Решение по дело №1676/2021 на Районен съд - Шумен
| Номер на акта: | 240 |
| Дата: | 12 ноември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.) |
| Съдия: | Ростислава Янкова Георгиева |
| Дело: | 20213630201676 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 27 септември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-0001378/06.08.2021 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.1 от КТ на „МУУДС” ООД, с ЕИК204997005, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, област Шумен, бул.”Симеон велики” №33, ет.3, ап.15,
представлявано от В. Р. Р., с ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/. Жалбоподателят оспорва
наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподателят не се явява
лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата и излага
конкретни доводи в защита на направените искания.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание и в представени писмени бележки излага подробни
съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„МУУДС” ООД осъществява търговска дейност в заведение кафе-клуб „Да хаус“,
намиращо се на адрес: гр.Шумен, бул.“Плиска“ №3 /градска градина/. На 23.06.2021 год. и
25.06.2021 год. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от
компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен в
посоченото заведение и на 05.07.2021 год. по представени писмени документи. При
проверката било установено, че лицето М. С. Д., с ЕГН********** работи на длъжност
„барман“, като на 22.06.2021 год. е била на работа втора смяна с начало на работното време
16.00 часа и край на работното време 00.00 часа, а на 23.06.2021 год. е била на работа първа
смяна с начало на работното време 08.00 часа и край на работното време 16.00 часа. В тази
връзка било констатирано, че дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател
не й е осигурило непрекъсната междудневна почивка в размер на не по-малко от 12 часа
между смените. От името на лицето М. С. Д. била попълнена Декларация на основание
чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която посочила, че на 22.06.2021 год. е била на работа от 16.00 до
00.00 часа, а на 23.06.2021 год. е на работа от 08.00 часа до 16.00 часа, както и че последно е
почивала на 21.06.2021 год., а следващия й почивен ден ще е на 26.06.2021 год.
Резултатите от извършената проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка №ПР2121533 на 23.06.2021 год., 25.06.2021 год. и 05.07.2021 год., който бил
връчен на управителя на дружеството на 07.07.2021 год. За констатираното нарушение на
07.07.2021 год. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №27-0001378/07.07.2019 год., като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.152 от КТ. Актът е бил
съставен в присъствие на управител на дружеството, който го е подписал, без да изложи
възражения. Впоследствие не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал
1
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №27-0001378/06.08.2021 год. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414,
ал.1 от КТ на „МУУДС” ООД, с ЕИК204997005, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, област Шумен, бул.”Симеон велики” №33, ет.3, ап.15, представлявано от В. Р. Р.,
с ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева /две хиляди лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В. В. Р.
и на свидетелите СВ. Р. К. и Е. А. Ф., както и от присъединените на основание разпоредбата
на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
В. В. Р. и СВ. Р. К., доколкото същите пряко са участвали в извършената проверка и
показанията им почиват на техни преки и непосредствени впечатления от фактите, за които
свидетелстват. В същото време показанията им са последователни, непредубедени и
кореспондират, както помежду си така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани и показанията на
свидетелката Е. А. Ф., доколкото същата работи именно в дружеството-жалбоподател и
също има преки впечатления от продължителността на работното време, разпределението на
смените и действително отработените часове. В този смисъл показанията на свидетелката Ф.
също кореспондират с установената по-горе фактическа обстановка и със събрания по
делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.152 от КТ Работникът или служителят има право на
непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
лицето М. С. Д., с ЕГН**********, работеща на длъжност „барман“ в посоченото по-горе
заведение на 22.06.2021 год. е била на работа втора смяна с начало на работното време 16.00
часа и край на работното време 00.00 часа, а на 23.06.2021 год. е била на работа първа смяна
с начало на работното време 08.00 часа и край на работното време 16.00 часа. В подкрепа на
изложеното е и попълнена от лицето Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в
която същата посочва, че действително на 22.06.2021 год. е била на работа от 16.00 до 00.00
часа, а на 23.06.2021 год. е на работа от 08.00 часа до 16.00 часа.
Нарушението не се отрича и от страна на представляващия дружеството, доколкото в
жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство са били посочени и причините,
поради които работникът е бил на работното си место, като твърди, че изложеното е
единичен случай.
В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелката Е. А. Ф., която в
съдебно заседание заявява, че въпреки, че има изготвен график често с останалите си
колежки си разменят смените и по този начин не се спазва изискването за непрекъсната 12-
часова междудневна почивка, както и че това става със знанието на работодателя.
С оглед на изложеното се налага извода, че дружеството – жалбоподател, в
качеството си на работодател не е осигурило на лицето М. С. Д., с ЕГН**********,
работеща на длъжност „барман“ непрекъсната междудневна почивка в размер на не по-
малко от 12 часа между смените, с което е осъществило от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.152 от КТ.
2
Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е
работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, доколкото именно то е юридическото лице,
което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.
Административно-наказващия орган правилно и законосъобразно е квалифицирал
нарушението, като е ангажирал отговорността на юридическото лице, в качеството му на
работодател за допуснатото нарушение на чл.152 от КТ.
За посоченото нарушение санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ предвижда
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева за работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В тази
смисъл съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и
приложил съответната санкционна разпоредба. В същото време обаче, съдът намира, че
административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието.
Наложил е наказание в размер над минималния, предвиден в закона, без да изложи
конкретни мотиви и съображения в тази насока. Ето защо съдът намира, че в настоящия
случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена
имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ
минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения
по-горе смисъл.
Съдът не кредитира твърденията, изложени в жалбата, че посочената проява е
единичен случай в дейността на дружеството, доколкото, както се установява от матиралите
по делото и по-конкретно от Протокол за извършена проверка №ПР2121533 на 23.06.2021
год., 25.06.2021 год. и 05.07.2021 год., нарушението е било допуснато, както на 22 и
23.06.2021 год. така също и по отношение на дните 24.06.2021 год. и 25.06.2021 год., като
второто нарушение е предмет на друго административно-наказателно производство.
Ирелевантно към настоящото нарушение е и дали отклонението от посочените в
графика смени е извършено по желание на работниците или не, доколкото същото е станало
със знанието и съгласието на работодателя и същият е бил длъжен да следи при съответната
замяна на смените да не се допускат нарушение на регламентираните в закона почивки,
било то междудневни, междуседмични или др.
При проверка законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и на
съставения акт за установяване на административно нарушение съдът намира, че не са
налице пороци, които да са довели до накърняване правото на защита на дружеството или до
невъзможност да бъде разбрано какво точно нарушение се твърди, че е извършено, кога е
извършено, а от тук и до невъзможност дружеството да организира защитата си по един
адекватен начин.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия
орган, че в случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
или чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
и в частност тази на чл.415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на
административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко
административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин
на извършване. В настоящия случай се касае за полагане на труд от работника, в отклонение
на нормите за междудневна почивка, като нарушението е било извършено и същото не може
да бъде отстранено. В същото време с оглед естеството на нарушението и значимостта му за
здравето на работниците се налага и извода, че същото не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че видно от материалите по делото извършеното нарушение не е
инцидентна проява в дейността на дружеството, доколкото от материалите по делото се
3
установява, че и друг път е имало случай, в които работниците са полагали труд, без
ползване на регламентирана междудневна почивка.
С оглед на изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно, обжалваното
наказателното постановление да бъде изменено, като наложената на дружеството-
жалбоподател „имуществена санкция” бъде намалена от 2000 /две хиляди/ на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е
било изменено, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в
размер на 80 лева.
С оглед изхода на делото на дружеството-жалбоподател разноски не се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
4