МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 14/2019 г. по описа на РС – гр.***, трети състав
Девненският районен прокурор е внесъл в РС *** обвинителен акт с който е повдигнал обвинение срещу:
Ж.Й.Н.,ЕГН **********, за това, че:
На 08 и 09.07.2018г. в гр.*** , област Варна , след
предварителен сговор със С.Г.К., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал у Н.И.Н. заблуждение – че ще му достави материали за
ремонт на покрив, като с това му причинил имотна вреда в размер на 2800 лева -престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209
ал.1 НК.
В хода
на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението като счита същото за
безспорно доказано. Твърди, че от доказателствата събрани в хода на досъдебното
производство може по категоричен начин да бъде направен извода, че именно подс.Н.
е извършил инкриминираното деяние. Твърди също така, че от проведените разпити
на свидетели може да се достигне до извода, че именно подсъдимия Н. , след като
е дал информация на св.К. за това , че св.Н.Н. ще прави ремонт на покрива си и
има пари му е съдействал , като се обаждал по телефона на св.Н. за да го въведе
в заблуждение , че разговаря с майстора за ремонта на покрива и го е уговорил
да даде част от парите за ремонта на мнимия брат на св.А. – св.К..Твърди ,че
показанията на всички свидетели са логични , последователни и се подкрепят от
показанията на пострадалото лице.Твърди също така , че при разпита си св.К.
съобщава твърде много подробности относно начина на извършване на деянието ,
които той няма откъде да узнане освен от подс.Н..Моли съда, да наложи на
подсъдимият Н. предвиденото в специалната норма наказание ”лишаване от свобода”
в размер над минималния, а именно „лишаване от свобода” за срок от 2 години,
изпълнението, на което да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години.
Пострадалото
физическо лице – Н.И.Н. заявява че не желае да се конституира като граждански
ищец и частен обвинител.
Защитника
на подс.Н.- адв.Б.Ж. *** твърди, че в хода на съдебното следствие не са събрани
нито преки, нито достатъчно ясни и категорични косвени доказателства в подкрепа
на тезата на обвинението. Твърди, че твърденията на ДРП не намират опора в нито
едно от събраните по делото доказателства. Твърди също така, че не е доказано
по делото дали има въобще извършено престъпление от неговият подзащитен.Твърди
също така , че фактите описани в ОА по делото не отговарят на събраните по
делото гласни доказателства по отношение на уговорената сума за ремонта на
покрива между св.А. и св.Н., по отношение на проведените телефонни разговори
със св.Н. и кой точно ги е провел , движението на автомобила използван от
двамата обвиняеми по ДП за извършването на измамата като твърди , че е
безспорно доказано , че за времето за което прокуратурата твърди , че е
извършена измамата , за около един час автомобилът е бил управляван от св.К. и
той е бил сам в него.Твърди също така , че са налице редица противоречия в
обясненията дадени от св.К. в качеството му на обвиняем по ДП и показанията му
дадени като свидетел в с.з , които навеждат на съмнение относно тяхната
достоверност и пораждат въпроса дали следва да бъдат кредитирани.Моли съда да
постанови оправдателна присъда по отношение на неговият подзащитен , тъй като
вината му не е доказана по изискуемия в НПК ред.
Разпитан
в хода на съдебното следствие подсъдимият Н. дава обяснения като заявява, че не
е извършил измама спрямо св.Н. и не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение.Заявява , че в действителност е казал на св.К. , че св.Н. ще прави
ремонт на покрива си и търси майстори за това , но че не му е предлагал да
вземат парите на Н. и не е участвал в извършването на измама.Твърди , също така
, че на инкриминираната дата и час е бил в гр.*** за да си купи захар, като е
дошъл заедно със св.К. и двамата са били с автомобила на дъщерята на Н..Твърди
също така , че К. го е оставил на пазара в гр.*** и след това е заминал и се е
бавил около един час преди да го вземе.Заявява , че не знае какво точно е
правил К. по това време и , че въобще не знае за никаква измама.Възползва се от
правото си на последна дума и моли съда за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:св.Н.И. ***.През пролетта на 2018г.той решил да направи
ремонт на покрива на къщата където живеел и затова в края на м.юни 2018г.
разговарял със св.А.П.А. *** , който се занимавал с ремонт на покриви.Св.А.
отишъл до къщата , огледал покрива и двамата се уговорили ремонта да бъде
извършен малко по- късно, тъй като тогава времето било дъждовно.Сумата която
св.А. казал , че ще е нужна за ремонта била около 10 000-11 000 лева
с материали и труд.
Св.Н. работел в кариера „Марцияна” в гр.***, където
работел и подс.Ж.Й.Н. ***.Пред много свои колеги , включително и пред подс.Н. ,
св.Н.Н. споделил , че ще прави ремонт на покрива , както и , че търси майстор
за това.Малко по- късно той отново споделил с колегите си , че е намерил
майстор за покрива като посочил св.А..Преди св.Н. да намери майстор за покрива
си и да съобщи за това на колегите си , подс.Н. се срещнал в с.***със св.С.Г.К./обвиняем
по ДП но по отношение на него делото е внесено в ДРС със споразумение/.Св.К.
живеел в с.***от около 15 години като неговата съпруга и съпругата на подс.Н.
били братовчедки.Н. и К. се познавали добре и били в близки отношения.Подс.Н. в
разговор със св.К. споделил , че има колега който си търси майстор за покрива и
св.К. казал , че може да намери.Тогава подс.Н. дал на К. телефонния номер на
св.Н.Н..След като провел разговора с подс.Н. ,св.К. решил да се възползва от
ситуацията и да си набави пари , като се представи пред св.Н.Н. за човека който
ще му прави ремонт на покрива и ще му поиска пари с които да закупи
материали.Преценил , че св.Н. ще счита , че е дал парите на човека с когото има
уговорка за ремонт на покрива.За да изпълни своите намерения , св.К. се срещнал
със свой познат – св.Д.В.П. от с.***и му казал че му трябва СИМ карта , която
да не е на негово име, като не му обяснил защо.Св.П. се съгласил да помогне на
св.К. да си намери СИМ карта и на 03.07.2018г. двамата отишли в гр.*** , в
заведението където св.П. работел като охрана.В това заведение работела като
сервитьорка св.Т.П..Св.П. обяснил на св.П. , че му трябва СИМ карта която да не
е на негово име и я помолил да закупи предплатена карта на нейно име.Св.П. се
съгласила и двамата отишли до офис на „Виваком” в гр.*** , където П. закупила
СИМ карта с № 0876366 727 на нейно име , след което дала картата на св.П..Той
от своя страна я дал на св.К..След като се прибрал в с.***, св.К. помолил подс.Н.
да му даде мобилен апарат , като не му обяснил за какаво му трябва.Подс.Н. имал
на разположение мобилен апарат и дал на св.С.К. мобилен апарат , черен на цвят
и с лого на гърба на „Теленор” с ИМЕИ ***.Св.К. взел мобилния апарат и поставил
в него закупената по рано от св.П. СИМ карта.В 13.02 часа на 08.07.2018г.св.К.
позвънил от №*** на св.Н. на №*** и му се представил като майстора който ще му
прави ремонта на покрива.Св.Н. попитал дали му се обажда *** и св.К. отговорил
утвърдително и казал , че е намерил по евтини материали за ремонта на покрива,
но му трябват пари веднага за да ги закупи.Казал , че необходимата сума за
материали е 2800 лева.Св.Н. казал , че в себе си няма пари , но на следващият
ден ще отиде в офис на Банка ДСК да изтегли нужната сума.
На 09.07.2018г. сутринта , св.Н. отишъл в офис на Банка
ДСК в гр.*** и изтеглил сумата от 2800 лева.Още докато бил в банката от
телефонен №*** му се обадил св.К., представил се отново за „***” и го попитал
дали е изтеглил сумата.Св.Н. отговорил , че в момента тегли сумата.Св.К. казал
на св.Н. , че след известно време ще изпрати брат си – *** на когото трябва да
даде парите , тъй като той отива да поръча материалите.Св.Н. казал , че не
познава брат му и се притеснява да не стане някакво недоразумение, но св.К. го
успокоил, като му казал, че ще го опише и му казал ,когато му позвъни да излезе
на улицата, тъй като брат му не знае къде точно живее св.Н..В същият ден подс.Н.
се обадил на дъщеря си – св.Й.Й. *** с приятеля си – св.И.Н..Св.И.Н. имал лек
автомобил „***с рег***.Подс.Н. обяснил на дъщеря си , че автомобилът му трябва
за да отиде до гр.*** и да си закупи захар за ракия.Св.Й. казала на баща си да
купи захар и за нея.Тъй като подс.Н. нямал книжка , той взел със себе си св.К.
който притежава СУМПС и двамата отишли в гр.*** в домът на св.И.Н..Тъй като той
спял , подс.Н. взел ключовете за автомобила от дъщеря си , дал ги на св.К. и
двамата потеглили към гр.***.След като пристигнали в гр.***, св.К. казал на
подс.Н. , че има някаква работа, оставил го на пазара и заминал в посока към
домът на св.Н..Междувременно му се обадил по телефона и му казал , че *** го
чака да му даде парите.Св.Н. излязъл от домът си , св.К. го чакал там , като
бил на волана на л.а „***”, описан по – горе.Казал на Н. , че е ***, а св.Н. му
предал сумата от 2800 лева.След като взел парите , св.К. отишъл на пазара в гр.***
, взел подс.Н. и двамата се върнали в гр.***, където оставили автомобила на св.Й..Подс.Н.
останал в гр.*** , а св.К. се прибрал в с.***.
Тъй като уговорката била строителните материали да
пристигнат след получаването на парите , св.Н. изчакал и в около 14.00 часа на
09.07.2018г. звъннал на номера от който му се обаждал мнимия „***”.Тъй като
след няколко обаждания никой не му вдигал телефона, св.Н. намерил в домът си
листчето с телефона на св.А. и му позвънил.Св.А. обяснил на св.Н. , че няма
брат и ,че не е пращал никой да взема пари от него.Тогава св.Н. разбрал , че е
измамен и подал сигнал в полицията за случилото се.В РУ МВР *** било образувано
ДП № 132/2018г.
В хода на разследването по ДП , на 13.07.2018г.св.Т.П.
разпознала св.С.К. като лицето на което св.П. е предал закупената от нея СИМ
карта.
На 25.07.2018г. при проведено разпознаване в хода на ДП
св.Н.Н. разпознал св.С.К. като лицето на което предал сумата от 2800 лева.
На 07.08.2018г. било извършено претърсване в жилището на
подс.Н. ***, при които били иззети черен заден панел от мобилен телефон с
емблема на „Теленор” и черна батерия за мобилен телефон.
В хода на разследването по ДП св.С.К. възстановил сумата
от 2800 лева на св.Н. и сключил споразумение с ДРП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
приема за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни
и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.
След съвкупната преценка на доказателствата,
съдът стигна до извода за невиновността на подс.Ж.Й.Н. за това , че на 08 и 09.07.2018г. в гр.*** , област Варна , след предварителен сговор
със С.Г.К., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Н.И.Н.
заблуждение – че ще му достави материали за ремонт на покрив, като с това му
причинил имотна вреда в размер на 2800 лева -престъпление по чл.210 ал.1 т.2
вр. чл.209 ал.1 НК.
Разпоредбата на чл.303 от НПК указва, че присъдата не
може да почива на предположения и, че съдът признава подсъдимият за виновен
само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.От
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, по предвидения в НПК
ред се установява единствено, че на 08 и 09.07.2018 г. свидетелят по настоящото
дело С.К. , след проведени телефонни разговори със св.Н.Н. го въвел в
заблуждение , че е майстора с който Н. имал уговорка за ремонт на покрива на
къщата си и че Н. трябва да предаде на брат му *** сумата от 2800 лева за
закупуване на материали за ремонта.Св.Н. повярвал на думите на св.К. и на
09.07.2018г. предал лично на св.К. сумата от 2800 лева пред дома си в гр.***.След
като изчакал известно време и не получил материалите за ремонта, св.Н. се
свързал по телефона със св.А.А. с който действително имал договорка за ремонт
на покрива и след проведения разговор разбрал , че е бил измамен, за което и
сигнализирал в РУ МВР Давня.В хода на съдебното следствие не се събраха
доказателства за нито едно от твърденията на обвинението относно участието на
подс.Ж.Н. в извършването на инкриминираното деяние.В обстоятелствената част на
ОА прокуратурата твърди, че подс.Н. , след като разбрал , че св.Н.Н. има пари
за ремонт на покрива на къщата си , решил да го измами , че е майстора с когото
Н. имал договорка за ремонта , да му каже , че има нужда от първоначално
плащане за закупуване на материали за ремонта и по този начин да вземе за себе
си сумата от 2800 лева.Според прокуратурата , тъй като св.Н. познавал подс.Ж.Н.
с когото били колеги по месторабота, подсъдимия включил в плана си свидетелят в
настоящото производство С.К. , когото св.Н. не познавал и след обсъждане и
договорки двамата разпределили ролите в извършване на престъплението помежду си
, като подс.Н. провеждал телефонните разговори с които въвел в заблуждение св.Н.
а св.К. осигурил СИМ картата с телефонен номер от който подс.Н. се обаждал на
св.Н..Също така прокуратурата твърди , че според договорката между двамата
извършители св.К. лично получил парите от св.Н. , след което двамата с подс.Н.
си ги разделили.Настоящият съдебен състав намира , че твърденията на прокуратурата
обективирани в обстоятелствената част на ОА се потвърждават само в частта им
относно това , че св.К. лично е взел сумата от 2800 лева от св.Н..Всички други
твърдения на прокуратурата не намират опора в събраните по делото
доказателства.Например твърдението на прокуратурата /което всъщност е основата
на повдигнатото обвинение/ , че подс.Н. след предварителен сговор със св.К. е
въвел в заблуждение св.Н. с цел да набави за себе си облага.В хода на
разследването са събрани достатъчно гласни доказателства , че подс.Н. няма нищо
общо със телефона и със СИМ картата от която са извършвани телефонните
обаждания , въвели в заблуждение св.Н. , че разговаря с майстора за ремонта на
покрива си.В тази насока са показанията на свидетелите Д.П. и Т.П., като св.П.
твърди , че св.К. го е помолил да му намери СИМ карта, след което св.П. завел К.
при св.П. *** , която пък закупила СИМ карта, която предала на св.К.. В хода на разследването по ДП , на 13.07.2018г.св.Т.П. разпознала св.С.К.
като лицето на което св.П. е предал закупената от нея СИМ карта.В хода на разследването
по ДП по категоричен начин –от записи на видеокамери , обективирани по късно в
докладна записка от оперативен работник при РУ МВР *** е установено , че на
09.07.2018г. автомобила „***с рег.№ рег*** се е движил в гр.*** и основно около
дома на пострадалото лице , като в автомобила е бил само водача.Установено е по
безспорен начин ,че водача на автомобила е бил св.К. и , че именно на него св.Н.
е предал сумата от 2800 лева.Това се потвърждава както от показанията на св.Н.
дадени в с.з , така и от проведеното разпознаване в хода на ДП при което св.Н.Н.
разпознал именно св.С.К. като лицето на което предал сумата от 2800 лева.В
изисканите в хода на ДП разпечатки от мобилните оператори се съдържат данни за
общо 7 бр. телефонни обаждания в периода 08-09.07.2018г. от телефонен номер № ***
/ номера от СИМ картата която св.П. закупила и предала на св.К./ към телефонния
номер на пострадалото лице Н..В нито един от проведените 7 на брой телефонни
разговори обаче , св.Н. не е разпознал в гласа на лицето с което разговаря ,
гласа на подс.Ж.Н. който добре е познавал.В показанията си дадени в с.з по
настоящото дело св.Н. твърди , че ако Ж. му се е бил обадил , той е щял да го
познае по гласа.Няма спор по въпроса , че автомобилът който св.К. е управлявал
е бил взет от дъщерята на подс.Н..Но този факт също има логично обяснение и то
е обективирано както в показанията на св.Й.Й. – дъщеря на подс.Н. , така и в
обясненията на самият подсъдим, а то е, че тъй като подс.Н. не бил
правоспособен водач на МПС, той помолил св.К. да управлява
автомобила.Автомобила трябвал на подс.Н. за да си закупи захар от гр.*** и да я
откара до с.***, което той и направил.Именно за времето когато подс.Н.
закупувал захар , под предлог , че има някаква работа , св.К. отишъл сам с
автомобила пред дома на св.Н., взел парите от него , като се представил за ***-
„брат” на *** и след около час се върнал и взел подс.Н. от мястото където го
оставил.Също така от особено значение по делото е и факта , че именно св.К. сам
е възстановил сумата от 2800 лева на пострадалото лице и е сключил споразумение
с прокуратурата.Ако се приемат твърденията на св.К. , че той е предал сумата от
измамата на подс.Н. , който му бил дал „200-300 лева”, възниква въпроса защо
именно К. сам ,без участието на подс.Н. е възстановил еднолично сумата на
пострадалото лице.
В хода на разследването по
ДП, както и в хода на съдебното следствие не са събрани никакви доказателства
за участието на подс.Н. в инкриминираното деяние и особено за някакви действия
от негова страна за сговаряне , съставяне и обсъждане на план за извършването
на измамата и за нейното фактическо осъществяване.Единственото което подс.Н. е
извършил е , че е предоставил на св.К. информация , че св.Н. си търси майстор
за покрива и , че разполага със средства за ремонта но тези негови действия по
никакъв начин не биха могли да послужат за основание да се счита , че са
извършени умишлено, с цел да се предостави информация , която би послужила на
св.К. да извърши измама. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите А.П.А., Й.Ж.Й., И.И.Н., Т.Д.П., Д.В.П. и Н.И.Н., които са ясни,
подробни и непротиворечиви и изцяло подкрепят тезата на защитата която съдът
изцяло възприема, а именно , че всички действия по осъществяването на измамата
са извършени еднолично от св.С.К. и няма никакви събрани доказателства , че
съучастник и основен организатор в извършването на деянието е подс.Ж.Н..Обясненията
на подс.Н. изцяло кореспондират с показанията на свидетелите които съдът
кредитира.
Единственият свидетел
който твърди , че основен организатор и участник в извършването на измамата е
подс.Ж.Н. е св.С.К..Съдът намира обаче , че показанията на този свидетел следва
да се разглеждат в плоскостта на т.нар „оговор”.Обясненията на подсъдим - в
случая в това производство С.К. има процесуалното качество на свидетел , но
само защото е сключил споразумение с ДРП ,с които се уличава друг подсъдим в
извършване на престъпление имат силата на доказателствено средство, но попадат
в хипотезата на т.нар „oговор”. Т.е тази част от
обясненията не може да се постави в основата на присъдата, ако не е подложена
на щателна проверка и не е подкрепена с други доказателства по делото.
Обвинението и присъдата не могат да се изграждат само на oговор.В
този смисъл е и практиката на ВС- р.по н.д №829/1973г.-н.о, н.д №1013/1956г.-II
н.о., р.№71-1960г.- ОСНК. При наличие на обяснение на подсъдим и уличаването му
от друг подсъдим, съдът трябва да прецени основно по свое вътрешно убеждение не
само обясненията на двамата, но и останалия доказателствен материал по делото.
Обяснението на съподсъдимия може да служи като доказателствено средство срещу
другия подсъдим, когато не само се подкрепя от събраните доказателства, но е
направена и констатация, че той няма интерес да обвинява другия подсъдим и, че
с това не цели да облекчи положението си. В конкретния случай съдът намира, че
твърдението на св.С.К. , че подс.Н. е участвал в извършването на измамата е
тенденциозно, целящо да утежни положението на Н., поради изкривената представа
на К., че по този начин ще облекчи своето положение.Това вътрешно убеждение на
съда се затвърди от поведението на св.К. в с.з възприето и преценено
непосредствено и най –вече от изявлението му при проведената очна ставка по
време на съдебното следствие , при която той се обърна към подс.Н. с думите „
не ти ли тежи на съвестта, аз си признах и лежа в затвора , признай си и ти”.От
това изявление може да се направи извода , че св.К. има интерес да обвинява
подс.Н. с цел да облекчи положението, още повече , че именно за да облекчи
положението К. е сключил споразумение с ДРП. От това не следва, че неговите показанията
на св.К. следва да се елиминират и да не бъдат ценени при преценка на
доказателствената съвкупност по делото но конкретния случай тези показания не
се подкрепят от нито едно от другите доказателства по делото, поради което и
съдът намира, че не следва да бъдат ценени.
За да е налице престъпление, описано в специалната част
на НК/ в случая измама/ е нужно да бъдат налице всички елементи на фактическия
състав на това престъпление. От обективна страна изпълнителното
деяние на пристъплението „измама” се характеризира с формиране на неправилни
представи у измаменото лице относно определени факти от действителността.В
случая няма събрани никакви доказателства , че подс.Н. е извършвал формиране на
такива представи у пострадалото лице още повече след предварителен сговор със
св.К..Деянието следва да е осъществено от подс.Н. при
форма на вината пряк умисъл-той да е съзнавал , че в следствие
на неговото въздействие върху измаменото лице, у него ще възникнат неправилни
представи.Освен това подсъдимият следва да е предвиждал , че измаменото лице ще
извърши акт на имуществено разпореждане и че в резултат на този акт чуждо
имущество ще бъде увредено.Наред с това подсъдимият следва да е целил имотна
облага за себе си.Съдът счита , че нито един от тези елементи на фактическия
състав не е осъществен от подс.Н., тъй като няма и не могат да бъдат събрани
категорични доказателства за това.И тъй като повдигнатото обвинение на подс.Н.
е за извършена измама след предварителен сговор със св.К. , следва да се
отбележи , че нито в хода на разследването по ДП , нито в хода на съдебното
следствие има събрани безспорни и категорични доказателства за някакво
предварително сговаряне между подс.Н. и св.К..Напротив – всички събрани
доказателства са в насока на това , че св.К. сам и извършил измамата като е
извършил предхождащите я действия , набавил е телефон от който се е обаждал,
СИМ карта с номер , закупена от друго лице на друго име, след което сам е
отишъл до къщата на св.Н. и е взел сумата предмет на измамата от него.
По делото няма събрани
преки доказателства, които по безспорен и категоричен начин да водят до извода
за извършване на деяние по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 НК от страна на
подсъдимият Ж.Й.Н..Налице са само косвени доказателства – показанията на св.С.К.
, които обаче не се подкрепят от останалите доказателства по делото и не могат
да доведат съда до убеждението, че подсъдимият е извършил деянието, за което му
е повдигнато обвинение. Обвинителната теза на прокуратурата се гради единствено
върху тези свидетелски показания, които не са кредитирани от съда и не могат да
послужат за формиране на неговото вътрешно убеждение.
Обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен
начин, поради което и съдът оправда подсъдимият на основание чл.304 пр.2 от НПК.
Не следва да са възлагат разноски по делото на подсъдимия
на основание чл.190 ал.1 НПК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: