ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260018/15.01.2021г.
15.01.2021 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 15.01.2021
г. в закрито заседание в следния състав:
Председател: Милен Славов
Членове:
Петя Петрова
Мария
Маринова
като разгледа
докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 550
по описа на Апелативен съд Варна за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д.
550/2020 г. по
описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 ал.1, т.1 ГПК и по реда
на чл. 248 ГПК и е образувано по частни жалби на двете страни:
По частна жалба на Мюсюлманското изповедание
град София, подадена чрез адв. М.Д., против определение № 260014/08.09.2020 г.,
постановено по гр.д. № 87/2020 г. по описа на Окръжен съд Търговище, с което е
прекратено производството по делото. Жалбоподателят е настоявал, че
определението на окръжния съд e неправилно - незаконосъобразно по изложени
съображения за допустимост на иска и наличие на активна процесуална легитимация
на ищеца, като е молил за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за
продължаване на производството, както и за присъждане на
сторените разноски по приложен списък.
Ответникът Община Попово
е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за
правилността на обжалваното определение е молил за потвърждаването му и за
присъждане на сторените по делото разноски.
По частна жалба на Община Попово, подадена
чред адв. Р.Д., против определение № 260032 от 08.10.2020 г., с което е
оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното на
08.09.2020 г. определение в частта му за разноските чрез присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер на 3 150 лв.
Насрещната страна -Мюсюлманското
изповедание гр.София, е подала писмен отговор на жалбата, с който е изразила становище за
неоснователността й и е молила за
отхвърлянето й.
Частните жалби са
подадени в срок от лица разполагащи с правен интерес от обжалване на всяко от определенията
на окръжния съд, редовни са и допустими, а при разглеждането им по същество
съдът намира следното:
Производството пред
окръжния съд е образувано по искова молба на „Мюсюлманско изповедание“ гр.
София, подадена чрез адв. Д.,*** с искове по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване,
че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 57649.503.1448 по кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ на град Попово, община Попово, област Търговище, одобрени със
Заповед РД-18-78/26.10.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Попово, п. к. 7800, Александър Стамболийски, с площ от 2
137 кв. м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: (до 10 метра), с номер по предходен план: 1717, квартал 72,
парцел I, при съседи: 57649.503.3508, 57649.503.3511, 57649.503.1447,
57649.503.1446, 57649.503.1445, 57649.503.1444, заедно с построените в ПИ: Сграда с идентификатор № 57649.503.1448.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на град Попово, община
Попово, област Търговище, одобрени със Заповед РД-18-78/26.10.2009г. на изпълнителен
директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Попово, п. к. 7800, Александър
Стамболийски №12, разположена в ПИ с идентификатор №57649.503.1448, със
застроена площ на сградата от 114 кв. м, брой надземни етажи: 1, с
предназначение:Култова, религиозна сграда, Сграда с идентификатор № 57649.503.1448.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри /КККР/ на град Попово, община Попово, област
Търговище, одобрени със Заповед РД-18-78/26.10.2009г. на изпълнителен директор
на АГКК, с адрес на сградата: гр. Попово, п. к. 7800, Александър Стамболийски
№12, разположена в ПИ с идентификатор №57649.503.1448, със застроена площ на
сградата от 38 кв. м, брой надземни етажи: 1, с предназначение: Култова,
религиозна сграда.
Ищецът
е поддържал, че поземленият имот е закупен през 1926г. със средства на местното
население, изповядващо мюсюлманско вероизповедание в полза на Мюсюлманското
настоятелство за построяване на джамия в гр. Попово. Молитвеният храм - джамия
бил построен в имота в периода 1926-1929г.
и действащ до 1956г. като както към него момент, а така и понастоящем в него се
провеждали религиозни ритуали и богослужебна дейност от мюсюлманите.
Построените в имота сгради от мюсюлманското настоятелство били одържавени през
1951 г. с акт за завземане на недвижим
имот за държавен № 47/25.07.1951г. Впоследствие собствеността върху тях
била възстановена по ЗВСВОНИ на Мюсюлманското настоятелство гр. Попово, което
било местно поделение на Мюсюлманско изповедание гр.София по силата на Устава
на мюсюлманското изповедание и със Заповед №ДС- 189/26.11.2001г. имотът бил
деактуван от Областен управител гр. Търговище. Ищецът е поддържал, че придобил
собствеността на земята и сградите чрез териториалното му поделение. Имотът се
владеел и ползвал от местното поделение на Мюсюлманското изповедание гр.София –
Мюсюлманското настоятелство гр.Попово явно, непрекъснато и несмущавано от трети
лица. Позовал се е и на изтекла в полза на Мюсюлманското изповедание придобивна давност - за земята от 1926 г. до момента и за
сградите за периода от 1926 – 1956 г. и от 2001 г. до момента. Изложил е
твърдения за оспорване на правото му на собственост от ответника чрез
съставения АЧОС № 487 от 27.03.2002 г.
Ответникът
е оспорил исковете, като се е позовал и на липсата на доказателства, че ищецът е правоприемник на Мюсюлманското настоятелство гр. Попово.
С разпореждане № 222/29.06.2020
г., окръжният съд е приел, че ищецът не
е представил доказателства за наличие на активна процесуална легитимация, тъй
като правоприемството между съществуващото към сегашния момент
вероизповедание и съществували
религиозни, религиозно – просветни и социално благотворителни юридически лица в
периода до 1949 г., на каквото правоприемство той се позовавал в
настоящото производство, се установявало по предвидения в §4 от ПЗР на ЗВ ред.
Налице било специално исково производство за установяване на този факт, което
изключвало възможността същият да се установява във всеки отделен случай, в
който е образувано исково производство и въпросът за правоприемството не можел
да бъде решен в настоящото дело. Затова е дал указания на ищеца, първоначално в
едноседмичен срок, а впоследствие продължен с разпореждане от 10.07.2020 г. на едномесечен такъв от
съобщението, да представи доказателства за изпълнение на процедурата по §4 от
ПЗР на ЗВ. С уточнителните молби от 10.07.2020 г. и от 06.08.2020 г., ищецът е
възразил относно приложимостта в настоящата хипотеза на производството по §4 от
ПЗР на ЗВ, както и за относимостта му към доказването на процесуалната
легитимация /вместо към матералноправната легитимация – въпрос по съществото на
спора/, като е настоявал, че с приложените доказателства за регистрацията му
като юридическо лице и липсата на правосубектност на Мюсюлманското настоятелство
– местно поделение на изповеданията съгласно приложените Устави, се
установявала процесуалната му легитимация да води иска за собственост. С
обжалваното определение от 08.09.2020 г., окръжният съд, като е преценил, че
ищецът не е изпълнил указанията да представи доказателства, установяващи
активната му процесуална легитимация съгласно §4 от ПЗР на ЗВ и че искът е
преждевременно заведен, е прекратил производството по делото.
Ищецът Мюсюлманското изповедание гр.София, видно от приложеното
удостоверение от 17.08.2020 г. на СГС е юридическо лице - вписана на осн. чл.
18 от Закона за вероизповеданията религиозна институция и като такова разполага
с процесуалната правоспособност да води искове за собственост /чл.
27 ГПК/, а от твърденията
му, че е придобил собствеността на имотите чрез правоприемство от Мюсюлманското
настоятелство гр.Попово, което към момента не е юридическо лице, а негово
местно поделение, е обосновал активната си процесуална легитимация. Ищецът е предявил искове за защита на
твърдяните свои материални права на собственост върху
процесните имоти, което обосновава активната му процесуална легитимация. Дали в
действителност той е носител на така твърдяните права на собственост,
включително и дали е придобил същите по сочения начин - на твърдяните основания
и чрез правоприемство от Мюсюлманското настоятелство Попово, е въпрос по основателността на исковете му и
има отношение към установяване на твърдяното
материално право. В случая, Мюсюлманското
изповедание гр.София, е поддържал неприложимост на хипотезата на §4 от ПЗР на
ЗВ, а дори и при необходимост от провеждане на такова специално исково производство
за доказване на правоприемството, то е такова за установяване на конкретния факт,
относим към съществото на спора и основателността на исковете, а не към тяхната
допустимост.
Предвид изложеното, ищецът разполага с процесуална легитимация по делото и
исковете му за собственост не са преждевременно заведени, поради което и
определението на окръжния съд, с което делото е прекратено на това основание,
следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за продължаване на
производството.
Освен това следва да се посочи, че евентуалната неяснота в исковата молба
по отношение на различните твърдения, на които ищецът основава правата си на
собственост /предвид такива за придобиване чрез договор за покупко -продажба на
поземления имот през 1926 г. от местното му поделение -Мюсюлманско настоятелство гр.Попово,
изграждане на сградите в собствен имот, /отчуждени и реституирани впоследствие/
и за правоприемство и такива за осъществено давностно владение от Мюсюлманското
изповедание гр.София на земята и сградите и искането му за установяване правото
му на собственост, поддържано /така посочено в настоящата частна жалба/ като
основано само на давностно владение, се отстраняват по реда на чл.129 ГПК,
каквото производство към този момент по делото не е провеждано.
Като обусловено от горния резултат, обжалваното определение на окръжния
съд по чл. 248 ГПК също следва да бъде
отменено.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, доколкото не
е налице хипотезата на чл. 81 от ГПК – акт, с който приключва делото в
съответната инстанция.
С оглед изложените
съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
определение №
260014/08.09.2020 г. и определение № 260032 от 08.10.2020 г., постановени по гр.д. № 87/2020 г. по описа на
Окръжен съд Търговище и ВРЪЩА делото
на Окръжен съд Търговище за продължаване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: