№ 179
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Х. В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Х. В. Симитчиев Въззивно гражданско дело
№ 20225000500349 по описа за 2022 година
Производство по чл.267 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№264108/14.04.2022 г. от В. Н. Л.,
ЕГН ...., от гр. С., ул. Т. 5 против Решение №260044/25.03.2022г. по гр.дело
№2177/20г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която е
отхвърлен като неоснователен искът му за солидарно осъждане на Ф.е.г. А. д.
С. Е.“ – гр. П., ул. В.К. 13-а, представлявана от Директора М.Я. Н.а и Л. М.
М., ЕГН **********, от гр. П., ж.р. Т., бл. 270, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 45
и чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 51, ал. 2, чл. 52 и чл. 53 от ЗЗД да заплатят общо на В.
Н. Л., ЕГН ...., от гр. С., ул. Т. 5, със съд. адрес: гр. П., ул. М. 3, обезщетение
за неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания и
дискомфорт, съпричинени при нанасяне на тежка телесна повреда – загуба на
слезка, за което има влязла в сила на 02.04.2020 г. Присъда № 300/21.11.2019
г. по Н.О.Х.Д.№ 3985/2018 г., ПРС, 10 н.с., ведно със законната лихва,
считано от 23.09.2017 г. до окончателното плащане, за разликата над сумата
от 10000 лв, до пълния предявен размер от 60000 лв.
В жалбата се излагат съображение, че първоинстанционното
1
решение в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на процедурните правила, поради което следва да се отмени, като
се определи нов и справедлив размер на обезщетението.
Посочва се, че в резултат на неправилна преценка на събраните
доказателства, първоинстанционният съд неправилно е определил процента
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец,
приемайки, че съпричиняването от страна на ищеца Л., по смисъла на чл. 51
от ЗЗД, следва да бъде определено на 75 %, а ответниците са съпричинители
на 25 % от справедливия за обещетяване размер.
На следващото място, в жалбата се възразява, че при формиране на
становището си за размера на обещетението, първоинстанционния съд съд не
е съобразил и съдебната практика, където, в подобни случаи, при
съпричиняване, съдилищата са присъждали по-високи обезщетения на
пострадалия. С оглед на това, се поддържа, че Окръжния съд не е преценил
правилно справедливото обещетение, в това число процентното съотношение
на съпричиняване на щетата и обстоятелството, че ответникът М. е започнал с
едно неправомерно поведение да предизвиква и тормози ищеца.
С оглед изложеното, се иска бъде отменено първоинстанционното
решение в обжалваната част, като се постановите ново решение, с което да се
приеме, че искът на ищеца е основателен и доказан и като такъв да бъде
уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на деликта и направените
разноски по делото.
В законния срок, от ответника Л. М. Н. е подаден отговор, с който се
изразява становище на неоснователност на подадената от В. Н. Л. въззивна
жалба, като се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Отговор по въззивната жалба е постъпил и от ответника Ф.е.г. А.
д.С.Е.“ – гр. П., ул. В.К. 13-а, представлявана от Директора М.Я. Н.а, с който
се оспорва същата. Изложени са конкретни съображения по повод наведените
от въззивника доводи за наличието на съществени процесуални нарушения
предвид на допусната съдебно-медицинска експертиза, отказ да бъде
разпитан свидетел на ищеца, неправилна оценка на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, неправилно прилагане на
материалния закон при определяне на размера на присъденото обезщетение.
2
В срока за отговор, от Ф.е.г. А. д.С.Е.“ – гр. П. е подадена насрещна
въззивна жалба, обективиран в същия документ, срещу първоинстанционното
решение в частта му, с която Ф.е.г. А. д. С. Е.“ – гр. П. е осъдена да заплати на
ищеца сумата 10 000 лв. (десет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени
вреди – физически и психически болки и страдания и дискомфорт,
съпричинени при нанасяне на тежка телесна повреда – загуба на слезка, за
което има влязла в сила на 02.04.2020 г. Присъда № 300/21.11.2019 г. по
н.о.х.д.№ 3985/2018 г., ПРС, 10 н.с., ведно със законната лихва, считано от
23.09.2017 г. до окончателното плащане.
Оспорва се изводът на първоинстанционният съд, че следва да се
ангажира отговорността на Ф.е.г. А. д. С. Е.“, тъй като учебното заведение е
възложило работа на Г.Г. - учител по английски език в гимназията, а от друга
страна, увреждащото деяние, извършено от ответника Л. М., установено с
влязла в сила присъда, се е осъществило в час по английски, воден от Г.Г.,
поради което и училището носи солидарна отговорност за увреждане на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като учителката не е изпълнила
задълженията си по чл. 219, ал. 2, т. 2 от Закона за предучилищното и
училищното образование (ЗПУО). В тази връзка, се оспорва, че учителката не
е поддържала дисциплината в часа по английски на нужното ниво и е
допуснала размяна, както на подигравателни реплики между учениците, така
и на физическа агресия между тях. Намира така направения от
първоинстанционният съд правен извод за необоснован, тъй като не почива
на пълна, всестранна и вътрешнологична оценка на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, като влиза в противоречие с
редица елементи от фактическа страна, за което са изложени конкретни
съображения. Счита, че без установяване на виновно противоправно
поведение от страна на учителя Г. или друг служител, на когото е възложена
работа, което се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на
вредите, не може да възникне и основание за ангажиране на отговорността на
юридическото лице ФЕГ „А. д.С.-Е.“ за обезвреда на претендираните вреди.
Ето защо, намира, че в обжалваното решение е налице неправилно прилагане
на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД към хипотезата на спора, що се отнася до ФЕГ.
В законния срок, отговор по насрещната въззивна жалба не е
постъпил.
3
След преценка на материалите по делото, направените от
страните твърдения и възражения и развитите в жалбите срещу
първоинстанционното решение доводи в аспекта на чл.269 ГПК,
Пловдивският апелативен съд намира следното:
Предявени са обективно и субективно, кумулативно съединени
искове с правна квалификация по чл.45, ал.1 и чл.49, ал.1 от ЗЗД ЗОДОВ от В.
Н. Л. за осъждане на Л. М. М., на основание чл. 45 от ЗЗД, солидарно с ФЕГ –
П., на основание чл. 49 от ЗЗД, да му заплатят сумата от 60 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди – причинени продължително време
неудобства, болки и страдания, включително и срам от настъпилата ситуация,
както и лишаване за цял живот от важен орган за нормалната жизнена
дейност, в резултат на причинената му телесна повреда - отстраняване на
далака, ведно със законната лихва от причиняване на вредите на 20.04.2017 г.,
до окончателно изплащане.
Отговорността на първия ответник се ангажира, в качеството му на
пряк причинител на увреждането на ищеца, на основание заложения в чл.45
ЗЗД принцип, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а на втория – като лице, възложител на работата по см. на
чл.49 ЗЗД, в случая, като работодател на учителя, който е водел часа, по време
на който е настъпило увреждането на ищец, за когото се твърди, че не е
изпълнил задълженията си по чл.219, ал.2, т.2 ЗПУО да опазва живота и
здравето на децата и учениците по време на образователния процес.
По делото не е спорно, а и се установява от доказателствата по
делото, че ищецът и ответника Л. М. са бивши съученици от Френската
езикова гимназия /ФЕГ/ в гр.П., където през 2017 г. и двамата били в Х-ти „и“
клас. Не е спорно и се установява от събраните доказателствата също, че на
20.04.2017 г., в часа по английски език, воден от учителя Г.Г., след
конфликтна ситуация между В. Л. и Л. М., при която последният нанесъл
удар на ищеца в област на далака, ищецът постъпил с болки в спешното
отделение на МБАЛ „П.“АД, гр.П., където по-късно било установено
спукване на въпросният орган и въпреки усилията на лекарите да го спасят,
далакът на ищеца бил отстранен.
В тази връзка, по делото няма спор, а и от приложеното НОХД. №
4
3985/2018 г. на РС-Пловдив, 10 н.с., се установява, че с влязла в сила на
02.04.2020 г. Присъда № 300/21.11.2019г. по същото, ответникът Л. М. М.,
ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 20.04.2017 г., в гр. П.,
като непълнолетен, на като е могъл да разбира свойството й значението на
деянието и да ръководи постъпките си, е причинил на В. Н. Л., ЕГН ...., тежка
телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, което съставлява
престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено
наказание 1г. лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за
срок от 2г., като спрямо Л. М. през изпитателния срок на наложеното
наказание е постановена пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.4 НК –
включване в програма за обществено въздействие - „Овладяване на гнева“.
Съгласно чл.300 ГПК, „Влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.“ Ето защо, за настоящия съд
присъдата е задължителна относно това, че на 20.04.2017 г., в гр. П.,
ответникът Л. М. М., като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството й значението на деянието и да ръководи постъпките си, е
причинил виновно на В. Н. Л., ЕГН ...., тежка телесна повреда, изразяваща се
в загуба на слезката, което съставлява престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1
от НК. Това, от своя страна, изключва допустимостта да се обсъжда
настъпването на телесната повреда не по вина и не от действията на ответника
М..
Наличието на влязла в сила присъда обаче не е пречка да се обсъдят
направените от ответника М. възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия.
На първо място, от страна на М. се твърди, че нападението му
спрямо Л. е породено от нанесен от последния удар (шамар) по лицето на М..
Самият ищец признава, че е ударил с ръка съученика си в лицето, но
поддържа, че това станало, докато бил с гръб към М., който продължавал да
го дразни вербално и физически (бутал го в гърба с остър предмет и му светел
с фенерче в очите), заради което, Л. замахнал с лявата си ръка, за да махне
ръката на М., с която последният го „ръгал“ в ребрата, при което случайно,
нецеленасочено, го ударил в лицето. Според ищеца, последното разярило М.,
5
който се нахвърлил върху него с юмруци, като при един от ударите, го ударил
в областта на далака.
Като свидетели, по делото са разпитаните М.Д. и Г. С. – бивши
съученици на ищеца, които са били в стаята при инцидента. Никой от тях не
посочва, че е възприел пряко Л. да е ударил шамар в лицето на М..
Според Св.Д., в часа по английски, Л. започнал да чете съчинението
си, при което М. отправил някаква шега към него в тази връзка. Двамата
седели един зад друг – Л. на първия чин, а М. – на чина зад него, като и
двамата били седнали. Л. отвърнал вербално на шегите на М. по същия начин,
при което учителката се обърнала и към двамата с молба да не развалят
дисциплината в часа, а всеки да чете, когато му дойде реда. Според
свидетелката, първо Л. замахнал към М., но без да го удари, след това М.
замахнал към Л., но отново не се стигнало до удар. Според свидетелката, в
опита си да избегне удара на М., В. Л. се преместил напред, при което се
ударил в чина и почнал да се присвива сякаш го боли корема. Учителката г-
жа Г. била права до бюрото си и през цялото време ги молела да спазват
дисциплината в час. Всичко се случило много бързо и повечето съученици не
разбрали какво е станало
Св. С. посочва, че видял, че двамата му съученици М. ви Л.
започнали да си говорят по време на часа по английски, но не си спомня точно
кой към кого е посегнал и какво точно се е случило. Според свидетеля, че в
края на събитията, Л. започнал да се държи за корема, в лявата страна под
ребрата. Доколкото свидетеля разбрал, В. се бил ударил в ръба на чина, на
който седял. Учителката седяла на бюрото си и след случилото се станала и
отишла при тях, за види какво се случва.
Според показанията на другите двама свидетели – А.А.-зам.
Директор на ФЕГ и М.Я. – класен ръководител на ищеца и първия ответник
към датата на инцидента, те не са преки очевидци на настъпването и
механизма на самия инцидент, доколкото никоя от двете не е била в стаята в
този момент.
Св.Я. разбрала за случилото се от учителката по английски г-жа Г., в
чийто час настъпил инцидента. След това, разговаряла с М., който се извинил
за случилото се и обяснил, че реакцията му е била провокирана от шамар,
който Л. му ударил в лицето пред всички. Св.А. също била информирана за
6
случилото се от учителката по английски. Според показанията й, след
случилото се, В. Л. й казал :“Госпожо, не му се карайте, аз съм виновен, аз
посегнах пръв.“ В лекарския кабинет, Л. й разказал, че докато си е четял
домашната по английски, М. му направил забележка, след което Л. го ударил
по лицето с шамар. М. веднага отвърнал, като искал да удари Л. по рамото, но
той се дръпнал и ударът попаднал в корема му.
Съдът кредитира показанията на св.А. и св.Я. изцяло като обективни
и безпротиворечиви. Макар и посочените лица да не са очевидци на
случилото се, те са контактували с ищеца и първия ответник непосредствено
след инцидента и са възприели лично изявленията им във връзка със
случилото се, съдържащи признания относно механизма на конфликта.
Показанията на преките очевидци на инцидента Д. и С. съдът кредитира
частично, тъй като прави впечатление, че в същите, случайно или не, не се
съдържат възприятия относно физическото съприкосновение между Л. и М.,
въпреки че противно на всякаква логика е те да не са го възприели. Ето защо,
съдът не кредитира същите относно липсата на удари помежду им, както и че
причината Л. да изпита болки в корема е удар в ръба на чина му. Съответно,
съдът ги възприема в останалата част, относно повода за конфликта,
местоположението на участниците в него и поведението на учителката г-жа Г.
по овладяване на ситуацията.
Съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели,
наред с признанието на ищеца в ИМ, че първи е ударил М., както и това на
ответника в отговора, че е нямало да удари ищеца, ако той не го е ударил
преди това през лицето, мотивира съда да приеме за установено, че в
развилия се между ищеца и първия ответник конфликт на 20.04.2017., в
сградата на ФЕГ-гр.П., в час по английски език, първоначално Л. е ударил
шамар на М. в лицето. Категорично обаче се установява, че причина за
шамара е било предхождащото го поведение на М., което е провокирало Л. да
го удари, изразяващо се в гласни коментари и шеги от страна на М. по време
на четенето на домашната работа от страна на Л., адресирани към последния.
По отношение данните от показанията на св.Д. и св.С., че по време
на инцидента, В. Л. се е ударил в ръба на чина си, съдът намира същите за
противоречиви и субективни. На първо място, както се посочи по-горе,
настоящия съд е обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд, с
7
която М. е признат за виновен за това, че при инцидента на 20.04.2017г. е
причинил тежка телесна повреда на Л., поради което е изключено в
настоящото производство да се приеме, че причината за полученото от ищеца
увреждане е различна, вкл. че е в резултат на собственото поведение на
пострадалия. Освен това, показанията на тези двама свидетели, макар и на
пръв поглед да се преки, очевидно са доста неточни и противоречиви, тъй
като при все признанията на ищеца и ответника, както за ударения от Л. на М.
шамар, така и за ответния удар на М. с юмрук, вкл. пред другите двама
свидетели Я. и А., нито св.Д., нито св.С. били видял тези удари, въпреки
непосредствената им близост до случилото се.
В показанията на разпитаните свидетели липсват данни М. да е
бутал Л. в гърба с остър предмет и да му е светил с фенерче в очите, поради
което съдът намира същите за недоказани.
От анализираните по-горе гласни доказателства не се установява Л.
да е нанесъл друг удар на М., освен въпросния шамар, което сочи, че след
нанасянето му, Л. е преустановил действията си спрямо М.. Това според съда
означава, че инициираната от М. след шамара ответна физическа атаката
спрямо Л. посредством удари с юмруци, един от които е попаднал в корема на
ищеца, в областта на далака, явно не е имала за цел да възпре Л., тъй като
след шамара, той не е предприел никакви други действия спрямо телесната
неприкосновеност на М.. С други думи, ответникът М. просто е целял да
удари Л., респ. да го нарани, за да му върне за получения шамар. Последното
не означава, че действията на Л. преди това, т.е. нанесения шамар в лицето на
М., са правомерни, дори и да са били провокирани от вербалната атака на М.
към Л., докато последният е четял съчинението си пред учителката и целия
клас. Независимо че от доказателствата по делото не се изясняват точните
думи на М., според съда, те очевидно доста са засегнали Л., защото са били
пред целия клас, явно с цел да го изложат и смутят, което и е довело до
физически отговор на същите посредством удара с шамар. Дори при тези
обстоятелства обаче, това действие на ищеца Л. не е правомерно и несъмнено
е предизвикало ответната реакция на М., от която са настъпили вредните
последици за ищеца, поради което и според съда, е налице съпричиняване от
пострадалия Л. по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, обуславящо съответно намаление на
дължимото от причинителя на вредата обезщетение, което според настоящата
инстанция обаче е в размер на 10%. За да приеме този процент на
8
съпричиняване, съдът съобрази съществената несъразмерност между
действията на Л. и ответната реакция на М., причинила на Л. тежка телесна
повреда, както и че същата не е имала за цел възпиране на Л. (чиито действия
са били преустановени), а единствено нараняването му. Съдът взе предвид
също и безспорно установения факт, че изначално причина за възникналия
конфликт е поведението на М., което е предизвикало реакцията на Л.,
изразяваща се в удар на шамар на М.. Поради това, вината за случилото се
според съда следва да се носи почти изцяло от ответника Л. М..
Според данните в заключението на приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза (СМЕ), взело предвид представените по делото
медицински документи, при инцидента на 20.04.2017г., на ищеца В. Л. е
причинена руптура на слезката по задната й повърхност, довело до загубата й,
придружено с кръвотечение в коремната кухина от разкъсаните съдове на
слезката и кръвоизлив от около 500 мл. в коремната кухина. Съгласно
заключението, разкъсването на слезката, придружено с остро кървене в
коремната кухина и кръвоизлив в коремната кухина, ниско кръвно налягане и
колабиране при постъпване в болнично заведение е причинило на ищеца
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Разкъсването на
слезката е станало по директен механизъм – от удар или притискане с или
върху твърд предмет.
Според СМЕ, към датата на инцидента, при ищеца е имало
уголемяване на слезката, дължащо се на кръвен застой и хиперфлазия на
лимфните фоликули, поради което слезката е стърчала надолу под ребрената
дъга, което е дало възможност да бъде нарушена нейната цялост при
понесения от ищеца удар в тази област, което иначе не би било възможно.
Според заключението, такъв тип уголемяване е обичайно при деца, които
често боледуват от различни възпалителни заболявания. В медицинската
документация, проверена от експерта, имало данни, че ищецът още от
детските си години често боледувал от остри възпалителни заболявания на
гърлото и на горните дихателни пътища: ангини, тонзилити, бронхити, като
имал и диагнози, свързани с храносмилателната система – гастрит и
дуодендит, както и други заболявания.
Съгласно СМЕ, тъй като далакът участва активно в процеса на
хематопоезата (процес на образуване, развитие и узряване на различните
9
видове кръвни клетки), отстраняването му влияе неблагоприятно върху
работата на всички системи на тялото. След отстраняването му, започва
преструктуриране на целия организъм и включване на компенсаторни
механизми. Периодът на възстановяване след спленектомия се състои от
няколко етапа, като зависи от метода на хирургическа интервенция,
наличието на усложнения, както и от индивидуалните характеристики на
здравето на пациента. Веднага след операцията се предписват
болкоуспокояващи, които не съдържат аспирин. Средно, тялото трябва да се
възстанови напълно за 2 месеца, а средно за период от 6 месеца би следвало
ищецът да е възстановил нормалният си начин на живот и компенсаторните
механизми на организма да са изцяло иззели функциите на отстранената
слезка и да са преодоляли липсата й. Към момента на експертизата, следва
функциите на далака при ищеца да са изцяло компенсирани, тъй като са
минали около 4 г. от процесния инцидент. Противопоказно за такива
пациенти обаче е да се натоварват с прекомерно физическо натоварване.
Съдът кредитира заключението на СМЕ като компетентно и
обосновано. Според съда, установеният по делото факт, че слезката на ищеца
е била уголемена към датата на инцидента (20.04.2017г.) и че това е позволило
същата да бъде засегната и разкъсана при нанесения от ответника М. удар в
тази част на тялото, не може да се тълкува и приеме като съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Касае се за физиологична
особеност на слезката му, която не е в резултат на волеви действия или
бездействия на ищеца, за да се приеме, че той, като пострадал, е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД. В крайна
сметка, увреждането е факт и е пряка последица от противоправното
поведение на ответника М., за което последният е осъден с влязла в сила
присъда за причиняване на тежка телесна повреда на ищеца – перманентна
загуба на слезката, престъпление по чл.128 НК. Не би могло в тежест на
пострадалия да се възложи нещо, което е извън неговото поведение и воля,
каквато е логиката на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Поради това, съдът приема,
че установеното по делото обстоятелство, че към датата на инцидента,
слезката на ищеца е била уголемена, поради което е била достъпна при
нанесения от ответника удар, причинил разкъсването й, не обуславя
допълнително намаляване размера на дължимото се на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, извън и над определения по-горе процент на
10
съпричиняване от 10%.
По отношение на отговорите в СМЕ, че за период от 6 месеца би
следвало ищецът да е възстановил нормалния си начин на живот, че
компенсаторните механизми на организма би следвало да са иззели изцяло
функциите на отстранената слезка и да са преодоляли липсата й, съответно,
че към момента на експертизата, следва функциите на далака при ищеца да са
изцяло компенсирани, съдът кредитира същите, като намира, че от тях може
да се направи извод, че човешкият организъм и в частност, този на ищеца, се
адаптира за посочения период към липсата на слезката и компенсира същата,
но не и че се заличава негативния ефект от перманентната загубата на този
орган. Макар че не се касае за жизненоважен орган, според заключението,
отстраняването му влияе неблагоприятно върху работата на всички други
органи. Освен това, независимо че след известен период настъпва
компенсация на липсата му чрез другите органи, очевидно за ищеца от
липсата му ще се налице трайни последици за цял живот, тъй като според
СМЕ, той занапред ще трябва да избягва да се натоварва с прекомерно
физическо натоварване. При положение, че се касае за млад човек, в разцвета
на младостта си, това несъмнено оказва негативно влияние, както към
настоящия момент, така и за в бъдеще до края на живота му. Доказателство в
тази насока е и представеното по делото експертно решение от 27.09.2017г. на
ТЕЛК при УМБАЛ „П.“АД, с което ищецът е освидетелстван с 30% намалена
работоспособност за период от 1г., с посочени противопоказания: тежка
физическа работа.
В тази връзка, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства (медицински документи и СМЕ) категорично се установява, че
ищецът е претърпял твърдяните в ИМ неимуществени вреди – болки,
страдания и неудобства. По делото няма доказателства ищецът да е изпитвал
срам от създалата се ситуация, поради което твърденията в тази насока се
явяват недоказани. Без съмнение, травматични за ищеца са били както самия
инцидент, при който е бил ударен от ответника М., създадената по вина на
последния временната опасност за живота на ищеца, последвалата операция и
отстраняване на слезката, дългият период на възстановяване, който според
СМЕ е поне 6 месеца, а според решението на ТЕЛК, поне още 1г., трайните
последици за здравето на ищеца, изразяващи се в перманентната загуба на
слезката, както и невъзможността занапред да се подлага на по-тежки
11
физически натоварвания.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателства и установените чрез
тях факти, съдът приема, че предявеният срещу ответника Л. М. М. иск по
чл.45 ЗЗД, е доказан по основание. По отношение справедливия размер на
следващото се на ищеца обезщетение, съдът съобрази, че към датата на
увреждането, пострадалият В. Л. е бил непълнолетен (на 17г.), като
вследствие действията на ответника М., ищецът е загубил трайно слезката си
на тази сравнително млада възраст, на прага на живота си. Независимо че не
се касае за жизнено важен орган, според приетата по делото СМЕ, липсата му
ще има за ищеца трайни последици за цял живот, изразяващи се в
невъзможността да се подлага на по-големи физически натоварвания. Освен
това, установи се, че ищецът е бил поставен в състояние, временно опасно за
живота, претърпял е спешна интервенция, възстановявал се е поне 6-месеца, а
впоследствие е бил освидетелстван от ТЕЛК с 30 % трайно намалена
работоспособност за период от 1г. Всичко изложено дотук мотивира съда да
приеме, че сумата от 60000 лв би била справедливо и адекватно обезщетение
за причинените на ищеца по вина на ответника неимуществени вреди. С оглед
приетия от съда процент на съпричиняване от 10%, дължимото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди ще се намали с 6000 лв до размер от
54000 лв, която сума ответникът Л. М. М., ЕГН **********, от гр. П., ж.р. Т.,
бл. 270, ет. 1, ап. 2 ще бъде осъден да му заплати, ведно със законната лихва,
считано от 20.04.2017г., до окончателното изплащане.
По въпроса за основателността на предявения срещу втория
ответник иск по чл.49 ЗЗД, следва да даде отговор дали са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на ФЕГ, като възложител на
работата по см. на чл.49 ЗЗД, в случая, като работодател на учителя, който е
водел часа, по време на който е настъпило увреждането на ищец, за когото се
твърди от ищеца, че не е изпълнил задълженията си по чл.219, ал.2, т.2 ЗПУО
да опазва живота и здравето на децата и учениците по време на
образователния процес и в частност, на пострадалия В. Л., солидарно с
прекия причинител на увреждането Л. М. М..
Анализирайки събраните по делото гласни доказателства, съдът
намира, че учителят по английски Г.Г. е предприела достатъчно и адекватни
действия относно овладяване на конфликта между В. Л. и Л. М.. Така, от
12
показанията на св.Д. и св.С. се установи, че учителката е отправила
неколкократно забележки и към двамата ученици да спазват дисциплината в
часа, още преди да се стигне до прерастване на вербалния конфликт между
тях във физически. Освен това и двамата свидетели посочват, че всичко е
станало много бързо, поради което и очевидно учителката е била в
невъзможност да предприеме други мерки, преди да се стигне до физически
сблъсък между двамата ученици. Още повече, че преди Л. внезапно да удари
шамар на М., ситуацията не е предполагала такава ескалация, тъй като, според
св.Д., помежду им подобни закачки не били рядкост и нищо не подсказвало,
че ситуацията между тях ще ескалира. Съответно, при положение, че
ответната реакция на М. е била мигновена, учителката г-жа Г. обективно не е
могла да стори нищо, за да го възпре, преди да удари Л.. Освен горното, от
гласните и писмените доказателства по делото е видно, че след като
пострадалия Л. видимо изпитвал болки в областта на далака, учителката г-жа
Г. е предприела незабавни мерки за осъществяване на преглед на същия от
медицинското лице в училището, както и за своевременно уведомяване на
родителите му и личния му лекар (баща му) за случилото се. Съответно, в
резултат на бързите и адекватни действия на г-жа Г., както и на
администрацията на самото училище (директор и зам. директор),
пострадалият М. е откаран много скоро след случилото се от баща му за по-
задълбочен преглед в МБАЛ “П.“ АД – гр.П., където лекарите са установили
руптурата на далака и са предприели спешна операция на Л.. Всичко това,
според съда, следва да се тълкува като изпълнение от страна на ответника
Ф.е.г. А. д. С. Е.“ – гр. П., чрез учителя Г.Г. и администрацията на училището,
на задължението чл.219, ал.2, т.2 ЗПУО да се опазва живота и здравето на
децата и учениците по време на образователния процес. Според съда, сам по
себе си, обективният факт на настъпило увреждане на ученик по време на
учебни занятия на територията на учебното заведение не би могъл да бъде
основание за пряк и категоричен извод, че от страна на училищната
администрация е налице бездействие относно упражняване на задълженията
за опазване живота и здравето на учениците, без да се установят такива
конкретни обстоятелства, обуславящи извод, че увреждането на здравето на
ученика е била предотвратимо, ако са били взети определени мерки, напр. ако
се установи бездействие от страна на учител или друг служител от
педагогическия, или непедагогическия персонал, на който учебното заведение
13
е възложило определени функции, свързани с опазването на живота и
здравето на учащите се. В настоящия случай, доказателства за такива
обстоятелства, обуславящи ангажиране обективната отговорност на ответното
учебно заведение по чл.49 ЗЗД, не бяха ангажирани.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният срещу Ф.е.г.
А. д. С. Е.“ – гр. П., иск по чл.49, вр. чл.53 ЗЗД за осъждането й да заплати на
В. Н. Л., солидарно с втория ответник Л. М. М., сумата от 60000 лв
обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки и
страдания и дискомфорт, причинени при нанасяне на тежка телесна повреда –
загуба на слезка, от Л. М. на В. Л., за което има влязла в сила на 02.04.2020 г.
Присъда № 300/21.11.2019 г. по н.о.х.д.№ 3985/2018 г., ПРС, 10 н.с., ведно със
законната лихва, считано от 23.09.2017 г. до окончателното плащане, се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.49 ЗЗД срещу Ф.е.г.
А. д.С.Е.“ – гр. П., ул. В.К. 13-а, представлявана от Директора М.Я. Н.а, да
заплати на В. Н. Л., ЕГН ...., от гр. С., ул. Т. 5, солидарно с Л. М. М., ЕГН
**********, от гр. П., ж.р. Т., бл. 270, ет. 1, ап. 2, сумата 10 000 лв. (десет
хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди – физически и
психически болки и страдания и дискомфорт, съпричинени при нанасяне на
тежка телесна повреда – загуба на слезка, за което има влязла в сила на
02.04.2020 г. Присъда № 300/21.11.2019 г. по н.о.х.д.№ 3985/2018 г., ПРС, 10
н.с., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2017 г. до окончателното
плащане. Вместо това, искът на В. Н. Л. срещу Ф.е.г. А. д.С.Е.“ – гр. П. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв ще
бъде отхвърлен като неоснователен. В частта, с която искът срещу този
ответник е отхвърлен, за разликата над сумата от 10000 лв, до пълния
предявен размер от 60000 лв, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, тъй като е правилно и законосъобразно като краен резултат.
Предвид изложените по-горе в мотивите доводи по съществото на
спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която е отхвърлен предявеният срещу Л. М. М., ЕГН **********, от гр. П.,
ж.р. Т., бл. 270, ет. 1, ап. 2, със съд. адрес: гр. П., ул. Я.С. 1, ет. 1, ап. 4 иск по
чл.45, вр. чл.53 ЗЗД за осъждането му да заплати на В. Н. Л., ЕГН ...., от гр.
14
С., ул. Т. 5, обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически
болки и страдания и дискомфорт, причинени при нанасяне на тежка телесна
повреда – загуба на слезка, за което има влязла в сила на 02.04.2020 г.
Присъда № 300/21.11.2019 г. по н.о.х.д.№ 3985/2018 г., ПРС, 10 н.с., за
разликата над уважения и присъден от първоинстанционния съд размер от
10000 лв, до сумата от 54000 лв, до която искът се явява основателен, като
вместо това бъде осъден Л. М. М., ЕГН ********** да заплати на В. Н. Л.,
ЕГН .... още 44000 лв обезщетение за претърпените неимуществени вреди при
нанасяне на тежка телесна повреда – загуба на слезка, ведно със законната
лихва, считано от 23.09.2017 г. до окончателното плащане. В частта, с която
искът на В. Л. срещу Л. М. е отхвърлен за разликата над сумата от 54000 лв,
до пълния предявен размер от 60000 лв, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца
следва да се присъдят разноските по делото, съразмерно с уважената част от
иска. При направени такива пред първата инстанция от 2330 лв за адв.
хонорар, на ищеца по съразмерност му се следват 2097 лв, от които следва да
се приспаднат присъдените от първоинстанционния съд 388,40 лв, т.е. на
ищеца ще се присъдят още 1708,60 лв разноски за адвокатско възнаграждение
пред първата инстанция, които ответникът Л. М. М., ЕГН ********** ще бъде
осъден да му заплати. Разноски пред настоящата инстанция от ищеца не са
претендирани, поради което и не следва да му се присъждат.
С оглед пълното отхвърляне на иска на В. Н. Л. срещу Ф.е.г. А.
д.С.Е.“ – гр. П., в полза на учебното заведение следва да се присъдят
разноските по делото и пред двете инстанции. Тъй като първоинстанционния
съд е присъдил на ФЕГ сумата от сумата 2 399 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, на този ответник
ще се присъдят допълнително 479,50 лв разноски за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция (предвид представените
доказателства за уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение от
2878,50 лв на представляващия адв.Х.), както и разноските пред настоящата
инстанция от 2878,50 лв за адвокатско възнаграждение и за държавна такса
по насрещната въззивна жалба от 200 лв, които ищецът ще бъде осъден да му
15
заплати.
С оглед изхода на делото, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта за разноските, с която:
- се осъжда Ф.е.г. А. д.С.Е.“ – гр. П. да заплати по сметка на ОС –
Пловдив сумата от 600 лв.(шестстотин лева) - такси и разноски по съдебното
производство, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК;
- се осъжда В. Н. Л., ЕГН ...., от гр. С., ул. Т. 5, със съд. адрес: гр. П.,
ул. М. 3, чрез адв. Й. Д., да заплати на Л. М. М., ЕГН **********, от гр. П.,
ж.р. Т., бл. 270, ет. 1, ап. 2, със съд. адрес: гр. П., ул. Я.С. 1, ет. 1, ап. 4, чрез
адв. Н. Г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, такси и разноски по съдебното
производство, за разликата над сумата от 282 лв, до пълния присъден размер
от 2 350 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът Л. М. М. има право на
разноските пред настоящата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от
иска срещу него. При установени такива от 2100 лв за адв. хонорар, по
съразмерност ще му се присъдят 252 лв, които ищецът следва да му заплати.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът Л. М. М., ЕГН **********
следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския апелативен съд, сумата от 1760 лв остатък от дължимата в
първоинстанционното производство държавна такса върху уважения размер
на иска (общо 2160 лв), както и 880 лв държавна такса за въззивното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260044/25.03.2022г. по гр.дело №2177/20г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е осъдена Ф.е.г. А. д.С.Е.“ –
гр. П., ул. В.К. 13-а, представлявана от Директора М.Я. Н.а, да заплати на В.
Н. Л., ЕГН ...., от гр. С., ул. Т. 5, солидарно с Л. М. М., ЕГН **********, от гр.
П., ж.р. Т., бл. 270, ет. 1, ап. 2, сумата 10 000 лв. (десет хиляди лева) –
обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки и
16
страдания и дискомфорт, съпричинени при нанасяне на тежка телесна
повреда – загуба на слезка, за което има влязла в сила на 02.04.2020 г.
Присъда № 300/21.11.2019 г. по н.о.х.д.№ 3985/2018 г., ПРС, 10 н.с., ведно със
законната лихва, считано от 23.09.2017 г. до окончателното плащане,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Н. Л., ЕГН ...., от гр. С., ул. Т. 5 за осъждане
на Ф.е.г. А. д.С.Е.“ – гр. П., ул. В.К. 13-а, представлявана от Директора М.Я.
Н.а да му заплати, солидарно с Л. М. М., ЕГН **********, сумата 10 000 лв.
(десет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди – физически и
психически болки и страдания и дискомфорт, вследствие нанесена на ищеца
тежка телесна повреда – загуба на слезка, за което има влязла в сила на
02.04.2020 г. Присъда № 300/21.11.2019 г. по н.о.х.д.№ 3985/2018 г., ПРС, 10
н.с., поради неизпълнение от страна на служители на ответника на
задълженията по чл. 219, ал. 2, т. 2 от Закона за предучилищното и
училищното образование за опазване живота и здравето на учащите се, ведно
със законната лихва, считано от 23.09.2017 г. до окончателното плащане като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260044/25.03.2022г. по гр.дело
№2177/20г. по описа на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която искът на В. Н.
Л., ЕГН .... за осъждане на Ф.е.г. А. д.С.Е.“ – гр. П., ул. В.К. 13-а,
представлявана от Директора М.Я. Н.а да му заплати, солидарно с Л. М. М.,
ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди – физически и
психически болки и страдания и дискомфорт, вследствие нанесена на ищеца
тежка телесна повреда – загуба на слезка, за което има влязла в сила на
02.04.2020 г. Присъда № 300/21.11.2019 г. по н.о.х.д.№ 3985/2018 г., ПРС, 10
н.с., поради неизпълнение от страна на служители на ответника на
задълженията по чл. 219, ал. 2, т. 2 от Закона за предучилищното и
училищното образование за опазване живота и здравето на учащите се, ведно
със законната лихва, считано от 23.09.2017 г. до окончателното плащане, е
отхвърлен за разликата над сумата от 10000 лв, до пълния предявен размер от
60000 лв.
ОТМЕНЯ Решение №260044/25.03.2022г. по гр.дело №2177/20г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от В. Н. Л., ЕГН ...., от гр. С., ул. Т. 5 срещу Л. М.
17
М., ЕГН **********, от гр. П., ж.р. Т., бл. 270, ет. 1, ап. 2, иск по чл.45 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди –
физически и психически болки и страдания и дискомфорт, причинени при
нанасяне на тежка телесна повреда – загуба на слезка, за което има влязла в
сила на 02.04.2020 г. Присъда № 300/21.11.2019 г. по н.о.х.д.№ 3985/2018 г.,
ПРС, 10 н.с., за разликата над уважения размер от 10000 лв, до размер от
54000 лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. М. М., ЕГН ********** да заплати на В. Н. Л., ЕГН ....
още 44000 лв обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
физически и психически болки и страдания и дискомфорт, вследствие
нанесена му от Л. М. М. тежка телесна повреда – загуба на слезка, за което
има влязла в сила на 02.04.2020 г. Присъда № 300/21.11.2019 г. по н.о.х.д.№
3985/2018 г., ПРС, 10 н.с.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260044/25.03.2022г. по гр.дело
№2177/20г. по описа на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен предявеният от В. Н. Л., ЕГН ...., от гр. С., ул. Т. 5 иск по
чл.45 ЗЗД за осъждане на Л. М. М., ЕГН **********, от гр. П., ж.р. Т., бл.
270, ет. 1, ап. 2, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди –
физически и психически болки и страдания и дискомфорт, причинени при
нанасяне на тежка телесна повреда – загуба на слезка, за което има влязла в
сила на 02.04.2020 г. Присъда № 300/21.11.2019 г. по н.о.х.д.№ 3985/2018 г.,
ПРС, 10 н.с., за разликата над сумата от 54000 лв, до пълния предявен
размер от 60000 лв.
ОТМЕНЯ Решение №260044/25.03.2022г. по гр.дело №2177/20г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта за разноските, с която:
- се осъжда Ф.е.г. А. д.С.Е.“ – гр. П. да заплати по сметка на ОС –
Пловдив сумата от 600 лв. (шестстотин лева) - такси и разноски по съдебното
производство, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК;
- се осъжда В. Н. Л., ЕГН ...., от гр. С., ул. Т. 5, със съд. адрес: гр. П.,
ул. М. 3, чрез адв. Й. Д., да заплати на Л. М. М., ЕГН **********, от гр. П.,
ж.р. Т., бл. 270, ет. 1, ап. 2, със съд. адрес: гр. П., ул. Я.С. 1, ет. 1, ап. 4, чрез
адв. Н. Г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК такси и разноски по съдебното
производство, за разликата над сумата от 282 лв, до пълния присъден размер
от 2 350 лв.
18
ОСЪЖДА Л. М. М., ЕГН ********** да заплати на В. Н. Л., ЕГН ....
още 1708,60 лв разноски за адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА В. Н. Л., ЕГН .... да заплати на Л. М. М., ЕГН **********
сумата от 252 разноските пред настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение, по съразмерност.
ОСЪЖДА В. Н. Л., ЕГН .... да заплати на Ф.е.г. А. д.С.Е.“ – гр. П.,
ул. В.К. 13-а, представлявана от Директора М.Я. Н.а още 479,50 лв разноски
за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, както и разноските
пред настоящата инстанция от 2878,50 лв за адвокатско възнаграждение и за
държавна такса по насрещната въззивна жалба от 200 лв.
ОСЪЖДА Л. М. М., ЕГН ********** да заплати в полза на
съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд, сумата от 1760 лв
държавна такса по първоинстанционното производство върху уважения
размер на иска, както и 880 лв държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19