Р Е
Ш Е Н
И Е № 276,
16.08.2017г.,
гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ИСПЕРИХ
На двадесет и осми
юни през 2017 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 196 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.274
ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ и чл.86 от ЗЗД.
Делото е образувано по изпратено ни по подсъдност
гр.д.№15068/2016г. по описа на СРС. Постъпила е искова молба от „С Р Е Л“ АД,
със седалище и адрес на управление – М, С SLM 15, Б С, Р Х, офис , представлявано
от Г М - директор, против А.И. Мд, ЕГН: **********,***, като моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от
10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща частична претенция от
общодължимата сума в размер на 84 000.00/осемдесет и четири хиляди/ лв.,
вземане което е цедирано от ЗД „Е“ АД на „С Р Е Л“ АД, съгласно Договор за
замяна от 30.12.2011г. и възникнало на основание чл. 274 ал. 1 т. 1, пр. 1 от КЗ/отм., действащ към датата на ПТП/ по повод изплатено на основание чл.226 ал.
1 от КЗ/отм./ от ЗД „Е“ АД застрахователно обезщетение по щета
№**********/05.01.2011г. към застрахователен договор №071100093890/24.08.2010г.
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди, причинени на Ф Х Ю/М/ и Ш Ю Ю, изразяващи се в преживените болки и
страдания от преждевременната и трагична смърт на сина им – В Ж Й, настъпила в
резултат на реализирано от А.И. М ПТП от 29.08.2010г., управлявал лек автомобил
марка „В“, модел „2105“, с ДК № , с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, а именно с 1.36 на хиляда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 29.08.2010г. около 14.00ч. в с.З
, обл.Р, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „В“, модел „2105“, с ДК № ,
управляван от А.И. М и велосипед, управляван от В Ж Й, като водачът на л.а. бил
употребил алкохол. При удара велосипедистът получил множество несъвместими с
живота телесни увреждания, довели до неговата смърт. По случая е било
образувано НОХД №367/2010г. по описа на ОС – Р, което приключило с влязло в
сила на 22.12.2010г. споразумение. Съгласно споразумението А.И. М е бил признат
за виновен в извършване на деяние по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б, във вр. с чл. 343 ал. 1, б.
„в“, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК и е бил осъден на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложено на основание
чл. 66 от НК за срок от пет години.
Към датата та ПТП-то ЗД „Е“ АД е имало сключен валиден
застрахователен договор №071100093890/24.08.2010г. за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обезпечаваща отговорността на
водача на лек автомобил марка „В“, модел „2105“, с ДК № . Във връзка с това и
на основание чл. 226 от КЗ родителите на пострадалото лице - Ф Х Ю/М/ и Ш Ю Ю
са предявили пред ЗД „Е“ АД претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 120 000лв. за всеки един от тях за претърпени
неимуществени вреди. В дружеството е образувана щета №**********/05.01.2011г.
по така предявените претенции.
В последствие между ЗД „Е“ АД от една страна и Ф Х Ю/М/
и Ш Ю Ю от друга бил сключен договор за спогодба от 10.03.2011г., съгласно
който ЗД „Е“ АД е изплатило на Ф Х Ю/М/ и Ш Ю Ю общо сумата от 84 000.00лв. – по 42 000.00лв.
за всеки един от родителите. С оглед на обстоятелството, че А. М е управлявал
автомобила в пияно състояние, на основание чл. 274 ал. 1 т. 1 пр. 1 от КЗ/отм./
за ЗД „ЕВРОИНС“ АД възникнало право да получи от причинителя на вредата
платените застрахователни обезщетения.
На 30.12.2011г. между ЗД „Е“ АД и „С Р Е Л“ АД бил
сключен Договор за замяна от 30.12.2011г. с нотариална заверка на подписите, по
силата на който „С РЕ Л“ АД придобило вземания на ЗД „Е“ АД срещу трети лица,
съгласно приложен опис, като част от тези вземания е и задължението на
ответника. На 27.08.2012г. цедентът ЗД „Е“ АД е уведомил ответника за
прехвърляне на регресните му вземания, като изрично го бил информирал, че
следва да заплаща задължението си на посочения нов кредитор „С Р Е Л“ АД.
Независимо от това ответникът не бил предприел действия за плащане на
задължението си, с което ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на
настоящата искова претенция. Претендира и за сторените в производството
разноски.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител,
но изпраща писмено становище, с което заявява, че поддържа изцяло исковата
молба и излага подробни съображения.
В срока за писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК
ответникът чрез особен представите депозира такъв, като на първо място е
направил възражение за местна подсъдност. По основателността на иска – счита,
че същия е погасен по давност, тъй като застрахователно събитие е настъпило на
29.08.2010г., а искът е предявен през 2016г. Оспорва иска и по размер, тъй като
счита, че е налице съпричиняване от страна на велосипедиста. Не прави
доказателствени искания, заявява, че ще се ползва от представените по делото
доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Назначения
особен представител пледира да се отхвърли иска, като се позовава на изтекла
погасителна давност. Алтернативно моли да бъде намален размера на
претендираната сума.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Установи се по
делото, а и страните не спорят за това, че на 29.08.2010г. ответникът, в
качеството си на водач на МПС л.а. марка „В“, модел „2105“, с ДК № е участвал в
пътно-транспортно произшествие, настъпило в с.З, с велосипед, управляван от В Ж
Й, като по негова вина е била причинена смъртта на велосипедиста. Деянието ответникът е извършил
в пияно състояние. Горните обстоятелства се установяват категорично от влязло в
сила на 22.12.2010г. споразумение от същата дата по НОХД №367/2010г. по описа
на ОС – Р.
За л.а. марка „В“, модел „2105“, с ДК № бил сключен
със ЗД „Е“ АД застрахователен договор №071100093890/24.08.2010г. за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Във връзка с това и на основание чл. 226 от КЗ
родителите на пострадалото лице - Ф Х Ю/М/ и Ш Ю Ю са предявили пред ЗД „Е“ АД
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
120 000лв. за всеки един от тях за претърпени неимуществени вреди. В
дружеството е била образувана щета №**********/05.01.2011г. по така предявените
претенции. В последствие между ЗД „Е“ АД от една страна и Ф Х Ю/М/ и Ш Ю Ю от
друга бил сключен договор за спогодба от 10.03.2011г., съгласно който ЗД „Е“ АД
се е задължило да изплати на Ф Х Ю/М/ и Ш Ю Ю общо сумата от 84 000.00лв. – по 42 000.00лв.
за всеки един от родителите. Видно от извлечението по банковата сметка на ЗД „Е“
АД в „П Банк“ АД, сумите са приведени по банкови сметки на Ф Х М и адв.Е К,
пълномощник на Ш Ю, в периода от 06.04.2011г. до 14.06.2011г. /л.62 и сл./.
На 30.12.2011г. между ЗД „Е“ АД и „С Р Е Л“ АД е бил
сключен Договор за замяна от 30.12.2011г. с нотариална заверка на подписите, по
силата на който „С Р Е Л“ АД придобило вземания на ЗД „Е“ АД срещу трети лица,
съгласно приложен опис, като част от тези вземания е и задължението на ответника.
с уведомление от 22.08.2012г. цедентът ЗД „Е“ АД е уведомил ответника за
прехвърляне на регресните му вземания, като изрично го е информирал, че следва
да заплаща задължението си на посочения нов кредитор „С Р Е Л“ АД. Уведомлението
е било получено от ответника лично на 27.08.2012г., но въпреки това не
последвало плащане /л.90-91/. Към настоящия момент ответникът не е представил
доказателства за изплащането на тази сума, а и не спори, че дължи същата.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза е видно, че основната
причина за възникване на процесното ПТП е, че велосипедистът В Й в момента
преди ПТП се е намирал в най-лявата за него част от уличното платно, вместо да
се движи възможно най-вдясно по същото, като непосредствено преди сблъсъка е
пресякъл праволинейната траектория на движение на л.а.“В 2105“ с рег.№,
управляван от А.И. и по този начин е създал опасност за движението.
Същевременно водачът на МПС е управлявал автомобила си без необходимите
внимание и концентрация поради състоянието си на алкохолно опиянение и поради
тази причина не е реагирал адекватно на възникналата опасност за движението,
като е предприел колебливи и и неправилни маневри въпреки, че е имал техническа
възможност да избегне сблъсъка с велосипедиста чрез аварийно спиране. По
отношение на скоростта, с която се е движел процесния автомобил, вещото лице
счита, че тя не е в причинно – следствена връзка с настъпването на ПТП.
В производството по делото ищцовото
дружество е направило съдебни и деловодни разноски в размер на 1630.00 лева, от
които 400.00 – дължима ДТ, 300.00 лева – депозит за вещо лице, 930.00лв. за
възнаграждение на особен представител.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи: Предявеният осъдителен иск за
заплащане на парично задължение е допустим и намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 79 ал. 1, във вр. с чл. 99 ал. 4 от ЗЗД и във вр. с чл. 274
ал. 1 т. 1 от КЗ/отм./ - регресен осъдителен иск за заплащане в полза на ищеца
на застрахователно обезщетение, изплатено от застрахователя на увреденото лице,
в случай че застрахованият е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма, което вземане е било прехвърлено от застрахователя на ищеца в
настоящото производство с Договор за замяна от 30.12.2011г., ведно със
законната лихва от завеждане на делото до окончателното им изплащане.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
На първо
място съдът счита за необходимо да обсъди възражението на ответника за изтекла
погасителна давност. Въпросът за погасителната давност
спрямо регресните искове на застрахователя е разрешен със задължителна за
съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК
- Решение № 131/07.10.2011 г. по т.д.№ 806/2010 г. на ВКС, І т. о., Решение №
70/23.06.2011 г. по т.д.№ 624/2010 г. на ВКС, І т. о., решение № 144/26.01.2010
г. по т.д.№ 532/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. и др., в които е прието, че регресните
искове на застрахователя по чл. 274 КЗ
се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва
да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетението на
правоимащото лице. Регресното право на застрахователя срещу деликвента възниква
по силата на закона, а не по силата на застрахователния договор, обвързващ
застраховащ и застрахован, поради което не възниква от датата на
застрахователното събитие (увреждането), а от момента на плащане на обезщетението
на увреденото лице. Предвид това, искът на застрахователя, насочен към виновния
водач за плащане на изплатеното застрахователно обезщетение, се погасява с
общата петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента плащането, с
което възниква и самото регресно право, а не от датата на деликта (в този
смисъл и ППВС № 7/ 1977 г.). Плащането на обезщетението е започнало на
06.04.2011г. и е завършило на 14.06.2011г., а исковата молба е депозирана в СРС
на 17.03.2016г., т.е. преди да е изтекъл 5-годишния давностен срок, предвиден в
чл. 110 от ЗЗД. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно.
По делото е
безспорно установено, че между ЗД „Е“ АД и И. М А. е сключен договор за
задължителна застраховка "гражданска отговорност" №071100093890/24.08.2010г.
за процесния л.а.“В 2105“ с рег.№ . По силата на договорно дължимото и на
основание регистрираната под №**********/05.01.2011г. щета, застрахователят е
изплатил следващото се в полза на наследниците на починалия велосипедист В Й
обезщетение.
Позовавайки правото си на регрес на разпоредбата на
чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ,
ищецът следваше да докаже на първо място наличието на визираната в разпоредбата
предпоставка, а именно, че е осъществен деликт от застрахованото лице, при
който същият е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Това
обстоятелство се доказва с приложеното по делото влязло в сила на 22.12.2010г.
споразумение от същата дата по НОХД №367/2010г. по описа на ОС – Р. Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието.
На второ място ищецът следваше да докаже и наличието
на предпоставките по чл. 99 от ЗЗД, тъй като основава претенцията си именно на
договор за цесия. Видно е от приложения по делото договор за замяна от
30.12.2011г., че застрахователят ЗД „Е“ АД е прехвърлил възмездно на ищцовото
дружество вземанията си срещу трети лица с настъпили просрочия, съгласно опис
под формата на приложение, представляващо неразделна част от договора. В
цитираното приложение е включено и вземането на застрахователя срещу ответника А.И.
М по щета №**********/05.01.2011г. Същевременно от приложените уведомление за
прехвърляне на вземане от 22.08.2012 и известие за доставяне се установява, че
застрахователят ЗД „Е“ АД е уведомил ответника за прехвърлянето на вземането си
от него на трето лице – ищеца в настоящото производство и го е предупредил, че
всяко плащане по цитираната щета следва да се извършва на новия кредитор.
Уведомлението е получено лично от ответника на 27.08.2012г. В този смисъл
ищецът доказа изцяло наличието на предпоставките на чл. 99 от ЗЗД, поради което
искането му се явява доказано по основание.
По отношение на размера на исковата претенция същата
се явява частично основателна. Ответникът е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия велосипедист,
което съдът намира за основателно и доказано. По принцип, при преценка на
настъпилите в резултат на ПТП вреди, следва да се отчита извършено ли е от
пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, както и дали
извършеното нарушение е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Видно е
от заключението на вещото лице по
назначената САТЕ, че основната причина
за възникване на процесното ПТП е именно поведението на пострадалия. Велосипедистът
В Й, в момента преди ПТП, се е намирал в най-лявата за него част от уличното
платно, вместо да се движи възможно най-вдясно по същото, като непосредствено
преди сблъсъка е пресякъл праволинейната траектория на движение на л.а.“В 2105“
с рег.№, управляван от А.И. и по този начин е създал опасност за движението. По този начин той е нарушил правилата за
движение, визирани в разпоредбите на чл. 16 ал. 1 т. 1 и чл. 44 ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл.16 ал. 1 т. от ЗДвП на пътното платно с двупосочно движение на
водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне. Разпоредбата на чл. 44 ал. 2 от ЗДВ на свой ред допълва, че
когато разминаването не може да се извърши безопасно поради наличие на
препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е
заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. В случая видно е от материалите по
приложеното за послужване НОХД №367/2010г. по описа на РОС, че препятствие под
формата на разстлани на пътя тиквени семки, е имало именно в пътната лента на
велосипедиста и въпреки, че той е бил длъжен да спре и да пропусне насрещно
движещия се л.а.“В 2105“ с рег.№, управляван от А. М, той не е сторил това, а
напротив – навлязъл е в насрещната пътна лента и по този начин с поведението си
е станал причина за сблъсъка с автомобила. Същевременно водачът на МПС от своя
страна с поведението си също е нарушил правилата за движение и е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП. Изложеното
сочи на причинна връзка между
допуснатите от велосипедиста Васви Йосифов нарушения на правилата по чл. 16 ал.
1 т. 1 и чл. 44 ал. 2 от ЗДвП и търпения
вредоносен резултат, като именно поведението на пострадалото лице е
първопричината за създалата се на пътя конфликтна ситуация.
Въз основа на изложеното съдът приема, че
съпричиняването от страна на велосипедиста за настъпване на уврежданията, които
е получил, е в размер на 60% и искът следва да бъде уважен до размера на
4000.00лв., като за сумата над 4000.00лв., до първоначално претендирания размер
от 10000.00лв., искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Съдът намира за
неоснователно възражението на ищецът, че в настоящото производство претендирал
само сумата от 10 000.лв., представляваща частична претенция от
общодължимата сума в размер на 84 000.00лв. и в този смисъл било
неоснователно възражението на ответника срещу размера на исковата претенция.
Ищецът сам преценява дали да предяви цялото си вземане или само част от него,
но това не означава, че съдът не следва да взема предвид направеното възражение
за съпричиняване от страна на ответника и свързаното с него искане за
намаляване на размера на претенцията, още повече когато по делото са налице
доказателства в тази насока. В случая възражението за съпричиняване касае
цялостния вредоносен резултат, настъпил като последица от процесното ПТП, а не
само до размера на предявената претенция и в този смисъл не размера на исковата
претенция влияе на степента на съпричиняване, а точно обратното – степента на
съпричиняване обосновава до какъв размер следва да се уважи исковата претенция.
Предвид изложеното следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата от 4000.00лв., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба
При горния изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски в настоящото производство, съответно на уважената
част от иска, а именно – 652.00лв.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.И.
М, ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „С Р Е Л“ АД, със седалище и
адрес на управление – М, С SLM 15, Б С, Р Х, офис 21, представлявано от Г М –
директор, сумата от 4 000.00 /четири хиляди/ лева,
представляваща частична претенция от общодължимата сума в размер на
84 000.00/осемдесет и четири хиляди/ лв., вземане което е цедирано от ЗД
„Е“ АД на „С Р Е Л“ АД, съгласно Договор за замяна от 30.12.2011г. и възникнало
на основание чл. 274 ал. 1 т. 1, пр. 1 от КЗ/отм., действащ към датата на ПТП/
по повод изплатено на основание чл.226 ал. 1 от КЗ/отм./ от ЗД „Е АД застрахователно
обезщетение по щета №**********/05.01.2011г. към застрахователен договор
№071100093890/24.08.2010г. за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди, причинени на Ф Х Ю/М/ и Ш Ю Ю, изразяващи
се в преживените болки и страдания от преждевременната и трагична смърт на сина
им – В Ж Й, настъпила в резултат на реализирано т А.И. М ПТП от 29.08.2010г.,
управлявал лек автомобил марка „В“, модел „2105“, с ДК № , с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, а именно с 1.36 на
хиляда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „С
Р Е Л“ АД, със седалище и адрес на управление – М, С SLM 15, Б С, Р Х, офис 21,
представлявано от Г М – директор, срещу А.И.
М, ЕГН: **********,***, за сумата над 4 000/четири хиляди/ лева, до
първоначално претендирания размер от 10 000.00/десет хиляди/ лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.И. М, ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „С Р
Е Л“ АД, със седалище и адрес на управление – М, С SLM 15, Б С, Р Х, офис 21,
представлявано от Г М - директор, сумата от 652.00/шестстотин
петдесет и два/ лева – направени разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: