Решение по дело №4434/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 май 2025 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова-Маркова
Дело: 20251110204434
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1813
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-

МАРКОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20251110204434 по описа за 2025
година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Р. А. М., роден на 31.01.1970 г. в гр. София, ЕГН **********, жив.
********************, българин български гражданин, неосъждан, на семейни начала,
трудово зает, висше образование, за ВИНОВЕН в това, че:
На 09.02.2024 г., в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Тойота”, модел „Корола”, с per. № *************, движейки се по ул. „Йордан
Хаджиконстантинов-Джинот“ в посока ул. „Будинци“ и непосредствено след кръстовището
с ул. „Република“, нарушил правилата за движението по пътищата, а именно:
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „... Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл. 116, ал. 1 от ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците ...”; като след извършването на маневрата завой наляво от ул. „Република“ и
включването му по ул. „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ не бил внимателен и
предпазлив към намиращия се на платното за движение пешеходец Симеон Славчев Пеев,
пресичащ пътното платно от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила му,
и реализирал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което по непредпазливост
причинил на Пеев средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, изразяваща се в следните травматични увреждания: - счупване на
1
латералния кондил и интеркондиларната еминенция на дясната тибия, което телесно
увреждане е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни“ - престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78А от НК го
освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Р. А. М. да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата в размер на
783,72 лв. представляващи разноски по делото, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.
Веществените доказателства – 1 бр. компактдиск със записи от ДНС 112 и 1 бр.
компактдиск с медицински данни, както и писмените доказателства, да останат по делото,
на осн. чл. 112, ал. 4 от НПК.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски съд в 15-дневен
срок от датата на постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите




МОТИВИ
към решение по НАХД 4434/2025. по описа на 109-и състав на СРС

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) против обвиняемия Р.
А. М., ЕГН **********, за това, че на 09.02.2024 г., в гр. София, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола”, с per. №
************, движейки се по ул. „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ в посока ул.
„Будинци“ и непосредствено след кръстовището с ул. „Република“, нарушил правилата за
движението по пътищата, а именно:
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „... Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;
чл. 116, ал. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците ...”; като след извършването на маневрата завой наляво от ул.
„Република“ и включването му по ул. „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ не бил
внимателен и предпазлив към намиращия се на платното за движение пешеходец С.С. П.,
пресичащ пътното платно от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила му,
и реализирал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което по непредпазливост
причинил на П. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, изразяваща се в следните травматични увреждания: - счупване на
латералния кондил и интеркондиларната еминенция на дясната тибия, което телесно
увреждане е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни“ - престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, не се явява представител на
СРП.
Защитникът на обвиняемия – адв. Николов, изразява становище, че постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание срещу
обвиняемия е правилно и законосъобразно. Счита фактическата обстановка за изяснена и
прави собствен доказателствен анализ. Сочи, че ПТП е релизирано след пешеходната
пътека, където не автомобилът е блъснал пешеходеца, а последният се е ударил странично в
автомобила. Акцентира на обстоятелството, че видимостта е била ограничена, било е сумрак
и е валяло дъжд. Моли да не бъде налагано факултативно предвиденото наказание лишаване
от право на управление на МПС с аргумент, че работата на обвиняемия е свързана с
придвижване, както и че всяка сутрин той кара децата си на училище и ги прибира.
Обвиняемият посочва, че поддържа изложеното от своя защитник. В даденото му право на
последна дума заявява, че няма какво да добави.

След като съобрази становищата на страните в процеса и се запозна в детайли с
доказателствената съвкупност по делото, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Обвиняемият Р. А. М., ЕГН **********, е роден на *********** г. в гр. София, ЕГН
**********, жив. гр*************, българин български гражданин, неосъждан, на семейни
начала, трудово зает, висше образование, не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
1
На 09.02.2024 г., в гр. София, около 18:51 часа, обвиняемият Р. А. М. управлявал моторно
превозно средство лек автомобил с марка „Тойота”, модел „Корола”, с per. № ************
по улица „Република“ в посока от ул. „Свободна“ към ул. „Йордан Хаджиконстантинов-
Джинот“. По това време била тъмната част на денонощиято, но липсвали фактори
катоповреди на пътя, ограничена видимост, техническа неизправност, утежняващи
меторологични условия. Уличното осветление работело.
В същото време пешеходецът С.С. П. се движил по левия тротоар на улица „Република“ в
посока от ул. „Свободна“ към ул. „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ с намерение да
пресече напред и наляво.
Достигайки до кръстовището на ул. „Република“ с ул. „Йордан Хаджиконстантинов-
Джинот“, обвиняемият М. спрял в изпълнение на пътен знак „Стоп“, и след като се уверил,
че няма други превозни средства започнал маневра „завой наляво“ за включване по ул.
„Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ в посока към ул. „Будинци“.
Когато обвиняемият М. потеглил след знака, пешеходецът П. все още се намирал на тротоара
в района на кръстовището на ул. „Република“ и ул. „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“.
Автомобилът на М. изминал разстояние от около 1,8 метра, когато пострадалият П.
предприел пресичане на ул. „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ по диагонал извън
очертанията на разположената и обозначена пешеходна пътека от левия тротоар към десния
и от ляво надясно спрямо движението на автомобила, управляван от М.. В този момент
автомобилът на обвиняемия се намирал на отстояние от около 12,7 метра от пострадалия,
като обвиняемият е имал обективна възможност да възприеме своевременно пресичащия
пешеходец като потенциална опасност и да преустанови движението си. Въпреки това
обвиняемият М. не забелязал пешеходеца. Продължил движението си, като преминал през
кръстовището и обозначената с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17 от ППЗДвП
пешеходна пътека, не задействал незабавно спирачната система на автомобила поради
липсата на възприятие за пресичащия пешеходец и към края на маневрата си по завиване
реализирал пътнотранспортно произшествие с последния, блъскайки го със скорост от около
12,4 км/ч в дясната част на десния крак и областта зад коляното, с лявата предна част на
автомобила в областта на предния калник, при което П. бил частично качен върху предния
капак на автомобила и впоследствие съборен на асфалта. Мястото на сблъсъка било на
около 10,5 метра след ъгъла, сключен от мисленото продължение на десния бордюр на ул.
„Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ по посока на ул. „Будинци“ и втория бордюр на ул.
„Република“ вдясно, считано същата посока, и на около 2,5 метра вляво на този ориентир,
извън обхвата на обозначената пешеходна пътека. При настъпване на пътнотранспортното
произшествие М. незабавно преустановил движението на автомобила си, слязъл от него и
забелязал пострадалият П. да лежи на земята в областта на задната лява врата на
автомобила. Попитал го дали е добре, на което пострадалият отговорил, че изпитва болки в
коляното, като бил в съзнание и контактен. С помощта на неустановени по делото
преминаващи в близост граждани М. поставил П. да седне на задната седалка на автомобила
му, след което подал сигнал на тел. 112 за случилото се и изчакал на място пристигането на
екип на МВР и бърза помощ без да премества автомобила си. При пристигането на екипите
на МВР на място бил извършен оглед, а М. бил изпробван за употребата на алкохол и
наркотични вещества, като резултатите били отрицателни. Пристигналият на място екип на
СМП оказал помощ на П. и го откарал към УМБАЛСМ „Пирогов“ за допълнителен преглед.
На база на заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза се установява, че в
резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие пострадалият П. е получил
травматични увреждания, изразяващи се в: счупване на латералния/външно страничния/
кондил и интеркондиларната еминенция на дясната тибия/голям пищял/, което телесно
увреждане е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни“, което се приравнява на средна
2
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от Наказателния кодекс. Освен това били
причинени и мекотъканни травматични увреждания - охлузване и оток на дясна коленна
става, както и
болка в дясна раменна става, които са реализирали медико-биологичния признак болка и
страдание, което се приравнява на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
На база на заключението на изготвената автотехническа експертиза се установява, че от
техническа гледна точка причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие е
несвоевременното задействане на спирачната система на автомобила от обвиняемия М.,
който е имал обективна възможност да възприеме пресичането на пешеходеца, но не го е
сторил. Установява се, че в причинна връзка с настъпилото ПТП е и поведението на
пешеходеца, който е имал обективна възможност да пресече на пешеходната пътека и да
забележи приближаващия автомобил, но не го е сторил.
Горните фактически положения съдебният състав приема за безспорно установени на базата
на събрания по делото доказателствен материал, а именно – показанията на св. С.С. П.,
обясненията на обвиняемия, заключението на съдебномедицинската експертиза, както и на
базата на заключението на автотехническата експертиза. Съдът съобрази още и протокола за
оглед на местопроизшествието, албумът и скиците към него, медицинските документи,
справка от „тел. 112“, както и справката за съдимост на обвиняемия и останалите документи
по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
На първо място съдът намира, че следва да се кредитират напълно показанията на свидетеля
С.С. П., които са ясни, непротиворечиви и последователни. Същите кореспондират с
данните от протокола за оглед и с изводите на вещите лица в заключенията на изготвените
по делото СМЕ и АТЕ.
Съдът кредитира и обясненията на обвиняемия, депозирани след привличането му в това
процесуално качество, в които същият изразява съжаление за случилото се, като посочва, че
не е забелязал пешеходеца, тъй като е бил възпрепятстван от тъмнината. Обясненията му
кореспондират със заключението на АТЕ, според което обвиняемият не е забелязал
своевременно пешеходеца, поради което не е задействал в първия възможен момент
спирачния механизъм на колата. Същевременно, макар съда да приема за добросъвестно
изложено субективното възприятие на обвиняемия, че е бил препятстван от тъмнината, с
оглед датата и часа на настъпване на ПТП, които действително сочат, че е реализирано в
тъмната част на денонощието, приема извода от заключението на автотехническата
експертиза, че са липсвали обективни фактори, като препятствия на пътя и влошена
меторологична обстановка, които да изключват в конкретния случай видимостта при
проявени бдителност и внимание на водача на автомобила. Този извод се подкрепя и от
показанията на св. П., че уличното осветление е работело. Съдът не базира фактическите си
констатации на данните в протокола за първоначалния разпит на обвиняемия, тъй като в
този момент той е бил разпитан в качество на свидетел, а не на обвиняем.
Съдът кредитира заключението на СМЕ, като намира, че същото дава категоричен отговор
на въпроса за характера на увреждането, вероятния механизъм на причиняването му и
възстановителния период. Медицинската експертиза е изготвена от компетентно вещо лице,
което логично и последователно, излагайки специалните си знания по материята, е дало
обективно и обосновано заключение по поставените въпроси. Заключението е пълно и
обосновано.
Съдът намира, че следва да се даде вяра и на заключението на изготвената автотехническа
експертиза, в което вещото лице подробно е описало къде приемат, че е мястото на
произшествието, как е настъпило то, при каква вероятна скорост на движение на автомобила
и пешеходката, какви са причините за настъпването му и възможностите за
предотвратяването му, приложена е скица към заключението, която кореспондира със
3
словесно формулираните изводи. Заключението е обосновано и пълно, логично и
последователно, поради което няма причини да не бъде кредитирано изцяло от съдебния
състав по делото.

При горните фактически констатации и обективирания доказателствен анализ, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Подсъдимият Р. А. М., ЕГН **********, е осъществил състава на престъплението по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от СРП, тъй като за
това, че на 09.02.2024 г., в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Тойота”, модел „Корола”, с per. № ************, движейки се по ул.
„Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ в посока ул. „Будинци“ и непосредствено след
кръстовището с ул. „Република“, нарушил правилата за движението по пътищата, а именно:
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „... Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;
чл. 116, ал. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците ...”; като след извършването на маневрата завой наляво от ул.
„Република“ и включването му по ул. „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ не бил
внимателен и предпазлив към намиращия се на платното за движение пешеходец С.С. П.,
пресичащ пътното платно от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила му,
и реализирал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което по непредпазливост
причинил на П. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, изразяваща се в следните травматични увреждания: - счупване на
латералния кондил и интеркондиларната еминенция на дясната тибия, което телесно
увреждане е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни“ .
Съдът намира, че безспорно е доказано, че причината за настъпилото ПТП е
несвоевременното задействане на спирачната система на автомобила от обвиняемия М.,
който е имал обективна възможност да възприеме пресичането на пешеходеца, но не го е
сторил. Установява се, че в причинна връзка с настъпилото ПТП е и поведението на
пешеходеца, който е имал обективна възможност да пресече на пешеходната пътека и да
забележи приближаващия автомобил, но не го е сторил. Налице е съпричиняване на
вредоносния резултат по чл. 343 от НК от страна на пешеходеца П., тъй като той е нарушил
правилата за движение, предвидени в чл. 113 и 114 от ЗДвП, непреминавайки по
пешеходната пътека, при наличието на такава, независимо от това дали водачът на МПС
също е нарушил правилата за движение. Съпричиняването от страна на пострадалия обаче е
обстоятелство, което не изключва отговорността на обвиняемия, а единствено следва да се
отчете при определяне на наказанието на обвиняемия водач на МПС като смекчаващо
обстоятелство, съобразно със задължителните указания на ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ОСНК
на ВКС.
Съдът намира, че деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост, тъй
като водачът не е предвиждал общественоопасните последици от деянието си, но като водач
на МПС е бил длъжен и е могъл да ги предвиди в конкретния случай.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – обвиняемият е
пълнолетен, същият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а
от НК, за деянието е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или
пробация, а от извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди.
При индивидуализация размера на административното наказание съдът отчете следните
налични смекчаващи отговорността обстоятелства – обвиняемият е неосъждан, не е
4
освобождаван от наказателна отговорност, налице е съпричиняване от страна на свидетеля
П., обвиняемият изразява съжаление за стореното, трудово ангажиран е, липсват данни за
други извършвани от него нарушения на ЗДвП, за които да е наказван с влезли в сила
наказателни постановления, видимостта е била затруднена от тъмнината, макар обективно да
е имал възможност да забележи пешеходеца при наличието на улично осветление.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице, поради което съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено в минимума, предвиден в закона, а именно глоба от
1000 /хиляда/ лева.
Съдът намира, че така определеното наказание е от естество да постигне целите на
наказанието и при констатираните множество смекчаващи обстоятелства, при липса на
отегчаващи такива, с оглед данните, че на обвиняемия се налага да управлява автомобил, за
да осъществява служебните си задължения и да кара децата си на училище, при липса на
данни за предходни допускани от него нарушения на ЗДвП, не следва да налага
факултативно предвиденото наказание лишаване от право на управление на МПС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати сторените по делото
разноски.
При горните мотиви, съдът постанови своето решение.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Роси Михайлова-Маркова
5
Съобщи за изтекли лични данни