Р E Ш Е Н И Е
№ ………../23.05.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание
на единадесети
май две хиляди и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17965/2017 г.
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че Д.С.Д., ЕГН **********, адрес: *** дължи на „* – *, гр. *, ЕИК *, сумите както следва: 5080,37
лева, представляваща дължима
главница за незаплатени ВиК услуги, определена на
основание чл. 37, ал.1 от Наредба № */14.09.2004 г. на МРРБ за периода 17.08.2015 г. до 18.08.22016 г. за
адрес на потребление: град *, за
която сума е издадена фактура № */26.08.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 07.09.2017 г. до окончателното й
плащане; както и сумата в размер на
484,08 лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода
26.09.2016 г. до 03.09.2017 г., като
за горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № */08.09.2017
г. по ч.гр.д. № 13466/2017г. по описа на ВРС.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Д.С.Д.
има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни
за имот, находящ се на адрес гр. *. Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен
номер 1556123. Твърди, че на 18.08.2016 г. е извършена проверка в имот, находящ се в град *, ул. „* от служители на ищеца и в присъствието на ответника, при която е
установено, че водомерът на имота е заобиколен с нерегламентиран водопровод /*/, в резултат на което не се отчита потреблението на ВиК
услуги от външна чешма в двора и във външна тоалетна като по този се избягва
пълното плащане на цялостното потребление на ВиК
услуги в имота. За
направените констатации е изготвен КП № */18.08.2016 г., който е бил подписан от ответника без
възражения. Въз основа на така установените факти и на основание чл. 37, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ
е издадена фактура № */26.08.2016 г., с която е начислена консумацията на ВиК
услуги съгласно чл. 35, ал.6 от горепосочената наредба. Съгласно чл.5, т.6 от
Общите условия, потребителите са длъжни да плащат ВиК
услуги в срок, което длъжникът не е направил, а е бил длъжен да заплати
услугите в 30 дневен срок след датата на фактуриране, след изтичането на който
изпада в забава. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
В срока по
чл.131 ГПК по делото е
постъпил отговор от страна на ответника, с който заявява, че исковите претенции
са допустими, но неоснователни. Не оспорва, че между ищеца и ответника
съществува валидно правоотношение по силата, на което дружеството доставя на
ответника потребител услугата по доставка на ВиК
услуги. Не оспорва, че е извършена проверка на водомера, както и че резултата
от същата е обективиран в КП от 18.08.2016 г. Твърди,
че в записаните показания в КП съществено се разминават с показанията от
показанията в незаверени копия от справки за недобора на частен абонат от
21.08.2016 г. и от 19.10.2017 г. Освен това неправилно е възприет диаметъра на
захранващата поцинкована тръба с размер ¾, тъй като същата винаги е била
с размер ½. Не били установени и причините наложили смяната на водомера,
както и необходимите манипулации от комисията, за са установи незаконно
присъединяване, а също така и не са изследвани водопроводното отклонение и
водомерния възел. Оспорва и това, че цената е формирана коректно. Оспорва
фактът, че е потребил начисленото водно количество.
Твърди, че не са ангажирани доказателства затова кога е била последната
проверка на конкретния водомер, защото това обстоятелство е пряко свързано с
периода на корекцията, тъй като началния момент следва да бъде безспорно
установен, при наличие на редовно ежемесечно отчитане. Моли за отхвърляне на
претенцията и присъждане на сторените разноски.
По
допустимостта на исковите претенции:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № 13466/2017
г. по описа на Районен съд, град * се установява, че
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, което е било уважено от страна на състав на Районен съд, град
Варна като е издадена заповед № */08.09.2017 г. по ч.
гр. д. № */2017
г. В законоустановения срок е постъпило възражение от
страна на ответника по реда на чл. 414 ГПК. Исковата претенция е предявена в
указания едномесечен срок от получаване на разпореждането, аргумент от чл. 410 ГПК.
От гореизложеното следва изводът, че
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа страна:
За безспорни и ненуждаещи се от
доказване, съдът е обявил следните факти: че страните са в договорни отношения
по повод доставка на ВиК услуги за посочения период и
обект, както и че на 18.08.2016 г. е извършена проверка в процесния
имот, находящ се на адрес гр. *
Като писмено доказателство по делото
е приет констативен протокол № */18.08.2016 г. на „*“ *,
изготвен от * *. От същия се установява, че на
посочената дата е извършена проверка на обект, находящ
се на адрес: град * Същата е осъществена в присъствието
на собственика на обекта Д.Д.. Посочено е, че
проверяваният водомер не обхваща чешмата в двора и тоалетната отвън, поради
което е констатирано че същият е за смята.
От приетата по делото докладна
записка от 19.08.2016 г., изготвена от ръководител „Водомерно стопанство“ се
установява, че е посочено, че следва да се начисли разход на вода в размер на
1997 куб.м. за периода 17.08.2015 г. до 18.08.2016 г. Изчислението е направено
на база максималната проводимост на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и
изтичане на водата със скорост 1m/s.
От справка за недобора на частен
документ, изготвена на 03.09.2017 г. и на 21.11.2017 г. се установява, че на
ответника са начислени за периода 17.08.2015 г. до 18.08.2016 г. 1997 куб.м.
вода на стойност 5080,37 лева. Начислени са още 484,08 лева, представляващи
дължима лихва за забава в плащането на сумата от 5080.37 лева.
Представен по делото и приет като
писмено доказателство е извлечение по партида относно процесния
обект за периода – от 17.07.2014 г. до 18.05.2016 г., от която се установява
отчетените месечни количества вода.
От заключението по приетата по
делото СТЕ се установява, че от разпределителната шахта, намираща се в двора на
имота е захранен процесния водомер с поцинкова тръба
половин цол. Захранването на уличния водопровод е посредством поцинкова тръба
¾ до разпределителната шахта, от която са захранени три абоната, в това
число и захранването на процесния обект. В двора е
установено водозахранване към външна чешма на отстояние от водомера на разстояние 8.50 м. и още 8.50 от
външната чешма до външната постройка /тоалет/ са водозахранени
с тръба половин цол. В заключението си вещото лице е посочило, че при водозахранване с тръба половин цол за процесния
период следва да начислят служебно 815 куб.м. Вещото лице в с.з. уточнява, че
при повторния оглед на водомера е установил, че към датата на огледа няма байпасна връзка и няма неотчитане на вода. Уточнява, че
водомерът е пломбиран от В и К и тръбата, която е от разпределителната шахта
към водомера е половин цол. Завява, че извършените от В и К изчисления са за
тръба с диаметър ¾ и са правилни, но фактическото положение е друго.
Водомерът е същият, който е бил монтиран и е същият, който е бил в деня на
проверката, извършена от ведомствения контрол, със същия фабричен номер, който
е отразен и в констативния протокол.
Събрани са и гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля *. Същият е служител на ищеца и
работи от девет години на длъжност „Ведомствен контрол“. След предявяване на
констативния протокол уточнява, че същият е съставен от колежката му, а той е
диктувал същия. Обяснява, че проверката е извършена в присъствието на
собственика като са констатирали, че външната чешма и външния тоалет не са
обхванати от водомера. Това е съобщено на собственика на обекта, след което е
съставен протокола. Посочва, че не е правил характеристики на диаметъра на
захранването и не е спирал водомера. След като е пуснал външната чешма е
попитал дали водомера върти и при отрицателен отговор от неговата колежка, е
установил, че водомерът не отчита консумацията на външната чешма, същото се
отразило и по отношение на външния тоалет. Уточнява, че е с педагогическо
образование и В и К техникум.
Съдът с оглед установената фактическа обстановка, намира
следното от правна страна:
За уважаване на предявените искове ищецът следва да
докаже, че ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния период на имот, находящ се на адрес гр. *; наличие на
предпоставките даващи му основание да извърши служебно начисление на процесното количество вода, а именно: че водопроводът е
заобиколен с нерегламентиран водопровод /байпас/, по което е разходвано в
период от една година количество вода, изчислено при спазване на правилната
методика, размер на вземането, изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва върху главницата.
Съгласно чл. 5, т.1, б. „б“ от
Общите условия потребителите са длъжни да осигуряват свободен и безопасен
достъп на длъжностните лица, упълномощени от В и К оператора, за извършване на
проверка и контрол на водомерите.
С оглед обявените за безспорни факти
и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства се установява, че
ответникът има качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги
за процесния период и за обект, находящ
се на адрес: град *.
Доказва се, че на 18.08.2016 г. в
присъствието на ответника е извършена проверка, при която е констатирано, че
външната чешма и тоалет не са обхванати от водомера. Съставеният от проверката
констативен протокол е подписан от ответника. Същият е приет като писмено
доказателство по делото и е не е оспорен от страна на ответника, относно
автентичността на същия, поради което представлява доказателство относно
изявленията, които се съдържат в него, а именно че е констатирано, че външната
чешма и тоалет не са обхванати от водомера. Съдът кредитира приетия като
писмено доказателство констативен протокол, подписан от ответника и свидетелските
показания на свидетеля Димитров, които са непротиворечиви и последователни, а
също така и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал. По отношение посоченото в заключението, че към датата на извършване
на двата огледа не е констатирана байпасна връзка, не
доказва, че към датата на проверката такава не е съществувала, напротив сочи,
че ответникът е предприел действия по привеждането на водомера в техническа
изправност след датата на проверката.
Нормата на чл. 37 от Наредба № 4/14.09.2004
г. на МРРБ посочва, че при установяване на незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват,
а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по
реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е
по-малък. Незаконното присъединяване към водоснабдителните и канализационните
системи се установява и доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на
оператора. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от най-малко един
свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора, аргумент от чл. 37,
ал.3 Наребда № 4.
При съобразяване на посочената
нормативна разпоредба и с оглед съвкупния анализ на писмените и гласни
доказателства съдът приема за доказан факта на незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи, установено със съставения
констативен протокол от 18.08.2016 г., от който е видно необхващането от
водомера на външната чешма и тоалет.
Методиката за определяне на
изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определя по реда
на чл. 35, ал.6 от Наредба №
4/14.09.2004 г. на МРРБ, която посочва, че се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато
изтичане на водата със скорост 1,0 m/s.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно изготвено в частта относно констатацията, че
тръбата от разпределителната шахта до водомера е с диаметър ½. С оглед
на този извод следва, че за процесния период следва
да се начислят 815 куб.м, а не 1997 куб.м. Поради това дължимата за заплащане
сума е в размер на 2073,34 лева, а не 5080,33 лева. С оглед гореизложеното
следва изводът, че главната искова претенция се явява частично основателна като
за горницата над 2073,34 лева до пълно претендирания
размер от 5080,33 лева подлежи на отхвърляне.
Потребителите са длъжни да заплащат
дължимата сума за използвани В и К услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране, аргумент от чл. 33, ал.2 ОУ. Процесното
количество е фактурирано на 26.08.2016 г. С оглед гореизложеното 30 дневния
срок за заплащането е изтекъл на 25.09.2016 г., поради което от 26.09.2016 г.
ответникът е изпаднал в забава. На основание гореизложените мотиви относно
основателността на главната искова претенция за сумата от 2073,34 лева,
дължимата лихва за забава за периода 26.09.2016 г. до 03.09.2017 г. върху тази
сума, изчислена с помощта на приложението „Апис
Финанси“ е в размер на 198 лева. до този размер акцесорната
искова претенция подлежи на уважаване, а за горницата над 198 лева до пълно претендирания размер от 484,08 лева следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на
разноските: Направено е искане и от двете страни за
присъждане на сторените в производството разноски. Ищецът претендира сумата от
150 лева, представляваща внесен депозит за изготвяне на СТЕ и сумата от 1000
лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар. Направено е възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Липсват доказателства по всеки от предявените искове какво е заплатеното
адвокатско възнаграждение, поради което съдът приема, че същото е еднакво за
всеки от тях или по 500 лева. При съобразяване на чл.7, ал.2 от Наредба №
1/2004 г., съдът установи, че заплатеното адвокатско възнаграждение за защита
по главния иск не надхвърля минимално определения от наредбата размер, но този
по акцесорния надхвърля, с оглед на което следва да
бъде намален в размер на 300 лева. Ответникът претендира сторените в
заповедното и в исковото производство разноски. В заповедното: сумата от 111.29
лева представляваща платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. В исковото производство: 141.96 лева – заплатена държавна
такса; 150 лева – депозит за изготвяне на СТЕ и юрисконсултско
възнаграждени. При съобразяване на разпоредбата на
чл. 78, ал.8 във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът определя размер на юрисконсултското
възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл.
78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер
на 200,81 лева, съобразно уважената част от исковете, а на основание чл. 78,
ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на
562,22 лева,съобразно отхвърлената част от исковете. За заповедното
производство в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер
на 65,84 лева, съобразно уважената част от исковете.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, в отношенията между
страните, че Д.С.Д., ЕГН **********, адрес: *** дължи на „*, гр. * ЕИК *, сумата 2073,34 лева, представляваща дължима главница за незаплатени ВиК услуги, определена на основание
чл. 37, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ за периода 17.08.2015 г. до
18.08.22016 г. за адрес на потребление: град * за която сума е издадена фактура № */26.08.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 07.09.2017 г. до окончателното й
плащане, да която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № */08.09.2017
г. по ч.гр.д. № */2017г. по
описа на ВРС като отхвърля исковата претенция за горницата над 2073,34 лева до пълно претендирания размер от 5080,33 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, в отношенията между страните, че Д.С.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** дължи на
„*, гр. *, сумата 198 лева, представляваща лихва за забава върху галвницата от 2073,34 лева за периода 26.09.2016 г. до
03.09.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № */08.09.2017 г. по ч.гр.д. № */2017г. по описа
на ВРС като отхвърля исковата претенция за горницата над 198 лева до пълно претендирания размер от 484,08 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК Д.С.Д., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на „*, гр. *, ЕИК * сумата от 200,81 лева, представляващи сторени в исковото производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на на
„*” ООД, гр. *, ЕИК * сумата от 65,84 лева, представляващи сторени в заповедното производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК „*, ЕИК * да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********,
адрес: *** на сумата от 562,22 лева,
представляващи сторени в исковото производство разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: