Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260250 Година
08.06.2021 Град Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На дванадесети май Година две хиляди двадесет и първа,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
При секретар
РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело по несъстоятелност номер 448 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл.61 ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ПАЛАС
-27“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК ********* от гр.Пловдив, чрез синдика
С.М.Ж., иска от съда да осъди ответника
С.Й.М. ЕГН ********** *** да плати сумата
общо от 185 923.48лв. главница, представляваща стойност на обогатяването
на ответника в резултат на изпълнени от ищеца като инвеститор и строител СМР по
груб строеж и довършителни работи на офис № 4.15 с площ от 65.28 кв.м., имот
522.923; склад № 10 с площ от 4.25 кв.м. и склад № 11 с площ от 4.25 кв.м.,
находящи се в „Обществено – жилищен комплекс“, тяло В, сграда в ПИ
56784.522.965 в гр.Пловдив с административен адрес ул. „****“ № **, върху които
ответникът е придобил право на строеж на 02.10.2009г. по НА № 2, том VIII,
рег. № 7325, н.д. № 1021/2009г., ведно с обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законна лихва за забава в размер от 56 604.56лв. за
периода 05.06.2016г. до 05.06.2019г., ведно със законна лихва върху главницата
от сезиране на съда на 06.06.2019г. до изплащането й и разноски.
Твърденията са, че ищцовото
дружество е в производство по несъстоятелност /т.д.н. № 324/2017 на ПОС/ въз
основа Решение от 15.10.2018г. по чл.630 ал.2 от ТЗ, по което е назначен
синдика С.Ж.. Ищецът фигурира като инвеститор и строител в строителната
документация на „Обществено – жилищен комплекс“ – реконструкция, пристрояване,
надстрояване и ново строителство, тяло В, с площ от 2 202кв.м., на сграда
в ПИ 56784.522.965 в гр. Пловдив, и в частност в одобрения идеен инвестиционен
проект от 17.08.2009г., одобрения технически инвестиционен проект от
15.01.2010г. и 23.05.2012г., в строителното разрешение от 17.08.2009г., в
протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
от 09.10.2009г., в техническия паспорт на строежа. Твърди, че в това качество
/на инвеститор и строител/ е изпълнил всички СМР в обекта за своя сметка.
Ответникът е придобил чрез покупка на 02.10.2009г. правото на строеж върху три
самостоятелни обект в сграда тяло В – офис № 4.15, склад № 10 и склад № 11,
съгласно представен нотариален акт, но не е заплатил СМР по изграждане на
обектите, изпълнени от инвеститора – строител. Сграда – тяло В, е въведена в
експлоатация на 10.06.2014г. с
Удостоверение № 86. Ищецът твърди, че от
този момент в патримониума на ответника правото на строеж върху трите обекта се
е трансформирало в право на собственост по приращение и той е придобил
собствеността на завършените имоти. За изграждането на трите обекта обаче
ищецът е изпълнил СМР, които ответникът не е заплатил, поради което се е
обогатил с тяхната стойност, а дружеството е обедняло. СМР са разбити в
приложени справки за всеки обект и те са на стойност 166 630.32лв. за офис
№ 4.15, 9 657.01лв. за склад № 10 и 9 636.15лв. за склад № 11. Счита,
че върху стойността на изпълнените СМР ответникът дължи обезщетение за забавено
плащане в размер на мораторната лихва върху всяка сума за период от три години
назад спрямо датата на сезиране на съда / 05.06.2016г. – 05.06.2019г./, която е
в размер на 50 730.77лв. върху сумата от 166 630.32лв.,
2 940.08лв. върху сумата от 9 657.01лв., и 2 933.71лв. върху
сумата от 9 636.15лв. Твърдението е, че ответникът е изпаднал в забава за
плащане на обезщетение за сумите на обогатяването си от датата на юридическото
възникване на новите обекти на право на собственост – 10.06.2014г., но поради
погасяване на лихвите с тригодишна давност се заявяват искове само за периода
три години преди подаване на исковата молба.
Посочва, предвид
обстоятелството, че ищцовото дружество е с открито производство по
несъстоятелност и се касае за изпълнени, но незаплатени СМР, обект на попълване
на МН, че ответникът е бивш управител на дружеството; намира се във фактическо
съжителство с ЕСК В.И., с която имат дете, и е син на настоящия управител Й.М..
Тези данни въвежда с цел спецификите на производството по несъстоятелност
относно правомощията на синдика при издирване и събиране имуществото на
длъжника, фактът на липса на съдействие по предаване на счетоводните документи
на неплатежоспособния търговец, както и с цел изясняване на обстоятелствата по
изпълнение на процесните СМР, като относими към предпоставките за настъпилото
неоснователно обогатяване на дружеството.
Уточнява, че на синдика не
са предоставени счетоводните документи на дружеството. Информация за
осчетоводяване на изпълнените в обекта СМР се получава от издадения на
дружеството ревизионен акт от НАП от 28.01.2019г. Поддържа, че разместване на
имуществените блага чрез обогатяване на собственика настъпва в момента на
издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация и за това неговата дата
е датата на изпадане на ответника в забава. Спрямо 10.06.2014г. вземането за
главница не е погасено с 5 годишна давност, а лихвите се търсят за три години
назад. Актът за въвеждане в експлоатация от 28.02.2012г. се отнася за тяло А и
Б на обекта, а не за тяло В, където са имотите на ответника.
Ангажира доказателства,
претендира разноски.
Ответникът не
признава исковете. Признава, че е придобил правото на строеж на трите обекта на
02.10.2009г. чрез покупко – продажба. Възразява, че ищецът не е бил регистриран
строител и не е разполагал със строителни работници, ръководен състав и
строителна техника, за да изгради обектите. Възразява, че има и други
възложители и строители, но не ги индивидуализира. Не признава изпълнение на
СМР в неговите обекти от ищеца, евентуално въвежда, че част от посочените
видове и стойности СМР са силно завишени
и нереални. Тяло В от проекта е реконструиране на сграда, а не новоизграждане,
за това имотите на ответника са реконструирани, а не новоизградени, поради
което за тях не могат да се претендират СМР за нов строеж по част от заявените
видове и стойности.
Твърди, че за изграждане на някои
инсталации е наел лично специалисти за своя сметка, но не ги индивидуализира по
вид и стойност. Допълнително в хода на делото уточнява, че в края на 2010г. е
излята плочата над етаж четери на тялов В и по – късно през 2011г. е възложил:
през пролетта на Б.Д. изграждане на ел. инсталация, на Г. А. изграждане на ВиК
инсталация; на А.Т. през лятото на 2011г. изграждане на подова замазка. Твърди,
че на 4- ти етаж няма обща климатична инсталация. Не може да посочи колко му е
струвало изпълнението на възложените работи, защото не си спомня.
Прави евентуално възражение за
погасяване на вземането по давност като възразява, че обогатяването му и оттук
изискуемостта на ищцовата претенция настъпва с фактическото изграждане на
обектите в груб строеж, което във времето е станало в края на 2010г. и е
приключило напълно в началото на 2011г., а не с издаване на акта за въвеждане в
експлоатация през 2014г. След май 2011г. в сградата не са извършвани СМР,
претендирани от ищеца.
Възразява, че няма отправена покана за
плащане на сумите, поради което няма забава и оттук претенциите за лихви са
неоснователни.
Уточнява, че изискуемостта на
главницата и оттук началната дата, от която тече давност, е 31.05.2011г.,
когато е издаден акта за приемане на конструкцията за груб строеж на тяло В;
17.07.2012г., когато е сключен договор с ЕВН за присъединяване към
електроразпределителната мрежа; 30.07.2012г., когато е извършена първоначалната
техническа проверка на асансьорната уредба;
17.09.2012г., когато е издадено разрешение от ВиК Пловдив за приемане на
строежа; 13.08.2012г. при сключване на договора с ВиК Пловдив за доставка на
вода; 15.03.2013г. и 17.08.2012г., когато е констатирано приключване на строежа
и нанасяне на обекти в кадастъра.
Уточнява, че спрямо ищеца не са
предявени от кредитори вземания за изпълнените СМР в обект В, поради което
ищецът не се е обеднил с въпросните СМР, защото също не ги е заплатил на
доставчиците си.
Възразява, че обедняването не може да
бъде със средната пазарна цена на строителните услуги, а би следвало да бъде
израз на конкретна строителна себестойност, изразяваща претърпян пасив.
Ангажира доказателства, претендира
разноски.
Съдът, след преценка на ангажираните по
делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения от
страните, приема за установено следното:
От вписванията в търговския регистър се
установява, че ищцовото дружество е ЕООД с ЕСК В.П.И. и с капитал 5 000лв.
В.И. е била управител на дружесвото до 04.02.2013г., когато ответникът С.Й.М. е
вписан за втори управител. На 21.08.2017г. и двамата управители са заличени и
за управител е вписан Й. И. М..
На 23.03.2018г. е вписано Решение № 155
от 23.03.3018г. на ОС Пловдив по т.д.н. № 324/2017г., с което се открива
производство по несъстоятелност за ищеца, определя се началната дата на
неплатежоспособност на 31.12.2015г., прекратяват се правомощията на органите на
дружеството, лишава се от управление и разпореждане, наложени са общ запор и
възбрана. На 07.12.2018г. за синдик е вписана С.М.Ж.. На 17.10.2018г. е вписано
обявяване на дружеството в несъстоятелност с Решение № 531 от 15.10.2018г.
На 27.02.2019г. на синдика С. Ж. по
електронната поща е връчен Ревизионен доклад № Р – 16—1617—1091 – 092 –
001/28.01.2019г. на ТД на НАП Пловдив, приложен по делото като писмени материали.
В резултат на ревизия с него на ищцовото дружесво са начислени данъчни
задължения по ЗДДС, по ЗКПО, като вземанията са предявени и приети в
производтвото по несъстоятелност по реда на чл.688 ал.3 от ТЗ и чл.164 ал.4 от ДОПК, съгласно приложеното Определение № 1526 от 18.07.2019г. на ПОС по т.д.н.
№ 324/2017г., обявено и в ТР.
От основното и допълнено заключение на
в.л. М.М., изготвено компетентно и безпристрастно въз основа материалите по
делото, неоспорено от страните, на което съдът дава вяра, се установява, че с
ревизионния доклад ТД на НАП Пловдив е извършил ревизия на дружеството по данък
върху разходите за превозни средства от 01.01.2011г. до 31.12.2015г., по данък
върху добавената стойност от 01.03.2012г. до 31.12.2015г. и по корпоративен
данък от 01.01.2011г. до 31.12.2015г. По време на ревизията не са представени
изисканите счетоводни документи и регистри от управителите на „Палас – 27“
ЕООД, което се потвърждава от писмените обяснения на управителя В. И. до
данъчния орган от 27.09.2016г. на лист 114 и лист 115 и от писмените обяснения
на управителя на дружеството ответникът С.М. от 12.04.2017г. на лист 217, с
които се прилагат част от счетоводните регистри. Поради това към ревизията са
присъединени и са послужили като основание за констатации редица документи от
данъчното досие на ревизираното дружество и насрещни проверки. В.л.М.
установява въз основа представените от дружеството част от счетоводни документи
и материалите по ревизията, че за проверявания период 2011г. – 2015г.
дружеството е осъществявало основна дейност строителство и е имало един
строителен обект – обществено – жилищен комплекс с административен адрес
гр.Пловдив, ул. „****“ № **.
С НА № 199, том VII,
рег. № 7322, н.д. № 1018 от 02.10.2009г. – лист 407 от ревизионния доклад, „Тивамекс
и КО“ АД учредява на „Палас – 27“ ЕООД право на строеж на индивидуализирани
обекти в ОЖК с адрес гр.Пловдив, ул.
„****“ № **, представляващ ПИ с идентификатор № 56784.522.965 с РЗП
10 077.07 кв.м., състоящ се от четири обекта: тяло А – сграда с комплексен
обществен характер, състояща се от шест етажа – подземен гараж, магазини, офиси
и заведения; тяло Б – вертикален и хоризонтален комуникационен възел, свързващ
тяло А и тяло В - стълбище и два
асансьора; тяло В – реконструкция и частично надстрояване на съществуващата в
имота триетажна масивна железобетонна сграда, състояща се от пет етажа като
първи и втори не са предмет на проектна разработка, а трети, четвърти и пети
етаж са кабинети, офиси и жилища на две нива – тип мезонет; и тяло Г – новопроектирана
жилищна сграда, състояща се от шест етажа – подземен гараж, магазини,
апартаменти. Страните са се договорили, че вместо заплащане на парична сума за
учредените и прехвърлени права на строеж и право на собственост върху обектите,
описани в НА, „Палас – 27“ ЕООД се задължава за своя сметка, със свои сили и
със свои средства да проектира, построи, реконструира и надстрои изцяло
описания обществено – жилищен комплекс, както и инфраструктурата около него,
съобразно одобрените проекти или последващо тяхно изменение, да въведе сградата
в експлоатация и да предадае на „Тивамекс и КО“ АД обектите, подробно описани в
НА, за които си е запазил правото на строеж и правото на собственост, в
срокове, в степен на завършеност и при други условия на подписания между страните
предварителен договор от 20.03.2009г.
Съгласно т.2 от нотариалния акт, „Палас
– 27“ ЕООД получава в дял и става изключителен собственик на изброени обекти,
находящи се в тяло В, между които офис № 4.15
със ЗП от 65.28 кв.м., ведно с 1.426 % идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 14.61 кв.м.; склад № 10 със ЗП от 4.25 кв.м., ведно с
0.07 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 0.38 кв.м.;
склад № 11 със ЗП от 4.24 кв.м., ведно с 0.078 % идеални части от общите части
на сградата, равняващи се на 0.38 кв.м.
С НА № 2, том VIII, рег. № 7325, н.д. № 1021
от 02.10.2009г. – лист 402 от ревизионния доклад, т.е. в същия ден, в който
„Палас – 27“ ЕООД придобива учреденото му право на строеж на обекти в сградата
на ул. „****“ № ** от гр. Пловдив, дружеството продава на ответника С.Й.М.
право на строеж върху отделни обекти в същия обществено – жилищен комплекс,
между които са процесните три - офис № 4.15
със ЗП от 65.28 кв.м., ведно с 1.426 % идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 14.61 кв.м.; склад № 10 със ЗП от 4.25 кв.м., ведно с
0.07 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 0.38 кв.м.;
склад № 11 със ЗП от 4.24 кв.м., ведно с 0.078 % идеални части от общите части
на сградата, равняващи се на 0.38 кв.м. Продадените му права на строеж са върху
множество обекти, а не само за тези три, като за всички продадени права е
уговорена общо цена в размер на 2 245лв., платениа изцяло в брой, при
данъчна оценка за всички продадени права в размер на 266 987лв.
От материалите към ревизионния доклад и
от неговите констатации се установява, че ищецът е продал придобитите права на
строеж с нотариални актови и на други, трети лица.
С писмено обяснение до ТД на НАП
Пловдив – лист 226 от ревизонната преписка, изпълнителният директон на
„Тивамекс и КО“ АД заявява, че „Палас 27“ ЕООД е изпълнило поетите задължения
към него по НА № 199/02.10.2009г. да построи сградата
В папка № 3 от ревизионния доклад са
събрани писмени обяснения от лица, закупили право на строеж на отделни обектите
в този ОЖК в гр.Пловдив на ул. „****“ № ** от „Палас – 27“ ЕООД, в които пред
данъчния орган са декларирали изпълнение на строителството от ищеца на
закупените обекти, приложили са писмени материали за платена цена като част от
купувачите сочат, че обектите са договорени и закупени в груб строеж, без
вътрешни довършителни работи по тях, а други – че са уговорили, платили са и са
им изпълнени и довършителните работи. Така в писмени обяснения от „Темена ЛТД“
ЕООД ЕИК ********* чрез управителя П.В. към 14.11.2017г. е посочено, че
строителните и довършителните работи в закупения от него с НА №
38/06.12.2012г. обекти 6 -2 и 6 -3 са извършени от „Палас – 27“ ЕООД за негова
сметка, за което са издадени фактури, които прилага. Посочил е, че са уговорени
необходими довършителни работи по обектите за сметка на „Палас – 27“ ЕООД.
Декларирал е, че четерите закупени с НА обекта са завършени и построени на 100
% от „Палас – 27“ ЕООД и са изпълнени довършителни работи по полагане на гранитогрес
на всички тераси, уплътняване и довършване на дограма към тераси, бутане на 3
броя преградни и неносещи стени между двата имота на ет.6 и изнасяне на
отделения отпадък. Посочена е договорената цена по НА в евро, посочена е
банковата сметка на ищеца, по която са извършени плащания, датите и сумите на
преводите, представени са платежните нареждания. С обясенния от 08.11.2017г.
„ФМ Спед“ ЕООД чрез управителя Ф.Д. посочва, че по НА 152/2012г. е закупила от
ищеца имот, за което е издадена фактура № **********/31.05.2012г., платила е
цената по банков път, като имотът е предаден в груб вид от продавача без
довършителни дейности. В същата насока са депозирани и други писмени обяснения,
изискани от данъчния орган, от лица, закупили имоти от ищеца, които са приложили
запазени от тях документи и са посочили в какво състояние са им предадени.
Вещото лице М. посочва, че при
ревизията ищецът е представил част от счетоводните си книги – главни книги и
оборотни ведомости за 2014г. и 2015г. Те са в обобщен вид, но от тях вещото
лице черпи информация относно размера на отчетените разходи за строителство.
След анализа на кореспонденциите по сметки, отразени в главните книги и салдата
и оборотите по сметките, отразени в оборотните ведомости, вещото лице М. прави
извод, че дружеството е отчитало преките разходи за строитлество първо по
икономически елементи по дебит на сметка от група 60 Разходи по икономически
елемти; така отчетените разходи са прехвърляни за отчитане по функционално
предназначение по вид дейност в сметка 611 Рзходи за основна дейност; в края на
отчетния период сметка 611 Разходи за основан дейност се приключва като се
кредитира срещу дебита на сметка 303 Продукция, защото по същество изградените
строителни обекти представляват готова продукция за строителното предприятие;
по дебита на сметка 303 Продукция се отнасят и непреките разходи за
строителство – за административни разходи, като се формира пълна себестойност
на строителните обекти; продадените обекти се отписват по себестойност от
сметка 303 Продукция срещу получените приходи от продажбата.
Въз основа тези изводи в.л. М. е
извършила изчисления за установяване на себестойността на процесния обект – ОЖК
в гр.Пловдив на ул. „****“ № **, въз основа представените от дружеството пред
данъчния орган счетоводни записвания, и е констатирала, че осчетоводените
разходи за един кв.м. са 85.93 евро. За офис 4.12 с площ 79.89 кв.м. разходите
за обекта са 6 854.95лв.; за склад 10 с площ 4.63 кв.м. разходите са
397.86лв.; за склад 11 с площ от 4.62 кв.м. разходите са 397 кв.м.
Същота така в.л. М. е установила, че в
хода на ревизията от данъчния орган, за установяване на размера на извършените
от дружеството разходи за строителство на обекта, е използвана информация от
подадени за периода СД по ЗДДС и Дневници за покупки, защото дружеството не е
представило изисканите от данъчните органи счетоводни документи. От
строителната документация и представените разрешения за въвеждане в
експлоатация е прието завършване на тела А, Б и Г на 15.02.2013г., на тяло В –
на 10.06.2014г. За периода 01.03.2012г. – 14.02.2013г. данъчният орган е
установил разходи за строителство от 553 171.17лв.; за периода
15.03.2013г. – 10.06.2014г. – в размер на 1 518 486.07лв., общо
приети разходи 2 071 657.24лв.
Въз основа тези констатации за установени
при ревизията строителни разходи в размер на 2 071 657.25лв., за
сграда със ЗРП 10 077.07лв. се получава разход за един кв.м. от 205.58
кв.м. На тази база за процесните три обекта строителните разходи, изчислени от
в.л. М., са 16 423.79лв. за офис 4.15; 951.84лв. за склад 10; 949.78лв. за
склад 11.
В материалите на ревизионния доклад се съдържат
строителните документи за обекта от издаване на разрешения за строеж до
въвеждане в експлоатация на отделните тела, представени както от Община
Пловдив, така и от строителния надзор. Част от строителната докумунтация е
представена по делото както от страните, така също по искане на ответника е
изискана и постъпила от строителния надзор и от доставчици на обществени
услуги. Във всички документи – разрешения за строеж, одобрен архитектурен
проект, протоколи за откриване на строителна линия, съставени актове за спиране
на строежа, в сключените договори за присъединяване и за доставка на ел.
услуги, ВиК и поставяне на асансьорни уредби, в съставените актове по образец
за установяване на годност и състоянието на строежа на отделни етапи, за
приемането на изпълнени дейности, за въвеждане на изградените обекти в
експлоатация и т.нат., като инвеститор и строител фигурира „Палас – 27“ ЕООД и
„Тивамекс и КО“ АД.
По делото е изслушана СТЕ на в.л. инж. В.Б.З., изготвена
компетентно и безпристрастно, неоспорена от страните, на която съдът дава вяра,
от която се установява, че в заявената от ищеца парична претенция са включени
разходи за предпроектна и проектна документация, административни такси, в това
число за община, ВиК, елетроснабдяване и прочие такива, за материали,
механизация, труд, общо фирмени разходи, и печалба от 15 %. След посещение в
Община Пловдив, оглед на обекта на място, запознаване с материалите по делото,
констатира, че имотите, обект на исковата претенция, са разположени в подобект
В на „Обществено – жилищен комплекс – Реконструкция, пристрояване, надстрояване
и ново застрояване в УПИ VIII – 965, кв.149 – нов, по плана на ЦГЧ“. Сградата е на
Военна прокуратура на ул. „****“, която е била цялостно архитектурно и
конструктивно преустроена през 1988г. Тя се запазва в съществуващата
конструктивна система, с малки намеси в архитектурата на мансардния етаж.
Според обяснителната записка към част „Архитектурна“ /лист 107 и сл. от папка № 1 на приложения
ревизионен доклад/, първи и втори етаж от сградата не са предмет на проектната
разработка; трети етаж са кабинети; четвърти етаж са офиси, жилища тип
мезонети; пети етаж е частично надстроен на второ ниво и е за мезонетни жилища.
Тяла А е разположено на ул. „****“, тяло Б е комуникационен възел между тяло А
и тяло В и представлява стълбище и два асансьора.
Строежът на тяло В е въведен в експлоатация с Удостоверение
за въвеждане в експлоатация на строеж 4 категория, трети етап, с изх. № 86 от
10.06.2014г. на Главния архитект на Община Пловдив.
Етапността и периодите на изпълнение на СМР е проследена
хронологично в изготвенаната Таблица № 1 към заключението на в.л. З., от която
се установява, че Разрешение за строеж № 260 е издадено на „Тивамекс и Ко“ АД
на 17.08.2009г. като на 25.01.2010г. е допълнено и в полза на „Палас – 27“
ЕООД. Преустройсво по време на строителството има на 02.07.2010г., на
20.04.2011г., на 28.05.2012г. На 13.08.2012г. е допълнено етапност на
строителство: I
– ви етап тяло А, Б и Г; II – ри етап подземни гаражи и тяло В. На 14.04.2014г. с
допълнителна Заповед № 37 е допълнено II – ри етап – тяло В, четвърта категория. Разрешение за
строеж № 385 за външно ел. захранване е от 21.09.2012г.
Акт обр.10 спиране на строителството поради смяна на
консултанта е от 23.10.2009г. на етап изпълнен изкоп; Акт обр.11 продължаване
на строителството на етап изпълнен изкоп е от 23.10.2009г.
Акт обр.10 спиране на строителството има от 11.06.2010г.
като липсва акт обр. 11 за продължаване на строителството от 12.06.2010г.
Акт обр.10 спиране на строителството има от 14.11.2011г.
Установеното състояние при спиране на строителството е:
03.12.2010 колони и шайби до кота +12.66; 18.01.2011г. колони и шайби до кота
+12.66; 22.01.2011г. плоча на +12.66; 27.01.2011г. колони и шайби до кота
+17,46; 01.02.2011г. колони и шайби до кота +17,46; 12.02.2011г. плоча на кота +17,46;
16 – 31.03.2010г. бордове на кота +17,46.
На 22.04.2011г. по акт обр.14 от 22.04.2011г. има приемане
на конструкцията на тяло В, цитирано в Акт обр. 10 от 14.11.2011г.
На 25.09.2010г. с Акт обр. 14 от тази дата има приемане на
конструкцията на тяло Г. На 30.09.2010г. с Акт обр. 14 от тази дата е приета
конструкцията на тяло А и Б.
На 03.12.2010г. и 21.03.2011г. са изпълнени армировка
колони, шайби, плоча +17,46 и бордове, според Акт обр. 7 СМР по нива.
Актове обр.12 скрити работи са приети на: 18.09.2012г. за
изпълнени сградни ВиК; на 18.10.2012г. за изпълнени силова и осветителна ел.
инсталация; на 30.11.2012г. за изпълнено Пожароизвестяване; на 03.09.2012г. за
изпълнени климатична и вентилационна инсталации.
На 17.07.2012г. е сключен Договор за присъединяване към
разпределителната мрежа на ЕВН; на 30.07.2012г. са изготвени два Акта за
първоначален технически преглед на два пътнически асансьора; на 13.07.2012г. е
сключен Договор за доствака на питейна вода, отвеждане и пречистване; на
13.08.2012г. е дадено Становище за държавно приемане и ползване на ВиК; на
15.02.2013г. е издадено Разрешение на ДНСК за ползване на външно ел. захранване
за тяло А, Б и Г; на 28.02.2012г. е издаден Акт обр.15 за тяло А и Б; на
31.05.2014г. е издаден Акт обр.15 за тяло В; на 10.06.2014г. е издадено
Удостоверение № 86 за въвеждане в експлоатация на тяло В.
В.л. В.З. е изчислила стойността на СМР на трите обекта на
база данни за цени от специализирана литература, редуцирани съобразно вида на
конструкцията, и актуалните цени на строителните предприемачи към периода на
изпълнение съгласно цитираната от вещото лице хронология и етапност на
строителството. Цените са коригирани в съответствие с характеристиките на
конкретната сграда, в която се намират трите процесни обекта. Вещото лице е
посочило, че в изчислената стойност на грубия строеж не е включила разходи за
земни работи, редуцирани за процесната конструкция, за стени: 15 % вертикални
елементи са изпълнени само за едно ниво, хоризонтални – само за една плоча, за
стени 20 % оградни за второ ниво на мезонетите и преградни за 4 –ти и 5 –ти
етаж. В стойността на довършителните работи са отчетени само тези, необходими
за съставяне на акт обр.15 и издаване на обекта, и то само за 4 – ти и 5 –и
етаж, на които са изпълнявани СМР. Начислила е 15 % печалба, съобразно
претенцията на ищеца, като е калкулирала разходи за проектиране, строителен
надзор, инвеститорски контрол, такси и други разходи. Изчисленията са
представени в табличен вид в Таблица № 2 към заключението.
В.л. З. е получила единична цена на кв.м. от 142.99 евро на
кв.м., на която база е остойностила трите обекта като за склад № 10 и № 11 е
редуцирала с 20 % поради липса на прозорци, инсталации ВиК. Стойността е
22 344 лв. за офис № 4.15; 1 036лв. за склад № 10 и 1 034лв. за склад
№ 11, общо 24 414лв.
Въз основа проследената документация и хронология на
строителството в.л. З. дава заключение, че в техническата документация за
обекта като строители са посочени „Тивамекс и Ко“ АД Стара Загора, „Палас – 27“
ЕООД Пловдив, „ВА и МИ“ ООД с. Брани поле. Грубият строеж на тяло А, Б и Г е
завършен през септември 2010г., а на тяло В – на 22.04.2011г. Инсталациите са
завършени и приети през 2012г.: на 03.09.2012г. е климатична и вентилационна
инсталация; на 18.09.2012г. сградна ВиК; на 18.10.2012г. силова и осветителна
инсталации; на 30.11.2012г. пожароизвестяване. През същата 2012г. са сключени и
договорите с доставчици на услуги: на 17.07.2012г. с ЕВН; на 13.07.2012г. и на
13.08.2012г. с ВИК; на 30.07.2012г. технически преглед и приемане на двата
асансьора; на 13.02.2013г. разрешено ползване на външно ел. захранване за тяло
А, Б и Г.
Вещото лице сочи, че в изследваните документи не се
съдържат данни за изпълнение на мазилки, шпакловки и замазки, но вероятния
период на изпълнението им е края на 2012г. или 2013г.
По делото са изслушани свидетелите на ответника А.С.Т.,
Б.Б.Д., Г. И. А. и Ю.Я.Ч, от които се установява, че на ответника С.Й.
свидетелите Т., Д. и А. са извършили на приятелски начала, в свободното си
време, вътрешни, довършителни за неговите обекти, работи по замазка, полагане
на вътрешна ВиК инсталация и ел. инсталация в края на 2012г. и в началото на
2013г., към който момент обектите му са били изградени, както и тяло В, поради
което са започнали изпълненията на вътрешните довършителни дейности. Св. Ч.
установява, че още през 2013г. всички тела на жилищния компрекс са били
изградени като към края на 2013г. всички инсталации са завършени.
При така установените обстоятелства исковете са доказани
частично по основание и размер.
От фактическа страна съдът приема, че процесната обществено
– жилищна сграда с административен адрес гр.Пловдив на ул. **** № **, включваща
тела А, Б, В и Г, е изградена от ищцовото дружество като инвеститор и строител,
защото то фигурира както в пълната техническа документация в това качество,
издадена за реализиране на реконструкцията, пристрояването, надстрояването и
новото застрояване – разрешение за строеж, актове, съставени в хода на
строителството, актове по установяване и приемане на етапи от строежа, сключени
договори с доставчици на услуги – ВиК, ел. услуги, асансьори, разрешения за
ползване на сградите, така и в нотариалния акт по сделката, сключена с
„Тивамекс и Ко“ АД Стара Загора, с който му се учредява право на строеж върху
отделни обекти в сградата и му се прехвърля права на собственост срещу поетото
от ищцовото дружество задължение за своя сметка, със свои сили и със свои
средства да проектира, построи, реконструира и надстрои изцяло описания
обществено – жилищен комплекс, както и инфраструктурата около него, съобразно
одобрените проекти или последващо тяхно изменение, да въведе сградата в
експлоатация и да предадае на „Тивамекс и КО“ АД обектите, подробно описани в
НА, за които си е запазил правото на строеж и правото на собственост. В
ревизионния доклад, пред данъчния орган, „Тивамекс и Ко“ АД е декларирал, че
ищецът е изпълнил поетите с нотариалния акт задължения като е изградил и му е
предал готови обекти. В този смисъл са и останалите, събрани в хода на
ревизията, обяснения и представени документи. Ищцовото дружество, съгласно
заключението на в.л. М. и материалите от ревизионния докла, е осчетоводявало
разходи по изграждане на сградата и е декларирало фактури за такива разходи в
подаваните Справки – декларации по ЗДДС и дневници за покупка.
Вярно е, че дружеството не е представило всичките си
счетоводни документи на данъчния орган и на синдика, но доколкото в хода на
ревизията ответникът е бил управител на ищцовото дружество и като такъв –
държател на тези документи, заедно с другия управител В.П., същият към момента
не може да черпи благоприятни за себе си права от собственото си неправомерно
поведение чрез възражението, че липсват счетоводни данни „Палас 27“ ЕООД реално
да е направило разходи по строителството чрез заплащане на СМР, че няма данни
да са заплатени от ищеца извършените СМР, че няма данни дружеството да е било
строител, да е наемало работници, механизация и т.нат. След като ищецът
фигурира като инвеститор и строител в техническата документация и дружеството,
което му е учредило право на строеж, е признало, че поетите задължения са
изпълнени, и след като са налице счетоводни записвания при ищеца за
осчетоводяване на разходи по строителство на обекта, съдът приема, че ищецът е
построил сградата, ведно с трите обекта на ответника като тези доказателства не
са оборени по никакъв начин - по делото не са ангажирани доказателства,
опровергаващи теи официални докуемнти или доказващи, че друго лице е
финансирало строителството и е заплатило СМР по изграждане на сградата.
Изслушаните свидетели на ответника дават показания на
приятелски начала да са извършили довършителни дейности в трите обекта тогава,
когато те вече са били изградени според строителната документация, поради което
изнесените от тях данни не се отнасят до финансиране и строителство на офиса и
двата склада, съгласно одобрената строителна документация по издаденото
разрешение за строеж.
За извършените от ищеца разходи за процесните три обекта
съдът възприема изнесените от в.л. М. данни след корекцията им от данъчния
орган по установените допълнителни, неосчетоводени разходи, по СД и ДП по ЗДДС,
тъй като в подаваните ежемесечни справки по ЗДДС дружеството е декларирало
фактури по закупени и вложени материали и заплатени услуги по строителството
като се доказа, че за периода 2011 – 2015г. ищецът не е имал друг обект, който
да изгржда, поради което всички допълнително установени от НАП разходи по
строеж касаят процесния обект. Неоснователни са възраженията на ответника, че
след като липсвали първични данни по заплащане на фактурите – т.е. фискални
бонове или банкони извлечения, сумите не могат да се приемат като сторени от
ищеца разходи. Липсата на тези първични счетоводни документи в хода на
ревизията и при синдика на дружеството се дължи на поведението на ответника по
непредставянето им при изискване, а не поради обективното им несъществуване. В
досието на ревизионния акт, по изисканите справки, купувачите на отделни обекти
са представили фактури и платежни банкови нареждания за заплати на дружеството
суми по закупени в готов, груб строеж, на обекти от изградената сграда. По
подадените дневници за покупки са извършени насрещни проверки при доставчиците
по фактурите относно реалното им съществуване и осъществена първинчна стопанска
операция.
С оглед на горното съдът приема, че ищецът е вложил
средства за изграждане на трите обекта на отвеника като доказаната част от
счетоводни разходи са при единична цена на кв.м. от 205.58лв., при което
разходите са 16 423.79лв. за офис 4.15, 951.84лв. за склад 10 и 949.78лв.
за склад 11.
Няма спор, че с нотариалния акт ответникът е придобил от
ищеца само право на строеж на тези три обекта като не доказва, че ги е изградил
в готов вид за своя сметка. Както се посочи, ангажираните свидетели установяват
извършване на вътрешни довършителни работи, а не изграждането им. Посочената в
нотариалния акт продажна цена на правото на строеж за всички обекти, а не само
за процесните три, е с пъти под данъчната оценка и от съдържанието на
нотариалния акт не се установява, че тя включва и изграждането на обектите за
сметка на „Палас 27“ ЕООД.
След като ищецът е изградил целия обществено – жилищен
комплекс от три тела – тяло А, Б, В и Г, в които се намират обектите, за които
ответникът е придобил право на строеж, след изграждането им правото на строеж е
трансформирано по приращение в право на собственост и ответникът е станал
собственик на готовите обектите.
Не се твърди и не се доказва ответникът да е платил СМР по
изглаждане на обектите му.
Не се установява по делото договорно или друго правно
основание, на което ищецът да изгради обектите на ответника. Доколкото е
извършил строеж и на обекти, за които му е учредено право на строеж и са
негови, то следва, че ищецът е извършил строителството и в собствен интерес.
При тези данни е налице института на водене на чужда работа
без пълномощно по отношение построяването на трите обекта на ответника от ищеца
по смисъла на чл.60 – чл.61 от ЗЗД като в резултат на извършените от ищеца СМР
са възникнали вещни права на собственост в патримониума на ответника. Съгласно
чл.61 ал.2 от ЗЗД, доколкото ищецът е извършил работата и в свой интерес,
ответникът отговаря пред него за стойността на СМР до размера на обогатяването
си. Така Решение № 132 от 9.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 563-2008 г.,
I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова, според което размерът на обогатяването е пазарната цена на извършените
в полза на ответника строително – монтажни работи, която сума би заплатил сам,
ако извърши работата. В тази сума се включват всички направени от строителя
разходи, включително ДДС и печалба, която начислява, в какъвто смисъл са
разсъжденията в Решение № 89 от 17.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 770-2014 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева, и Решение № 179 от 16.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2235-2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка
Калчева.
Този размер се установява от заключението на в.л. З. и той
е общо 24 414лв. за трите обекта, включително начисляваната от дружеството
печалба от 15 % и допълнителни разходи за стойност на проектиране и други
хонорари, стойност на строителен надзор, стойност за инвестиционен контрол и
други разноски.
Неоснователни са възраженията, че ответникът не дължи
плащане на довършителни работи и че не дължи плащане на разходи за проектиране
и строителни книжа, защото те се
включват в платеното право на строеж. Изчисленията на вещото лице З., съгласно
Таблица № 2 и обясненията й, включавт дейности по изграждане на обектите до Акт
обр.15, без вътрешни довършителни дейности, които са изпълнени от свидетелите
на ответника. Отвеникът не доказва, че в уговорената и платена от него цена на
закупеното право на строеж са включени допълнителните разходи по раздел 7 на
Таблица № 2 и съдът приема, че това не е така, тъй като той е закупил правото
на строеж в дена, в който то е учредено на „Палас 27“ ЕООД на 02.10.2009г. Към
този момент в полза на ищеца не са издадени още строителните книжа по Таблица №
1, което започва от 25.01.2010г., когато строителното разрешение е допълнено в
полза на „Палас 27“ ЕООД, поради което няма как разходите да са извършени,
оттук отчетени и включени в цената на закупеното право на строеж.
При тези данни исковата претенция за главница е доказана по
основание, като за размера й, съгласно чл.162 от ЗЗД, съдът възприема
заключението на в.л. З. за сумата от 24 414лв. като стойност, с която ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца, който е извършил СМР по изграждане на трите
обекта, с оглед на което искът за главница е доказан до сумата от
24 414лв. като размер, а за разликата над тази стойност до предявената от
185 923.48лв. е недоказан и неоснователен.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на
вземането за главница по давност. Съгласно Решение № 175 от
20.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60213-2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик
Василев, при воденето на чужда работа без
пълномощно, вземането е изискуемо от момента, в който ищецът може да претендира
изпълнение на задължението от длъжника. Спорът между страните е дали
този момент е обвързан с издаване на удостоверението за въвеждане в
експлоатация на тяло В, където се намират обектите, което е станало на
10.06.2014г., или с фактическото изграждане на обектите на ответника в груб
строеж, което е било факт в края на 2012г. и началото на 2013г., когато тяло В
е било построено. Става въпрос за СМР, в резултат на които правото на строеж е
трансформирано в право на собственост върху три обекта в режим на етажна
собственост. От вещна гледна точка, трансформацията настъпва и нов, годен обект
на вещно право върху отделен обект има при изграждането му в груб вид. От
гледна точка на вземане за стойност на СМР, с оглед чл.266 от ЗЗД, то се дължи
след приемане на работата. След като ответникът е започнал да извършва
довършителни работи в трите обекта в края на 2012г. и началото на 2013г.
следва, че към този момент е възникнало и е станало изискуемо вземането на
ищеца за изпълнените СМР.
Датата, от която вземането
е изискуемо, не е най – раната дата според Таблица № 1, на актове обр. 12 –
скрити работи, по изпълнение на ВиК, силова и осветителна ел. инсталация,
пожароизвестяване и климатични и вентилационни инсталации, каквито са
възраженията на ответника. За такава следва да се приеме 15.02.2013г., когато е
дадено разрешение за ползване на външно ел. захранвена на тяло А, Б и Г от
ДНСК, доколкото тяло Б функционално осъществява достъпа до тяло В, където се
намират обектите на ответника, и доколкото в стойността на СМР се включват и
изграждане на общите части от този достъп.
Искът е предявен на
06.06.2019г., но вземането не е погасено с изтичане на 5 – годишната давност,
защото за периода от 04.02.2013г. до 21.08.2017г. е спряла да тече давност на
основание чл.115 б.Г от ЗЗД, според която давност не тече за вземания на лица,
чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу
управителя, докато трае управлението. Вземането на дружеството е срещу негов
бивш управител. Отвеникът е бил управител в периода на възникване на вземането
от 04.03.2013г. и е заличен като такъв на 21.08.2017г., поради което за този
период не тече давност за вземането на ищеца срещу ответника за извършените
СМР. Давност е започнала да тече от 21.08.2017г. и към датата на сезиране на
съда на 06.06.2019г. не е изтекла, поради което вземането от 24 414лв. не
е погасено по давност.
Акцесорните претенции за
лихви са неоснователни, защото не се доказва ответникът да е поставен в забава,
за да дължи обезщетение при забавено изпълнение. Вземането е възникнало и е
станало изискуемо от момента на фактическото изграждане на обектите, но липсва
законова разпоредба, според която за вземането по чл.61 ал.2 от ЗЗД обогатилият
се да изпада в забава от момента на изискуемостта на сумата и да дължи лихва за
това като обезщетение, каквато разпоредба съществува например при деликта или е
приета при неоснователното обогатяване по тълкувателен път. Нормата на чл.61 ал.2
от ЗЗД не препраща към чл.61 ал.1 от ЗЗД, където се дължат лихви от датата на
разхода. Няма друго законово основание за поставяне на ответника в забава, нито
се доказва, че той е поканен да плати исковата претенция три годи преди
сезиране на съда, за да се начислява лихва. В този смисъл е Решение № 175 от
20.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60213-2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик
Василев. Поради това акцесорната
претенция за лихви в размер на 56 604.56лв. ще се отхвърли като
недоказана.
При този изход на делото по съразмерност на ищеца се дължат разноски от
100.70 лв., на ответника от 539.58лв.
Съгласно чл.649 ал.6 от ТЗ за уважената част от исковете ответникът дължи
на съда ДТ от 976.56лв. и 5лв. за служебно издаване на ИЛ, а за отхвърлената
част от исковете ищецът дължи на съда ДТ от 8724,56лв. и 5лв. за служебно
издаване на ИЛ.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Й.М. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес
***, чрез адвокат Г.К., да плати на „ПАЛАС 27“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК
*********, действащ чрез синдика С.М.Ж. с адрес ***, сумата от 24 414лв.
/двадесет и четири хиляди четиристотин и четеринадесет лева/, представляваща стойност на
обогатяването му в резултат на изпълнени от „Палас 27“ ЕООД като инвеститор и
строител СМР по груб строеж на офис № 4.15 с площ от 65.28 кв.м., имот 522.923;
склад № 10 с площ от 4.25 кв.м. и склад № 11 с площ от 4.25 кв.м., находящи се
в „Обществено – жилищен комплекс“, тяло В, сграда в ПИ 56784.522.965 в
гр.Пловдив с административен адрес ул. „****“ № **, върху които ответникът е
придобил право на строеж на 02.10.2009г. по НА № 2, том VIII,
рег. № 7325, н.д. № 1021/2009г., ведно със законна лихва върху главницата от
сезиране на съда на 06.06.2019г. до изплащането й и направените разноски от 100.70
лв. /сто лева и седемдесет стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата за разликата над уважения размер от 24 414лв. до
предявения от 185 923.48лв., както и за обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законна лихва за забава в размер от 56 604.56лв. за
периода 05.06.2016г. до 05.06.2019г., както и след сезиране на съда на
06.06.2019г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Й.М. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес
***, чрез адвокат Г.К., да плати на ПОС ДТ за уважената част от исковете в размер
на 976.56лв. /деветстотин седемдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки/ и
5лв. /пет лева/ за служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА „ПАЛАС 27“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК
*********, действащ чрез синдика С.М.Ж. с адрес ***, да плати на С.Й.М. ЕГН
********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Г.К., сумата от 539.58лв.
/петстотин тридесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/ разноски за
отхвърлените претенции.
ОСЪЖДА „ПАЛАС 27“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК
*********, действащ чрез синдика С.М.Ж. с адрес ***, да плати на ПОС ДТ за
отхвърлените претенции от 8724,56лв. /осем хиляди седемстотин двадесет и четири
лева и петдесет и шест стотинки/ и 5лв. /пет/ за служебно издаване на ИЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: