№ 163
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20231001000032 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260605 от 29.09.2022г., постановено по т.д. № 2816/2019 г. по описа на
СГС, ТО, VI – 10 състав е уважен предявения от „ЛЕВ ИНС“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД, за заплащане на сумата 37 020, 00 лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка "каско" по щета №
0023-1261-15-450186/1 за вредите настъпили при ПТП от 28.01.2015 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 139, 80 лв., представляващи разноски в производството пред
СГС. Със същото решение е отхвърлен предявения от АГЕНЦИЯ "ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА" срещу "ПСТ Холдинг" ЕАД обратен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. трето от ЗЗД за заплащане на сумата 33 160, 06 лв., обезщетение за
имуществени вреди поради неизпълнение на задължения по договор за възлагане на
обществена поръчка № РД-38-9/28.11.2014 г., за поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащи
пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата/АМ Тракия от км
207+181 до км 359+475, включително пътни връзка с обща дължина 11,562 км. и е осъдена
АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на "ПСТ Холдинг" ЕАД на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 500 лева – разноски по делото. Със същото решение
е отхвърлен и предявения от АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" срещу „Еко ресурс
– Р“ ООД обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за заплащане на
сумата от 3 702,00 лв. - обезщетение за имуществени вреди поради неизпълнение на договор
за възлагане на обществена поръчка № РД-38-9/28.11.2014 г., за поддържане на АМ
„Тракия“ и прилежащи пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на
автомагистралата/АМ Тракия от км 207+181 до км 359+475, включително пътни връзка с
обща дължина 11,562 км. и е осъдена АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати
на „Еко ресурс – Р“ ООД на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 438 лева – разноски по
делото.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника АПИ, чрез представителя
му, в която излага множество доводи, че е незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, в частност при неизяснена фактическа обстановка,
при неправилна оценка на събраните доказателства и при липса на мотиви. Сочи, че по
делото не е доказано по безспорен начин размерът на претърпените имуществени вреди,
както и че всички повреди по автомобила са резултат от процесното ПТП. Твърди, че
протокола за ПТП от 23.06.2017 г. в частта, описваща механизма на ПТП, както и в частта,
описваща щетите по МПС не отразяват непосредствено възприети факти от съставилия го.
Излага, че от събраните по делото доказателства не може да се направи еднозначно
заключение, че претърпените имуществени вреди по автомобила са в пряка причинно –
следствена връзка единствено с процесното ПТП, реализирано на 28.01.2015г. от водача В.
С. при удар в животни появили се на пътя. Извода на съда, че не е налице случайно събитие
е необоснован и неправилен. На следващо място излага, че по делото е безспорно доказана и
отговорността на партньорите в обединение ДЗЗД „Магистрали 2014“. Моли въззивния съд
да отмени обжалваното решение като отхвърли предявения иск и присъди разноски за двете
съдебни инстанции, а при условията на евентуалност да отмени решението по обратния иск
и уважи същия
Въззиваемият – ищец ЗК„ЛЕВ ИНС“” АД, е подал в законоустановения срок отговор
на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага доводи за правилност и
законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Иска съда да отхвърли
жалбата и присъди направените по делото разноски.
Въззваемият по обратния иск - „ПСТ ГРУП“ ЕАД е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата, касаеща обратния иск. Счита решението в тази му част за
правилно и иска съда да го потвърди. Претендира разноски за настоящата съдебна
инстанция.
Въззваемият по обратния иск - „Еко Ресурс - Р“ ООД е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата, касаеща обратния иск. Счита решението в тази му част за
правилно и иска съда да го потвърди. Претендира разноски за настоящата съдебна
инстанция.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК, приема
за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.259, ал.1 от
ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
СГС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:
По отношение на оплакванията, касаещи неправилни изводи на съда относно
2
наличието на отговорност на АПИ и неизпълнение на задълженията на последната по
поддържане на пътя в състояние, което да осигурява безаварийно движение на пътните
превозни средства намира следното:
Съгласно чл. 3, ал. 7 и ал. 2 от Закона за пътищата - автомагистралите са
републикански пътища, национални обекти - специално изградени и означени пътища за
движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават точно
определени в закона характеристики, една от които е наличието на предпазна ограда - чл. 3,
ал. 7, т. 6 от Закона за пътищата. Републиканските пътища са изключителна държавна
собственост - чл. 8, ал. 2 от ЗП, като се управляват от АГЕНЦИЯ "ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА" - чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Управлението на пътищата, съгласно, ал. 2, т. 3 и т. 4 включва: „организиране,
възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с
проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата“ и
„организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения
и на принадлежностите на пътя“, като в § 1, т.4 от ДР на ЗП е посочено, че „защитната
ограда“ е „пътна принадлежност“ по смисъла на закона и е дадена легална дефиниция на
„поддържане на пътищата“ (т. 14, § 1 от ДР на ЗП ) - „дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата“.
Съгласно чл. 30 от ЗП дейностите по поддържането на републиканските пътища се
осъществява от Агенцията чрез действията на нейните служители.
Следователно, както е посочено и в решение № 122 от 16.11.2017 г. по гр. д. №
5185/2016 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, агенцията отговаря за вредите, произтичащи от действията
или бездействията на лицата, натоварени с извършването на работата, независимо дали е
установено кой конкретно измежду тях е причинил вредата (цитираната по-горе т. 7 от
ППВС № 7/1959 г.).
В конкретния случай, по делото e безспорно установено, че процесното ПТП е
настъпило на автомагистрала Тракия, км 213-214 (няколко километра преди разклона за гр.
Стара Загора на магистралата Бургас - София), т.е участък от републиканската пътна мрежа.
Служители на Агенцията са били длъжни да осъществяват дейността по поддържането на
процесния участък, като недопуснат описаната ситуация, довела до нахлуване на диви
прасета на пътното платно, което е предназначено за движение само на МПС и то с високи
скорости.
Отговорността на АПИ в конкретния случай се свързва с общото законово
задължение на ответника АПИ по чл.30 вр. чл.19 от ЗП да поддържа пътищата, вкл. като ги
защитава от нахлуване на диви животни, тъй като по делото не се доказа, че в конкретния
участък на автомагистралата поставената предпазна мрежа е с нарушена цялост, но
наличието на диви прасета на пътното платно, означава, че не е изпълнено посоченото общо
законово задължение. В компетентността на ответника, чрез съответните служители е да
определи по какъв начин следва да бъде осъществена защитата на пътното платно на
магистралата от навлизането на диви животни, така че да се обезпечи безопасното движение
с висока скорост.
По отношение на оплакванията, касаещи неправилни изводи на съда относно
доказателствената сила на представения по делото Протокол за ПТП № 1514094 от
28.01.2015г., предвид, че последния не отразява непосредствено възприети факти от
съставилия го, следва да се отбележи, че представеният по делото Протокол за ПТП №
1514094 от 28.01.2015г. е съставен от длъжностното лице Х. Н. Х. - мл. автоконтрольор ПП
в ОД на МВР - гр. Стара Загора, който видно от отбелязването върху същия е посетил
процесното ПТП 28.01.2015 г. и е отразил в същия констатираните обстоятелства,
включително и относно механизма на ПТП-то, посочвайки в същия, че около 21:25 часа по
автомагистрала Тракия км. 213 настъпило ПТП, при което В. С. С., като водач на лек
автомобил марка АУДИ модел А8, с рег. № ******** се е ударил в излезли на пътя три диви
прасета. Описани са вредите по лекия автомобил. Протоколът за ПТП е съставен в 23,40
часа, при посещение на място.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
3
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. Следователно,
обективираните в процесния протокол за ПТП обстоятелства и удостоверени от контролните
органи по движение по пътищата се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, доколкото същият не е оспорен по надлежния ред. В този
смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивни съдилища практика
формирана по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. №
444/2010 г., I т. о., ТК; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о.,
ТК.
В конкретния случай, протоколът за ПТП № 1512094 е съставен при спазване на
изискванията на Наредба № I-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. изм. - ДВ,
бр. 19 от 2017 г.) – чл. 4 - протокол за ПТП с материални щети. Съставен е от длъжностно
лице – автоконтрольор при РДВР Стара Загора и отразява констатациите от длъжностното
лице за ситуацията на пътя, разположение на автомобила в момента на извършения оглед,
състоянието на пътната мрежа, видимите щети по автомобила, които са направени при
посещение на място.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че по делото е безспорно установен
механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие, а именно удар на
автомобил АУДИ модел А8, с рег. № ******** управляван от В. С. С. в животни /три броя
диви прасета/, които пресичат пътното платно в посока от север на юг (от ляво на дясно,
спрямо ориентацията на превозното средство) при движение по Автомагистрала „Тракия“ с
посока от гр. Бургас към гр. София и в района на км. 213, което обстоятелство, съгласно
кредитираното от съда заключение на вещото лице по изслушаната САвТЕ, описаните в
Протокола за ПТП щети по автомобила, са в причинно-следствената връзка с настъпилия
вредоносен резултат, като средната пазарна цена за възстановяването им към датата на
процесното ПТП възлиза на 37 506,49 лв. От представеното платежно нареждане от
08.04.2015г. се установява, че ищецът е заплатил на застрахования за репарирането на
вредите от процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 37 000,00 лв. по
договора за имуществено застраховане „Каско”, обективиран в представената по делото
застрахователна полица № 93001510001913 от 07.01.2015 г. Тъй като обхватът на
суброгационното право е ограничен от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, съответно е до размера на обезщетението, което
отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования, то претенцията е основателна и
доказана за пълния предявен размер от 37 000,00 лв.
Следва да се отбележи още, предвид оплакванията във въззивната жалба в тази
насока, размерът на претърпените вреди е безспорно доказан, предвид кредитираното от
съда заключение на вещото лице по изслушаната САвТЕ, съобразно което заключение
вредите по процесния автомобил са в размер на 37 506, 49 лв., изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, които увреждания по процесния автомобил се намират в
пряка причинно – следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Относно сторените във въззивната жалба оплаквания, че неправилно
първоинстанционния съд е възприел, че не е налице случайно събитие, въззивния съд
намира следното:
В решение № 47 от 24.06.2020 г. по гр. д. № 3349/2019 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС е прието,
че „случайното събитие“ съставлява непреодолимо, непредотвратимо, непредвидимо
обстоятелство - което длъжникът нито е предизвикал, нито е могъл, а и не е бил длъжен да
предвиди (т.е. обстоятелство, което настъпва независимо и въпреки волята му); необходимо
е не само да е настъпило събитие и неговото настъпване да не може да се вмени във вина на
длъжника, но и то да създава, да причинява невъзможността за изпълнение - да е толкова
непредотвратимо, че изцяло го осуетява - макар длъжникът да е положил грижата, която е
4
трябвало да положи, за да осъществи дължимия резултат.
В разглеждания случай е налице неизпълнение на възложената по закон работа на
ответника, а именно общото законово задължение по чл.30 вр. чл.19 от ЗП на задължението
за поддържане на републиканската пътна мрежа, което включва и изключване на
нахлуването на пътното платно на диви животни, чрез надлежно обезопасяване на същото.
Нахлуването на животни на платното, което съдът прие за доказано, води до извод за
настъпване на събитие, изключването на което, е възложено на ответника АПИ по закон, т.е
не съставлява случайно събитие, което да изключва вината.
Няма данни (не се твърди и не се доказа от ответника, чиято
е доказателствената тежест), че водачът е можел да възприеме внезапно излезлите на
платното диви прасета, за да се сочи, че има негово противоправно поведение. Не може да се
очаква, че при движение по автомагистрала водачите на МПС следва да се движат по начин,
по който да могат да избегнат удар с внезапно нахлули на пътя диви животни, чието
присъствие не може и не следва да се очаква на такъв път.
По отношение оплакванията в жалбата, касаещи предявените обратни искове следва
да се отбележи, че в предмета на договор за обществена поръчка от 28.11.2014г., сключен
между Агенция „Пътна Инфраструктура“ и ДЗЗД „Магистрали 2014“, участници в което са
ответниците по обратните искове - „ПСТ ГРУП“ ЕАД и „Еко Ресурс - Р“ ООД е
предвидено, съгласно чл. 22, ал.5, че „изпълнителят се задължава в рамките на своите
права по договора да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и
пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия на движение“ и „да започва
работа веднага след появяване на необходимост за това и да поддържа АМ на договореното
ниво съгласно Приложение 2, Техническите правила и изисквания за поддържане и ремонт
на пътищата и „Оперативния план за зимно поддържане“. Сочи се и задължението
по приложение 19.6 към договора и чл. 38, ал.4 от Техническите правила и изисквания за
поддържане и ремонт на пътищата, съгласно което в текущото поддържане на пътища е
включено и поставяне и подмяна на отделни повредени пътни знаци, предпазни огради и
направляващи стълбчета…“, като в тежест на ищеца по обратния иск е било да докаже
неизпълнение на конкретни договорни задължения по посочения договор за обществена
поръчка. Както бе прието по предявения главен иск, не се установи по делото да е налице
нарушение на целостта на предпазната ограда в участъка, където е
настъпило процесното ПТП. Така и по предявените обратни искове не се установява
конкретно неизпълнение на договорно задължение на ответниците по обратните искове,
като участници в ДЗЗД Магистрали 2014 да поддържат предпазните мрежи в посочения
участък. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства в тази насока, поради
което законосъобразен е извода на СГС, че ищецът не е установил твърдението, че
ответниците по обратните искове не са изпълнили свое договорно задължение, произтичащо
от твърдения договор. Ето защо така предявените обратни искове обосновано са били
отхвърлени като недоказани.
Други възражения по правилността на обжалваното решение не са заявени с
въззивната жалба, и тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат
напълно в приложение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия ЗК „Лев Инс“ АД следва да се присъди претендираното
по представения списък по чл. 80 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата
от 450,00 лв., а в полза на въззиваемия „Еко Ресурс - Р“ ООД сумата от 2 280,00 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, а на въззиваемия „ПСТ ГРУП“ ЕАД сумата от
200, 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260605 от 29.09.2022 г., постановено по т. д. №
2816/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-10-ти състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ гр. София, площад
„Македония“ № 3, ЕИК *********, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. Симеоновско шосе 67а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 450, 00
/четиристотин и петдесет лева/ - разноски сторени във въззивното производство.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ гр. София, площад
„Македония“ № 3, ЕИК *********, да заплати на „Еко Ресурс – Р“ ООД, ЕИК *********,
съдебен адрес: гр. София, ул. Проф. Н. Михайлов 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2 на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 2 280, 00 лв. /две хиляди двеста и осемдесет лева/ – разноски сторени във
въззивното производство.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ гр. София, площад
„Македония“ № 3, ЕИК *********, да заплати на „ПСТ ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Бесарабия“ 114 на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 200, 00 лв. /двеста лева/ - разноски сторени във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6