№ 1002
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20201100109653 по описа за 2020 година
Делото е образувано по предявени от Я.И.З. срещу П.И. З.а - Б. следните
обективно съединени при кумулативност искове:
- частичен осъдителен иск с правно основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, за
връщане на част от предадена в заем на ответницата парична сума, с цена на
частичния иск 100 000 лева като част от претенция за 400 000 лева;
- осъдителен иск с правно основание чл. 240 ал. 2 от ЗЗД за заплащане
на 7500 лева договорна лихва върху предявената главница от 100 000 лева за
срока на действие на договора – три години;
- осъдителен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплващане
на сумата от 1305,66 лева законна лихва върху предявената главница от
100 000 лева, считано от нейния падеж – 25.07.2020 г. до 08.09.2020 г. –
датата преди подаване на исковата молба в съда.
Пълномощникът на ищеца излага, че на 24.07.2017 г. ищецът Я.И.З.
сключил с ответницата договор за паричен заем, с който се задължил да
преведе сума от 400 000 лева, а ответницата се задължавала да върне сумата
до 3 години – до 24.07.2020 г., с лихва от 2,5%, която била 10 000 лева на
месец, или 30 000 лева за целия срок на договора. Ищецът превел сумата от
400 000 лева на 24.07.2017 г. Пълномощникът на ищеца твърди, че
ответницата не е върнала заемната сума от 400 000 лева, нито е заплатила
възнаградителната лихва от 30 000 лева.
На основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищеца
моли съда да осъди ответницата П.И. З.а – Б. да заплати на ищеца Я.И.З.:
- сума от 100 000 лева главница, като част от цялото претендирано
вземане от 400 000 лева по договор за заем от 24.07.2017 г. с падеж на
задължението 24.07.2020 г., ведно със законната лихва от 09.09.2020 г. датата
на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата;
- 7500 лева възнаградителна лихва от 2,5% на година варху сумата от
100 000 лева;
1
- 1305,66 лева мораторна лихва върху сумата от 100 000 лева за
периода от падежа 25.07.2020 г. до 08.09.2020 г. датата преди предявяването
на исковата молба.
Ответницата П.И. З.а в законоустановения срок прави следните
възражения:
- възражение с твърдение за връщане на сумата чрез лицето Ю.В., от
ответницата, обратно на ищеца;
- възражение за нищожност на договора за заем с твърдение за
използване на ответника като подставено лице;
- при условията на евентуалност възражение за недължимост на
претендираната сума, поради изплащането в полза на лицето Ю.В., което е
било овластено да получи изпълнението по смисъла на чл .75 от ЗЗД.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупнтост, прие за
установено следното:
Ищецът Я.И.З. и ответницата П.И.З. са брат и сестра. На 24.07.2017 г.
между ищеца като заемодател и ответницата като заемател бил сключен
писмен договор за предоставяне от ищеца на ответницата на паричен заем на
сумата от 400 000 лева (л. 5-6). В договора бил уговорен срок за връщане на
заема три години от датата на сключването му, и възнаграздителна лихва от
2,5% годишно. На същата дата сумата от 400 000 лева е била преведена от
сметка в евро на ищеца З., по левова сметка на ответницата Б. (л. 7, 42). На
следващия ден 25.07.2017 г. ответницата Б. превела сумата от 400 000 лева по
сметка на Ю.В., която е майка на страните, а на 31.07.2017 г. превела сумата
от 20 000 лева. Като основание за преводите ответницата З. е посочила
договор за заем от 13.07.2017 г., който се намира в приложеното гр. дело №
69448/2017 г. на СРС (л. 10).
По делото е представена декларация, подписана от ЮЛ. Г. В.,
съдържаща изявление, че е изтеглила в брой сумата от 400 000 лева. В
показанията си като свидетел пред съда на 17.12.2021 г. Ю.В. твърди, че е
получила сумата от 420 000 лева в заем от ответницата П.З. с намерение за
закупуване на жилище. Според показанията на свидетелката, тя не е била
упълномощавана да предава на ищеца З. от името на ответницата Б. сумата от
400 000 лева.
По делото е приложено гр. дело № 69448/2017 г. на СРС – заповедно
производство, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК срещу Ю.Г. З.а (понастоящем В.) да заплати на ответницата по
настоящото дело П.И.З. сумата от 420 000 лева главница по договор за заем
от 13.07.2017 г., със законната лихва от 02.10.2017 г. до изплащане на
вземането, и разноски. По заповедното производство бил издаден
изпълнителен лист (л. 183) и образувано изпълнително дело №
20178380407774 на ЧСИ М.Б.. Провеждани са изпълнителни действия
налагане на възбрана, опис на съсобствен недвижим имот и насрочване на
публична продан.
За да оспори основателността на иска, в отговора на исковата молба и в
съдебно заседание пълномощникът на ответницата П.И.З. прави твърдение за
привидност на сключения договор за заем. Позовава се на
последователността на банковите преводи, отразени в извлеченията от
банковите сметки: от Ю.В. на Я.З. – на 14.07.2017 г. (л. 7), от Я.З. на П. З.а –
на 24.07.2017 г (л. 7, 42) и от П. З.а на Ю.В. – на 25.07.2017 г. и на 31.07.2017
г. (л. 42, 239). По делото не са представени писмени доказателства, изходящи
от ищеца З. или удостоверяващи негови изявления, които да правят вероятно
2
твърдението на ответницата З. за симулативност на договора за заем.
Действията на страните и третото лице Ю.В. не установяват безспорно
симулативност на договора за заем, сключен между страните по делото.
Декларацията на Ю.В. не е такова доказателство, а съдържа само
извънсъдебно твърдение на трето лице за изтеглена в брой от банка сума от
400 000 лева и предаването на ищеца. Тегленето на парична сума от банка
се удостоверява с банков документ – нареждане-разписка, каквато не е
представена по делото. В показанията си свидетелката В. отрича верността на
изложеното в представената декларация за изтеглени от нея парични средства
в горния размер и предаването им на ищеца. Уговорка за симулативност на се
установява и от показанията на другия разпитан свидетел З.Ю.. В съдебно
заседание на 14.03.2022 г. се пристъпи към разпит на свидетеля М.А. Б.. По
време на разпита се установи, че свидетелят не владее български език, което
изключва възможността да е възприел лично уговорки между страните по
делото за симулативност на договора за заем.
Твърдяната от ответницата З. симулативност се опровергава и от
действията на ответницата за иницииране на заповедно производство за
вземането за заем и предприемане на действия за принудително събиране на
вземането чрез образуване на изпълнително дело, както и от действието за
деклариране на задължението на ответницата към ищеца и вземането към
св. В., видно от представената годишна данъчна декларация (л. 234).
Изложеното дава основание на съда да приеме, че договорът за заем,
сключен между страните е действителен. Предвид безспорната доказаност на
получаването на паричната сума от 400 000 лева от ответницата, за нея е
възникнало задължението да върне предоставената в заем сума в уговорения
срок. Предявеният частичен осъдителен иск с правно основание чл. 240 ал. 1
от ЗЗД е основателен в предявения размер от 100 000 лева.
Искът с правно основание чл. 240 ал. 2 от ЗЗД за заплащане на
договорна лихва върху частично предявената главница от 100 000 лева е
основателен. Лихвата е уговорена между страните в чл. 2 от договора за заем
като 2,5%. Размерът на договорната лихва върху предявената част от
главницата от 100 000 лева за една година е 2500 лева, а за целия период на
заема е 7500 лева.
Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД е частично основателен.
Неговата основателност произтича от основателността на главния иск и
акцесорния характер на вземането за законна лихва. Лихвеният период за
определяне на законната лихва е от 25.07.2020 г. – датата, следваща
изтичането на срока за изплащане на задължението по заема, до 08.09.2020 г.
– датата, предхождаща предявяването на исковата молба на 09.09.2020 г.
(пощ. плик л. 11). Размерът на законната лихва за този период е 1277,78 лева.
Следва искът да бъде уважен в този размер. В останалата част до пълния
предявен размер искът следва да се отхвърли.
Ответницата дължи на ищеца разноски по делото в размер на 8047
лева.
Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
Осъжда П.И. З.а – Б. ЕГН **********, адрес: гр. София район
„Витоша“ бул. ******* да заплати на Я.И.З. ЕГН **********, адрес: гр.
София ул. „******* ******* сумата от 100 000 (сто хиляди) лева част от
главница по договор за заем от 24.07.2017 г., ведно със законната лихва от
09.09.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 7500 (седем хиляди и
петстотин) лева договорна лихва върху 100 000 лева за период от три години
и сумата от 1277,78 лева (хиляда двеста седемдесет и седем лева и
седемдесет и осем стотинки) законна лихва върху предявената част от
главницата за периода 25.07.2020 г. – 08.09.2020 г., като отхвърля иска по чл.
86 от ЗЗД над тази сума до предявения размер от 1305,66 лева.
Осъжда П.И. З.а – Б. да заплати на Я.И.З. разноски по делото в размер
на 8047 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4