№ 76
гр. Силистра, 18 юли 2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова,
като разгледа докладваното от съдията адм. д № 87 по
описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП).
Производството по делото е образувано по жалба на ЕТ
"П.П.- М.", със седалище и адрес на
управление: с. К., общ. *****, ул. „***“ № ***, с ЕИК *********, против
Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по марка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСС
2014-2020 г., с изх. № 02-190-2600/5513
от 01.12.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с което е отказано изцяло изплащане на субсидия за кампания 2018 г. по подаденото от
жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН: 19/250518/30082 и Приложение за кандидатстване
по мярка 11.
В жалбата се твърди, че при издаването на оспорения административен
акт са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Посочва се, че в уведомителното писмо липсват конкретни мотиви за
постановяването на отказа, което прави акта неразбираем и възпрепятства
възможността за проверка на материалната му законосъобразност. По тези
съображения се моли за отмяна на оспореното уведомително писмо и връщане на
преписката на органа за ново произнасяне, както и за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът Заместник изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ гр. София, чрез процесуалния си представител - гл.
юрисконсулт Л. Ж. (пълномощно - л. 4 от
делото), оспорва жалбата като неоснователна. Изтъква, че оспореното писмо
съдържа в табличен вид основанията за отказ за
подпомагане, като в конкретния случай причината за отказа е отбелязана в
таблицата на стр. 4 от писмото, колона 12 – несъответствие между биологичната
дейност, която заявителят е декларирал, че упражнява, и дейността, която
контролиращото лице е установило при извършените от него проверки. Моли за
отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Началото на
административното производство по издаване на оспореното Уведомително писмо е
поставено с подадено от жалбоподателя, в качеството му на земеделски
производител, общо заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 1925051830082
от 03.05.2018 г., с което е поискано финансово подпомагане по няколко схеми и
мерки, в това число и по мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.,
направление „Биологично рестениевъдство“. В представляващата неразделна част от
подаденото заявление Таблица на използваните парцели 2018 г. (л. 32-33) е
посочен всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, в което се
намира, като заявителят е отбелязал, че кандидатства по мярка 11 с шест парцела
с обща площ от 14.76 ха, с код БРП4, обозначаващ дейността биологично
растениевъдство в преход - ароматни и медицински растения, съгласно Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1 от Наредба №
4 от 24. 02. 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 / 2015 г.).
По подаденото общо заявление за
подпомагане, в частта относно мярка 11 "Биологично земеделие",
направление „Биологично рестениевъдство“ е постановен
отказ за финансово подпомагане за цялата площ на шестте заявени парцела, което
е станало чрез Уведомително писмо с изх. № 02-190-2600/5513 от 01.12.2022 г.,
издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Като причина за
отказа на първа страница на писмото са отбелязани следните мотиви: „2018 година
е трета година от последно поетия от Вас ангажимент по това направление.“ На
четвърта страница от писмото (л. 8 от делото) е публикувана таблица със 17
колони, касаеща площите с неспазени базови и други
изисквания, в която фигурират шестте парцела, като в антетката на всяка колона фигурира
определено изискване, а под нея с „Да“ или „Не“ е отбелязано дали заявените
площи отговарят на изискването; под таблицата са изложени разяснения по нейното
съдържание. Видно е, че основното
несъответствие е констатирано в колона 12 от таблицата, указваща, че „Заявената
от кандидата биологична дейност не се различава от тази, установена от
контролиращото лице“ като и за шестте парцела в тази колона е отбелязано „Не“. В
поясненията към таблицата са посочени
алтернативни мотиви, имащи отношение към неспазени изисквания от различно
естество, без да е означена връзка с определена колона.
В
колона 9 от таблицата на стр. 6 от писмото (л. 10 от делото), в която се
съдържа изчислението на финансовото подпомагане, е посочено, че санкционираната
площ за неспазени базови изисквания е 14.76
ха, а в колона 15 от същата таблица е посочено, че за неспазени
базови и други изисквания редукцията е 14866.82 лева. Въз основа на това в
колона 24 е посочена нулева стойност на субсидията за изплащане. В поясненията
към колона 9 е посочено: Санкционирана площ съгласно раздел V „Намаления при
неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11
„БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020“ буква „а“ Направление „Биологично растениевъдство“,
буква А) „Базови изисквания“ от Методика за намаляване и отказване на
плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със
Заповед № РД 09-453 от 10. 05. 2019 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24. 02. 2015 г. В поясненията към колона 15
съответно е посочено: Санкцията в лева, наложена съгласно раздел V „Намаления
при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка
11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020“ буква „а“ Направление „Биологично
растениевъдство“, буква А) „Базови изисквания“ от Методика за намаляване и
отказване на плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020,
утвърдена със Заповед № РД 09-453 от 10. 05. 2019 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24. 02. 2015 г. Яснота относно описаните
обстоятелства е внесена допълнително с приложеното към административната
преписка при изпращането ѝ в съда становище от зам.изпълнителния директор
на ДФЗ (л. 21-22). От становището става ясно, че контролиращото лице „Био Сертификейшън“ ЕООД е въвело в установения срок за кампания
2018 в „Системата за въвеждане на данни от външни институции“ (СДВИ – чл. 49,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.), че всички парцели, заявени от
оператора с код БРП 4 (култура лавандула) са в състояние „Биологично“,
съответстващо на код БР 13. Отново е направено позоваване на раздел V, б. а)
направление „Биологично растениевъдство, б. А) Базови изисквания от Методиката
за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014-2020, предвиждащ, че когато бенефициерът
декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице предостави
информация, че е биологичен и обратно, ДФЗ-РА намалява размера на финансовата
помощ със сумата, изчислена за установената площ без тя да се отчита като наддекларирана площ. Посочено е, че на бенефициера
са установени площи с неспазени изисквания в размер на 14.76 ха, което
представлява цялата заявена за подпомагане площ, поради което му е наложена
100% санкция и е оторизирана сума в размер на 0.00 лева за дейност с код БРП 4.
Оспорването на посоченото Уведомително
писмо е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което
предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен
ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, ДФЗ
е акредитиран за единствената разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. По силата на
чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор
и на Разплащателната агенция. В това си качество той организира и ръководи
дейността на разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4
от ЗПЗП изпълнителният директор може да
делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия
за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане и
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. В настоящия случай, видно от т. 1
на представената по делото Заповед № 03-РД / 3088 / 22.08.2022 г. (л. 16-17 от
делото) Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Зам. изпълнителния
директор на ДФЗ – В.И.К.правомощието да издава и подписва всички уведомителни
писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, които са
подали заявление по реда на Наредба № 5 от 27. 02. 2009 г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Изложеното сочи, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
Оспорената заповед като административен
акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК следва да отговаря на изискванията за
съдържание и форма, определени в чл. 59 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите
и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване
на закона е административният акт да е мотивиран.
Фактическите и правни основания за
издаване на отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния
орган, се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително
и в разясненията под самите таблици. Тези разяснения по съществото си и според
утвърдената съдебна практика, представляват мотивите за постановяване на
отказа.
Въпреки непрецизната формулировка на
текста в антетката на колона 12 от таблицата на стр. 4 от писмото (използвано е
отрицателното твърдение „не се различава“, чието потвърждаване или отричане не
би могло с пределна яснота да се извърши едносрично с „Да“ или „Не“ по-долу в
колоната), от съдържанието на цялата таблица евентуално би могло да се заключи,
че неспазеното условие е именно това, но липсват факти, въз основа на които да
се разбере в какво се състои разликата. Поясненията под таблицата, дадени без
връзка с определена колона, възпрепятстват възможността да се разбере и
основанието за извършеното намаление. Същевременно
органът е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане за 100 % от заявените площи с данните в
колони 9 и 15 от таблицата на стр. 6 от
писмото, отразяващи неспазени базови изисквания, без обаче в друга таблица или
в допълнителните пояснения да е посочил конкретни факти, сочещи на неспазени
базови изисквания. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение №
2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 / 2015 г. и в случая няма данни по
писмото някое от тях да се било нарушено. В този смисъл съдът приема, че в оспорения
акт липсва конкретизация кои точно базови изисквания, послужили като основание
за редукция на субсидията, не са спазени от жалбоподателя. Издаденото
уведомително писмо е противоречиво и непълно мотивирано по отношение на
фактическите и правни основания за издаването му. Нарушението е съществено доколкото
се отразява на възможността за извършване на преценка и контрол за наличието,
респективно липсата, на основания за подпомагане. Що се касае до допълнително
изложените мотиви в становището на органа, приложено към преписката при
изпращането ѝ в съда (л. 21-22), същото не може да санира
липсата на мотиви в първоначалния акт. Съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към
административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в съпроводителното
писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на
по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган,
който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не
съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният
административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни
съображения обаче за постановения отказ и наложената санкция не се намират в
нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, защото производството
не е във фаза по обжалване пред по-горестоящия
административен орган. Допълнително изложените мотиви след издаване на акта
трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния
орган, за да може страната адекватно да прецени налице ли е основание за
оспорване, респ. да подготви ефективно защитата си. Недопустимо е обаче да се
излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба.
Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения
административен акт, което е основание за отмяна. Изцяло в този смисъл Решение
№ 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022
г., V о.,
Решение № 3546 от 13.04.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 277/2022 г., V о., Решение
№ 2064 от 24.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6292/2022
г., V о. и цитираните в него решение по адм. д. №
6646/2022 г. на ВАС, пето отделение и Решение
№ 10244/14.11.2022 г. по адм. д. № 2528/2022 г.
Освен гореизложеното не може да не се
отбележи, че методиката, на която се е позовал органът както в поясненията към
колони 9 и 15 от таблицата на стр. 6 от писмото, така и в Становището си при
изпращането на преписката в съда (Раздел
V, б. „а“ направление „Биологично растениевъдство, б. „А“ Базови изисквания от
Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020), е утвърдена със Заповед № РД 09-453 от 10. 05.
2019 г. на министъра на земеделието и храните. Същата има характер на
подзаконов нормативен акт (чл. 75, ал. 1 от АПК). Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА
обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в
случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, както е в случая,
обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на
който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни
законови норми органът е придал обратно действие на Методиката, приемайки че е приложима
и по отношение на подадени заявления за предходната 2018 година (в този смисъл
Решение № 6766 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. №
14644/2019 г., V о., Решение № 5041 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8208/2019 г., V о. и др.). Нещо повече – методиката,
за да породи съответното действие, следва да бъде обнародвана. В настоящия случай
това не е сторено и дори към настоящия момент не фигурира на сайта на
Министерството на земеделието – там са публикувани единствено заповедите във
връзка с приемането ѝ, но не и самата методика. В този смисъл органът се
е позовал на акт, който не е бил оповестен по съответния ред, респ. не произвел
правно действие.
В заключение на изложеното съдът намира,
че процесното уведомително писмо е недостатъчно и
противоречиво мотивирано, в резултат на което не би могла да се прецени
материалната му законосъобразност. Тази
констатация налага отмяната му и необходимостта от връщане на преписката на
административния орган за произнасяне по заявлението на жалбоподателя съобразно
изложените по-горе указания за мотивиране на акта, като бъде определен 1-месечен
срок, считано от получаване на преписката след влизане в сила на настоящото
решение.
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
основателно. На същия следва да се присъдят разноски в размер на 50. 00 лв.
формирани от размера на дължимата и заплатена държавна такса. Неоснователно е
направеното възражение от процесуалния представител на органа относно
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на възнаграждението по граждански и
административни дела за една инстанция при интерес от 10 000 лв. до 25 000 лв.
(в случая – интерес в размер на 14866.82
лв., колкото е размерът на отказаната субсидия) е 1300 лв. плюс 10 % за горницата над 10 000
лв., от което следва, че платеното възнаграждение на процесуалния представител
на жалбоподателя в размер на 2085.00 лева с ДДС е дори малко под посочения
минимум. В заключение на казаното на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в размер на 2135. 00 лева, формирани от платеното адвокатско
възнаграждение и платената държавна такса.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, чл. 173 и чл. 174 АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по марка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСС 2014-2020 г.,
с изх. № 02-190-2600/5513 от 01.12.2022 г., издадено от заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което е отказано изцяло изплащане
на субсидия в размер на 14 866. 82 (четиринадесет хиляди осемстотин шестдесет и
шест лв. и осемдесет и две ст.) лева за кампания 2018 г. по подаденото
заявление за подпомагане с УИН: 19/250518/30082 от ЕТ "П.П.- М.", със седалище и адрес на управление: с. К.,
общ. Главиница, ул. „Шеста“ № 2А, с ЕИК *********.
ВРЪЩА делото като преписка на Заместник
изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявление за подпомагане
за кампания 2018 г. с УИН: 19/250518/30082, в частта относно
подаденото заявление по марка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСС 2014-2020 г., като
определя 1-месечен срок за произнасянето, считано от получаване на преписката
след влизане в сила на настоящото решение, и съобразно дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие", Разплащателна агенция –гр. София да заплати на ЕТ "П.П.- М.", със седалище и адрес на управление: с. К.,
общ. ****, ул. „***“ № **, с ЕИК *********, направените по делото разноски в
размер на 2135. 00 (две хиляди сто тридесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: