№ 10367
гр. София, 07.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110104549 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът констатира, че след предявяване на исковата молба посоченият ответник „В. е
заличен като търговец в ТР, като е налице преобразуване чрез вливане на дружеството във
„В. (вписване от 12.04.2023г.), което правоприемство следва да бъде зачетено в
производството и делото да продължи с участието на правоприемника „В., който следва да
бъде конституиран като ответник по делото на основание чл. 227 ГПК. В този смисъл е
неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството, тъй като не
се установиха твърденията му за липса на правосубектност на ответника към датата на
подаване на исковата молба. Неоснователно е и възражението на ответника за
недопустимост на предявените установителни искове за нищожност на отделни клаузи по
договора с оглед предявяване на осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума по
договора, доколкото ищецът не твърди, че надвнесената сума е платена единствено по тези
клаузи.
Следва да се приемат представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
Следва да се уважат доказателствените искания на ищеца, направени по реда на чл.
190, ал. 1 ГПК за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, които касаят релевантни
спорни между страните обстоятелства.
Не следва да се уважава доказателственото искане на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред БНБ, тъй като същото не е необходимо за
изясняване на факти от спорния предмет на делото, както и не следва да се уважават
останалите доказателствени искания на ответника за факти, за които са ангажирани
доказателства.
Ищецът следва да бъде задължен да посочи на основание чл. 127, ал. 4 ГПК банкова
сметка или друг начин на плащане на вземането по предявената осъдителна претенция.
1
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 227 ГПК „В., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С. като ответник на мястото на „В., ЕИК . (заличен търговец).
УКАЗВА на ищеца А. Г. А. в едноседмичен срок от съобщението да посочи с писмена
молба по делото банкова сметка или друг начин на плащане на вземането по предявената
осъдителна претенция.
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „В. в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото заверен препис от документите, находящи се в
кредитно досие на А. Г. А. във връзка със сключен договор за паричен заем № . от
17.05.2022г., включително копие от договора и стандартен европейски формуляр, документи
за извършени плащания по договора, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай на
непредставяне на документите в посочения срок съдът може с оглед обстоятелствата по
делото да приеме за доказани фактите, за които страната е създала пречки за събиране на
доказателства.а
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. М., тел. . , която да бъде призована след представяне
на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.04.2024.г от 09.55 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба с приложените към нея доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове – установителни искове с
правна квалификация чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 22, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 26,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 22, ал. 1, т. 9 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП вр.
чл. 146 ЗЗП, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Ищецът А. Г. А. твърди, че сключил на 17.05.2022г. договор за паричен заем № . с
„В., чийто правоприемник се явява ответникът „В., по силата на който му бил отпуснат заем
2
в размер на 500 лв. при двуседмична погасителна вноска и брой на погасителните вноски –
7, при годишен лихвен процент в размер на 40,32 % и ГПР в размер на 49,39 %. Твърди, че в
чл. 1, ал. 3 от договора било уговорено, че кредиторът предоставя на потребителя
допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, за която ще му бъде
начислена допълнителна такса в размер на 106,47 лв., която ще бъде разсрочена за
изплащане заедно с погасителните вноски по заема. В чл. 4, ал. 1 от договора страните
уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител-физическо лице, което
да отговаря на определи от кредитора условия, или банкова гаранция. В чл. 4, ал. 2 било
уговорено, че в случай на непредоставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка
в размер на 70,98 лв., чието заплащане също било разсрочено на падежа на вноските по
заема, като така размерът на общото задължение по кредита възлизал на сумата от 708,96 лв.
Ищецът погасил изцяло процесния кредит чрез извършване на плащания както следва: на
17.05.2022г. – сумата от 5 лв. – такса за отпускане на заем, на 20.05.2022г. – сумата от 200
лв. и на 23.05.2022г. – сумата от 411,82 лв. Ищецът счита, че процесният договор за кредит е
изцяло нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не е спазена
изисканата от закона форма – същият не е написан по ясен и разбираем начин, не е спазено
изискването всички елементи от договора да се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт, не по-малък от 12. Отделно счита, че договорът е недействителен и на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание – годишният процент на разходите по кредита (ГПР). Намира, че
липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, какви компоненти са включени в
него и как се формира, което е в пряко противоречие с чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а,
ал. 2 и 4 ЗПК. Отделно от това намира, че действителният ГПР е в пъти по-висок от
посочения в договора и е над максимално установения в императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 ЗПК праг. Сочи, че разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от договора, в която е предвидено
заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение за нищожна на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, тъй като е налице изначална невъзможност потребителят
да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички
изисквания, посочени в договора. Отделно от това счита неустойката по чл. 4, ал. 2 от
договора за нищожна поради накърняване на добрите нрави, излизаща извън присъщите й
функции, тъй като е свързано с неизпълнение на задължение, което не е пряко свързано с
претърпени вреди. Счита и че с посочената неустойка се уговаря едно допълнително
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, което се кумулира с мораторната
лихва и е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК. Счита, че неустойката е нищожна и на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така намира, че е
налице нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като разходите за заплащане на неустойката за недаване на обезпечение, която по своята
същност представлява печалба на кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, следва да бъде част от ГЛП и ГПР, при което същият би възлизал многократно
3
над допустимия, което води до нищожност на целия договор на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посочването на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между
страните представлявало „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 ЗЗП. Позовава се и на недействителност на целия договор на основание чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК поради липса на уточнение на условията за прилагане на ГЛП и
базата, върху която се начислява, което е пречка за установяване дали уговорения лихвен
процент отговаря на действително прилагания от кредитора. Счита, че на посочените
основания договорът е изцяло недействителен и се дължи само чистата стойност на кредита,
евентуално че нищожни са отделни негови клаузи, по-специално клаузата на чл. 1, ал. 3,
установяваща заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита и клаузата на чл. 4,
ал. 2 от договора за неустоечната клауза. С оглед изложеното претендира да бъде
установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, въз
основа на която се начислява такса за експресно разглеждане на искането за кредита и
клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора – неустоечна клауза са нищожни, както и да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 116,82 лв., недължимо платена по договора, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и разноски за производството.
Ответникът „В. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва исковата молба. Намира, че сключеният договор за кредит е съобразен с
императивните изискания на ЗПК, а възраженията на ответника за нищожност на целия
договор и на отделни негови клаузи са неоснователни. Счита, че не е нарушено правилото
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент
по кредита, уговорен е срок на договора, съдържат се условия за прилагането му, като при
фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК. Твърди, че в закона не е предвиден лимит на размера на възнаградителната лихва,
а единствено на ГПР, който не може да е по-висок от петкратния размер на законната лихва,
като в случая това е спазено и е уговорен ГПР в размер на 49,39 %, в който е включен и
размерът на фиксирания годишен лихвен процент. Възнаградителната лихва като цена на
ползваната от заемателя парична сума се формирала от няколко фактора, като се изхождало
от спецификата на всеки кредитен продукт, поради което не можело да се поставя общ
лимит, ограничаващ определянето й до трикратния размер на законната лихва за всички
видове заеми, поради което ответникът счита, че уговореният размер на договорната лихва в
случая не накърнява добрите нрави. Ответникът намира за неоснователно и твърдението за
нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора бил посочен
ГПР по кредита и общата дължима сума от потребителя, като в нея не била включена
уговорената в договора неустойка, тъй като на основание чл. 19, ал. 3 ЗПК при изчисляване
на ГПР изрично се изключвали плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по
договора за потребителски кредит. Твърди, че в Приложение № 1 към договора са посочени
както ГПР, така и реда и начина на изчислението му, и значимите компоненти при
изчисляването му към момента, в който договорът е сключен, което било в съответствие с
чл. 4, пар. 1 и 2 от Директива 87/102 и практиката на СЕС. За неоснователно намира и
4
възражението за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото всички условия за
издължаване на кредита били инкорпорирани в самия договор, поради което към него не
били прилагани ОУ и не бил изготвян погасителен план, с оглед на което и възражението на
ищеца за непредставянето им било неоснователно. Ответникът счита, че уговорката за
неустойка в договора не е нищожна, тъй като същата не излиза извън присъщите й
обезпечителна, обзщетителна и санкционна функции, нито същата накърнява добрите нрави
при комплексно изследване на факторите, обосноваващи нейното начисляване като свобода
на договаряне, равнопоставеност между страните, функциите на неустойката, възможността
на длъжника сам да ограничи размера на неизпълнението. Намира, че не е налице нарушение
и на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Счита, че уговорката за такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на заем не представлява такса за отпускане на заема, а допълнителна услуга,
която е избрана доброволно от заемателя, поради което същата не следва да участва при
определяне на ГПР на основание чл. 19 ЗПК. Ето защо, моли за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на разноски за производството.
По предявените искове по чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 22, ал. 1, т. 10
ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 22, ал. 1, т. 9 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП вр. чл. 146 ЗЗП в тежест на ищеца е да установи, че е сключен на 17.05.2022г. договор
за паричен заем № . с „В. с твърдяното съдържание, както и че договорът, както и клаузите
на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от него са нищожни на твърдените в исковата молба основания.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е платил
на ответника на 17.05.2022г. – сумата от 5 лв. – такса за отпускане на заем, на 20.05.2022г. –
сумата от 200 лв. и на 23.05.2022г. – сумата от 411,82 лв.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че клаузите на договор и по-
специално тази на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от него са индивидуално уговорени между
страните в съответствие със законовите изисквания, както и че е налице основание за
получаване на платените от ищеца суми в пълен размер, а при доказване на фактите в
тежест на ищеца – че е платил претендираната сума.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото обстоятелството, че на 17.05.2022г. е сключен договор
за паричен заем № . между ищеца като заемател и „В. като заемодател.
Съдът ОБЯВЯВА на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за
което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства да е
платил претендираното вземане.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им стойност съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
5
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6