Решение по дело №4146/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 52
Дата: 1 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Неделин Йорданов Захариев
Дело: 20211420104146
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Враца, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420104146 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове от „Топлофикация – Враца” ЕАД
гр.Враца против ВЛ. ПЛ. В. от гр.Враца за признаване за установено между страните, че
ответника дължи на ищеца сумата 1815.31 лева, представляваща стойността на
консумираната, но незаплатена топлинна енергия в жилище, находящо се в ***** за периода
от 28.02.2018г. до 30.06.2021г. и сумата от 298.30 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода 31.07.2018г. до 04.08.2021г, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. дело № 3132/2021г. по описа на ВРС. Претендира се присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението до
окончателното й изплащане, както и на направените в заповедното и исковото производство
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. В исковата
молба се поддържа, че претендираните суми представляват задължение по партида при
ищеца с титуляр ответника. Ищецът твърди, че последният не е изпълнил задължението си
за плащане, поради което счита, че дължи незаплатените за процесното жилище и дължими
суми за такса мощност, консумирана топла вода и топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация. Заявява се, че по ч. гр. дело №3132/2021г. на ВРС е издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу която ответникът е възразил, което обусловило
правния интерес от предявяване на настоящата искова молба.
Исковете са с правно основание чл.410 вр. чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД и са
процесуално допустими.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете по основание
и размер, както и фактите на които се позовава ищеца. Позовава се и на изтекла в негова
1
полза погасителна давност на осн. чл.111, б.”в” от ЗЗД за част от претендираните вземания.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело № 3132/2021г.
на ВРС. Назначена и изслушана е специализирана съдебно-икономическа и техническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено
следното:
По заявление на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 3132/2021г. по описа на ВРС, с която е
разпоредено длъжникът, настоящ ответник да заплати на заявителя главница от 28.02.2018г.
до 30.06.2021 г. в размер на 1 815,31 BGN /хиляда осемстотин и петнадесет лева и 31
стотинки/, ведно със законна лихва от 17.08.2021г. до изплащане на вземането, лихва от
31.07.2018г. до 04.08.2021 г. в размер на 298,30 BGN /двеста деветдесет и осем лева и 30
стотинки/, държавна такса в размер на 42,27 BGN /четиридесет и два лева и 27 стотинки/,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.
По повод постъпило от ответника, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение
против заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок
ищецът е предявил настоящия иск.
Като доказателства по делото са представени „Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца” ЕАД на
потребителите в гр.Враца”, одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР и справки
за неплатените фактури и дължими суми.
Представена е справка от АВп на името на ответника, от която се установява, че
същият е собственик на процесния имот по силата на договор за дарение от 22.03.2006г.
Изслушана е съдебно-икономическа и техническа експертиза, според която през
процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление и БГВ от етажната собственост
на посочения адрес. Отчитането, дяловото разпределение и начисляването на
изразходваната топлинна енергия е извършвано в съответствие с нормативната уредба, въз
основа на информация от „Нелбо” ЕАД. Вещото лице е констатирало, че през процесните
отоплителни сезони е извършвано прогнозно начисляване на топлинна енергия на база
отчетени показания от предходния отоплителен сезон. В края на отоплителния сезон е
извършвано отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода и са
изготвяни индивидуалните за имотите и общи за отчетената топлинна енергия в АС 540
изравнителни сметки. За процесния имот е разпределяна и начислявана топлинна енергия за
сградна инсталация – общи разходи на база отопляем обем на имота по проект 137 куб.м.,
топлинна енергия за отопление и за БГВ. Осигуряван е достъп на топлинния счетоводител за
отчитане показанията на уредите. От извършени справки и изчисления експертът е
установил, че при изчисляване на технологичните загуби в АС са спазени изискванията на
2
нормативната уредба. Отчитане показанията на топломера в АС е извършвано ежемесечно и
са оформяни констативни протоколи. Относно стойността на отчетената и разпределена
топлоенергия по партида аб.№ 12215 на процесния имот дължимите суми за периода,
необхаванат от погасителна давност са: главница от 1585.36 лв. за периода 17.08.2018г. до
30.06.2021г. и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху всяко едно месечно задължение,
считано от 31-ия ден след изтичане на срока, за който се отнася до предявяване на
заявлението, което възлиза за периода 17.08.2018г. до 04.08.2021 г. на сумата 232.12 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции
за основателни и доказани.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки,
различни от тези в общите условия.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ предвижда, че топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите, като по силата на т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334 за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия за сградна инсталация се
разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Въведеният при това
положение от закона принцип за формиране на сумите за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация е, че независимо от обема на потреблението на топлинна енергия в
даден имот, в това число и при липса на индивидуално потребление, се начисляват суми за
отдадена от сградната инсталация топлинна енергия. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.143, ал.3 ЗЕ, според която топлинната енергия по ал. 1 и 2 се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
При така действащата нормативна уредба към момента на начисляване на
дължимите суми, се налага извода, че за ответника е възникнало задължение по силата на
закона да заплаща на ищцовото топлофикационно дружество количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите
части. При липсата на ангажирани от страна на ответника доказателства за неправилно
начисляване на стойностите за топлинна енергия, твърдението му по заповедното
производство, че не дължи, е неоснователно.
От друга страна, съобразно трайната съдебна практика, вземането на
топлофикационното дружество за стойността на предоставена топлинна енергия
представлява периодично вземане по смисъла на чл. 111, ал. 1, б. "в" от ЗЗД и като такова се
погасява с кратка тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и направеното от
ответника с писмения отговор и чрез пълномощника му възражение.
3
Според чл. 32, ал. 1 от „Общи условия”, одобрени с решение №ОУ-
004/07.01.2008г. на ДКЕВР, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася.
Разпоредбата на ал.3 дава право на купувачите да предявят възражения за начислената сума
за топлинна енергия, а ал. 6 указва следващата се при неизпълнение на задълженията за
плащане санкция – обезщетение за забава в размер на законната лихва.
По делото са налични доказателства, които установяват по категоричен начин, че
за имота на ответника са отчетени и таксувани сградна инсталация, топлинна енергия за
отопление и за БГВ на обща стойност, посочените такива в заключението на СИТЕ, от което
се налага извода, че за процесния период начислените суми са дължими.
С оглед на установените срокове за заплащане на главницата, следва да се
приеме, че ответника е изпаднал в забава с изтичането им и дължи и начислената сума,
представляваща обезщетение за забавено плащане от падежа на всяко едно периодично
задължение до датата на предявяване на иска.
При това положение съгласно приложената справка за начислени суми за топлинна
енергия на ищеца /л.11 от делото/ и съобразно заключението на съд.-икономическата и
техническа експертиза са дължими от ответника следните суми: главница от 1585.36 лв. и
лихва за забава в размер на 232.12 лева, в които размери исковете са основателни и доказани
и следва да се уважат, ведно със законните последици. В останалата част исковите
претенции за дължима главница и лихва за забава до пълните им претендирани размери
следва да се отхвърлят, като погасени по давност.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на
осн. чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете, направените в настоящото
производство деловодни разноски, като се редуцират направените разноски в заповедното
производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВЛ. ПЛ. В., ЕГН ********** от гр.Враца
ДЪЛЖИ на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца, ***** сумата 1585.36 лв. главница,
представляваща стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия в жилище на
адрес: ***** за периода 28.02.2018г. до 30.06.2021г. и сумата 232.12 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 31.07.2018г. до 04.08.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2021г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №3132/2021г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница и лихва за забава в останалата им част
4
до пълните претендирани размери, поради погасавянето им по давност.
ОСЪЖДА ВЛ. ПЛ. В., ЕГН ********** от ***** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация-
Враца” ЕАД гр.Враца, ***** направените деловодни разноски в настоящото производство в
размер на 370.00 лева, както и направените по ч.гр.дело № 3132/2021г. на ВРС разноски в
размер на 79.34 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5