Р Е Ш Е Н И Е №1927
гр.Русе, 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав, в
публичното съдебно заседание на 19-ти ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 62 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция
чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, чрез процесуалния си
представител твърди, че на 13.08.2015г. е сключил с ответника Договор за
потребителски паричен кредит №PLUS-11396879, съгласно който му е
отпуснал паричен кредит в размер на 2600.00лв. и закупуване на застраховка от 524.16лв.
Кредитополучателят се е задължила да погаси заема на 36 месечни вноски, всяка
по 132.32 лв., които съставляват изплащане на главницата по заема, заедно с
оскъпяването й с годишния процент на разходите - 44.52 % и годишния лихвен
процент - 34.57 %. Ответникът заплатил 26 месечни вноски и преустановила
плащането на 20.11.2017г. Съгласно чл.5 от договора вземането е станало
предсрочно изискуемо в пълен размер и ответника следвало да изплати остатъка от
заема в размер на 919.54 лв., представляващ оставащите погасителни вноски. Твърди и че ответникът му
дължи и лихва за забава. За събиране на вземането си е подал заявление за
издаване на ЗИ по реда на чл.410 ГПК и е образувано ч. гр. дело №6450/2018г. по
описа на РРС. Длъжникът не е бил открит на установените му постоянен и настоящ
адрес и съда му е предоставил 1-месечен срок съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за
предявяване на иск срещу ответника. Предвид изложеното, моли да се признае за
установено съществуването на вземането му към ответника за сумите 919.54 лв.-
главница по кредита и 56.93 лв.- лихва за забава за периода 20.12.2017г.- 11.09.2018г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът В.Ж.Л. чрез назначеният му от съда особен
представител оспорва изцяло исковете. Счита, че ответника не е надлежно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и че не е спазена разпоредбата
на чл.10, ал.1 ЗПК. Моли иска да се отхвърли, не сочи доказателства.
По делото са представени писмени доказателства,
приложено е ч. гр. дело №6450/2018г. по описа на РРС, приета е и неоспорена от
страните съдебно-икономическа експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Видно е от приложеното ч.гр. дело №6450/2018г.
по описа на РРС, в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 28.09.2018г. срещу В.Ж.Л. за сумите: 919.54
лв.- главница по кредита и 56.93 лв.- лихва за забава за периода 20.12.2017г.- 11.09.2018г., ведно със
законната лихва от 27.09.2018г. до окончателното изплащане,както и разноски. Длъжникът
не е открит на установените му постоянен
и настоящ адрес и съда е предоставил на
заявителя 1-месечен срок, съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск
срещу ответника.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Искът е основателен.
От представения Договор за потребителски паричен
кредит №PLUS-11396879/13.08.2015г.
се установява, че ищеца е предоставил на ответника заем в размер на 2600.00лв.,
която сума му превел по банков път. Изплащането на задължението по договора, е
разсрочено, съгласно Погасителен план на 36 месечни погасителни вноски, всяка от
по 132.32 лв.
От приетата и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че ответника е преустановил
плащането на вноските на 20.11.2017г., като към тази дата е изплатил 26 месечни
вноски. Остатъкът на задължението по заема възлиза на 919.54лв.- главница.
Вещото лице посочва и че кредита е предсрочно изискуем, считано от 21.11.2017г.,
изчислило е и размера на лихвата за забава.
Неоснователни са направените от особения представител
възражения за неоснователност на иска.
На първо място, съдът приема, че процесния договор е сключен в писмена форма на
хартиен носител и е спазена изцяло възведената в закона /чл.10 ЗПК/ форма за
неговата действителност.Следва да се отбележи ,че приложения към него
сертификат за сключена застраховка №PLUS-11396879,сключен между
застрахователя „Кардиф Животозастраховане ,Клон България“ и „Кардиф Общо Застраховане
,Клон България /застраховател/ и Л./застрахован/ с уговорена застрахователна
премия от финансираната сума/524.16лв./, не отговаря на изискванията на чл.10 ЗПК
за размера на шрифта /не по-малък от 12/,но доколкото застрахователната премия
е посочена четливо в самия договор/изготвен в шрифт с размер 12/, а и същата е
изцяло заплатена от ответника/вж. приетата експертиза/,съдът счита,че този
порок е преодолян чрез формата на самия договор. Същият отговаря на законовите
изисквания, доколкото в него ясно е посочен общия размер на кредита, годишният
процент на разходите, годишния лихвен процент, общата сума, дължима от
кредитополучателя, както и погасителния план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Неоснователно и възражението, че ответника не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост.
В ИМ ищецът се
позовава и на настъпил краен падеж на цялото задължение.
В договора за кредит е уговорено, че падежът на
кредита настъпва на 20.08.2018г. Действително,
от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от 21.11.2017г.,
кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите се вноски по кредита,
но ищец не се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, а е подал заявлението по чл.410 ГПК на 27.09.2018г., т.е. след
настъпилия редовен падеж на цялото задължение.
Следва да се отбележи, че предсрочната
изискуемост на кредита не настъпва автоматично при спиране на плащанията на
една или по-вече погасителни вноски. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно
условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на
преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на
кредитора. Преценката дали да го упражни и кога принадлежи изцяло на титуляря
на това право. Тъй като по делото не се доказва, предсрочната изискуемост да е обявена на
длъжника, а напротив
ищецът е подал заявлението по чл.410 ГПК на 27.09.2018г., след настъпилия на 20.08.2018г., редовен
падеж на задълженията, то и възражението, че ищеца не е
уведомил ответника за настъпила предсрочна изискуемост е неоснователно.
Предвид изложеното, липсата на доказателства за
заплатените суми и заключението на приетата експертиза, което съдът изцяло
кредитира, като обективно и компетентно дадено, то искът следва да се уважи
изцяло.
При това положение съдът намира, че
искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумите 919.54 лв.- главница по кредита
и 56.93 лв.- лихва за забава за периода
20.12.2017г.- 11.09.2018г., ведно със законната лихва от 27.09.2018г. до
окончателното изплащане.
На основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в
размер на 725.00 лв. – заплатени държавна такса, възнаграждения на вещо лице и
особен представител и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Съгласно
т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който
разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, ответника следва да заплати на ищеца сумата от 75.00 лв. – разноски по ч.гр.д №6450/2018г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. №
********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сг.14,
представлявано от Д. Т. Д., по
отношение на В.Ж.Л., ЕГН ********** *** в
размер на 919.54 лв.-главница по Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-11396879/13.08.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2018г. до
окончателното изплащане и 56.93 лв.- лихва за забава за периода 20.12.2017г.-11.09.2018г.,
предмет на заповед за изпълнение от 28.09.2018г., издадена по ч.гр.д №6450/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.Ж.Л., ЕГН ********** ***
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № ********* чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сг.14,
представлявано от Д.р Т. Д. сумата в размер на 75.00 лв. –
разноски по ч.гр.д №6450/2018г.
по описа на РРС, както и сумата в размер на 725.00 лв.- разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: