Р Е Ш
Е Н И Е
№ 832
гр.Русе, 01.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански състав в публично
заседание на 01-ви юни през две хиляди и двадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Красимира
Стоянова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7542 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът С.Р.И. твърди, че е работил
при ответника по служебно правоотношение, като за периода 01.10.2016 г. - 12.12.2019
г. е заемал длъжността "Младши инспектор“ в ГПУ Русе на РДГП-Русе.
Дейността във връзка с това осъществявал по утвърдени протоколи и графици при
режим на труд, представляващ смени от 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време според разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди, че
работодателят неправилно отчитал положения от него труд. В тази връзка счита,
че му се дължи възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на часовете нощен към дневен такъв за периода. Претендира за
присъждане на възнаграждение за същия в размер на 2 164,73 лв. за
горепосочения период. Твърди още, че ответникът му дължи и заплащане на парични
суми за ободряващи напитки, които следвало да му предоставя за всяка нощна
смяна и за периода от 01.10.2016 г. до 31.10.2019 г. такива не му били
заплатени в размер на 261 лв. Ответникът бил в забава, поради което за
периодите до завеждане на иска му дължал лихви за забава в размер на 702,33 лв.
върху неплатеното възнаграждение за извънреден труд и 84,68 лв. – върху
претендираната парична равностойност на непредоставените ободряващи напитки. Претендира
за осъждането на ответника да му заплати горепосочените суми, ведно със законната
лихва за забава върху главниците от завеждането на иска до окончателното
заплащане, както и разноските по делото.
Ответникът ГД „Гранична полиция“-София
оспорват исковете. Претендира се отхвърлянето им и присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че за заявените по исковата молба периоди ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение за длъжността "Младши инспектор“ в „Гранично полицейско управление Русе“ (ГПУ-Русе) в РДГП-Русе на ГДГП, като в изпълнение на служебните си задължения е полагал труд и през нощта (22, 00-06, 00 часа), съгласно утвърдени месечни графици. Преписи от същите са представени по делото. Ответникът признава, че за заявеното по исковата молба време не е извършвал преизчисляване на положения от ищеца нощен труд към дневен такъв. Според назначената в производството икономическа експертиза общият брой часове положен извънреден труд, явяващ се след преобразуването на нощния към дневния такъв, изчислен при нощен труд по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР с продължителност от 8 часа и часова ставка по чл. 7 от НСОРЗ, изчислен на база основната заплата и допълнителните възнаграждения, имащи постоянен характер е с 261,976 часа повече от положените 282 часа. За тези допълнителни 261,976 часа му се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 1816,71 лв. След приспадане на дължимата сума за периода преди 12.12.2016 г., с оглед направеното от ответника възражение за погасителна давност остава остатък в размер на 1 708,86 лв. С експертизата се установява още, че тази сума не е начислена към заплащаното на ищеца трудово възнаграждение и не са налице данни за заплащането и. Вещото лице е посочило още, че левовата равностойност на ободряващите напитки за периода от 01.10.2016 г. до 31.10.2019 г. е 137,40 лева., а за периода от 12.12.2016 г. до 31.10.2019 г. (с оглед направеното от ответника възражение за погасителна давност) е 127,80 лв.
При така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Дефиницията на понятието
извънреден труд се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал.1 от КТ. Извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя от работника извън установеното от него
работно време. В конкретния случай се претендира положен извънреден труд при
втората хипотеза – с мълчаливо съгласие на работодателя, по който факт не се
спори. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които
съгласно чл.178, ал.1, т.3 от закона е и възнаграждението за извънреден труд. Редът
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство и др. се определят на основание чл.187, ал.9 от
министъра на вътрешните работи. В периода, за който се претендира
възнаграждението за извънреден труд – 11.09.2016 г. - 10.09.2019 г., действат
Наредба № № 81213-592 от 25.V.2015 год. и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 год. В
същите обаче липсва норма, аналогична на нормата по чл.31, ал.2 на отменената
Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 0,143. При това положение при липса на изрична законова
регламентация субсидиарно следва да се приложат разпоредбите на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Противното разрешение би довело
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така също и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. В този смисъл е и решение № 311 от 8.ХІ.2019 год. на ВКС по
гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но дава принципно
разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на
изрично уредено заплащане в ЗМВР. В същото е посочено, че положителният отговор
на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС.
С оглед на изложеното и съобразно
установения от вещото лице размер на дължимото трудово възнаграждение за
извънреден труд искът следва да се уважи до установения размер от 1 708,86 лв. Съдът
намира за частично основателна и претенцията за заплащане на левовата
равностойност на непредоставени на ищеца ободряващи напитки. След като
работодателят не е изпълнил като страна по служебното правоотношение свое
задължение, то пътят на защита на ищеца е именно чрез търсене на парична
компенсация на недаденото в натура. Законовата забрана за предоставяне на
ободряващите напитки чрез заплащане на парична сума, на която ответникът се
позовава в отговора на исковата молба, следва да се разбира в смисъл, че по време
на служебното правоотношение работодателят не може сам да взема решение и да
дава паричната равностойност вместо задължителните по закон безплатни
ободряващи напитки, т. к. смисълът на предоставяне на такива е именно
ободряването на служителя чрез консумирането им по време на дежурство, но не и
да бъде лишен служителят от възможност да бъде компенсиран за неправомерно
недадената престация от страна на работодателя. Искът следва да се уважи до
установения от вещото лице размер за периода, за който задължението на
ответника не е погасено по давност - за сумата от 127,80 лева, а за горницата
над тази сума искът следва да се отхвърли.
Исковете за лихва са акцесорни и
следват основателността на главните искове. Със заключението на вещото
лице по приетата по делото икономическа
експертиза (приложение 2 и приложение 4) се установяват размерите на дължимите лихви за забава
върху главниците – 215,51 лв. и 19,42 лв. До тези размери исковете за лихви са
основателни и следва да се уважат, а за горниците над тези суми да се
отхвърлят.
При този изход на спора и на осн.
чл. 78 от ГПК от направените от ищеца разноски за процесуално представителство,
което следва да се намали в минимален размер от 350 лв. поради наличие на
предпоставките по чл.78, ал.5 от ГПК в негова полза следва да се присъдят
разноски съразмерно уважената част от иска (64,48 %) в размер на 225,68 лв.
В тежест па ответника на осн. 78,
ал. 6 вр. чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК следва да се възложи държавната такса върху
уважения размер на исковете в размер на 200 лв., както и 128,96 лв. – разноски за
назначената по делото експертиза.
Ищецът дължи на ответника
разноски за юриск. възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска (35,52
%) – 106,56 лв.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“-София
с адрес гр.София, п.к. 1202, бул. Мария Луиза №46 да заплати на С.Р.И., ЕГН:**********, сумата от 1 708,86 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 12.12.2016 г. до
31.10.2019 г.; 127,80 лв. - представляваща паричната равностойност на
неполучените ободряващи напитки по време на нощни дежурства за същия период; 215,51
лв.- лихви за забава върху първата главница за периода до завеждането на иска и
19,42 лв. - лихви за забава върху втората главница за периода до завеждането на
иска, ведно със законната лихва за забава върху главниците от завеждането на
иска (12.12.2019 г.) до окончателното плащане, както и 225,68 лв. – разноски
за адв. възнаграждение по делото и ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част – за
горниците над тези суми и за претендираните по-дълги периоди.
ОСЪЖДА С.Р.И., ЕГН:********** да
заплати на ГД „Гранична полиция“-София с адрес гр.София, п.к. 1202, бул. Мария
Луиза №46 сумата в размер на 106,56 лв. - разноски за юриск. възнаграждение по
делото.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“-София с адрес
гр.София, п.к. 1202, бул. Мария Луиза №46 да заплати по сметка РС-Русе 200 лв.
държавна такса за производството, както и 128,96 лв.- разноски за експертиза по
делото.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: