№ 1308
гр. Плевен, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Гражданско дело №
20214430105980 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от Т. КР. Б., против „***“ ***, гр. Плевен,
ЕИК ***, с която са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и
т.3, вр. чл. 225, ал.1, по чл. 242, ал.1, вр. чл. 128, ал.1, по чл. 224, ал.1 от КТ и
по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за отмяна на уволнение, извършено въз основа на
Заповед №***/***г. с която е прекратен трудовия му договор, като
незаконосъобразно; за заплащане на сумата от ***лв.- бруто, за периода ***-
***г, съставляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа, в резултат на уволнението, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба- ***г, до окончателното й изплащане; за заплащане
на сумата от ***лв.- лихва за забава върху сумата от ***лв, начислена за
периода ***-***г.; за заплащане на сумата от ***лв.-нетно- съставляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. ***г. ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба- ***г, до окончателното й изплащане и
на сумата от ***лв.- лихва за забава, за периода ***-***г; за заплащане на
сумата от ***лв.- нетно- съставляваща неизплатено трудово възнаграждение
за м. ***г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-
***г, до окончателното й изплащане, и на сумата от ***лв.- лихва за забава,
за периода ***-***г.; за заплащане на сумата от ***., за периода ***-***г, за
27 работни дни, съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен
1
отпуск.
В срока за отговор, от страна на ответника, „***“ ***, гр. Плевен, ЕИК
***, чрез ***., е депозиран писмен отговор, с който се оспорват предявените
искове, като неоснователни. Не се оспорва фактът, че между страните е бил
сключен срочен трудов договор, за срок от 6 месеца, по силата на който
ищецът Т.Б. е заемал длъжността „***“, както и факта, че трудовият договор
е бил прекратен, въз основа на Заповед №***/***т., на основание чл. 328, т.5
от КТ. твърди се, че основната трудова функция на ищецът е разкрояване на
изготвени чертежи- модели, кройки и др. на платове, от които се произвеждат
съответните артикули. Твърди се, че в процес на изпълнение на възложената
работа, от страна на работодателя е констатирана липсата на качества и
умения у ищеца. твърди се, че от страна на ищеца са допускани системни
грешки, довели до забавяне и преустановяване на изработката на съответния
артикул. Твърди се, че е установено системно несправяне на ищеца с
възложената му работа. Твърди се, че до ищеца е отправено едномесечно
предизвестие за прекратяване на трудовия му договор. Оспорва се
претенцията за заплащане на неизползван платен годишен отпуск, като се
посочва, че ищецът е използвал полагащият му се, за действието на трудовия
договор, отпуск. Оспорва се и претенцията по чл. 242 от КТ, като се посочва,
че трудовото възнаграждение за м. юни и за м. август, е начислено и изцяло
изплатено. Оспорва се като неоснователен и искът по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл.
225, ал.1 от КТ, като акцесорен, спрямо иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото, с определение № 2966/13.10.2021г., с което е изготвен
проекто- докладът, съдът е постановил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че същите са се намирали в трудовоправни
отношения, въз основа на сключен трудов договор №***/***.***г, по силата
на който ищецът е заемал длъжността „***“, за периода ***.***-***г. Със
същото определение, на основание чл. 232 от ГПК, е прекратено частично
производството по делото, по предявеният иск с правно основание чл. 220,
ал.1 от КТ, поради направено оттегляне на иска. Определението е влязло в
законна сила.
В проведеното о.с.з. на 10.11.2021г, с протоколни определения, на
2
основание чл. 233 от ГПК, е прекратено частично производството по делото,
по предявените искове, както следва: иск с правно основание чл. 242 ал.1, вр.
чл. 128, ал.1 КТ, за заплащане на сумата от ***лв- нетно неизплатено трудово
възнаграждение за месец юни 2020 г., и за сумата от *** лв.- нетно трудово
възнаграждение за месец август 2020 г, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба 19.10.2021г., до окончателното й изплащане; иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение, в размер на сумата от *** лева, за
периода *** г. – *** г., и в размер на сумата от *** лева, за периода *** г. –
*** г.; иск с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от
*** лева, за периода *** г. – ***г, за 27 работни дни, съставляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; иск с правно основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от *** лева лихва за забава върху
сумата от ***лв, съставляващо обезщетение по чл. 225, ал.1 от ГПК, за
периода ***- *** г., поради направен отказ от исковете. Определенията са
влезли в законна сила.
По делото, по реда на чл. 234 от ГПК е одобрена постигнатата между
страните спогодба, по предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3,
вр. чл. 225, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа, в резултат на незаконно уволнение, извършено
със заповед №***/***г. на *** на ответното дружество, в размер на *** лева,
за периода *** г. до ***г.
По делото, в о.с.з. на 10.11.2021г, от страна на ответника е направено
признание на предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, за
признаване незаконосъобразността на уволнението, извършено със заповед
№***/***г. на *** на ответника „***“ ***, гр. Плевен и по реда на чл. 237,
ал.1 от ГПК, съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се
произнесе с решение при признание на иска.
Настоящето решение, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, се
постановява въз основа на направеното от ответника признание на иска,
поради което същото не следва да се мотивира по същество. Признатото
право не противоречи на закона и на добрите нрави и страната, направила
признанието, може да се разпорежда с него- арг. чл.237, ал.3 от ГПК. Съдът
приема, че няма пречка, ответникът- работодател, да признае
3
незаконосъобразността на извършеното от него уволнение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, е основателен и следва да бъде уважен,
като уволнението на ищеца Т.Б., извършено със заповед №***/***г. на *** на
ответното дружество бъде признато за незаконно и заповедта бъде отменена
като незаконосъобразна. Пр и този изхоз на спора, следва отметникът да бъде
осъден да заплати сумата от 50лв.- държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО
уволнението на Т. КР. Б. с ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. Ал.
Стамболийски №7, ет.2, ап.6, извършено със заповед №***/***г. на *** „***”
***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***” №***,
представлявано от *** и ОТМЕНЯ същата като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „***“ ***, гр. Плевен, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***” №***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 50лв.- държавна такса по
сметка на ПлРС.
Решението се постановява при условията на чл.237, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС. Препис от решението да се връчи и на
адв. М. С..
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4