РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 18.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осми март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4649 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът А.Ш.Б. чрез пълномощника
си адвокат К.-П. е предявил против „Център за спешна медицинска помощ“, гр.
Пазарджик иск за отмяна на Заповед № РД-09-9/03.08.2016 г. на директора на
„Център за спешна медицинска помощ“, гр. Пазарджик, с която трудовото му
правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение, тъй като преди
връчването й на ищеца на 16.10.2018 г., когато я е получил като приложение към
съобщение за образувано против него гр.д. № 1250/2018 г. на Районен съд –
Велинград, той е направил волеизявление за прекратяване на трудовото
правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 31.12.2016 г.
Твърди, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е нищожна и не е породила
правно действие, тъй като и до момента не му е връчена по надлежния ред.
Оспорва
законността на уволнението и по причина, че се ползва от специална закрила при
уволнение, тъй като страда от исхемична болест на сърцето, без да е получено
предварително разрешение преди уволнението.
Твърди, че
не са спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, че не са му
връчени цитираните в уволнителната заповед документи, че не е извършил
вменените му дисциплинарни нарушения, че тежестта на наказанието не съответства
на твърдяното нарушение, че работодателят е действал недобросъвестно, тъй като
с прекратяването на трудовото правоотношение е целял избягване изплащането на
обезщетения при пенсиониране.
При
условията на евентуалност предявява иск за поправка на вписаното в трудовата
книжка основание за прекратяване на правоотношението.
Претендира
присъждане на разноски.
Ангажира
писмени и гласни доказателства.
Ответникът „Център
за спешна медицинска помощ“, гр. Пазарджик в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез
пълномощника си адвокат М. оспорва исковата молба изцяло.
Твърди, че
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание заповед за налагане
на дисциплинарно наказание уволнение, тъй като тя предхожда по време
изявлението на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение поради
придобиване на право на пенсия, а обстоятелството, че уволнителната заповед не
е връчена на ищеца се дължи на продължителния му отпуск поради временна
неработоспособност.
Твърди, че
дисциплинарното уволнение е извършено законосъобразно, като са спазени
сроковете за налагане на дисциплинарното наказание и е отчетено спирането им по
време на ползване на отпуск.
Прави
възражение, че исковата молба е предявена след изтичане на двумесечния
давностен срок. Сочи различни дати, на които може да се приеме, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение е връчена на ищеца, респ. че той
е узнал за съществуването й – 04.01.2017 г. или 25.01.2017 г., когато заповедта
му е изпратена по пощата; 09.01.2017 г., когато е подал жалба до Инспекцията по
труда – гр. Пазарджик; 04.05.2017 г., когато като заинтересована страна в
съдебно заседание по адм.д. № 212/2017 г. на Административен съд – Пазарджик е
заявил, че знае за дисциплинарното уволнение; 19.03.2017 г., когато е подал
заявление, с което моли да бъде назначен за медицински фелдшер във ФСМП, гр.
Велинград, въпреки че е дисциплинарно уволнен; 24.03.2017 г., когато му е
връчен отговорът на работодателя, че не може да бъде назначен на исканата
длъжност, тъй като дисциплинарно уволнен през месец януари 2017 г.
Изтъква, че заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание е законосъобразна и обоснована. Преди издаването й
са изискани обяснения от ищеца. Заповедта има необходимото съдържание и са
описани вменените на ищеца дисциплинарни нарушения. Наложеното наказание
съответства на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения.
Моли за отхвърляне на исковете и
за присъждане на разноски.
Представя писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите
на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и
се установява от приетите по делото писмени доказателства – трудова книжка и трудов
договор, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало
от трудов договор № 274 от 11.11.1996 г., по силата на който ищецът е заемал при
ответника длъжността „медицински фелдшер“.
Трудовите задължения и
отговорности на длъжността „фелдшер“ в „Център за спешна медицинска помощ“, гр.
Пазарджик се установяват от приложената по делото длъжностната характеристика,
подписана от ищеца на 07.01.2010 г.
Представена по делото е Заповед №
РД-01-69/17.03.2015 г., издадена от министъра на здравеопазването, за
организиране на медицински екип от „Център за спешна медицинска помощ“, гр.
Пазарджик в гр. С. и издадената въз основа на нея Заповед № РД-03-40/17.03.2015
г. на директора на „Център за спешна медицинска помощ“, гр. Пазарджик за
сформиране на медицински екип, който да обслужва гр. С..
Със Заповед №
РД-04-157/28.07.2011 г. на директора на „Център за спешна медицинска помощ“,
гр. Пазарджик е утвърден Правилник за вътрешния трудов ред.
Представена по делото е пътна
книжка № 556 за автомобил Ситроен Джъмпър с рег. № РА****, от която се
установява, че на 17.06.2016 г. автомобилът е бил управляван от С. Р. и за
времето от 6,30 часа до 8,00 часа е изминато разстоянието от гр. В. до гр. С.,
а обратното разстояние от 20,00 часа до 21,30 часа.
По делото са приложени книга за
повиквания на станция за бърза медицинска помощ и рапортни книги на Филиал за
спешна медицинска помощ – гр. Велинград.
С докладна с вх. №
РД-20-2058/28.07.2016 г., изготвена от С. Р., на длъжност шофьор, директорът на
„Център за спешна медицинска помощ“, гр. Пазарджик е уведомен за това, че на
17.06.2016 г. ищецът А.Б. е превозвал със санитарния автомобил, управляван от
Ръджов тор – амониева селитра, до нивата си в с. С., където я е разпръснал.
На същата дата ответникът е
изискал от ищеца писмени обяснения за изложените в докладната обстоятелства.
На 01.08.2016 г. ищецът е
представил пред работодателя-ответник писмени обяснения, в които описва
случилото се на 17.06.2016 г. В подкрепа на обясненията си представя Решение №
135 от 21.06.2016 г., постановено по НАХД № 289/2016 г. на Районен съд –
Велинград.
Със Заповед № РД-09-9/03.08.2016
г. ответникът е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ за
извършени на 17.06.2016 г. нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в
отклоняване на санитарния автомобил по нерегламентиран маршрут, превоз на тор –
амониева селитра и изразходване на гориво за лични цели.
За времето от 04.08.2016 г. до 30.12.2016
г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност, за което са
издадени болнични листове.
С Разпореждане № ********** от
29.03.2017 г., издадено от ТП на НОИ – Пазарджик, на ищеца е отпусната пенсия
за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.12.2016 г.
На 22.12.2016 г. ищецът е подал
до ответника заявление, с което е поискал трудовото му правоотношение да бъде
прекратено, считано от 31.12.2016 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ.
С писмо с изх. №
ЧР08-3432/29.12.2016 г. ответникът е уведомил ищеца, че трудовото му
правоотношение е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
поради което изявлението му за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение не поражда правни последици. Писмото е изпратено по куриер, но
се е върнало невръчено.
За връчване на издадената против
ищеца уволнителна заповед на 03.01.2017 г. е извършено посещение в дома на
ищеца в гр. Велинград, а също и на адреса на съпругата му в гр. Сърница, но
същият не е намерен.
По делото са приложени обратни
разписки от Еконт и „Български пощи“ ЕАД с подател „Център за спешна медицинска
помощ“, гр. Пазарджик и получател А.Ш.Б., които са се върнали непотърсени.
С писмо с изх. №
ЧР08-3432/15.02.2017 г. ответникът е уведомил ищеца, че счита заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание за връчена на 04.01.2017 г. Писмото е
изпратено по пощата с обратна разписка, но се е върнало непотърсено.
От Инспекция по труда – гр.
Пазарджик е издаден Протокол ФА № 1700752/22.02.2017 г. за констатирани
нарушения на трудовото законодателство от страна на ответника във връзка с
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и предписания за
отстраняването им.
Протоколът е обжалван от „Центъра
за спешна медицинска помощ“, гр. Пазарджик. По повод жалбата е образувано
адм.д. № 212/2017 г. на Административен съд – Пазарджик.
Като заинтересована страна по
делото е конституиран настоящия ищец А.Ш.Б..
Пред Административен съд –
Пазарджик е проведено заседание на 04.05.2017 г., на което А.Ш.Б. като
заинтересована страна е заявил, че е „дисциплинарно уволнен за една торба
амониева селитра, тъй като е откарана на 1 км.“.
Със заявление с вх. № ЧР08-909/15.03.2017
г. ищецът е поискал от ответника да бъде назначен на свободната длъжност
„медицински фелдшер“ във Филиал за спешна медицинска помощ, гр. Велинград.
С писмо с изх. №
ЧР08-909/20.03.2017 г. ответникът е уведомил ищеца, че през месец януари 2017
г. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неизпълнение на
възложената работа, изразяващо се в превозване в санитарния автомобил на
амониева селитра и разхвърлянето й на нива край гр. Сърница. Поради това е
отказано на ищеца да бъде назначен при ответника.
Писмото е връчено на ищеца по
пощата с обратна разписка на 24.03.2017 г.
С писмо от 03.04.2017 г.
ответникът е изпратил на ищеца фишове за трудови възнаграждения за месеците юли
2016 г. и март 2017 г.
На 16.10.2018 г. на ищеца в качеството
му на ответник по гр.д. № 1250/2018 г. на Районен съд – Велинград е връчена
искова молба, ведно с приложенията, подадена от настоящия ответник „Център за
спешна медицинска помощ“, гр. Пазарджик за заплащане на обезщетение за срока на
предизвестието при дисциплинарно уволнение.
Установява се от приложената по
делото в заверено копие трудова книжка на ищеца, че в същата е записано
прекратяване на трудовото правоотношение на 04.01.2017 г. на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ.
По делото бяха разпитани по
искане на ищеца свидетелите Ф. Т. П. и А. Р. Р.-Б., съпруга на ищеца.
Установява се от показанията на
свидетеля П., че през месец януари 2017 г. разбрал от ищеца, че баща му е
получил инсулт и заминал при него в гр. Б.. Ищецът престоял там около 2-3
месеца, като в началото и съпругата му била при него.
Според свидетелката Р.-Б. свекър
й получил инсулт преди Нова година. В началото на януари 2017 г. заминали с
ищеца в Б. при него. Ищецът останал при баща си около три месеца.
Свидетелката дава показания и за
обстоятелствата на 17.06.2016 г., по отношение на които на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание.
Свидетелката отрича да е получава
писма през месец януари 2017 г.
Заявява, че съпругът й разбрал,
че е дисциплинарно уволнен през месец октомври 2018 г., когато получил
съобщение от Районен съд – Велинград.
Свидетелката споделя, че през
месец март 2017 г. съпругът й подал молба да бъде назначен на работа в „Център
за спешна медицинска помощ“, гр. Пазарджик, но получил писмен отказ да бъде
назначен.
При така установените
правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е конститутивен иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за обявяване на незаконосъобразността на заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и нейната отмяна, а при условията на евентуалност – иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка.
По главния
иск в тежест на ответника-работодател е при условията на пълно и главно
доказване да установи законосъобразността на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение, в т.ч. спазване на преклузивните срокове за
налагане на дисциплинарното наказание, извършване на вменените на ищеца
дисциплинарни нарушения, съответствието на наказанието с тежестта на
нарушенията, спазване на изискванията на писмена форма, съдържание и мотивиране
на заповедта, спазване на предварителната закрила при уволнение.
По
предявения под евентуалност иск за поправка на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение в тежест на ответника е да установи, че в трудовата
книжка на ищеца е вписано действително осъществилото се основание за
прекратяване на трудовото правоотношение.
По
направеното от ответника възражение за погасяване по давност на исковете в
тежест на ищеца е да ангажира доказателства за подаване на исковата молба в
двумесечен срок от деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Наведените от ищеца доводи в
исковата молба и възраженията на ответника обуславят разрешаването на правния
спор от отговора на въпроса за това кое от двете насрещни конкуриращи се волеизявления
е прекратило трудовото правоотношение.
Този въпрос е преюдициален и по
иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и по иска с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Изборът на защита чрез самостоятелното
предявяване на единия от двата иска разкрива риск за работника или служителя.
„Уволнение” по смисъла на чл. 344, ал. 1 КТ е всяко прекратяване на трудовото
правоотношение, за което работодателят е издал заповед или друг удостоверителен
документ, без значение дали е изпълнил и задължението си по чл. 349, ал. 1, т.
8 КТ да впише основанието за прекратяване
в трудовата книжка. От една страна, прекратяването на трудовото
правоотношение на основание, различно от това, посочено в заповедта за
уволнение и вписано в трудовата книжка, което е осъществило своя фактически
състав преди издаването на заповедта за уволнение, извежда неоснователност иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Настъпилото прекратяване на трудовото
правоотношение го погасява. Включително изключва и правото на работодателя
повторно да прекрати несъществуващата (отпадналата занапред) връзка с работника
и служителя. Изключва и титулярството на последния по потестативното право по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. От друга страна, искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други
документи, не е средство за защита на работника или служителя срещу незаконно
уволнение. С иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ работникът или служителят
разполага, когато не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само
вписаното основание за прекратяването с твърденията, че не то е действително
осъщественото. При това по аргумент от буквалния прочит на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, с този иск работникът или служителят разполага и когато невярното основание
работодателят засвидетелства чрез вписване в трудовата книжка (чл. 349, ал. 1,
т. 8 КТ), и когато го инкорпорира в заповедта за уволнение или в друг документ.
Следователно когато работникът или служителят е несигурен за това, кое от двете
упражнени конкуриращи насрещни волеизявления е прекратило трудовото
правоотношение, единственото адекватно средство на защита на неговите права е
предявяването и на двата иска – по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1,
т. 4 КТ. Съотношението между двата иска е на главен към евентуален. Искът по
чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е съединен под отрицателното процесуално условие
неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – в този смисъл Определение
№ 150 от 19.03.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 808/2014 г. на ВКС, I г.о.
При наличие на две насрещни
конкуриращи се волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение
конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано.
При изявление на работника или
служителя за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие – например
в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – при придобиване на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, фактическият състав на прекратяването включва
писмено изявление на работника или служителя за прекратяване на трудовото
правоотношение и достигането му до работодателя. За да настъпят правните последици
на прекратяването, е достатъчно достигането на изявлението до работодателя – чл.
335, ал. 2, т. 3 КТ.
Фактическият състав на
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя чрез
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ – чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
включва мотивирана писмена заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и връчването й на работника или служителя – по аргумент от
разпоредбата на чл. 195, ал. 3 КТ, посочваща, че дисциплинарното наказание се
смята за наложено от деня на връчване на заповедта.
Когато
получаването на писменото изявление за прекратяване на трудовия договор по
инициатива на работника или служителя без предизвестие предшества връчването на
заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение, трудовото правоотношение се
счита за прекратено по силата на волеизявлението на работника или служителя, а
връчената по-късно заповед за налагане на дисциплинарно наказание е безпредметна
и поради това незаконосъобразна. Без правно значение е датата на издаване
на уволнителната заповед, тъй като преди връчването й на работника или
служителя фактическият състав на прекратяването на трудовото правоотношение на
това основание не е завършен (Решение № 203 от 30.05.2010 г.,
постановено по гр.д. № 832/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
По
въпроса за това необходимо
ли е лично връчване на заповедта за уволнение в случаите, когато тя е изпратена
по пощата, и дали датата на узнаване от работника на наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение” може да се счита за начало на срока по чл. 194, ал. 1 КТ,
константната съдебна
практика, обективирана в Решение № 39 от 27.02.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г.
на ВКС, І г.о. и Решение № 283 от 6.04.2010 г. по гр.д. № 507/2009 г. на ВКС,
ІІІ г.о., приема, че дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от
деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение – чл. 195,
ал. 3 КТ, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание от
работника или служителя – изразена воля от работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение и правното основание, на което това е направено.
В
случая с оглед ангажираните по делото доказателства съдът приема, че процесната
уволнителна заповед не е надлежно връчена на ищеца с изпращането й по пощата и
чрез куриер през месец януари 2017 г., тъй като изпратените писма са се върнали
непотърсени, респективно са останали невръчени, нито чрез извършеното посещение
в дома на ищеца от служители на работодателя. В нито един от тези случаи до
знанието на ищеца не е достигнала изразената в заповедта воля на работодателя
за прекратяване на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение.
От друга страна съдът намира,
че ищецът е узнал за наложеното му дисциплинарно наказание на 24.03.2017 г., на
която дата му е връчено по пощата писмо с изх. № ЧР08-909/20.03.2017 г., с
което ответникът е уведомил ищеца, че през месец януари 2017 г. му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ поради неизпълнение на възложената работа, изразяващо се
в превозване в санитарния автомобил на амониева селитра и разхвърлянето й в
нива край гр. Сърница. С тези мотиви ответникът е отказал да назначи на работа
ищеца въпреки неговото заявлението. Съдържанието на писмото обхваща всички
съществени белези на извършеното дисциплинарно нарушение и волята на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. За това нарушение на
трудовата дисциплина ищецът е бил уведомен от работодателя още на 28.07.2016
г., когато му е връчено искане за представяне на писмения обяснения, ведно с
докладната на служителя Р., а той е дал обяснения на 01.08.2016 г. Поради това
съдът приема, че най-късно с получаване на 24.03.2017 г. на писмото от
работодателя, ищецът е узнал за наложеното му дисциплинарно наказание,
респективно за прекратяване на трудовото му правоотношение.
За получаването на това писмо
свидетелства и съпругата на ищеца – свидетелката Р.-Б., която потвърди, че през
месец март 2017 г. по повод подадено от ищеца заявление за назначаване на
работа при ответника, ищецът е получил писмен отказ да бъде назначен.
Дори
и да не се възприеме тази дата, то със сигурност на 04.05.2017 г., когато е
проведено откритото съдебно заседание по адм.д. № 212/2017 г. на
Административен съд – Пазарджик, ищецът е знаел за съществуването на процесната
заповед, предвид направените от него изявления пред съда в качеството му на
заинтересована страна, които съдът приема за извънсъдебно признание на неблагоприятен
за ищеца факт.
По изложените съображения съдът
намира, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на ищеца на
24.03.2017 г. На тази дата следователно е завършен фактическият състав на
прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение. Преди
тази дата – още на 22.12.2016 г., по което обстоятелство страните не спорят, а
и то се установява от приетото по делото заявление от ищеца с вх. №
ЧР08-3432/22.12.2016 г., до работодателя е достигнало изявлението на ищеца за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ
– поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
изтичане на посочения в заявлението срок – 31.12.2016 г., съществуващото между
страните трудово правоотношение, възникнало от Трудов договор № 274 от
11.11.1996 г., се е прекратило. Т.е. настъпили са правните последици на
едностранното изявление на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение. Наложеното
впоследствие от работодателя дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца е
незаконосъобразно, тъй като не може да се прекрати трудово правоотношение,
което не съществува.
Дисциплинарното уволнение е
незаконно и поради причината, че не е спазен преклузивният двумесечен срок за
налагане на дисциплинарното наказание, считано от откриване на нарушението.
Спазването на този срок се преценява не към момента на издаване на заповедта за
налагане на наказанието, а към момента на връчването й, респективно узнаването
от работника или служителя за съществуването й – по аргумент от чл. 195, ал. 3 КТ. В случая дисциплинарното нарушение е открито от работодателя на 28.07.2016
г. с получаване на докладната от служителя Р., а наказанието е наложено едва на
24.03.2017 г. Дори след като от този срок се изключи на основание чл. 194, ал.
3 КТ времето от 04.08.2016 г. до 30.12.2016 г., през което ищецът е ползвал
отпуск поради временна неработоспособност, двумесечният срок за налагане на
наказанието е изтекъл много преди 24.03.2017 г.
Неспазването на сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание е основание за отмяна на уволнението без съдът
да обсъжда по същество извършването на дисциплинарното нарушение и авторството
му.
Въпреки извода на съда за
незаконосъобразност на уволнението, искът не следва да бъде уважаван с оглед
направеното от ответната страна в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК възражение за
погасяване на иска по давност.
Съгласно разпоредбата
на чл.
358, ал. 1, т. 2 КТ давностният срок за
предявяване на искове, отнасящи се до прекратяване на трудовото правоотношение,
е двумесечен. Към тези искове безспорно се отнася искът по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ – за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Срокът за предявяване
на иска тече от деня на прекратяване на трудовото правоотношение – чл.
358, ал. 2, т. 1 КТ.
Предвид изложените по-горе
съображения и приетата от съда дата, на която ищецът е узнал, че е
дисциплинарно уволнен – 24.03.2017 г., искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна е следвало да бъде предявен в
двумесечен срок от тази дата или най-късно до 24.05.2017 г.
Настоящото исково производство е
инициирано на 13.11.2018 г. или почти година и половина след изтичане на давностния
срок за оспорване на уволнението. Ищецът не твърди,
нито ангажира доказателства давността да е спирана или прекъсвана.
Ето защо съдът
приема, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е погасен по давност, а последица от това е неговото
отхвърляне.
Този извод не се променя и от
заявеното в исковата молба твърдение за нищожност на уволнителната заповед.
Такова възражение може да се прави от работника или служителя само по повод
оспорване на законността на уволнението по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй
като нищожността на заповедта е предпоставка за незаконност на уволнението, а
самостоятелен иск за нищожност на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание не е допустим – Решение № 137 от 25.03.2011 г. по гр.д. № 1112/2010
г. на ВКС, ІV г.о. Аргументът за нищожност на уволнителната заповед поражда между
страните трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, а за всички трудови
спорове важат специалните давностни срокове, регламентирани в чл. 358, ал. 1 КТ.
Неоснователността на главния иск налага
разглеждане по същество на предявения под евентуалност иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата книжка на ищеца.
Вписаното в трудовата книжка на
ищеца основание за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 330, ал. 2,
т. 6 КТ, а твърдяното от ищеца основание за прекратяване – чл. 327, ал. 1, т.
12 КТ.
С оглед отговора на преюдициалния
въпрос за това кое от насрещните изявления за прекратяване на трудовото
правоотношение първо е породило правните си последици, съдът намира, че
неправилно работодателят е отразил основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните в трудовата книжка на ищеца, тъй като трудовото
правоотношение между страните се е прекратило на 31.12.2016 г. по силата на
направеното от ищеца изявление за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Въпреки това искът за поправка на
основание за уволнение, посочено в трудовата книжка, не следва да се уважава
поради основателно направеното от ответника възражение за погасяване по
давност. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ въпреки, че не е иск за защита от
незаконно уволнение, безспорно касае прекратяването на трудовото
правоотношение, доколкото е насочен към промяна на вписаното от работодателя
основание за уволнение, поради което по аргумент от чл. 358, ал. 1, т. 2, вр.
ал. 2, т. 1 КТ се погасява по давност в двумесечен срок от прекратяване на
трудовото правоотношение, в случая от 24.03.2017 г., на която дата съдът
приема, че ищецът е узнал за издадената от работодателя уволнителна заповед.
Липсват твърдения и доказателства давностният срок по отношение на този иск да
е спирал или прекъсвал, поради което следва да се приеме, че същият е изтекъл
на 24.05.2017 г. Исковата молба е подадена в съда на 13.11.2018 г., т.е. след
погасяването на иска по давност.
Погасяването на исковете по
давност, в каквато насока са своевременно направените от ответника възражения,
налагат отхвърляне както на главния, така и на съединения с него при условията
на евентуалност иск.
С оглед изхода от
делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответната
страна сторените от нея разноски по делото – адвокатско възнаграждение в размер
на 510 лв., съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателствата за заплащането на адвокатското възнаграждение.
Дължимата по делото
държавна такса остава за сметка на бюджета на съда по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски.
По изложените
съображения Районен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Ш.Б., ЕГН ********** *** против „Център
за спешна медицинска помощ“, гр. Пазарджик, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 17, представлявано от д-р И.В.С.,
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД-09-9/03.08.2016 г.,
издадена от директора на „Център за спешна медицинска помощ“, гр. Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Ш.Б., ЕГН ********** *** против „Център
за спешна медицинска помощ“, гр. Пазарджик, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 17, представлявано от д-р И.В.С.,
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на вписаното в
трудовата книжка на ищеца основание за уволнение – от чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
на чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.Ш.Б., ЕГН ********** ***
да заплати на „Център за спешна медицинска помощ“, гр. Пазарджик, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 17,
представлявано от д-р И.В.С., разноски по делото в размер на 510 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок, считано от 22.03.2019
г., която дата съдът е обявил на страните в съдебно заседание, проведено на 08.03.2019
г.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: