Р Е Ш Е Н И Е
№ 260037 / 17.3.2021г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На осми февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
……………………МАРИЯНА ТАСЕВА..........................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер......538...по описа за............2020…...............година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген.
Владимир Вазов № 3, представлявано от инж. Г. Тенев, чрез процесуален
представител Гл. юрисконсулт Д.Б.З., с която са предявени са обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
срещу Н.М.Щ. ЕГН **********, с адрес *** и А.М.Щ. ЕГН **********, с адрес: *** за
сумите от по 65, 01 лева представляващи главница, дължима по издадени фактури
от периода от 24. 02. 2017 г. до 27. 08. 2018 г. с отчетен период по фактури от
04. 01. 2017 г. до 01. 08. 2018 г., както и за сумите от 20, 36 лева дължимо
обезщетение за забавено изпълнение дължимо за периода от 25. 03. 2017 г. до 06.
03. 2020 г. , както и лихвата от датата на подаване на заявлението до
окончателното му изплащане, като дължимите суми са за всеки един от
ответниците.
Претендира се за заплащане на съдебно деловодните
разноски както по заповедното, така и по исковото производство.
В исковата молба се твърди, че Н.М.Щ. и А.М.Щ. са
клиенти на ВиК ЕАД, в качеството на наследници на починалият Милко Симеонов Щ.
и като такива са страна по възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги във водоснабден обект в с. Славянци, община
Сунгурларе, ул. Мочурица, със заведен абонатен № 895119. Твърди се, че
качеството потребител на ответниците е възникнало от момента на придобиване на
правото на собственост върху имота в село Славянци. Твърди се, че в качеството
на наследници на починалия, ответниците е следвало да заплащат, но не са
заплатили своевременно задълженията по издадени фактури в 30 дневен срок от
издаването на всяка фактура, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите
условия на водния оператор. Твърди се, че на ответниците е изпратена показа за
доброволно плащане на задълженията, но задълженията не са били заплатени.
Твърди се, че неизпълненото задължение по всяка фактура поставя автоматично
ответника в забава след изтичане на 30 дневен срок от издаването на същата.
Според клаузата на чл. 44 от Общите условия потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размера на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано
от първия ден на настъпването на падежа до деня на постъпването на сумата по
сметка на ВиК оператора.
Обстоятелството, че задълженията не са изплатени, е породило
правния интерес у дружеството, като кредитор да потърси правата си по съдебен
ред. Ищцовото дружество твърди, че за изплащане на задължението са подали
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е
образувано ч. гр. д. № 274 / 2020 г. по описа на КбРС и е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, която не е връчена на ответници, тъй като същите не са
намерени на адреса. Съобразно дадените съда указания и наличието на предпоставките по чл. 415, ал.
1, т. 2, във вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК ищцовото дружество е предявило настоящия
установителен иск.
С исковата молба са представени писмени доказателства
и са направени искания за допускане на гласни доказателства и експертизи.
В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131от ГПК ответниците не са подали
отговор на исковата молба, не са ангажирали доказателства.
Преди
първото по делото съдебно заседание ответника Н.М.Щ. с нарочна молба е
представил удостоверение издадено от КбРС по ч. гр. дело №852 / 2020 г. за
вписан отказ от наследството оставено от покойният му наследодател Милко
Симеонов Щ. ЕГН **********, негов баща, като отказа е бил вписан под № 61 / 22.
10. 2020 г. в особената книга за отказ от наследство по чл. 49, ал. 1 от ЗН,
водена от РС- Карнобат. Също така горепосоченият ответник е представил
удостоверение издадено от КбРС по ч. гр. дело №851 / 2020 г. за вписан отказ от
наследството оставено от покойният му наследодател Фанка Милкова Щерева ЕГН **********,
негова майка, като отказа е бил вписан под № 60 / 22. 10. 2020 г. в особената
книга за отказ от наследство по чл. 49, ал. 1 от ЗН, водена от РС- Карнобат. Желае
се с оглед направените откази от наследство, производството спрямо него да бъде
прекратено.
Отново
преди първото заседание по делото с нарочна молба ответника А.М.Щ. е представил
удостоверение за наследници на Милко Симеонов Щ., като твърди, че той и другия
ответник по делото не са единствените наследници на баща му Милко Симеонов Щ.,
изброявайки останалите наследници поименно. Твърди, че като наследник е
собственик на ¼ ид. ч. от водоснабдения имот и съответно задълженията му
се свеждат до тази част. Представя касова бележка за заплатена сума в размер на
120 лева, от която сума 70 лева са съдебни разноски, като твърди , че по този
начин не само е заплатил дължимата от него част от задължението към ищеца, но
даже е извършил плащане в по голям размер от дължимото, съразмерно
притежаваната от него идеална част от наследството.
В
деня на съдебното заседание е постъпила молба от процесуален представител на
ответника, с която са направени доказателствени искания.
В
първото по делото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява.
Ответниците
редовно призовани не се явяват, за тях се явява упълномощен представител.
Ангажира доказателства.
В
хода на делото процесуалния представител на ответниците е представил
Удостоверения издадени от КбРС по ч. гр. д. № 1039 / 2020 г. и № 1040 / 2020 г.
за вписване в особената книга при съда за отказ от наследство на отказа
направен от А.М.Щ. ЕГН ********** от
наследството оставено му от покойните му родители Фанка Милкова Щерева ЕГН **********
и Милко Симеонов Щ. ЕГН **********, съответно вписани под номера 76 / 09. 12.
2020 г. и 77 / 09. 12. 2020 г..
Ищецът
е ангажирал гласни доказателства показанията на свидетелят Г.Х.Х., които съдът
цени като последователни и логични, въпреки, че свидетеля е служител на ищеца.
Представени са и писмени доказателства относно собствеността на имота, а именно
данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ от Милко Симеонов Щ..
С нарочна молба представител на ищецът
посочва, че не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, желае
уважаване на исковите претенции както са направени, както и желае присъждане на
направените по делото разноски. Желае предоставянето на срок за писмени
бележки.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
Правоотношенията
между страните по делото се регулират от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредба №4 от 14. 09. 2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
Бургас.
Съгласно
чл.11, ал. 7 от ЗРВКУ, ВиК операторите публикуват одобрените от комисията общи
условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен
и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им. По делото не се спори, че наследодателят на ответниците Милко Симеонов Щ. е
имал открита партида с абонатен № 895119, с адрес: с. Славянци, община
Сунгурларе, ул. Мочурица, без да е посочен номер на имота. От представеното
удостоверение за наследници № 083 / 19. 10. 2020 г. Милко Симеонов Щ. е починал
на 03. 03. 2018 г.. Безспорно също така ответниците Н.М.Щ. и А.М.Щ. са негови
наследници по силата на закона. От приложените писмени доказателства копия от
фактури издадени от ищеца се установи, че същите са издадени в периода 24. 02. 2017 г. до 27. 08. 2018 г. и
са с отчетен период от 04. 01. 2017 г. до 01. 08. 2018 г..
От приложеното към настоящото производство ч.
гр. д. № 274 / 2020 г. по описа на КбРС е видно, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумите от по
65, 01 лева представляващи главница, дължима по издадени фактури от периода от
24. 02. 2017 г. до 27. 08. 2018 г. с отчетен период по фактури от 04. 01. 2017
г. до 01. 08. 2018 г., както и за сумите от 20, 36 лева дължимо обезщетение за
забавено изпълнение дължимо за периода от 25. 03. 2017 г. до 06. 03. 2020 г. , както
и лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане,
като дължимите суми са за всеки един от ответниците. Със заявлението се
претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е
издал Заповед за изпълнение №161 / 16. 03. 2020г.. Заповедта е връчена на
длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от
предявяване на настоящите искове.
С
доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между ищецът и
ответника, като изрично е указал на същите, че ищцовото
дружество следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
отношение с ответниците, т.е. да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си, че през
процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка
на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в с. Славянци,
община Сунгурларе, както и, че през процесния период ответниците са имали
качеството потребители по смисъла на общите условия, тъй като са били
собственици на имота през процесния период и партидата към ищцовото дружество
се е водила на тяхно име. Ищецът е следвало да докаже и твърденията си за
начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми,
както и, че са спазени изискванията за служебно начисляване,както и да докаже, че ответниците по настоящото дело
са единствени наследници на Милко Симеонов Щ. и че същите са придобили качеството на наследници на
посочения наследодател.
Съгласно
чл. 48 от ЗН“ Наследството се
придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на
наследството.“ В чл. 49, ал. 1 и 2 от ЗН е указан начина на приемане на
наследството “ с писмено заявление до районния съдия, в района на който е
открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това
книга. Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено
предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие
наследствено имущество.“ Според ППВС № 4 / 64 г., мълчаливо приемане е налице,
когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да
приеме наследството.
В хода на делото въпреки разпределената
доказателствена тежест ищецът не доказа по какъвто и да било начин приемането
на наследството от страна на ответниците, даже обратното представени бяха
доказателства от ответниците, че същите в хода на делото са се отказали от
наследството оставено им от техните родители Милко Симеонов Щ. и Фанка Милкова
Щерева. Приемането или отказа от наследство не е обвързан с конкретен срок
извън хипотезата на чл. 51 от ЗН, а именно направено искане от заинтересованата
страна до районния съдия, който определя срока за приемане или отказ от
наследството. Такова искане не е постъпвало и не може да се твърди, че отказа
от наследство не може да се противопостави на ищеца.
В
хода на делото ищецът не доказа извършването на действия от страна на
ответниците, които да доказват несъмнено тяхното намерение да приемат
наследството. Това се доказва косвено и от показанията на свидетеля Х., който
сочи, че в момента, в имота живее внук на Милко Симеонов Щ., но не и някой от
ответниците.
С оглед наличието на данни по делото, за вписани
в книгата за отказ от наследство водена при КбРС, отказите от наследството
оставено от Милко Симеонов Щ. и Фанка Милкова Щерева направени
от ответниците Н.М.Щ. и А.М.Щ. съдът счита, че така предявените от ищеца искове
се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение искането за
присъждане на разноските в заповедното и в настоящото производство: При този
изход на делото разноските следва да останат в тежест на ищеца.
Относно претенцията на
ответниците за заплащане на направените
по делото разноски: съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответника има право да иска
заплащането на направените от него разноски
съразмерно отхвърлената част от иска. Тъй като иска е отхвърлен изцяло,
на ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски. От
процесуалния представител на ответниците са представени два списъка за
разноските по чл. 80 от ГПК, по един за всеки от ответниците - Н.М.Щ. и А.М.Щ..
И в двата списъка като разноски фигурират единствено изплатен адвокатски
хонорар, като за Н.М.Щ. е посочено, че същия е в размер на 150 лева, в уверение
на което е представено пълномощно, в което е записано, че при подписване на
същото, адвокатското възнаграждение в размер на 150 лева е изплатено изцяло и в
брой. В списъка за разноски на А.М.Щ. е записано, че е изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева, но от представеното пълномощно /л. 109/ е
видно, че изцяло е изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 150
лева, поради което съдът счита, че липсват доказателства за изплатено
възнаграждение над размера на посоченото в пълномощното възнаграждение от 150
лева за всеки от ответниците, като за разликата от 30 лева от претендираното
адвокатско възнаграждение заплатено от А.М.Щ. претенцията следва да бъде
отхвърлена
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул.
Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж. Г. Тенев, чрез процесуален
представител Гл. юрисконсулт Д.Б.З., искове за признаване за установено, че Н.М.Щ. ЕГН **********, с
адрес *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* сумата от
65, 01 лева представляваща главница, дължима по издадени фактури от периода от
24. 02. 2017 г. до 27. 08. 2018 г. с отчетен период по фактури от 04. 01. 2017
г. до 01. 08. 2018 г и лихвата върху тази главница от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и че същия дължи
сумата от 20, 36 лева представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата
дължимо за периода от 25. 03. 2017 г. до 06. 03. 2020 г..
ОТХВЪРЛЯ
предявените „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж. Г.
Тенев, чрез процесуален представител Гл. юрисконсулт Д.Б.З., искове за признаване за установено, че А.М.Щ. ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 65, 01
лева представляваща главница, дължима по издадени фактури от периода от 24. 02.
2017 г. до 27. 08. 2018 г. с отчетен период по фактури от 04. 01. 2017 г. до
01. 08. 2018 г и лихвата върху тази главница от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и че същия дължи
сумата от 20, 36 лева представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата
дължимо за периода от 25. 03. 2017 г. до 06. 03. 2020 г..
ОТХВЪРЛЯ предявените „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул.
Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж. Г. Тенев, чрез процесуален
представител Гл. юрисконсулт Д.Б.З., искове
да бъде осъден Н.М.Щ. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК ********* направените разноски по исковото производство
по гр. дело № 538 / 2020 г. по описа на КбРС в размер на внесената държавна
такса от 37,50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, както
и направените разноски в размер на 37, 50 лева по заповедното производство по
ч. гр. д № 274 / 2020 г. по описа на КбРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул.
Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж. Г. Тенев, чрез процесуален
представител Гл. юрисконсулт Д.Б.З., искове
да бъде осъден А.М.Щ. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* направените разноски по
исковото производство по гр. дело № 538 / 2020 г. по описа на КбРС в размер на
внесената държавна такса от 37,50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, както и направените разноски в размер на 37, 50 лева по
заповедното производство по ч. гр. д № 274 / 2020 г. по описа на КбРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж. Г. Тенев,
чрез процесуален представител Гл. юрисконсулт Д.Б.З. да заплати на Н.М.Щ. ЕГН **********, с адрес ***,
направените по настоящото исково производство по гр. дело № 538 / 2020 г. по
описа на КбРС разноски в размер на 150 лева заплатено адвокатско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж. Г.
Тенев, чрез процесуален представител Гл. юрисконсулт Д.Б.З. да заплати на А.М.Щ. ЕГН **********, с адрес:
*** направените по настоящото исково
производство по гр. дело № 538 / 2020 г. по описа на КбРС разноски в размер на
150 лева заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявената претенция от А.М.Щ. ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане от „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж. Г.
Тенев на направените по настоящото исково производство по гр. дело № 538 / 2020
г. по описа на КбРС разноски в размер на 180 лева заплатено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, за размера над 150 лева, като
недоказана.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: