КК и КР на началниците на СГКК за терито­риите на съответната област.

Като неоснователно се преценя възражението за ни­щожност на атакувания отказ с твърдения за постановяването му в противоречие с влязло в сила съдебно Решение № 2615 от 27.11.2012г., постановено по адм. дело № 3079/2011г. по опи­сана Административен съд - Пловдив.

С казаното решение е отменена предходна Заповед № КД-14-16-2436 от 10.12.2010г. на Началника на СГКК – гр.Пловдив, с която е одобрено изменение на КК и КР на гр.Пловдив чрез нанасяне на нов обект в КК и КР и заличаване на обекти в КК и КР на гр.Пловдив, В ЧАСТТА Й с която е нанесена схема на самос­тоятелен обект в сграда с идентификатор № 519.723.3.15, като е изпратена пре­писката на Началника на СГКК – гр.Пловдив за постановяване на акт досежно на­насянето в КК и КР на гр.Пловдив на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 519.723.3.15. За да постанови този резултат съдът е приел, че в интересуващи­те ни части макар и производството да е проведено при съблюда­ване на админи­стративно производствените правила за това – включително при съставен и под­писан от всички пряко заинтересовани лица Акт за непълноти и грешки, самата за­повед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като макар и безспорно да е установено несъответствие между начина на отразяване на самостоятелния обект в сградата, собственост на М., със стар иденти­фикатор 519.723.3.8, в схемата на самостоятелните обекти при първоначалното одобряване на КК и КР на гр.Пловдив, е на лице несъответствие между начина на отразяване на същия този обект и в одобрената с атакувания акт схема на самос­тоятелните обекти и налич­ните по делото строителни книжа на съ­щия, включител­но при липсата на данни за извършено скициране на място на про­цесния магазин. Именно това е дало осно­вание на съда да отмени в тази й част Заповедта и да върне преписката за адми­нистративния орган за ново произнася­не.

Именно в изпълнение на това влязло в сила съдебно решение М. е инициирала и процесното административно производство, в рамките на което от­ветникът е констатирал, че новосъставения Акт за непълноти и грешки не е подпи­сан от всички пряко заинтересовани собственици, поради което е постановил и про­цесния отказ.

Тук следва да се посочи, че от мотивите на съдебното решение, съставля­ващия задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, с които административният орган е бил длъжен да се съобрази, не може да се направи извод, че констатираната грешка в одобрените схеми на самостоятелните обекти в сграда с идентификатор 56784.519.723.3 и по-точно относно самостоятелен обект с идентификатор 56784.519.723.3.8 по КК и КР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на Изпълнителния Директор на АГКК – гр. София, се изразява точно в незаснемането на част от пасажа на сградата като част от обектът на М., каквито са твърденията на оспорващата и в как­ва­то насока е поисканото изменение от същата. 

В този смисъл и не се констатира каквото и да е противоречие между влез­лия в сила съдебен акт и постановения административен акт, поради което и не е на лице основанието по чл.177 ал.2 от АПК за прогласяване нищожността на пос­лед­ния.

От материалите по делото се установява на следващо място, че началото на административното производство е сложено със заявление вх. № 01-50986 от 25.03.2014г. на В.М., като е поискано да се коригират границите на СО № 56784.519.723.3.15, съгласно предложението за изменение във връзка с изпълнение на съдебно решение № 2615 от 27.11.2012г. на Административен съд – Пловдив.

С това искане всъщност е инициирано пред ком­петентния орган производ­ство по чл.53 ал.2 от ЗКИР с искане за изменение на границите на СО с иденти­фикатор 56784.519.723.3.8 в схемата на самостоя­тел­ните обекти в сграда с иден­тификатор 56784.519.723.3 /неточно цитиран в заявлението с идентифи­катор по отменена­та с цитираното по-горе съдебно решение заповед за измене­ние на КК и КР/ към КК и КР на гр.Пловдив одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06. 2009г. на Из­пълнителния Директор на АГКК – гр.София, към което искане не се спори, че са били приложени необходимите за това документи.

По делото се установява, че доказателства които според оспорващия мате­ри­а­лизират претендираните от него права предхождат одоб­ряване­то на КК и КР на гр.Пловдив, поради което и следва да се приеме, че в случая действително от­ветникът е бил сезиран с искане по чл.53 ал.2 от ЗКИР.

От своя страна чл.54 ал.1 от ЗКИР /каза се в приложимата редакция/, пред­виждаше, че измененията в КК и КР, когато съдържат непъл­но­ти или грешки, или са одобрени при нарушение на закона, или се нанасят допълни­тел­ни кадастрални данни по реда на чл.34, ал.1 от закона, се одобряват със запо­вед от изпълни­тел­ния директор на АГКК или от ов­ластен от него началник на СГКК.

На следващо място не­пълнотите или грешките на основните данни в када­ст­ралната карта и кадастрал­ните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице.

В случая, началникът на СГКК-Пловдив е бил сезиран от страна на заинте­ре­совано лице – оспорващата В.М., именно с искане за коригира­не грани­ци­те на заснетия СО с идентификатор 56784.519.723.3.8 в схемата на самостоятелните обекти в сграда с идентификатор 56784.519.723.3, съгласно влязлата в сила КК и КР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на Изпълнителния Директор на АГКК – гр.София, което каза се е ак­туалното положение след отмяна на цитираната по-горе Заповед за изменение, ка­то противно на твър­дението на процесуалния представител на жалбоподател­ка­та видно от предста­вените към заявлението документи, включително и схема-про­ект и обяснителна записка, ответникът не е бил сезиран с искане за “възстановя­ване” на положение­то преди издаването на отменената заповед на Началника на СКГГ – гр.Пловдив. Напротив от същите документи е видно, че се е поддържало становище за нали­чието на грешка в одобрената КК на гр.Пловдив, изразяваща се в неправилно заснемане на границите на същия самос­тоятелен обект – магазин, находящ се в югоизточната част на партерния етаж на сграда с иденти­фикатор 56784.519.723.3.

Последният извод се налага и съгласно дадените експертни изводи на ве­щото лице по приетото по делото заключение на СТЕ, съгласно което “внесе­ният про­ект за изменение на КК по отношение на СО с идентификатор 56784.519.723.3. 15 /нов, а актуалният такъв – 56784.519.723.3.8, бел.моя/ е изготвен на база Но­тариален акт № 188, том ІХ, дело № 2974/1992г. и проект за преустройство по Разрешение за строеж № 74 от 04.07.1995г. Желанието на жалбоподателя е да се установи съответствие между по-горе цитирания нотариален акт и кадастралната карта и кадастралните регистри относно самостоятелния обект /Магазин № 7/”.

Отделно от това разликата е очевидна и съобразно нанесените данни в Комбинираната скица към същото това заключение.

Според легалното определение на §1, т.10 от ДР на Наредба №3, "непъл­но­ти и грешки" са несъответствия в данните за недвижимите имоти, които са съще­ст­вували към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно в одобрения кадастрален план, спрямо действителното им със­тояние, които “непълноти и грешки”, съгласно чл.53, ал.3 от ЗКИР /в приложи­мата редакция/, се установя­ват на самото място от СГКК с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пря­ко заинтересуваните собственици, а според чл.62, ал.2 от Наредба №3, актът за непълноти и грешки се съставя по образец, одобрен от изпълнителния дирек­тор на АК, понастоящем АГКК.

Неподписването на акта за непълноти и грешки от страна на заинтересу­ва­ни­те лица е индиция за наличието на спор за материално право, което обстоятел­ст­­во, според чл.53, ал.2 от ЗКИР, съответно чл.62, ал.6 от Наредба №3, и в слу­чаи като процесия е пречка за изменение на картата, преди разрешаването на спо­ра за материалното право по исков ред.

Разбира се, нормативният ред съдържаше изключение от посоченото пра­вило за подписване на акта от заинтересованите лица, когато изменението на кар­тата е в изпълнение на съдебно решение или пък регулационните линии от при­ложен ус­т­ройствен план се нанасят като имотни граници (чл.62, ал.5 от Наредба №3, като отделен е въпросът, но и ирелевантен в процесния случай, по отноше­ние на тъл­ку­ването на последната част от цитираната правна норма и нейното приложение). В случая не сме изправени пред нито една от цитираните хипотези – противно на застъпеното становище от процесуалния представител на М., влязлото в сила съдебно решение по адм.дело № 3079/2011г. по описа на Административен съд – Пловдив, ІV състав, не разрешава спора за материално право.

В конкретната хипотеза съставения Акт за непълноти и грешки № 15-88938 от 02.04.2014г. от дл.лице при СГКК – гр.Пловдив, не е подписан от М.С. и за “М.ТРЕЙД”ЕООД.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че М. С. се легитимира като собственик включително и на СО с идентификатор 56784. 519.723.3.17 /така влязлото в сила Решение № 197 от 13.02.2006г., постановено по гр.дело № 516/1993г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр.състав, л.59-65/, ведно с прилежащите части от общите части на сградата, в която е построен този обект, съответно – че “М.ТРЕЙД”ЕООД е собственик на СО с идентифика­тор № № 56784.519.723.3.11, 56784.519.723.3.10, 56784.519.723.3.12 и 56784.519. 723.3.13, ведно с идеалните части от общите части на сградата в която са постро­ени същите /така нот.акт № 64 от 18.02.2011г., л.92-94, и схеми на самостоятелни обекти на л.95-98/, като всички тези обекти се намират на партерния етаж на сгра­дата, като до по-голямата част от тях достъпът е предвиден да се осъществява именно откъм обсъждания “Пасаж”, включително и съобразно влязлото в сила РС № 18 от 11.02.2011г. на Гл.Архитект на Район “Централен” при Община Пловдив и одобрените по реда на чл.203 от ЗУТ от делбения съд инвестиционни проекти въз основа на които е издадено същото.

Безспорно от друга страна съгласно исканата промяна в границите на СО с идентификатор 56784.519.723.3.8 се цели приобщаване към обема на същия обект на част от пасажа на сградата – обща част на сградата, в която се намират цитираните самостоятелни обекти и от който е предвиден достъпът до същите, както и че по този начин на практика се затва­ря достъпа до СО с идентификатор 56784.519.723.3.13 – собственост на “М.ТРЕЙД”ЕООД /така и заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ/. При това положение на нещата съдът приема, че безспорно в случая както М.С., така и “М.ТРЕЙД”ЕООД имат качеството на лица, чиито права на собственост се засягат от исканото из­менение и в този смисъл същите следва да участват в производството по чл.54 от ЗКИР, като им бъде предявен за подпис съставения Акт за непълноти и грешки.

Последното каза се е сторено от административния орган, като от същите тези лица е последвал отказ да подпишат Актът за непълноти и грешки, включи­телно е постъпило изрично възражение по него.

Неподписването на акта за непълноти и грешки от заинтересованите лица,  носители на право на собственост по отношение на засегнатите общи части от сградата, включително и на засегнат от изменението СО в същата тази сграда /за “М.ТРЕЙД”ЕООД/ е преч­ка за допускане на исканото изменение на границите при които е отразен СО, собственост на М.. На­лице са данни за спор за материално право, който съгласно релевантната за разрешаване на правия спор нормативна уредба, следва да се реши по общия исков ред, до чието разрешава­не не може да се издаде административен акт в ис­кания от заявителя смисъл.

Отделно от изложеното съдът намира за нужно да отбележи, че оспореният пред съда акт се явява правилен и законосъобразен на още едно основание.

В чл.27 ал.1 т.1 и т.2 от ЗКИР са посочени основните кадастрални данни за сграда и за самостоятелните обекти в нея.Отделните магазини на партерния етаж в процесната сградата са самостоятелни обекти и следва да се заснемат като та­кива с отделен идентификатор.

Спорът между страните е по отношение на обема права, които притежава М. и дали собственият й обект заема част от общите части на сградата – пасаж на партерния етаж и в този смисъл в какви граници следва да се заснеме същия в схемата на самостоятелните обекти.

Извън казаното до тук относно очевидния спор за материално право, съдът констатира и несъответствие на представената в хода на административното про­изводство проекто - схема за заснемане на същия този самостоятелен обект в сграда с правилата, установени със закон и подзаконов нормативен акт.

На първо място тази проекто-схема е изготвена въз основа на неактуални изходни данни – използвана е схемата на самостоятелните обекти по отменената Заповед № КД-14-16-2436 от 10.12.2010г. на Началника на СГКК – гр.Пловдив.

На второ място - Схемите на самостоятелни обекти в сграда по етажи след­ва да съответстват на правилата по чл.27 ал.1 т.2 и т.3 от ЗКИР и чл.17 ал.8, чл.45 ал.5 и Приложение № 4 от Наредба №3/2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

В случая от приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ по безспорен начин се установява, че отразяването на границите на същия този самостоятелен обект в представената на ответника проекто-схема не отгова­ря нито на фактическото положение на място,нито на одобрените строителни кни­жа за сградата като цяло и на част от самостоятелните обекти в същата, т.е. в пълно противоречие с нормата на чл.17 ал.8 от Наредба № 3/2005г., съгласно коя­то “Схемите на самостоятелните обекти се изработват чрез скициране на място или чрез ползване на данни от строителните книжа.”.

Така при осъществения оглед на място експертът е категоричен че обектът не съществува по начина по който се желае отразяването му, като неговата гра­ница от север не е материализирана.

От отговора на въпрос № 1 поставен от заинтересованите страни в процеса на вещото лице по допусната СТЕ е видно, че са сградата има одобрен архитек­турен проект от 1924г., по който е предвиден пасаж /проход/ на партерния етаж с ширина 2,40 м., който проход е започвал от централната търговска улица на гр. Пловдив, ул.”Княз Александър І”, минавал е по цялата дълбочина на сградата в посока от запад на изток и е завършвал на самата източна граница на имота и конкретно на западната регулационна линия. Съгласно така одобреният проект на партерния етаж са проектирани 8 броя магазини.

Към 1949г. когато части от имота са отчуждени по реда на ЗОЕГПНС на място са съществували 5 броя самостоятелни обекта, но на вещото лице не са предоставени одобрени строителни книжа за това преустройство.

През 1962г. е осъществено поредното преустройство, като обектът, по отно­шение на който М. се легитимира като собственик е бил част от кухнен­ското помещение на новообразувания по това време обект “Млечен бар”. Експер­тът не е открил каквито и да било строителни книжа и за това преустройство.

Последвали са според вещото лице още няколко преустройства за които също не са налични строителни книжа.

През 1995г. е издадено РС № 74 от 04.07.1995г. на името на В. М. за преустройство на част от бившата кухня към “Млечния бар” /югоизточ­ния магазин/ с отваряне на врата към пасажа /прохода/, затваряне на два броя врати в стената разположена от север на кухнята и обособяването на самостояте­лен обект – “Чейнджбюро”. Експертът е констатирал, че въз основа на обезпечи­телна заповед от 05.03.1996г. на ПРС по гр.дело № 516/1993г. /налична по дело­то, бел.моя/ са спрени строителните работи в процесния имот, като строежът не е осъществен и обектът не е въведен в експлоатация.

Съдът от своя страна констатира и че по делото е наличен и нарочен адми­нистративен акт /оформен като писмо/ изх. № ЖС-132 от 08.12.2.1995г., подписан и от гл.архитект на Община Пловдив и от Кмета на Райов “Централен” при Общи­на – Пловдив, с който е “анулирано” така издаденото Строително разрешение /л. 100/.

Отделно от това е на лице и влязло в сила РС № 18 от 11.02.2011г. на Гл.Архитект на Район “Централен” при Община Пловдив, ведно с одобрените по реда на чл.203 от ЗУТ от делбения съд инвестиционни проекти към него, видно от които е, че пасажът е предвиден до дъното на имота и служи за осигуряване на достъп до предвидените по строителните книжа самостоятелни обекти.

Т.е. достига се до извода, че нито на място границите на процесния СО са материализирани, за да бъдат скицирани по смисъла на чл.17 ал.8 от Наредба № 3/2005г., нито за същия този обект са налични влезли в сила строителни книжа, които да предвиждат осъществяването на строежа по начина по който се желае неговото заснемане.

Т.е. съответно на изложеното се достига до извода, че извън казаното от­носно липсата на подписи върху акта за непълноти и грешки на заинтересованите собственици, то в случая ответникът като е постановил атакувания пред съда от­каз е приложил правилно и материалния закон при липсата на предпоставките за исканото изменение.

            Изложеното в неговата съвкупност налага да се приеме, че процесният ад­министративен акт като издаден от компетентен орган, при спазени администра­тивно производствени правила и при правилно приложение на материалния закон е правилен и законосъобразен, съответно жалбата против същия – неосновател­на и като такава подлежи на отхвърляне.

            При този изход на спора, на основание чл.149 ал.3 от АПК и при своевре­менно заявена претенция за присъждане на сторените в процеса разноски, на за­интересованите страни се дължат такива, като М. следва да бъде осъ­дена да им заплати сумата от по 70 лева – внесен депозит за вещо лице.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.М., ЕГН **********,***, против Отказ за изменение на кадаст­рал­ната карта изх. № 01-50986 от 14.05.2014г. на Началника на Служба Геодезия Картография и Кадастър - гр.Пловдив.

ОСЪЖДА В.Д.Младенова, ЕГН **********,*** да заплати на М.А.Стамов,***, сумата от 70 /седемдесет/ лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА В.Д.Младенова, ЕГН **********,*** да заплати на “Миротрейд”ЕООД, гр.Пловдив, бул.”Шести Септември”№254, ет.4, ЕИК *********, сумата от 70 /седемдесет/ лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на стра­ните.

 

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /П/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

ТК