РЕШЕНИЕ
№ 1528
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330109432 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против Н. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.П., ж.к. ***, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. **, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 151,49
лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия и
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за обект
на потребление, находящ се в гр. П., ж.к. ***, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **,
ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – *** г. до окончателното изплащане на
вземането; и сумата от 14,58 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода 02.07.2019 г.
– 17.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №*** г. на Районен съд
Пловдив, *** гр.с. Претендира се присъждане на сторените разноски в
заповедното производство и в исковото.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл.150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни
общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на
1
обект, находящ се в гр. П., ж.к. ***, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, има качеството
на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период била
доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение „***“ ЕАД, топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация на стойност 151,49 лева, представляваща главница, начислена за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. Начислено било и обезщетение за забава
в размер на 14,58 лв. за периода 02.07.2019 г. – 17.03.2021г. Посочва, че за
процесните суми била издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, ***
гр.с., срещу която било постъпило възражение от длъжника. Моли за
уважаване на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н. И. П.,
чрез назначения по делото *** адв. С.Х., с който се излагат съображения за
нередовност на исковата молба и неоснователност на иска. Твърди, че
ответникът не е обвързан от общите условия на ищцовото дружество.
Оспорва ищецът да е снабдявал с топлинна енергия процесния имот, като
счита, че от представените по делото доказателства това обстоятелства не
може да се установи. Твърди, че извършените отчитания от дружеството
„***“ ЕАД не обвързвали ответника, защото дружеството не разполагало с
разрешение за извършване на услугата дялово разпределение. Правят се
възражения и във връзка с годността на средството за измерване. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на
Районен съд Пловдив, ***гр.с., образувано по депозирано от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
Заповед № *** г. Длъжникът е възразил срещу заповедта, поради което с
разпореждане на съда и на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1
ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е
пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените
искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
2
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на
обекта, находящ се в гр. П., ж.к. ***, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, че ищецът е
изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани
в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово
топлоснабдяване. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са
ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един
национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното
води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането
и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответника следва да е титуляр на
правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за
процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна
собственост, с оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ. Посоченото
обстоятелство се установява от приобщените по делото Нот.акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ***, том *, дело № *** г. по описа на *** ***
при Районен съд Пловдив, от който е видно, че ответникът си е запазил
вещното право на ползване върху процесния имот до края на живота му, след
като е прехвърлил собствеността върху същия на трето лице. От това следва,
че между страните по спора е налице валидно облигационно правоотношение
по доставка на топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе същото
възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в качеството му на ползвател на
топлоснабдения имот.
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в
топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани
заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, изготвена от в.л. В.Ш., неоспорено от страните, което се
кредитира от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено, се
установява, че през процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. АС,
обслужваща жилищния блок в гр. П., ж.к. ***, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, е
работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо
60,317144 MWh ТЕ за разпределение, от които били отчислени технологични
разходи в размер на 15,338082 MWh за сметка на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД. През процесния период всички отоплителни тела в
имота били отсъединени от топлопреносната мрежа и нямали налични ИРУ за
отчитане на количеството ТЕ за отопление. Отопляемият обем на имота бил
134 м3, като през имота на ответника не преминава щранг-лира. През
процесния период в имота няма монтирани отоплителни тела и ИРУ и не е
3
начислявана ТЕ за отопление, няма и монтиран водомер за топла вода и не
начислявана компонента за БГВ. Количеството ТЕ, разпределено в имота на
ответника възлизало на общо 1,3275 MWh, в това число 1,3275 MWh за
отдадената от сградната инсталация, 0,00 MWh за отопление и 0,00 MWh за
БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ
съответства на специалната методика от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването и Закона за енергетиката. Предвид тези изводи на вещото
лице, следва, че топлинната енергия е разпределяна и начислявана в
съответствие с действащата нормативна уредба. За отбелязване е, че
ответникът не е представил доказателства във връзка с твърденията си, че
дружеството „***“ ЕАД не разполагало с разрешение за извършване на
услугата дялово разпределение. Напротив, при извършена служебна проверка
в публичните регистри на Министерството на енергетиката се установи, че за
процесния период това дружество е разполагало с лиценз.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от в.л. Й.П., при съобразяване на начислените количества ТЕ по
партидата на ответника – съгласно издадените към последната фактури и
извлечението от партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че през процесния период счетоводството на ищеца
е редовно водено. За същия период на ответника е издадено едно кредитно
известие за сумата от 8,03 лв., с която е погасена част от начислените по
фактурите суми. Задължението за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. на ответника възлиза на обща стойност с ДДС в
размер на 151,49 лева, а обезщетение за забава от датата на падежа на всяка
фактура до 17.03.2021 г. възлиза на 14,58 лева.
Съдът кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи като компетентни, обективни и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в
процесния имот, собственост на ответника. Затова и именно ответника, на
основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължен да заплаща цената на доставената
топлинна енергия. Ето защо, предявеният иск е доказан по своето основание.
Определеният размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на
заявения с исковата молба, поради което и искът следва да бъде изцяло
уважен. Като законна последица от уважаване на заявената главна искова
претенция следва и присъждане на законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно
– 18.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Не се споделя възражението, че ищецът не бил представил отчет за
показанията на общия топломер в абонатната станция за разхода на топлинна
енергия, както и сертификати относно качеството и произхода на средствата
за измерване. Това е така предвид заключението по СТЕ, вещото лице по
4
която е отчело показанията на АС. Както и с оглед на представените от ищеца
три броя Протоколи за извършени дейности по средства за измерване
съответно от 11.12.2017 г., от 22.03.2018г. и от 14.02.2020 г., и три броя
Свидетелство за проверка на СИ съответно с № *** г., № ***г. и № *** г., от
които се установява годността и периодичната смяна на средствата за
измерване на ТЕ, разположено на адрес ж.к. ***, бл. ***, вх. *.
За основателна се намира и заявената акцесорна претенция с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за
потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение
за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко
едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то
кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът
претендира сумата от 14,58 лева - обезщетение за забава за периода от
02.07.2019 г. – 17.03.2021 г., която сума съвпада с посочения от вещото лице
размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна
на ответната страна, поради което претендираното обезщетение за забава се
явява доказано по основание и размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът по силата на
чл.78, ал.1 ГПК. В полза на същия ще се присъди сумата от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На ищеца следва да се присъдят и сторените разноски пред първата
инстанция в общ размер от 575 лв. съгласно представен списък на разноските,
от които 75 лв. за държавна такса, 150 лв. депозит за особен представител и
общо 350 лв. депозити за съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза. В общата сума на дължимите разноски следва да се
включат и разноските в заповедното производство в размер на 75 лв.,
доколкото на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. И.
П., ЕГН **********, с адрес гр.П., ж.к. ***, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, дължи
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от
151,49 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия
и услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за
5
обект на потребление, находящ се в гр. П., ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***,
ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; и сумата от 14,58 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва,
за периода 02.07.2019 г. – 17.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед №
***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***г.
на Районен съд Пловдив, *** гр.с.
ОСЪЖДА Н. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.П., ж.к. ***, бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. ***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производството, сумата от общо 575 лв. за сторени
съдебноделоводни разноски пред първата инстанция, както и сумата от 75 лв.
– разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № ***г. на
Районен съд Пловдив,***гр.с
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6