Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V – ти граждански състав, в открито заседание на осми май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7625 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
искове са с процесуалноправно основание чл.422 от ГПК и материалноправно такова
– чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация”ООД, гр.Русе твърди, че доставял на ответника
питейна вода за имот, находящ се в гр.Р, ул.”Р И.”1, вх.2, ет.3, за което
последният дължи заплащане на изразходената и отчетена по водомерите му питейна
вода и такси канал. Съгласно приложените към исковата молба фактури по партиди
№№ 219/177 и 1024/73, стойността на предоставените на ответника ВиК услуги за
периода 22.03.2017 г. – 25.04.2018 г. възлизала на 554.17 лв. Поради забавата в
плащането ищецът претендира и мраторна лихва в общ размер 28,64 лева за периода
01.06.2017 г. – 15.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата от
15.06.2018 г. За посочените суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4221/2018 г. по описа на РС-Русе, връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Ето защо претендира да бъде постановено
решение, с което по отношение на ответника да бъде признато за установено
вземането на „ВиК“ООД, гр.Русе, по заповедта за изпълнение за главницата,
мораторната и законната лихви. Претендира и направените в заповедното и исковото
производства разноски.
Ответникът П.И.П., чрез назначения
му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, е депозирал писмен
отговор, в който излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявените
искове. Твърди, че не е установено между страните да е сключван
договор за претендираните услуги, че ответникът е собственик на имота към
процесния период, както и дали правилно са начислени претендираните суми.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
По
заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по гр.д.№ 4221/2018 г. по описа на РС-Русе, с която е разпоредено на длъжника П.И.П. да заплати сумата 554,17 лв. – неплатена изразходвана и отчетена питейна вода за периода от 22.03.2017 г. до 25.04.2018 г., 28,64 лв. - лихва за забавено плащане за периода от 01.06.2017 г. до 15.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.06.2018 г. до окончателното
й плащане и 49 лв. разноски по делото. Длъжникът е призован по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дава
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва да е
абонат на ищцовото дружество, тъй като не било доказано да е собственик на имота, в който са доставяни
ВиК услуги, както и да е сключван договор за предоставяне на такива услуги
между страните.
Във връзка с направеното оспорване ищецът представя
справка от електронен карнет за извършения отчет по партиди № 464/42 и № 464/43 за аб. № 464043 на името на П.И.П. за периода
01.01.2016 г. – 07.05.2019 г., видно от която двата водомера са в
експлоатационен срок, като са отчетени реално ползваните за всеки период кубици
питейна вода от инкасатор и лично подадени показания от клиента. Депозираните копия
от карнети за стари периода /2005, 2006, 2010 и 2011 г./ установяват, че ВиК
услуги са предоставяни на ответника и отчитани срещу подпис на същия адрес: гр.Р,
ул.”Р И.”1, вх.2, ет.3. Приложената по делото справка за консумация по абонат сочи, че консумацията за процесния период е на
база реален отчет, като има само един месец, в който е начислена служебна
консумация, която е изравнена при последващ реален отчет. Представените към исковата молба фактури
установяват, че за периода 22.03.2017 г. – 25.04.2018 г. на
ответника е начислена общо
сумата 554,17 лв. за доставена от ищцовото дружество
питейна вода и дължими
такси канал.
Приложени
са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
„Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе, одобрени от ДКЕВР, действащи през
процесния период. Същите, видно от разпоредбата на чл. 71, влизат в сила един месец след публикуването им в
централен и местен ежедневник. Представени са доказателства, че процесните ОУ
са публикувани в местния в-к „Бряг” и централния в-к ”Новинар” на 27.08.2014 г. Регламентирана е възможност в срок от 30 дни
от влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с ОУ, да внесат в
съответния ВиК оператор заявление, с което да предложат различни условия, които
се отразяват в допълнителни писмени споразумения чл. 71, ал.2 от ОУ.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи.
Предявен
е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да
установи, че ответникът му дължи стойността на доставена питейна вода и
такса канал за периода 22.03.2017 г. - 25.04.2018
г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжник, призован по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан
по същество, същият се явява основателен.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че е ответникът
е потребител
на доставените от дружеството ВиК услуги за имот, находящ се на адреса по исковата
молба, като се е съгласил и приел отношенията им да се регулират от ОУ на
оператора, одобрени от ДКЕВР, в сила от 27.09.2014 г. (л.16-л.25). Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след дата на фактуриране. От представената справка за консумация на абонат 0464043, изготвена въз основа на издадените на
осн.чл.33 от ОУ фактури, Заповеди №№ 57/31.05.2012 г., 82/07.08.2012 г., З-50/01.06.2016
г. и З-86/27.7.2017 г. на управителя на ищцовото дружество и електронен карнет, се установява по
категоричен начин размера на задълженията на абоната за доставената му питейна
вода и такса канал, периода, за който се отнасят, както
и лихвата за забава върху всяка от главниците, считано от първо число след
изтичане на 30-дневния срок, в който паричното задължение е следвало да бъде
заплатено, до образуване на заповедното производство.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявения иск е доказан по основание и по
размер и следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата 554,17 лв. – стойнот на изразходвана и отчетена питейна вода за периода от 22.03.2017 г. до 25.04.2018 г., 28,64 лв. - лихва за забавено плащане за периода от 01.06.2017 г. до 15.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 15.06.2018
г. до окончателното й плащане.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид уважаването на
предявения иск, ответникът следва да да заплати на
ищеца направените по
заповедното производство разноски в размер на 49 лв. и по настоящото дело
в размер на 475 лв., от които 75 лв. държавна такса, 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК и 200 лв.
депозит за назначения особен представител на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.И.П., ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
ул.”Добруджа”№6, представлявано от управителя Сава И. Савов, сумата 554.17
лева, представляваща неплатена цена на доставена и отчетена питейна вода и
такса канал за периода 22.03.2017 г. - 25.04.2018 г., ведно със законната лихва
от 15.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и 28,64 лева лихва за
забава за периода 01.06.2017 г. - 15.06.2018 г., за които суми по ч.гр.д.№ 4221/2018
г. по описа на Районен съд-Русе е издадена заповед № 2373/18.06.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА
П.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация”ООД,
гр.Русе, ЕИК *********, 49 лв.
разноски по ч.гр.д.№ 4221/2018 г. по описа на Районен съд-Русе и 475 лева – деловодни разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: